ЖАНА НЕ БИЛА ОСОБЕНО ЗАМОЖНА и
могла да отдели за Боян двайсетина лева, но имала петдесетачка на цяло. Тя
обяснила това на Боян и го помолила да отиде да развали парите, но той нямал
време. Срещата с дилъра била след половин час и не искал да закъснява, за да се
надруса възможно най-скоро.
-
Няма нищо – казал й. – Ще мина оттук след срещата и ще ти върна парите. Няма да
те излъжа.
-
Знам, че няма.
Така
и направил. Появил се час по-късно. Още не бил на себе си. Върнал на Жана трийсет
лева и я помолил да преспи в квартирата й, понеже вече нямало градски транспорт.
Тя се съгласила. Първото нещо, което направил, било да си приготви доза.
Жана
го наблюдавала. Боян се надрусал и - типично за него – започнал да говори за
друсането, живота и всичко останало. Жана го гледала с половин око. Погледът й
бил хипнотизиран от хероина. Вероятно борбата у нея е била жестока. Може би
през главата й на забързани кадри да са преминали моменти от наркоманското й
минало. Може би си спомнила колко лесен и безгрижен изглеждал животът през
булото на дрогата. Тя знаеше, че цялата тази веселост и безгрижност е измамна. Беше
споделяла с мен. Знаеше, но...
Това
не й попречило да изчака Боян да заспи, да бръкне в едно от чекмеджетата в
кухнята. Да посегне към старите си запаси от спринцовки и игли. Да вземе малко
от хероина и да се върне отново в света на наркотиците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар