събота, ноември 26, 2022




смърт и обичайните неща

 
юпитерска гравитация ме лепва за леглото в одеалото завий

превий и свий се питаш ме дали обичам те сега завивката обичам

обичам те легло свършѝ ме спринта първо второ трето бегам бегам

бегам требва да изчезвам закъсневам ше се чуем сто години как не

сме се виждАли чуваме разбираме виждаме се чуй четвърто рий

изривай пето мачкай гАзи стреляй ТАНК отвън съм не човек отвътре

с броня деветнаесегодишен сбъркан драпам в дерето на бумащината

счупѝх си ноктите десетки рани лепенки и белези оф на аптека ми

станаха наличностите дефицитите и кризите на четиресет пък уж голям

дете ЧОВЕК не танк съм странно ли не валяк не булдозер багер тир ся

идвам закъснявам пищят ми невроните и левкоцитите опищя деня ми

вътрето не плача никога понякога задача пак задача пак задача

сините студени боси и натъртени крака на таралежовите стелки

протягат пръстите към вълнени чорапени вечЕри мравка съм на юпитер

ми смачква гравитацията миглите клепачите сън бълнувам своето

пораснало живеене на възрастен сещаш се вселената ни беше залък

с майонеза сутрин обед вечер в този в други градове навсякъде където

буреносните си ветрове посявахме зрънцЕ шушулка с всичкото и всекито

си а сега заспивам смазан в нощите оцъклен буден гоня се с кошмарите

на три и двайсет смисълът ме няма губи хвърля смърт и обичайните неща

замръзнали висулчени избухвания скъсват ме кървя в оглушителна и шумна

тишина кога се унеса кога се будя и кога изгрях недосънуван хапвам бегам

хайде танк съм първо второ трето бързам вечер юпитер и пак и пак и пак и пак