Поезията на Руми

Докога ще се безпокоиш

за онова, което вече се е случило

и не може да бъде променено,

както и за онова, което трябва да дойде

и не може да бъде контролирано?

Ти си целият на възли като стара тръстика,

която не може да сподели тайни

с устните на флейтиста.



---------------------


Какво съм аз

Аз не съм християнин
Нито евреин
Нито парси
Нито мюсюлманин.
Не съм нито от Изтока
Нито от Запада

Нито от сушата
Нито от морето
Нито от пръстта
Нито от водата
Нито от въздуха
Нито от огъня
Нито от небесата
Нито от земята
Нито от съществуването
Нито от същностното

Аз не съм от Индия
Нито от Китай
Нито от България
Нито от Арабия.
Аз не съм нито от този свят
Нито от следващия
Нито от рая
Нито от ада
Аз не съм от Адам
Нито от Ева
Нито от Eдем
Нито от градини
Моето място е Безместното
Моята следа е Безследното
Не съм нито в душа, нито в тяло,
защото принадлежа на душата на моя Възлюблен













----------------------







Какво от това, ако някой е казал на едно бебе в утробата,




че извън неговия свят на „черно нищо“




съществува една чудесно подредена вселена:




една обширна Земя, застлана с вкусна храна,




планини, океани и равнини,




благоуханни овощни градини и ниви, натежали от урожай,




едно сияйно небе, на което не можеш да видиш края,




със слънце, снопове лунна светлина и безброй звезди




и че там духат ветрове от юг, север и запад




и че има градини с толкова ароматни цветя –




като на сватбено празненство.




Чудесата на този свят не е възможно да се опишат.




А какво правиш ти, живеейки в този мрачен затвор




и пиейки кръв през тясна тръба?










Но утробата – свят е всичко, което това бебе познава




и то определено не ще бъде впечатлено от такива описания,




затова ще каже подозрително: „Ти си луд. Всичко това е




една фантазия, която заблуждава.“










*




Твоят интелект иска да полети нагоре,




но твоите традиционни, общоприети схващания те задържат




да се храниш долу от хранилката за птици.










*




Общоприетото, традиционното знание е нещо,




взето назаем – то е гледна точка „ втора ръка“,




която представяме като своя собствена.




Стига с тези общоприети безмислици!










*




Тъй като твоето зрение очевидно не е наред,




защо не опиташ да погледнеш навътре?




Заради живота продай онова, което виждаш навън –




това е една невероятно добра сделка!




Тогава ще получиш онова, което действително искаш.










*




Хей, господин Ученият!




По какъв начин това, което знаеш,




ще ти помогне да разбереш всичко във вселената,




ако не знаеш нищо за себе си?










*




Папагалът се съсредоточва върху своето отражение,




като смята , че папагалът в огледалото




го учи как да говори.




В действителност, зад огледалото се крие Учителят.




.