сряда, юли 06, 2022

Българската полиция

Българската полиция е най-съвестната в света.

Тя съвестно си отваря очите, когато види момчета да пушат трева, и съвестно ги затваря пред камионите с хероин.

Освен ако не ѝ кажат обратното, защото тя е добра и послушна.

Работата на българската полиция е да ти казва, че нищо не може да направи, да се прави, че нищо не може да направи и да прави така, че нищо не може да направи.

Всички изключения от това правило са доказателства, които не са валидни в съда.

Българските полицаи са едни от най-работните мързеливци.

Те се оправдават със системата.

И продължават да виреят в нея, защото така са свикнали.

Българската полиция е толкова отговорна, че никога не носи отговорност.

И ги хваща така, че да ги пускат.

Българската полиция не е корумпирана. Тя е принудена да се дофинансира.

Българската полиция е най-намръщената усмихната полиция в Европа.

Тя не е чувала за Кафка, но го прилага в действие.

Българската полиция мрази всички протести. С изключение на протестите на българската полиция.

Българската полиция бие, когато ѝ кажат. И казва кога да бият.

За всяко нещо си има гледна точка, сякаш казва българската полиция. Само тупаник да има.

Българската полиция не идва, когато имаш нужда от нея, за да не свикваш и да не се разглезиш.

Но е винаги тук, когато не ти трябва, за да внимаваш в картинката.

Ако трябва да те закопчае, българската полиция ще го направи веднага. Ако трябва да закопчае някоя мутра, няма да ѝ каже и „копче“.

Българската полиция е патриотична, но за нея хайдуците са хайдути. И обратно.

Българската полиция живее с убеждението, че ни пази. Просто бърка „ни“ с „ги“.

Българската полиция веднага може да ви изрецитира за какво служат българските закони – за да ѝ връзват ръцете.

Нека пазим българската полиция! Тя и без това дебелее, пие и пуши твърде много. Не ѝ остава кой знае колко.

Полицията е мъртва, да живее полицията!



неделя, май 08, 2022



знаете казват
вятърничеви същества
са то поетите
така да бъде
нека съберем ветровете в думи
вихрушките в изречения
бурите в урагани от книги
я какви балони
въжетата на реалността
се късат
земята се смалява
здравей небе

събота, февруари 26, 2022



Колко шумно,
колко шумно само
е мълчанието,
докато в нечия чужда столица
нечии чужди танкове
потъпкват общата ни свобода.

сряда, февруари 16, 2022

 

Липсата ти

запълва липсата ми.

Преобразуваш антиматерията

в материя,

материята – в дух.


Духът е детска площадка:

олющени лакти,

разранени колене,

смях и плач,

плач и смях.


Връщай се към вкъщи.

Със стъпките на дамата.

Хоп!

Раз-два-три!


Паднахме от шарена ракета.

Научихме се да виждаме звезди.

Пясъкът стана небе.

понеделник, януари 17, 2022

2022

сред веригите от загуби

ние, сектата на нещотърсачите

да намираме какво и защо

вторник, декември 28, 2021

Кюфте

 – Каква наглост, кюфте?! – надигна вой журналистът, който тази година изкара коледните празници при леля си в Италия, при вуйчо си в Германия, а после при майка си и баща си в Ирландия. Сега той летеше с поредния лоу-кост, този път за Канарите, където щеше да отпразнува Нова година. – Телешко кюфте с картофи на бавен огън?! Планетата си отива, дебили такива – квичеше журналистът на стюардесата, – а вие се опитвате да увеличите въглеродните отпечатъци на хората с телешко, какво безочие!

четвъртък, октомври 07, 2021

"Изчезване на времето" на Илко Димитров

Лично за мен Илко Димитров продължава да бъде един от двамата водещи съвременни философски поети в България, заедно с Кирил Василев. И в тази своя книга той продължава едновременно да разплита и да се оплита в нишката, която начева в поетиката си в "Продавачът на конци". 

Една хроника на последните петнайсет години, на все по-голямото забързване на света, на изчезването на физическото, на различни невъзможности и възможности. Много неща казва тишината на тази книга. Тя е от старите тишини, от нея лъха на история, на Платон и Плотин, на Монтен, но най-вече на Илко Димитров. И няма нищо общо с новата тишина, в която не можеш да чуеш и собственото си мълчание, както казва самият поет.