БОЯН БИЛ В ТЕЧЕНИЕ НА ПРОЦЕСА
СРЕЩУ МЕНСЪНА. Често повтарял и потретвал, че ако Менсъна се бил вслушал в
съвета му, всичко това нямало да се случи.
Но и при Боян
положението не било розово. С изчезването на Менсъна той изгубил достъп до общите
им запаси от хапчета, не издържал дълго и се върнал към хероина. През това
време Жана се изчистила, прибрала се в София и успяла да се свърже с Боян.
Питала го как съм. Обяснила, че е прекъснала кореспонденцията помежду ни, за да
не ме натоварва излишно с проблемите си и защото се страхувала, че нещо ще ми
щукне, ще избягам от комуната и ще се върна в България, преди да съм се
изчистил.
Видели се на три
пъти. Приятелите на Жана били на изчезване. Отдавна била скъсала връзките с
по-старите си познайници, които я смятали за безнадеждно изпаднала, и компанията
на Боян, който винаги беше в състояние да те развесели, й се сторила
разведряваща. Тогава Боян обитавал малка таванска стаичка, чийто наем едва
успявал да плаща. Хващал се на временна работа, а когато работодателите
откривали, че се друса, го уволнявали. И без това не искал постоянна работа.
Парите му стигали да съществува по разрушителния си начин.
От
третата среща били изминали четири дена. Вечерта била късна и Жана спяла от
половин час, когато джиесемът й зазвънял настойчиво. Събудила се на третото
позвъняване. Обадила се на четвъртото. Бил Боян.
Помолил
я за до болка познатите “няколко лева, защото много съм го закъсал”, а тя не се
двоумила и минута. Обещала да му помогне. Толкова пъти била изпадала в същата
ситуация, че нямало как да откаже. Разполагала с достатъчно пари, за да си позволи
едно дарение на приятел в нужда.
След
двайсетина минути Боян позвънил на вратата. Изглеждал ужасно. Лицето му било
потно, движенията резки. Не пропуснал да благодари за най-малко десети път на Жана.
Но възникнал проблем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар