Българският език като тъщин

Виждам, днешната масова истерия е свързана със скандала, че Министерството на образованието предлага, когато българският език не е майчин, той да се изучава като чужд език.

Аз предлагам, когато българският език не е МАЙЧИН, да се изучава като ТЪЩИН. Да ме прощават драсни-пални-клечковците, че използвам аналогия с империалистическия английски (езика на световната конспирация и заговора срещу човека), но нали на него тъща е mother in law, демек майка по закон. Та ако ще се хващаме за думите – нещо, което винаги правим, – това е прекрасна възможност за исторически компромис между радетелите на пилона български и поклонниците на демоничния Запад.

Децата просто ще учат български като МАЙЧИН ПО ЗАКОН.

И защото е ясно за кои деца (и представители на кой етнос) най-вече става дума, радетелите на пилона ще са особено щастливи, че на тия деца ще им се натяква постоянно за силата на закона, па бил той и на майчиния език. На свой ред поклонниците на демоничния Запад могат да използват повода да говорят на обществото и на децата за съдебната реформа. И вълкът ще е сит, и агнето цяло. 

Докато циврите по наближаващия край на лятото и се приготвяте да се потопите в могъщата софийска есен. А междувременно се възхищавате на предизборните вълнения, смислените, демократич

ни и отворени за диалог предизборни кампании, в които няма и грам популизъм и сектантство. И се наслаждавате на бушуващото патриотарство, с неговите дълбоки, дълбоки корени в невежеството. Па и си упражнявате английския и другите чужди езици – ей така, за всеки случай, че ако продължава по тоя начин, не се знае дали няма да трябва да се изнасяме от България с оглед на безопасността ни, по необходимост.


Та докато трае всичко това, можете да дойдете в ЧЕТВЪРТЪК на едно готино отвореномикрофоново четене, на което ще участваме с този бледен и рижав момък, любител на софийското паркоморие.

 
Мястото е 100 Стола.
Събитието е литературно пейка-парти.
Денят е четвъртък.
Часът е 20.00.

 
Трагикомедията е от нас, сълзите и смеха – от вас.

Виновни до доказване на същото

В бяла риза с кървавочервена вратовръзка, с провлачена милиционерска походка, в ранното утро на четиринайсетия ден от пролетния месец нисан от своя малък параклис в Съдебната палата излезе прокурорът на България Пехливан Смешев. На пожар, на земетресение, на Апокалипсис беше крякала тълпата от службогонци, за да го призове при себе си, понеже ѝ бе забранено да стъпва в обителта на Отеца на родното правосъдие.

 

– Що ме прекъсвате, като почивам бе, говеда с говеда! Цял параклис вдигнах, за да има къде да си разпъна на спокойствие следобед кушетката, па вие ми врещите на главата. Толкоз ли не можете поне веднъж вие да действате, вие да мислите, вие да сторите това, което трябва да бъде сторено?

 

– О, наш Повелителю – отвърнаха службогонците, – ние сме пешки в ръцете ти, дължим кариерите си, съществуванието си на Твоето благоговение. О, наше Начало и наш Край, без тебе нищо не струваме и нищо не правим.

 

– Добре, добре –погали задълбочено голото си теме прокурорът на България, – казвайте по-бързо, че ще вървя да си охлаждам виното с охладителя, дето не си купих, и да мезя с топеното сирене, дето не си присвоих.

 

– Пак са ни погнали – рекоха службогонците, – че бездействаме и си бъркаме в телесните отвори. То не е европейската прокуратура, то не са журналистите, които не са наши де, то не са политиците от опозицията, то не са забудените овци на правосъдието, дето още си мислят, че робуваме на справедливостта и че справедливостта е пътят и истината, и животът. Порой от хули се изсипва върху ни и ние страдаме. Помогни ни, Повелителю!

 

– Тъпоглавци мои – отвърна прокурорът, – аз съм ви създал, аз ви крепя и щракна ли с пръст, вие ще отидете в кошчето, защото вашата майка се казва Зависимост. Така че слушайте. Сега аз съм недосегаем и докато съм недосегаем, недосегаеми сте и вие, затова хванете здраво кранчето на справедливостта и отпускайте от чучура на справедливостта точно толкова, колкото народът да живурка някак, но да му направите живота черен, защото така той ще се занимава с живота си, а няма да се занимава с нас. Европейската прокуратура не може да ни погне, защото ние сме плодове на България. Журналистите ги галете със стоманени перца: като ги порежете, мнозина ще млъкнат. Вижте кои са дарителите на партиите от опозицията и спретнете компромати, мои малки малоумници. Но, ще кажете, то ще е кухо и накрая ще ни съдят. Нас няма да ни съдят, тъпоглавци мои, ще съдят данъкоплатеца, а данъкоплатецът е дащен, създайте му само врагове, за да има за кого да приказва, а вие си гледай кефа и го товарете с плащания. Заблудените овци няма как да ги отблудим, тъй че оставете ги. Имате ли власт над някои от тях, понижавайте ги, пълнете системата със свои двойници, пък другите да му мислят. Те сами ще изчезнат.

 

– Но казват, Повелителю, че нищо не правим.

 

– Ами правете де, какво чакате! Чекмеджетата ви са препълнени с дела, към които не посягате, които не пипате, защото прокурорската работа се върши с бездействие, освен ако не трябва да опраскаме някого. Толкоз народ държим, ако измрънка нещо или спре да си плаща, веднага можем да го погнем я към Белград, я към Дубай. Ще кажете, на нас ни нареждат, но и ние нареждаме, когато е нужно, защото и тези, дето ни нареждат, ги държим. И тях можем да пратим където трябва, когато трябва.

 

– Но чие дело да извадим и какво да бъде обвинението, Повелителю?

 

– Хванете някой щастлив нещастник от тия, дето опоскаха пътищата, тях всички ги знаят, за тях всички говорят. Само не го обвинявайте за пътищата, че почнем ли да ровим в пътищата, там са всички и никои, като нищо и себе си ще се открием там, а може и още по-лошо: други да ни открият. Измислете му нещо: я пръднал в банката и нарушил обществения ред, я погледнал някоя девойка неприлично, я заплашил някого, че ще го ступа. Ще го закопчаем, ще го пуснем под гаранция пък после ще му мислим. А сега къш, къш! Чиба бе!

 

– Но какво ще кажат хората, обществото?

 

– Те са виновни до доказване на същото!

Джеймс Бонд: Горещата война на политическата коректност

Тъй като гледам, че и книгите за агент 007 са паднали в жертва на цензурата на епохата, предлагам следното: вместо да заместват вече неудобни думи, нека ги зачеркват с черно или да оставят празни пространства, ако черното носи твърде обидна конотация, така че да не можем да ги прочетем. Ще е по-честно и ще изразява по-пълноценно нашата епоха.

 
А ако някой драматург, който изрично е посочил, че ролите в пиесата му трябва да бъдат изиграни от мъже (като случая с „В очакване на Годо“ наскоро), просто да не го поставят. И при нужда да отбележат: не го поставяме, защото изрично е посочил ролите да се играят само от мъже, което не отговаря на стандартите днес. Или направо да ударят на книгите му печат в някой цвят, който в момента е коректен.

 
Знам, че за много хора основната цел на изкуството в наше време е да не обиди никого, но това не може да бъде причина да заличаваме историята. Ако заличаваме историята, днес тя ще се повтори утре. Това неведнъж е ставало, виждаме го и днес с Тръмп и надигането на десниците в Европа.

Изображението е от сайта www.filmstories.co.uk

Диагноза

Преклонена глава, съседски пистолет не я гърми.

Путин на Политковская

Къде ми е бил акълът досега, та не съм чел Политковская? Сега искам да поправя тази несправедливост и да прочета и другите нейни книги, преведени на български. Защо? Определено не само заради Русия и не заради всичко, което се случи след 2013 г., или поне аз така го усетих – с началото на руската хибридна война, отекнала в България със завръщането на соросоидите. Нито заради Путин: ченгето-мафиот. 

А защото в „Русия на Путин“ има стряскащи паралели с това, което се случва през българския преход. И то разказано през историите на обикновени (и не толкова обикновени) хора. Същите истории за опустошаваща корупция, далавери, схеми и новобогаташи, превръщащи се в олигарси, които нямат интерес от промяната на Русия към една по-демократична и спазваща законите си държава. Също огромни проблеми с правосъдната система – овладяна, употребявана, изхвърляща или съсипваща тези съдии/прокурори, които не се поддават на корупцията. 

Така че, българино, чети Политковская, за да разбереш по-добре Прехода си, па барем някой ден той вземе, че свърши. Чети Политковская, за да си дадеш сметка що е то съвременна Русия и дали имаме интереси да вървим ръка за ръка с нея, докато тя ни дърпа към принципите на клептокрацията. Чети Политковская и сам ще откриеш много поводи за нейното изчитане из основи. 

Да живее изчезващата журналистика! 

Търсѝ човекът

Търсѝ човекът,

който да те прави бавен,

когато ти е твърде бързо,

и който да те прави бърз,

когато ти е твърде бавно.

Човек, човек търси.