БЪЛГАРИН НА ГОДИНАТА

Тази седмица за пръв път връчиха наградата Българин на годината, давана от Българския Патриотичен Комитет, изпълнен с народни хора, с национални идеи, истински патриоти, добри българи. На церемонията се пяха народни песни, хора се играха, яде се баница, питка, сирене, шопска салата, пи се ракия. То се знае, трябва да се спазват традициите на нашата велика страна, на славната ни държава България, която едно време е била на цели три морета. Тази велика в миналото нация дори е раждала българи, поради които е строена китайската стена. От които са се страхували дори хуните. И които водят потомството си, както твърдят бележити историци, от един от синовете на Ной. Амин.

            То не бяха празненства, то не беше чудо. Сите българи празнуваха заедно. Излязоха и момци с гайди и носии, а чудни девойки раздаваха розово масло на всички щастливци, които присъстваха на тази паметна церемония. Присъстваха и държавни лица, а водещ на церемонията беше великият българин Дарибож Димитров, директорът на националния исторически музей, българин, патриот, родолюбец.

            Дарибож Димитров беше известен в архитектурните среди като експерт по обливане на старинни крепости с бетон, което действие той наричаше реновиране, за което взимаше европейски пари и за което спореше с антибългарската организация Юнеско, която му обясняваше често в дълги и пространни писма как поради неговите бетонни действия половината от археологическите обекти ще излязат скоро от списъците им. А Дарибож Димитров реагираше на това като ги обвиняваше за хора на ЦРУ, соросоиди, антибългари, с други думи за Сатаната в най-чистия му вид.

            На церемонията присъстваше и все още бушонираният и вече останал без възможността да си проправя път чрез размахване на депутатската си книжка Долен Свинаров, също така патриот, българин, човек на Русия и гладкообръснат патриот, имитиращ несполучливо жестовете на Хитлер и откраднал заглавието на вестника на Гьобелс за име на партията си: Батака.

            На церемонията присъстваше, разбира се, и Гойко Вмирисан: един истински възрожденец, поне що се отнася до народните (или по-скоро лични дела) вършени по тъмно в горите и свързани с внушителни количества европари. Там беше и Маутин Милков, централният нападател на Българската псевдосоциалистическа партия и виден орален комунист, тоест на приказки беше ляв, но взимаше пари откъдето му дадат: отляво, отдясно, отпред, а дори и отзад.

            Но стига сме се занимавали с политика. На церемонията присъстваха и лица от българския хайлайф, по-скоро цици, до една силиконени. Това бяха едни истински българки за чудо и приказ с ботокс в устните и облечени така, сякаш всеки един момент ще се снимат в порнофилм. Те пееха дивно и приказно на плейбеците си и чакаха да срещнат някой богаташ, на когото да духат и който би се съгласил да им купи целия свят (или поне тази част от него, която позволяват средствата, с които разполага).

            Към края на церемонията след още редица събития, за които не е нужно да разказваме подробно, но които всички бяха изключително български: надпиване с боза, ядене на прасе, състезание по плетене на мартеници, представянето на модерен смартчушкопек пред българския потребител, както и лекцията на един особено известен български интелектуалец на тема: „1001 причини да се гордеем с това, че сме българи, че имаме велико минало като средство да забравим това, че живеем в шибана страна с крадящи политици”. И това бяха само част от пищните празненства по повод на новата награда.

            Публиката се разтопи от националистическо самочувствие. За да ги стегнат преди кулминацията на церемонията (награждаването), от организацията на мероприятието обявиха по микрофона, че на специална маса те могат повдигнат българския си дух с люти чушки, шкембе чорба и истински традиционен бял хляб „Добруджа”.

            След като хората се въздигнаха духом, те тропнаха едно българско хоро и седнаха обратно на специалните столове за родолюбци, чиито облегалки бяха в бяло, седалките бяха в зелено, а краката – в червено. Сред тях едно подставено лице от мъжки пол с мустаци и носия извади старовремски пистолет и пукна веднъж във въздуха, което накара всички да извикат:

            - Ура-а-а!

            И:

            - Българи, юнаци!

            А после повикаха наградения на сцената. Той беше нисичък, с очила, държеше се леко стегнато, но сигурно беше от емоциите. Когато му дадоха статуетката, на която беше изобразен Васил Левски, той сведе поглед към земята. За момент сякаш щеше да ревне, но се сдържа. А после вдигна глава и каза по микрофона:

            - Докато убивах всичките 1243 цигани по малките населени места и бягах от полицията. И после, когато ме хванаха и ме вкараха в затвора. И когато се появиха всички групи за солидарност с каузата ми. И дори и когато ме освободиха от затвора и ми дадоха всички възможни ордени на страната. Дори и тогава, приятели, българи, съмишленици и патриоти… Дори тогава не съм бил по-горд от сега. Да живее България!

            - Да живее България! – кресна тълпата.

            С това церемонията приключи, серийният убиец на цигани слезе от сцената и се запъти към една телевизия да дава интервю по повод на обстоятелството, че една партия го беше издигнала за кандидат-президент и по социологическите проучвания около 72% от българите биха гласували за него. А българите се прибраха по домовете си със сърца, изпълнени с родолюбие и национална гордост като тези от тях, които по пътя си срещнаха хора от различни раси, ги пребиха, така се бяха въодушевили. Но кой би ги обвинил! Все пак те бяха представители на един горд народ с богата история. Все пак те продължаваха делото на Левски и Ботев. Все пак те бяха истински патриоти, хора от народа. Все пак те бяха българи, добри хора.