четвъртък, май 27, 2021

Великият прокрастинатор Обломов

Ех, каква обломовщина! Къде се е скрил акълът ми по време на моето студенстване, та съм пропуснал да се сблъскам с един от най-великите герои на своето време? Чувам обаче, че в подобна крехка възраст човек няма как да не заизпитва дълбоки подозрения дали той самият не е един Обломов, който все отлага и отлага да върши, да живее, да обича, а и мечтите му са някак непълноценни, щом и в тях липсва заряд, който дори да подскаже, че те биха могли някой ден да бъдат изпълнени.

Хем прокрастинацията е такава модна дума, че трудно можеш да се отървеш от нея – по бюра и по дивани, в офиси и у дома, в къщи, блокове и небостъргачи; тая дума се лепва по тебе и ти не можеш я изчегърта от себе си. Чистиш, когато трябва да учиш, учиш, когато трябва да работиш, работиш, когато трябва да спиш и спиш, когато трябва да будуваш. Една болест, чиито размери се увеличиха в пандемичните дни, тоест векове, в които навлезе колелото на нашето съществуване.

Обломов е тъкмо това – един прокрастинатор от XIX век (романът на Гончаров е публикуван през 1859 г.). Човек, който в първите 50-тина страници на романа не успява дори да се вдигне от леглото си. Именно това описание, трябва да призная, ме накара да прочета книгата. Човек, който захвърля съдбата си в ръцете на чакалите около себе си не само защото е наивен, но и защото просто не му се занимава. Човек, чиято инерция (инерцията на статичността, на бездействието) не успява да спре дори любовта.

Романът е в четири части. Първата е... Втората и третата са за... А четвъртата... Четвъртата! И т.н., и т.н. Никога не съм виждал смисъл от преразказването на една книга в подобни кратки текстчета. Който иска да стори това, да се обърне към многобройните източници.

За мен остава отвореният въпрос за самия Гончаров, който наистина успява да напипа не само героя на своето време, но и героя на нашето време, всъщност един архетипен герой, на когото са посветени твърде малко редове, макар постоянно да надниква от страниците на историята. Лесно мога да разбера, че Гончаров не може да заеме място редом до Достоевски, Гогол, Пушкин, Толстой. Но поне един Тургенев да беше изпреварил. Отдавам го на обломовщината на литературната критика.

А аз самият оставям отворен въпроса за корените на обломовщината в нашето племе, което все отлага да хване съдбата си в ръце, да диша, да живее.


Преводът на романа от руски е на Г. Константинов.