двайсет и 0.4-ти май

в понеделник театъра ще оплюят тези

които театралничат по коридорите в дома на демокрацията

звезди на деня засмени под червена звезда

невидима червена звезда от предишния ден

откачиха я изхвърлиха я но виж виж

пак вечно си стои на вечното място

във вторник на класическата музика ще се изпикаят

стартъп неокласиците от Светския съюз на жълтите павета

парвенюта парфюмирани пердета пълни с празнина

„а“ отборът на лицемерната материална загриженост

за нематериалното наследство

в сряда художниците ще бъдат поучавани от айтитата

от супер министерството на смартфонното управление

не бъдете ретроградни картини ли какви картини ще кажат

игри рисувайте и нека гражданите цъкат скролват и се радват

в четвъртък отдаденият на предателствата резидент

скрит зад шадраванените маршируващи гвардейци

ще се сблъска със съвременния танц на една вечеря и ще каже

ъ?

ще почеше оплешивелия си мозък и ще каже

ъ?

някой ще му каже че това е танц а той ще каже

ааа!

ще извади носната си кърпичка от джоба на сакото си

бялозеленочервена носна кърпичка

която ще размаха с бялозеленочервения устрем на филмите

еееее!

ще викне

и ще отдаде предателските си крака ръце паласки планове

на народнотанцовата криворазбрана хорова ръченична цивилизация

в петък корпоративни копелета и кухи кеймбрички келеши

сами платили предизборните си кампании

ще пратят кинаджиите на кино

да снимат с телефони истории за асоциалките и бо̀говете

едни ексклузивни киномрежовици непогубващи фантазиите си

с фантасмагорични фестивали с префърцунени награди

в събота фискалното сърце на архифинансиста

ще сключи коалиция с носа му на кълвач

и двамата ще закълват

прокъсаните джобове на незаслужаващите артисти

на публичните врагове номер едно на азиатско-европоидния

държавен бюджет

ще кълват подслушват разпитват и изнудват

за дайте-ни-ги-видимите-резултати-на-културата

на некултурните си безпросветни таблици

в неделя заплютите опикани порядъчно поучени

отъпкани от хора̀ и ръченици пратени на кино

и трижди преджобени от обединените политически сили

артисти ще кажат

ай сиктир бе

я се вижте къде сте бе сред какви хора сте как

мислят чувстват дишат живеят

каква ги е свобода освободила

каква ги е демокрация демократизирала

какви робски душички са им заробили душите

ей ви ги видимите резултати от трийсетте и кусур години

на непроходилите културни политики на прехода

на непроменените културни политики на промените

и миналите и сегашните и продължаващите

а вие си тръгвате

махате с ръце

до не толкова скоро виждане

махате с ръце

до не толкова скоро виждане

махате с ръце

и докато предпоследният затваря вратата

последният загасва лампата

потърпете още малко в мрака казвате

махате с ръце

ние ще се върнем вие си ни чакайте казвате

махате с ръце

работата не търпи отлагане казвате

махате с ръце

ще направим 24 май национален празник

и всичко ще се оправи

в тъмната стая някой щраква със запалка

светлинка

още една седмица мина повечному казва

средни пръсти вдигни средни пръсти покажи

нарежда на другите като мирновременен военен

аре ставайте

действаме и това е

тия са слепи и слепи ще бъдат

тия са глухи и глухи ще бъдат

и ще предават слепота глухота

докато не ги ошамарим с достатъчно светлина

а засега

честит двайсети и 0.4 май

и наздраве

Демократичният свят, или предизборно, с неуважение

Понеже днес един приятел във „Фейсбук“ защити кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев от поредните компромати срещу него с „демократичния свят“, нека и аз кажа своите две стотинки по въпроса. 

Демократичният свят се гради на свободни избори. В свободните избори е важно да спечелиш максимално много гласове. Затова трябва да се спреш на такъв кандидат, срещу когото да могат да се извадят възможно най-малко компромати. Или ако го направиш, въпреки че нито в САЩ, нито в Европа препоръчват този вариант, трябва да си добре подготвен с кризисен пиар. Какъвто нямаше.

В демократичния свят си зависим от избирателите си, така че ги уважаваш и им показваш постоянно това уважение. Това означава и да имаш наум, че за доста твои избиратели това ще е сериозен проблем до такава степен, че няма да гласуват, а ще се замислят дали и на следващи избори да гласуват, щом се чувстват предадени.
В демократичния свят не третираш избирателите, които не са съгласни с теб, като идиоти и балъци, защото целта ти е да ги спечелиш отново.

В демократичния свят не цепиш вота си до такава степен, че различните фракции в него да се смятат една друга за идиоти или за предатели. И да пишат постоянни постове и коментари, в които взаимно да се обвиняват.

В демократичния свят се адаптираш към обстановката. И ако не можеш да оттеглиш кандидат, който ти цепи вота, поне трябва да имаш смелостта да излезеш пред хората и да кажеш:

„Хора, вижте каква коалиция сме. В момента няма как иначе или се цепим.“

Не коментирам изобщо Терзиев като човек. Ще гласувам за него, но ситуацията ми е неприятна и съм отвратен от без отговорността на политиците, за които съм протестира и на които от години давам гласа си.

Терзиев ще стане кмет на София, но вече нанесе щети и ще продължи да нанася такива. И това ще намали мнозинството в Общинския съвет.

Българският език като тъщин

Виждам, днешната масова истерия е свързана със скандала, че Министерството на образованието предлага, когато българският език не е майчин, той да се изучава като чужд език.

Аз предлагам, когато българският език не е МАЙЧИН, да се изучава като ТЪЩИН. Да ме прощават драсни-пални-клечковците, че използвам аналогия с империалистическия английски (езика на световната конспирация и заговора срещу човека), но нали на него тъща е mother in law, демек майка по закон. Та ако ще се хващаме за думите – нещо, което винаги правим, – това е прекрасна възможност за исторически компромис между радетелите на пилона български и поклонниците на демоничния Запад.

Децата просто ще учат български като МАЙЧИН ПО ЗАКОН.

И защото е ясно за кои деца (и представители на кой етнос) най-вече става дума, радетелите на пилона ще са особено щастливи, че на тия деца ще им се натяква постоянно за силата на закона, па бил той и на майчиния език. На свой ред поклонниците на демоничния Запад могат да използват повода да говорят на обществото и на децата за съдебната реформа. И вълкът ще е сит, и агнето цяло. 

Докато циврите по наближаващия край на лятото и се приготвяте да се потопите в могъщата софийска есен. А междувременно се възхищавате на предизборните вълнения, смислените, демократич

ни и отворени за диалог предизборни кампании, в които няма и грам популизъм и сектантство. И се наслаждавате на бушуващото патриотарство, с неговите дълбоки, дълбоки корени в невежеството. Па и си упражнявате английския и другите чужди езици – ей така, за всеки случай, че ако продължава по тоя начин, не се знае дали няма да трябва да се изнасяме от България с оглед на безопасността ни, по необходимост.


Та докато трае всичко това, можете да дойдете в ЧЕТВЪРТЪК на едно готино отвореномикрофоново четене, на което ще участваме с този бледен и рижав момък, любител на софийското паркоморие.

 
Мястото е 100 Стола.
Събитието е литературно пейка-парти.
Денят е четвъртък.
Часът е 20.00.

 
Трагикомедията е от нас, сълзите и смеха – от вас.

Виновни до доказване на същото

В бяла риза с кървавочервена вратовръзка, с провлачена милиционерска походка, в ранното утро на четиринайсетия ден от пролетния месец нисан от своя малък параклис в Съдебната палата излезе прокурорът на България Пехливан Смешев. На пожар, на земетресение, на Апокалипсис беше крякала тълпата от службогонци, за да го призове при себе си, понеже ѝ бе забранено да стъпва в обителта на Отеца на родното правосъдие.

 

– Що ме прекъсвате, като почивам бе, говеда с говеда! Цял параклис вдигнах, за да има къде да си разпъна на спокойствие следобед кушетката, па вие ми врещите на главата. Толкоз ли не можете поне веднъж вие да действате, вие да мислите, вие да сторите това, което трябва да бъде сторено?

 

– О, наш Повелителю – отвърнаха службогонците, – ние сме пешки в ръцете ти, дължим кариерите си, съществуванието си на Твоето благоговение. О, наше Начало и наш Край, без тебе нищо не струваме и нищо не правим.

 

– Добре, добре –погали задълбочено голото си теме прокурорът на България, – казвайте по-бързо, че ще вървя да си охлаждам виното с охладителя, дето не си купих, и да мезя с топеното сирене, дето не си присвоих.

 

– Пак са ни погнали – рекоха службогонците, – че бездействаме и си бъркаме в телесните отвори. То не е европейската прокуратура, то не са журналистите, които не са наши де, то не са политиците от опозицията, то не са забудените овци на правосъдието, дето още си мислят, че робуваме на справедливостта и че справедливостта е пътят и истината, и животът. Порой от хули се изсипва върху ни и ние страдаме. Помогни ни, Повелителю!

 

– Тъпоглавци мои – отвърна прокурорът, – аз съм ви създал, аз ви крепя и щракна ли с пръст, вие ще отидете в кошчето, защото вашата майка се казва Зависимост. Така че слушайте. Сега аз съм недосегаем и докато съм недосегаем, недосегаеми сте и вие, затова хванете здраво кранчето на справедливостта и отпускайте от чучура на справедливостта точно толкова, колкото народът да живурка някак, но да му направите живота черен, защото така той ще се занимава с живота си, а няма да се занимава с нас. Европейската прокуратура не може да ни погне, защото ние сме плодове на България. Журналистите ги галете със стоманени перца: като ги порежете, мнозина ще млъкнат. Вижте кои са дарителите на партиите от опозицията и спретнете компромати, мои малки малоумници. Но, ще кажете, то ще е кухо и накрая ще ни съдят. Нас няма да ни съдят, тъпоглавци мои, ще съдят данъкоплатеца, а данъкоплатецът е дащен, създайте му само врагове, за да има за кого да приказва, а вие си гледай кефа и го товарете с плащания. Заблудените овци няма как да ги отблудим, тъй че оставете ги. Имате ли власт над някои от тях, понижавайте ги, пълнете системата със свои двойници, пък другите да му мислят. Те сами ще изчезнат.

 

– Но казват, Повелителю, че нищо не правим.

 

– Ами правете де, какво чакате! Чекмеджетата ви са препълнени с дела, към които не посягате, които не пипате, защото прокурорската работа се върши с бездействие, освен ако не трябва да опраскаме някого. Толкоз народ държим, ако измрънка нещо или спре да си плаща, веднага можем да го погнем я към Белград, я към Дубай. Ще кажете, на нас ни нареждат, но и ние нареждаме, когато е нужно, защото и тези, дето ни нареждат, ги държим. И тях можем да пратим където трябва, когато трябва.

 

– Но чие дело да извадим и какво да бъде обвинението, Повелителю?

 

– Хванете някой щастлив нещастник от тия, дето опоскаха пътищата, тях всички ги знаят, за тях всички говорят. Само не го обвинявайте за пътищата, че почнем ли да ровим в пътищата, там са всички и никои, като нищо и себе си ще се открием там, а може и още по-лошо: други да ни открият. Измислете му нещо: я пръднал в банката и нарушил обществения ред, я погледнал някоя девойка неприлично, я заплашил някого, че ще го ступа. Ще го закопчаем, ще го пуснем под гаранция пък после ще му мислим. А сега къш, къш! Чиба бе!

 

– Но какво ще кажат хората, обществото?

 

– Те са виновни до доказване на същото!

Джеймс Бонд: Горещата война на политическата коректност

Тъй като гледам, че и книгите за агент 007 са паднали в жертва на цензурата на епохата, предлагам следното: вместо да заместват вече неудобни думи, нека ги зачеркват с черно или да оставят празни пространства, ако черното носи твърде обидна конотация, така че да не можем да ги прочетем. Ще е по-честно и ще изразява по-пълноценно нашата епоха.

 
А ако някой драматург, който изрично е посочил, че ролите в пиесата му трябва да бъдат изиграни от мъже (като случая с „В очакване на Годо“ наскоро), просто да не го поставят. И при нужда да отбележат: не го поставяме, защото изрично е посочил ролите да се играят само от мъже, което не отговаря на стандартите днес. Или направо да ударят на книгите му печат в някой цвят, който в момента е коректен.

 
Знам, че за много хора основната цел на изкуството в наше време е да не обиди никого, но това не може да бъде причина да заличаваме историята. Ако заличаваме историята, днес тя ще се повтори утре. Това неведнъж е ставало, виждаме го и днес с Тръмп и надигането на десниците в Европа.

Изображението е от сайта www.filmstories.co.uk

Диагноза

Преклонена глава, съседски пистолет не я гърми.