БОЯН СЕ ОПИТАЛ ДА ГО РАЗУБЕДИ, но
Менсъна бил непреклонен. Предал хапчето в полицията. Представил се за съвестен
гражданин, който го намерил случайно на улицата. Излъгал полицаите, че изпитва
съмнения за наркотичната му същност. Очаквал да му кажат какво им е занесъл.
Щателното проучване за лабораториите в София показало, че полицейската
лаборатория е единствената, където това може да бъде направено.
Отначало
всичко минало уж добре. Полицаите се държали любезно и се съгласили да му дадат
резултатите, но действителността била различна. Те се усъмнили в чистотата на
намеренията му и имало защо. Можете лесно да се досетите, че Менсъна не бил
притежател на най-чистото минало и един поглед в регистрите потвърдил тези
съмнения. Много пъти М. Г. се бил отървавал на косъм от залавяне с разни
забранени медикаменти. Били го хващали само веднъж и оттогава имал условна
присъда. Проблемите се задавали.
На
следващата сутрин на вратата се потропало. Менсъна бил сам в апартамента, Боян бил
излязъл да търси пари. Дори искал да се пробва да поработи някой и друг ден,
защото намирането на финансови средства за целите на друсането ставало все
по-трудно.
Менсъна се събудил
от ожесточеното тропане. Звънецът не работел от години. Още сънен, той отишъл
да отвори вратата. Мислел, че от другата страна е Боян. Нямал шпионка и нямало
как да разбере кой е този ранен гост. Ключът се превъртял и вратата бавно се
открехнала.
Трима полицаи се ухилили
злобно на прага на дома му. Менсъна се запитал кое е доброто ченге, но на мига проумял,
че то липсвало. И тримата били лоши. Не бил вчерашен, затова спокойно,
доколкото можело да бъде спокоен, попитал органите на реда какво има. Държа да
отбележа, че „органите на реда” е израз, подходящ за целите на писмената реч, но
не и за говоримата, тъй като практиката е доказала, че ако се обърнете по този
начин или даже само намекнете на куките, че са органи на реда, ви грози
опасността от обвинение в обида на длъжностно лице. Куките му отвърнали с
евтина любезност, че ще претърсят апартамента за забранени медикаменти.
Мозъкът на Менсъна
започнал трескаво да търси изход от матовата ситуация. Хрумнало му да поиска
разрешителното на куките за обиск. По филмите бил виждал да правят така, но
България не била филмите. Законът, позволяващ на куките да нахълтват в чието лично
пространство пожелаят, бил излязъл в “Държавен вестник” преди месеци. Излишно е
да споменавам, че за нормалните хора публикуването на информация, независимо
колко важна е тя, в “Държавен вестник” е равностойно на общодостъпната
информация, намираща се в проектантския отдел на Алфа Кентавър, но това е друг
въпрос.
Полицаите
грубо изблъскали Менсъна настрана и започнали методично да преравят вещите му.
Имам сериозни основания да предполагам, че скоро се почувствали като Нютон или като
Айнщайн, защото откритията им били наистина забележителни. В дома на Менсъна те
се натъкнали на златна мина за забранени медикаменти: на осмина събратя на
съмнителното хапче, което Менсъна предал миналия ден, огромни залежи от други
хапчета, някои от които могли да бъдат използвани за нелегалното произвеждане
на амфетамини, и половин кило марихуана. Бил я купил наскоро. Изпаднала адски
евтина оферта, която не била за изпускане, а той винаги се ръководел от
принципа „нека да има”. Този принцип, както щяло
да се разбере скоро, го вкарал в затвора.
Медиите
не закъснели и изстреляли от редакциите новината за разбиването на нелегална
лаборатория за амфетамини. По телевизията и по вестниците показали Менсъна,
закриващ лицето си с ръце, който се опитвал да си пробие път през тълпата, докато
излизал от съдебната зала. Осъдили го набързо и го затворили.
Няма коментари:
Публикуване на коментар