неделя, ноември 30, 2008

Танцувай, танцувай, танцувай

Преди около две седмици присъствах на интересен пърформанс. Във втората част една японка танцуваше под звуците на хаотична музика. На снимката е част от този танц. Всъщност животът е танц. И то танц с маска. Ако нямаме маска, няма да се чувстваме свободни, ще се срамуваме от другите и от себе си. И ще забравим какво трябва да правим, за да животът продължава: "Танцувай, танцувай, танцувай"

понеделник, ноември 24, 2008

Гонзо в действие

Документалният филм Гонзо: Животът и работата на д-р Хънтър С. Томпсън, чиято великобританска премиера предстои на 19-ти декември, се опитва да хвърли светлина върху противоречивия живот на легендарният журналист и писател

Въпреки цялата си известност, Хънтър Томпсън остава слабо позната фигура както за времето си, така и днес, 3 години след като реши да прекрати живота си по хемингуейски, тоест да изпрати куршум в главата си. Историите за него са безброй. В началото, решен да стане писател, преписва романи на Хемингуей и Селинджър, неговите любими разказвачи, за да улови стила им. После излиза легендарната му книга Hell's Angels: The Strange and Terrible Saga of the Outlaw Motorcycle Gangs (1966), описваща преживяванията му в кампанията едноименната група рокери и го прави известен. Това най-накрая му дава възможността да пише каквото иска. Така се ражда неговият любим стил в журналистиката – гонзо стилът, който обръща представата за обективната журналистика, прави я на пух и прах и си поставя за цел една субективна журналистика, дирижирана от пристрасния глас на автора си.

Животът на Хънтър Томпсън може да бъде наречен гонзо в действие, защото е разпръснат някъде измежду статиите и книгите му. Подвизите в баровете му са всеизвестни. Ралф Стедман, илюстраторът, с когото Томпсън работи дълги години, разказва, как двамата с дни се напивали с уиски и бира до припадък, крещяли и купонясвали и когато се опитвали да ги изгонят, Томпсън изваждал пистолета, който винаги носел със себе си, строявал хората набързо и така двамата винаги се отървавали невредими. Тази случка носи духа на Страх и омраза в Лас Вегас, най-известният му роман, филмиран от Тери Гилиъм през 1998. С което стигаме до темата за наркотиците, заемаща значителна част от неговия живот до такава степен, че медиите да възкликнат, че той вижда светът през погледа на LSD-то. Интересна гледна точка...

При целият този противоречив живот е логично някой ден да се запитаме какъв е истинския Хънтър Томпсън? Кое от легендата е вярно, и кое – силно преувеличено? Отговор на този въпрос се опитва да даде Алекс Гибни – режисьор на документални филми, носител на Оскар за „Такси до тъмната страна” (когато прекият му конкурент е не кой да е, а Майкъл Мур). Досега името на Томпсън е замесено в няколко документални филма, но Гонзо: Животът и работата на д-р Хънтър С. Томпсън прави опит да надникне по-дълбоко в неговия живот, изпозвайки непознати архивни записи със самия автор, интервюта с приятели и роднини, като Ралф Стедман, които се опитват да опишат мита зад Томпсън и неговите приключения. Във филма се появява и Джони Деп, който поема и ролята на разказвач зад кадър. Във филма са отразени най-важните събития от живота на скандалния автор като отношенията му с Hell’s Angels, историята зад Страх и омраза в Лас Вегас, както и преходът му от скандална култова фигура в скандална, култова и вече остаряла и извън времето си фигура. Премиерата на Гонзо: Животът и работата на д-р Хънтър С. Томпсън в САЩ се състоя през лятото на тази година. На 19-ти декември филмът ще стъпи на британска земя, а ние се надяваме да го видим скоро и в България.

събота, ноември 22, 2008

петък, ноември 21, 2008

Малък нощен слалом

Тази истинска история започнала с две шишета мастика и трима приятели, които се събрали да празнуват имен ден. Действието се развило някъде в Студентски град. Втората бутилка още била наполовина пълна, когато именникът се предал и се прострял на леглото, където кротко склопил очи. Останалите продължили борбата с мастиката, но бързо им доскучало. Така де – не може цяла вечер да седиш на маса и да водиш разговори. А и именникът сдал багажа... Тогава погледът на единия паднал върху ските, подпряни на голата, бяла, скучна стена. Освен именник, спящият бил и скиор, следващия ден щял да се качва на Витоша. Спонтанно хрумване изкарало двамата приятели и остатъка от бутилката мастика на стълбището. Там те подкарали ските по стъпалата и си изкарвали велико, когато шумът от нощния слалом стигнал до ушите на домакинката на общежитието. Тя се събудила, погледнала часовника, отбелязала навъсено, че е три през нощта и излязла както от нерви, така и за да види какво става. Четири минути и двайсет секунди по-късно кипналата жена се изпречила на пътя на ските и станала каквато станала. Скоро долетяла линейка и изнесла домакинката, а после умората нокаутирала приятелите и те заспали като къпани. На следващата сутрин съвестта ги захапала и ги завела до Пирогов, където попитали дежурния дали вечерта е била докарана жена, блъсната от ски в Студентски град.

-А-а-а – позсмихнал се дежурният, - докараха една в нервна криза, дето разправяше, че в три часа сутринта я блъснали със ски по стълбището и я пратихме към Четвърти километър.

понеделник, ноември 17, 2008

заразни болести в илюстрации

Не се случва често да приемаме заразните болести като поле за креативна изява. Болестите са кофти работа, обикновено и рекламите на лекарства не са кой знае какво. А и темата е неприятна за повечето хора, с изключение на хипохондриците. Когато става дума за образователни плакати за заразни болести обаче, става интересно. Особено ако става дума за международни плакати от 30-те насам. Над двайсет подобни постера са представени на изложбата An Iconography of Contagion (Илюстрация на заразната болест) в Националната академия на науките, Вашингтон, като изложбата продължава до деветнайсти декември.

В епоха на страховити епидемии от заразни болести като туберкулоза, малария, сифилис, а по-късно и СПИН, визуалното изкуство навлиза в областта на общественото здравеопазване с цел да грабне публичното внимание чрез постери, флаери и филми. Вдъхновени оят продукцията на масмедиите, здравните кампании представят заразните болести по нов начин, използвайки модернистична естетика, цветови абстракции, изкривяване на перспективата, драматично осветление и други визуални стратегии. Кампанията се насочва към рекламата по билбордове, месечни списания, таблоиди, анимации, Холивуд, а след време и към телевизията.

Разбира се, всеки постер е свързан с определен исторически и културен момент, с отделна кампания, институция. Така има плакати, които в днешно време биха шокирали представителите на нежния пол със засилените си анти-женски послания, свързани с борбата със сифилиса например. Срещат се и расистки концепции като плакат на малариен комар с дръпнати очи. Това може да ни се стори не особено етично, ако нямаме представа за историческия контекст на конкретната илюстрация, в случая свързан с бушуващата по онова време Световна Война и основния враг на американците – японците. Затова и когато разглеждаме подобна изложба единственото, което ни остава, е да забравим за предубежденията си и да се гмурнем в чистия визуален образ.

Това мнение поддържа и кураторът на изложбата, Michael Sappol, според когото освен друго плакатите са свързани и с удоволствието от изображението. Той допълва шеговито, че на изложбата има „ някои много секси, шарени, закачливи плакати за много сериозни болести.”

Като заключение сме длъжни да признаем и завистта, която ни обзе. Няма ли подобни неща и в България? И дали някой не трябва целенасочено да се разрови в архивите, за да открие топлата вода? Засега не ни остава друго, освен да се заредим с търпение и да се надяваме, че то ще си заслужава.

1944г. По време на войната кампаниите, насочени мухите, като преносители на зарази, свързват насекомите с дезинтерията и други заразни заболявания.

1940г. Плакатът е създаден през Втората световна война с цел да предупреди войниците за опасността от случайния секс. Подобни постери са адресирани към мъжете и представят леките жени като източник на зарази.

1945г. Човешка фигура, направена от вестникарски изрезки за фалшиви лекарства венерически болести държи лъжица с лекарство. Неверните реклами на нелицензирани и неподходящи лекарства са голям проблем в борбата със заразните болести.

1945г. Кампаниите по време на Втората световна война често свързват японските врагове с пренасящите зарази комари и мухи. На плаката малариен комар е представен чрез чертите на стереотипния японски враг, а на крилата му се вижда изгряващото слънце от униформите на военните от високите рангове.

събота, ноември 15, 2008

Bunny Boy или новото турне на The Residents

Което скоро ни заобикаля, минавайки през Гърция, Македония и Сърбия. The Residents не са като другите. Не само, защото съществуват вече почти 40 години и имат зад гърба си внушителната цифра от 60 албума, купчина клипове и 10 DVD-та. Характерният почерк на групата е зашеметяващо съчетаване на звук и визия, което придава уникална атмосфера при концертните им изпълнения. Когато излизат пред публика, The Residents използват всички възможни средства (костюми, маски, осветление, сценография), за да шокират публиката. Върхът в това отношение достигат на турнето си The Mole Show от 1981-ва, в което за първи път излизат в иконичния си вид – със смокинги и маски-главите във формата на очи, върху които са нахлупени цилиндри. Впоследствие тези костюми стават запазената им марка. В музикално отношение The Residents обичат да се заиграват със съвременната музика. През 1976, например, те издават албума The Third Reich 'n Roll (Рокендрол от Третия Райх). Вторият им официален албум е пародия на поп музиката и рекламите от 60-те, но в него се развива и темата за Хитлер. В The Commercial Album (Комерсиалният албум) от 1980-а те опростяват структурата на средностатистическата комерсиална поп песен и я редуцират във времетраене от 60 секунди. Албумът съдържа 40 такива песни. През 90-те групата се насочва към компютърните технологии, за да стигнем до настоящия проект на групата Bunny Boy. Албумът излезе на 1-ви септември тази година. По него е направена и поредица клипове, които са качени в YouTube. Едноименното турне стартира през октомври и в средата на ноември ще мине през Гърция, Македония и Сърбия. Друг интересен факт за авангардните музиканти е проблемната им идентичност. Поради желанието на The Residents да запазят анонимност, историята на групата не може да бъде разказана в цялостен вариант. Те почти никога не дават интервюта, а когато го правят, остават в сянка. Техните участия и проекти са движени от екипът, известен като The Cryptic Corporation. Тъй като той е връзката им с външния свят, се появяват спекулации, че именно този екип е групата. Както и да е – тези слухове не са потвърдени, а единственият източник на информация за групата остават техните записи и уникалните шоута, които правят. Така че, ако искате да узнаете повече за The Residents, просто ги гледайте на живо. За съжаление те ще заобиколят България, както често и други групи правят, най-вероятно защото не се е намерил смелчагата, който да ги покани, но това не може да ни попречи да посетим съседите, за да изкараме една вечер с The Residents. 15-ти ноември – Солун (Гърция), Principal Club 16-ти ноември – Атина (Гърция), Pallas Theater 17-ти ноември – Скопие (Македония), Macedonian Opera 18-ти ноември – Белград (Сърбия), Dom Omladine