На 7 март, 1947 г. пияният Нийл Касиди – човекът, който по-късно ще стане прототипът на Дийн Мориарти от „По пътя” – пише следното писмо до своя приятел, Джек Керуак, описвайки две свои скорошни сексуални преживявания. Носещата се свободно и без никакви задръжки проза на Касиди е оказала голямо влияние върху писането на Керуак, а това писмо особено е запленило въображението му. След като го е споделил с кръга си от приятели и го е засипвал с хвалби, Керуак по-късно го е кръстил „Великото секс писмо”.
7 март, 1947
Скъпи Джак:
Скъпи Джак:
Седя в бар на „Маркет Стрийт”. Пиян съм, е, не съвсем, но скоро ще бъда. Тук съм поради две причини; трябва да изчакам пет часа автобусът за Денвър & също, но най-важно, аз съм тук (пиещ) поради, разбира се, поради жена & и каква жена! Ще бъда хронологичен относно това:
Седях си в автобуса, когато в Индианаполис, Индиана се качиха още пътници – перфектно пропорционална, красива, интелектуална, страстна, персонификация на Венера Милоска ме попита дали мястото до мен е заето!!! Задавих се (пиян съм) изломотих & изпелтечих НЕ! (Парадокс на израза, в крайна сметка как някой може да изпелтечи НЕ!!?) Тя седна – аз плувнах в пот – Тя започна да говори, знаех, че ще са общи приказки, така че за да я съблазня, останах безмълвен.
Тя (името й беше Патриша) се качи на автобуса в осем часа вечерта (Мрак!). Не проговорих до десет вечерта – във въпросните два часа аз не само, разбира се, се реших да я оправя, но и КАК ДА ГО НАПРАВЯ.
Естествено не мога да цитирам разговора дума по дума, обаче ще се опитам да ти предам същината му от десет вечерта до два сутринта.
Без и най-незначителните встъпления (как се казваш? за къде пътуваш? и пр.) аз се впуснах в напълно многозначителен, напълно субективен, личен & така да се каже
„проникващ в ядрото й”[1] начин на говорене; ще бъда кратък (защото ми става все по-трудно да пиша) в два часа сутринта тя ми се кълнеше във вечна любов, пълна субективност & незабавно задоволяване. Аз, очакващ дори още повече удоволствие, просто нямаше как да й позволя да ми духа в автобуса, вместо това ние си поиграхме, както казват, един с друг.
Със съзнанието, че нейното безпределно перфектно същество е изцяло мое (когато съм по-трезвен, ще ти каза нейната цялостна история & психологическите причини да ме обича) аз не си и помислих за някакво препятствие пред моето задоволяване, е, „и най-добрите планове на мишките & хората често се объркват” и моето възмездие беше сестра й, кучката.
Пат ми беше казала, че причината да пътува до Сейнт Луис е за да се види със сестра си; бяха се разбрали да се видят на автогарата. Така че за да се отървем от сестрата, ние се озъртахме из автогарата, когато пристигнахме в Сейнт Луис в четири сутринта, че да видим дали тя (сестра й) е наоколо. Ако тя не беше там, Пат щеше да си вземе куфара, щеше да си смени дрехите в тоалетната & тя и аз щяхме да се отправим към хотелска стая за една нощ (години?) на пълно блаженство. Сестрата я нямаше в полезрението ни, затова Тя (забележи главната буква) взе багажа си & се оттегли в тоалетната, за да се преоблече ---- дълго тире ----
Следващият абзац трябва, поради необходимост, да бъде написан напълно обективно –
Едит (сестра й) & Патриша (моята любов) излязоха от кенефа хванати ръка за ръка (не мога да ти опиша емоциите си). Излежда Едит (блях) била пристигнала на автогарата по-рано & докато чакала Патриша, чувствала се сънена, отишла до клозета да поспи на дивана. Затова и Пат & аз не бяхме я видели.
Отчаяните ми опити да освободя Пат от Едит се провалиха, дори терорът на Пат & подобното-на-робство чувство към нея се разбунтува достатъчно, че тя да каже дето трябвало да се види „с някого” & ще се срещне с Едит по-късно, всичко това се провали. Едит беше проницателна; тя забеляза какво се случва между Пат & мен.
Е, за да обобщя: Пат & аз стояхме на автогарата (под зоркия поглед на сестрата) & притискайки се един в друг, се заклехме никога повече да не обичаме & тогава аз хванах автобуса до Канзас Сити & Пат се прибра у дома, кротко, с доминиращата си сестра. Уви, уви ----
В пълна (опитай & сподели чувствата ми) отпадналост, аз седях, докато автобусът се доближаваше към Канзас Сити. В Колумбия, Мо., млада (19) напълно пасивна (любимото ми)[2] девица се качи & сподели мястото ми… В отпадналостта си, свързана със загубата на Пат, реших да седя в автобуса (зад шофьора) посред бял ден & да я прелъстя, от 10:30 сутринта до 2:30 следобед говорих. Когато свърших, тя (объркана, целият й живот преобърнат, метафизично удивена от мен, страстна в своята незрялост) се обади на хората си в Канзас Сити, & отиде с мен до един парк (тъкмо се смрачаваше) & я изчуках; оправих я както никога преди; всичките ми подтиснати емоции се освободиха в тази млада девственица (& тя беше) която е, между другото, учителка! Представи си, учила е две години в Дж Мо. Сейнт Учителския Колеж & сега преподава в Дж. Хай Скуул. (вече не мога да мисля последователно).
Сега ще спра да пиша. А, да, за да ме освободиш от емоциите ми, трябва да прочетеш „Мъртви души”, части от книгата (в които Гогол показва прозренията си) ми напомнят за теб.
Ще ти разкажа допълнително по-късно (вероятно?), но в момента съм пиян и щастлив (в крайна сметка вече се чувствам освободен от Патриша, благодарение на младата девственица. Нямам име за нея. По време на щастливите ноти от "jumping at Mesners" на Лес Йънг ще те оставям до по-късно.
До моя Брат.
Карай да върви!
Н. Л. Касиди
P.S. Забравих да спомена, че родителите на Патриша живеят в Озон Парк & разбира се с фамилията си Лег[3] тя е с френско-канадски корен точно като теб.
Ще ти пиша скоро,
Ще ти пиша скоро,
Нийл.
P.P.S. Моля те, чети това неясно писмо като безспирната верига на една недисциплинирана мисъл, благодаря ти.
Н.
Н.
P.P.P.S.
Отложен, отложен, отложен ръкопис, продължавай да работиш здравата, завърши романа си & открий, чрез познанието, сила в самотата вместо в отчаянието. Между другото аз също ще започвам роман, „вярвай или не”. Довиждане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар