знаете казват
вятърничеви същества
са то поетите
така да бъде
нека съберем ветровете в думи
вихрушките в изречения
бурите в урагани от книги
я какви балони
въжетата на реалността
се късат
земята се смалява
здравей небе
Липсата ти
запълва липсата ми.
Преобразуваш антиматерията
в материя,
материята – в дух.
Духът е детска площадка:
олющени лакти,
разранени колене,
смях и плач,
плач и смях.
Връщай се към вкъщи.
Със стъпките на дамата.
Хоп!
Раз-два-три!
Паднахме от шарена ракета.
Научихме се да виждаме звезди.
Пясъкът стана небе.