СОБСТВЕНИКЪТ НА ГЛАСА БЕШЕ БОЯН.
Оставих Ники и Боби да продължат, като им обещах да се присъединя към купона
по-късно. Седнах на една пейка и наблюдавах сцената десетина минути. Боян да
говори за Бог? Беше като театър на абсурда. Като бекетовски разговор между
герои на Пинтър. Боян стоеше прав на тротоара пред параклиса. Изглеждаше променен.
Беше облечен в костюм, а в ръката си държеше книга с черни корици. Не беше сам.
Компания му правеше момиче на около двайсет години, което не обелваше и дума.
Само се усмихваше на минувачите, докато Боян се опитваше да събуди интереса им.
Измина
половин час, докато успея да дойда на себе си. Боян все така продължаваше да
проповядва. Не издържах повече, изправих се и се запътих към него. В този
момент той беше хванал за слушател дребен мургав мъж в средата на трийсетте, но
аз не бях в състояние да чакам повече и ги прекъснах.
-
Кольо?! – сепна се Боян. – Ти ли си?
-
Аз съм. А ти? Ти какво правиш тук?
-
Чакай – каза той и помоли момичето да се заеме с човека.
То се съгласи
неохотно.
Върнахме се в
глъчката на стария град и стигнахме до скалите. Докато вървяхме, Боян ми обясни
всичко. По-добре да ме беше излъгал.
След заминаването
ми в Испания двамата с Менсъна продължили да друсат с хапчета. Скоро техните го
изгонили от неговото местенце. Изнесъл се в мазето на Менсъна. Хапчета имало, нямало
проблеми. Два месеца по-късно обаче нещата се прецакали. Менсъна намерил отнякъде
ново хапче. Нов вид екстази или нещо от сорта. И поискал да разбере тайната му.
Хапчето било с неясен химичен състав. Той купил десетина, но искал да знае
какво е тяхното съдържание и решил да разбере това на всяка цена. Опитал се да
намери лаборатория, където да изследват таблетката и да разкрият тайната й, но
се оказало, че такава лаборатория няма. Никъде не изследвали подобни медикаменти.
Никъде освен в...
Няма коментари:
Публикуване на коментар