Тъмната страна на слънцето (на Маргарита Младенова) 3

Има хора,

има изчезващи хора,

точно като видовете в червената книга

и точно по същия начин изчезват,

хем тихо, хем някой вдига тревога,

която никой сякаш не иска да чуе,

защото зает е с вечното бързане.

Има изчезващи хора,

които времето просто отхвърля,

които времето просто смита ги някъде,

които преди да изчезнат физически,

отдавна вече ги няма.

И няма кой дори да ги снима.

И няма кой да им каже дори копеле.

Има изчезващи хора,

чието място просто изстива,

които стават ненужни,

които просто дишат различно,

а дишат и друго,

(и техният въздух

отдавна е свършил).

Има изчезващи хора,

едни от тях са ония,

които не се слагат на първото място,

които се крият в ъглите,

които мълчат и мислят,

мълчат и мислят,

мълчат и мислят.

И те скоро съвсем ще изчезнат,

и точка.

И тях дори няма да ги сложат 

в музеите,

защото и оттам са излишни.

Да, има такива.
Да, те ще изчезнат.