Пиеса за телевизора

(Сатирична пиеса в три действия, хепиенд и епилог)








ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

САШО
ФАНИ
ЛИЛИ
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ
РАДА ОСТРОВСКА
МАРИН КАРАИВАНОВ
ИВА КАРАИВАНОВА
ДЯДО ГЕОРГИ
БАБА ДОРА
ИВАН
МАРИЕЛА ПОПДИМИТРОВА
ВОДЕЩА

и ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ

(Пиесата е написана за 12 актьора, които могат да поемат всички третостепенните роли, но по желание на режисьора могат да се включат и допълнителни актьори.)







ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ се развива през есента. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ се развива през зимата. ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ и ХЕПИЕНД се развиват през пролетта. ЕПИЛОГ се развива през лятото.







ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

1.
Телевизор. На екрана се появява шапката на новото предаване „Кой иска да бъде нормален?”
РАДА ОСТРОВСКА. Добре дошли в най-новото предаване в телевизионния ефир!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ. Кой иска да бъде нормален?
РАДА ОСТРОВСКА: Телевизията забрави как да бъде нормална.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Време е за промяна. Време е да има предаване и за нормалността. Време е за нас. Време е за „Кой иска да бъде нормален?”.
РАДА ОСТРОВСКА: В следващия час ще ви покажем, че да си бежанец е нормално. Защото бежанецът е човек, а да си човек е нормално.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ще видите и, че да си националист, който бие роми в центъра на столицата и по циганските гета е нормално. Защото и той е човек!
РАДА ОСТРОВСКА: Ще видите също, че да си ром и да живееш в ромска махала е нормално. Защото човекът е човек независимо от расата, убежденията и местожителството си.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ще завършим с нашата много специална рубрика „За телевизорите и хората”. Защото телевизията е нещо човешко.
РАДА ОСТРОВСКА: Защото телевизията е нещо нормално.

2.
Пак в стаята. ЛИЛИ, ФАНИ, САШО. В стаята има включен телевизор, по който върви Енимъл Планет.
САШО: Не мога да разбера къде е проблемът? Ние сме нормални. (Мълчание.) А и сме пичове…
ЛИЛИ: Ние сме криещи се пичове. А това е супер лейм!
САШО: И за какво се крием? На който не му харесва, да си гледа работата!
ФАНИ: Браво! Ти за кой се мислиш, бе? (Иронично.) Великият рапър и бунтар Александър Диаманта си мисли, че може да промени света!
ЛИЛИ (към ФАНИ): Е не мога да разбера сега к’ъв ти е проблемът! Честно!
САШО (към ЛИЛИ): Комунистите вкъщи пак са я стегнали!
ФАНИ: Хайде да не почваме темата с родителите, че с твоите „вървежни” родители положението страх и омраза в София! Особено с баща ти!
ЛИЛИ (бута силно ФАНИ): Дядо ти е бил партиен секретар, а ти за моя баща се хващаш…
ФАНИ: Бил е преди сто години! И не е участвал в приватизацията!
ЛИЛИ: Да. Той е крал по времето на соца!
САШО: Хей, момичета! За какво си ги мерите?... Родителите, де…
ФАНИ: Те и едни родители…
ЛИЛИ: По-скоро да се опитаме да им кажем. Нищо, че знаем какъв ще бъде резултатът.
ФАНИ: Все едно не сме се опитвали…
САШО: От опит глава не боли.
ФАНИ: Кажи го на мигрената ми.
ЛИЛИ: Фани е права. Кажеш им нещо за бежанците, те те обвиняват, че си ненормален.
САШО: А спомняте ли си случая с онова циганче?
ФАНИ: Ужас! Да си го кажем. Нашите родители са расисти!
САШО: И хомофоби!
ЛИЛИ: Ти ги питаш дали са хора, те ти отговарят, че са българи!
ФАНИ отива при ЛИЛИ. Двете започват да се целуват.
САШО: Сега като ви гледам, съгласен съм. Вие сте проблемът на тая държава.
САШО избухва в смях.
ЛИЛИ: Много ясно! Проблемът никога не е бил корупцията и всичко останало. Проблем са различните!
ФАНИ: Любовта винаги е била проблем. Хората предпочитат да мразят, не да обичат.
(Дълга пауза.)
САШО: И? Какво правим сега? Не можем да продължаваме така, нали?
ЛИЛИ: Можем!
ФАНИ: Как да им обясним?
САШО: Просто им казваме така… Вижте… Хора… Обичаме се, но сме трима. Две момичета и едно момче. Не знаем как се случи, но това е положението. Точка.
ФАНИ: Обичам те!
ЛИЛИ: Обичам ви.
Тримата се целуват и прегръщат.

3.
Телевизорът. На екрана виждаме ЖЕНА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ.
ЖЕНА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ: Беше любов от пръв поглед. Още като го видях, си казах: това е той. С годините съм попадала на какви ли не. Аз трябва да го почувствам. Да усетя привличане. Все пак ще прекарваме толкова време заедно. Не мога така… С всякакви. Аз да не съм… Повечето ми приятелки на момента ги награбват. Завличат ги вкъщи, хвърлят ги на някоя маса, бюро, шкаф, дори стол, под. И се започва! В началото е добре, рано или късно започват да се оплакват. Ама скъпа, моля ти се. Ти си го избра тоя, а сега ми ревеш на рамото… Следващия път мисли малко, моля те. Обещават, че ще мислят и следващия път пак просто ги завличат вкъщи. Загубена работа! Какво да ви кажа?
Камерата се отдръпва и виждаме, че жената седи до огромен телевизор.
ЖЕНА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ: Заедно сме от три години. Никога не ме е предавал Той е най-добрият ми приятел. Той е любовникът ми. Той ми е всичкото. Ох… Дават ме по телевизора! … Така се вълнувам… Ох… Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало… Ох… Горещо е… Прожекторите… Светлините… Телевизора… Ох… Толкова е хубаво…
Жената припада.

4.
Домът на ФАНИ. Луксозен, но занемарен апартамент от времето на социализма. ФАНИ се готви да излиза.
БАБА ДОРА: Къде си мислиш, че отиваш, хулиганка такава?
ФАНИ: Аз? Хулиганка? Ти наред ли си?
БАБА ДОРА: Знаеш ли колко е часа?
ФАНИ: Колкото си иска.
БАБА ДОРА: Всички млади сте такива!
ФАНИ: Не сме невъзпитани. Просто сме свободни да правим каквото си искаме!
БАБА ДОРА: И това е една свобода. Вас американците ви освобождават. Нас Русия ни освободи.
ФАНИ: Баба ти те освободи! Днес нямаме нужда някой да ни освобождава.
БАБА ДОРА: Колко си наивна! Тръгнали да се борят за демокрация. Тръгнали да освобождават света. С НПО-та, Сорос, Фондация Америка за България, Българския хелзинкски комитет и останалите боклуци, които ги подкрепят.
ФАНИ: На нас не ни трябват американците. Ние сме свободни! Вашето поколение ни докара до положението, от което не спирате да се оплаквате. Много градивно. Няма що. Ще се обадя на мама да ми прати пари и най-накрая да се изнеса от тази гробница.
ДЯДО ГЕОРГИ: Я ПРЕСТАНЕТЕ И ДВЕТЕ! Никой на никого няма да се обажда освен ти, Фани, когато закъсняваш.
ФАНИ: Чук си, дядо! Дай лапа!
ФАНИ: Добре де… Няма проблеми. Аре стига!
БАБА ДОРА: Ти й кажи, скъпи. Кажи й какво чете във вестника.
ДЯДО ГЕОРГИ: Руската църква дава безплатен интернет на хората. Свободен от грехове.
ФАНИ (смее се): Леле. Сега и цензуриран православен нет. Това ми е малко множко.
ДЯДО ГЕОРГИ: В християнството няма нищо смешно.
БАБА ДОРА: А онова. С което американците… Как му беше името? Дето контролира времето?
ДЯДО ГЕОРГИ: ХАРП-а.
ФАНИ: Ще ме спукате от смях.
БАБА ДОРА: Внучка ти е откачена!
ДЯДО ГЕОРГИ: Просто е млада.
БАБА ДОРА: Ние като бяхме млади имахме елементарно уважение. Имахме респект към властта.
ФАНИ: И вижте к’во стана.
ДЯДО ГЕОРГИ: Това демокрацията го направи.
ФАНИ: Демокрацията, дядо, е такава, каквато си я направиш.
Мълчание.
ДЯДО ГЕОРГИ: Ти само се обади, преди да се прибереш. Дорче, дай да си лягаме, миличка, че утре рано трябва да ставаме.
ФАНИ: Че къде ще ходите в неделя сутрин?
ДЯДО ГЕОРГИ: В един бежански център.
ФАНИ (скептично): До вчера бяхте готови да давате наряди по границата и да отстрелвате с ловджийски пушки нарушителите. А утре – бежански център. К’во се е случило?
БАБА ДОРА: Бежанците са хора. Това е нормално.
ДЯДО ГЕОРГИ: Като хора на хора искаме да им помогнем.
ФАНИ: Плашите ме, честно. От цифра време ви говоря за бежанците, вие се запъвате: били с различна вяра, терористи… И сега за една нощ?
ДЯДО ГЕОРГИ: И? Нормално е. Хора са!

5.
Домът на ЛИЛИ. Новобогаташко жилище на хора, които са забогатели през 90-те.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Лили, с майка ти няма цяла вечер да те чакаме за вечеря.
ЛИЛИ: Ми не ме чакайте. Яжте си спокойно и не ми творете живота!
ИВА КАРАИВАНОВА: Не знам кой чий живот трови, Лили!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Като не ти изнасяй, закъснявай, но не разчитай на топла, вкусна и питателна храна, сготвена от невероятната ти майка.
ЛИЛИ: Ако те чуе някой, ще реши, че Ива може да готви. Вкусната питателна храна обикновено е някакъв полуфабрикат. Или е поръчана от ресторант. И Ива не ми е майка!
ИВА КАРАИВАНОВА: Търпя това отношение всеки ден. (Избухва в плач) Каква дъщеря отгледахме. Чудовище!
ЛИЛИ: За пореден път те моля да не ме наричаш дъщеря. Или ако толкова държиш на тази дума да добавяш по едно „доведена” отпред.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Ива, недей сега така… Лили!
ЛИЛИ: Метнала съм се на родителите си. С к’ъвто се родиш, такъв ставаш. А за храната, сори. В нейна защита ще добавя, че прави страшни спагети. А салатите й се получават 50 на 50. Това е достатъчно за успяла бизнесдама като нея.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Виждаш ли, скъпа. Виждаш ли!
ИВА КАРАИВАНОВА: Скоро ще трябва да избираш: тя или аз.
ЛИЛИ: А сега ще избираме? Много зряло, наистина. Хайде да вечеряме, че ще пукна от глад!
Тримата сядат на вече подредената и сложена маса.
ЛИЛИ: Баба да не е заспала пак?
ИВА КАРАИВАНОВА: Ох, пак съм я забравила в тоалетната.
ИВА САРАИВАНОВА излиза от стаята и се връща, бутайки бабата на инвалидна количка.
МАРИЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Седя в тъмното от половин час и си мисля… Такова е времето, в което живеем: мрачна тоалетна. Народът го държат заключен вътре, водата е спряла, мирише, а навън депутатите се ширят в огромни апартаменти. Ех, живот!
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Моля те, храним се! (Мълчание.) Знам, че съм грешен, но не разбирам защо Бог реши да ме накаже с най-злата тъща на всички времена.
МАРИЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Горкичкият. Ти, човеко (ако може да си човек и депутат едновременно, а това не е някакъв езиков парадокс) си същество със свободна воля. Избирайки ме за тъща, ти си се самонаказал.
Неловко мълчание. Тракане на чинии, вилици. Глътки вода.
ЛИЛИ: Е, тате, кажи сега. Нещо ново в Кашона?
ИВА КАРАИВАНОВА: Баща ти работи в Парламента!
ЛИЛИ: Ние му викаме Кашона.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Викайте му както щете. Сега преговаряме с полицаите.
ЛИЛИ: Не ви е лесно, признавам. Ако тях ги нямаше, щяха да ви линчуват публично. На жълтите павета.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: За какво ли се опитвам…
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: И аз така! Не спирам да се опитвам да ти обясня, че трябва да станеш човек, но ти все блееш!
ИВА КАРАИВАНОВА: Мама и комунистите и демократите… Всички са я мачкали. Тя е развила някакво органично отвращение към всяка власт. Навремето избягала в Париж, но не издържала дълго. Домиляло й. Върнала се. Изключили я университета. Цял живот се е изхранваше с преводи, гладуваше. А като й стане тъжно, вади снимките от Париж, пее шансони и плаче.
Двете ревват.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: А моята майка питал ли я е някой? А? На полето от сутин до вечер! С мотиката. Аз не работя ли, пишете ме умряла, вика. И копае ли копае.
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: И той ще говори за работа? Цял живот само директор е бил.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: И аз съм копал.
ЛИЛИ: Какво стана с онези държавни земи?
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Сключихме договора с корпорацията. Скоро започват да строят.
ЛИЛИ: Те са в защитена територия…
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Ние ще я защитим още повече! Ще видиш!
ЛИЛИ: Това е незаконно.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Законът е незаконен!
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Продадохте България. Предатели!
ИВА КАРАИВАНОВА: Най-страшно е да предадеш собственото си семейство. И дядо ме учеше на това. По неговия си начин.
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Той не е казвал, че семейството е над закона.
ЛИЛИ: То и едно семейство…
Привършват вечерята. МАРИН КАРАИВАНОВ става от мястото си, излиза от стаята. Връща се с три бухалки.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Е, готови ли сте да тръгваме?
ИВА КАРАИВАНОВА: Слагам чиниите в миялната и излизаме.
ЛИЛИ: И накъде така?
ИВА КАРАИВАНОВА: На разходка…
ЛИЛИ: С бухалките? На разходка? Чудна работа…
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Ще се разходим до циганския квартал и ще бием цигани като едно голямо и задружно семейство.
ЛИЛИ: Честно?
МАРИН КАРАИВАНОВ: Не знам защо го приемаш така тежко? Това е напълно нормално. Много добре знаеш, че уважавам малцинствата и се боря за техните права. Но съседите ни поканиха. Няма да е възпитано да им откажем. Те са толкова мили хора. Оплакваха се, че живеят прекалено затворено. И ето, ще излизаме. Ние няма да бием с лошо. С добро ще бием. И с усмивка на лице.
ЛИЛИ: Преди не бяхте расисти?
ИВА КАРАИВАНОВА: Ние не сме расисти!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Просто се забавляваме, мила. Като едни нормални българи. Тримата излизат.

6.
Домът на САШО. Краен панелен квартал в близост до ромско гето. ИВАН, бащата на САШО, гледа телевизия и пие ракия.
САШО: Тате, трябва да ти кажа нещо много важно!
ИВАН: Чакай, чакай!
САШО: Ама…
ИВАН: Ако бият с два гола разлика, печеля 500 кинта!
САШО: Важно е!
ИВАН: Нещо за кариерата ти ли е? Не е за вярване… Синът ми да стане рап звезда.
САШО: Хип-хоп звезда, тате.
ИВАН: Каква е разликата. Все тая… Нали като чернилка пееш.
САШО: Казва се чернокож, тате!
ИВАН: Че нали и аз това казвам, бе. Чернилка… Глей! Глей! Ей тоя го взеха миналата година от Сенегал. Помниш ли онова световно? Коя година беше? Та тоя, викам, играел в някакъв второстепенен клуб. Открили го случайно. Харесало им как играе и хоп: момчето се оказва във водещ европейски отбор с повече пари, отколкото е могъл да си представи някога. И гледай само к’во прави – раздава се човекът в Шампионската лига. С усмивка на лице. Скъсва си задника, ама знае и за какво го прави. А аз въртя геврека от 10 години, нищо, че съм инженер по образование. Живот… Глей. Глей! Леле-е-е! Скъса ги богаташките синчета. Да! Да! Само така!
ИВАН скача, радва се, САШО стои безучастно.
ИВАН: Ама браво на печката! Сенегал е велика страна. Добро момче!
САШО: Аз исках да ти кажа, че –
ИВАН: Да. Леле! Толкова е бърз! Глей! Глей! Това е! Да! Да! Те това е футбол. Да! Давай! Го-о-о-о-о-о-о-о-о-ол!
САШО (унило): Страхотно…
Отгоре се чува чалга.
ИВАН: Мангали мръсни! Пак са надули тая музика. (започва да блъска по тръбите на парното и по тавана.) Я по-тихо, бе! Идиоти!
Музиката се усилва.
САШО: Виж… Аз… Просто…
ИВАН изважда от един шкаф пистолет, отива на прозореца, отваря го и стреля във въздуха!
ИВАН: Ей сега ви разказах играта! Ще ви науча аз вас. Вие сте проблемът на тая страна, бе!
САШО: Велико!
ИВАН: Колко българи убихте, мръсници-и-и! Колко старци ограбите-е-е! Ей!
Музиката спира. Иван престава да стреля и се връща на масата.
САШО (иронично): Прав си! Всички българи са свети води ненапити. Малцинствата са виновни за всичко.
ИВАН: Не мога да повярвам, че синът ми ги защитава! Тия идиоти, дето не са си плащали тока от 2008-ма. Аз ако не си плащам тока 10 години, ще ми разкатаят фамилията. Сега си допивай бирата, че мачът свършва след десет минути, а баща ти иска да си вземе печалбата. След това трябва да ходя до ромското гето.
ИВАН: И к’во ще прави расист като теб в ромското гето?
ИВАН: Ще участвам в уъркшоп ли, кво ли беше?
САШО: Работилница?
ИВАН: С цигански младежи! Искат да стават шофьори и ще им обясня какви документи им трябват…
САШО: Не е нормално да правиш това!
ИВАН: И какво? И те са хора! Това е нормално!
САШО: Ми да се приготвяме за излизане, нига!
ИВАН: И ако още веднъж ме наречеш негър, ще ти еба майката!
САШО: Честно? Ще й разровиш гроба, ще измъкнеш тялото и така нататък?...
ИВАН: Извинявай, пич. Аз така си говоря. Знаеш ме.
САШО: Другата седмица ще ходя до гробищата. Трябва да доплатя гроба. Мисля и да посадя трева. И една кайсия ще сложа. Мама обичаше кайсии. Искаш ли да дойдеш?
ИВАН: Казал съм ти, пич. Майка ти не обичаше гробищата. Изобщо не беше религиозна. Няма да стъпя там.

7.
Стаята. САШО, ЛИЛИ, ФАНИ. В ъгъла бучи телевизор. Дават новините.
ВОДЕЩА: Новото предаване „Кой иска да бъде нормален?” се превърна в първенец по рейтинг още в първата си седмица. Според данните аудиторията му е от всички възрасти. Ние излязохме на улицата, за да сами питаме хората какво ги грабва в това предаване. Предлагаме ви да видите репортажа!
ФАНИ изключва звука и сменя канала. Предаване на Енимъл Планет.
ЛИЛИ: Тия избиха рибата!
САШО: Ненормалници!
ФАНИ: Успяхте ли да говорите с вашите?
ЛИЛИ: Не!
САШО: Не…
Пауза.
ЛИЛИ: Обичам ви, ей! Никога не съм обичала така, ей! Никога не съм казвала на някого, че го обичам. Винаги съм се колебаела! Съмнявала съм се. Сега за първи път не се колебая.
САШО: Каквото и да стане. Колкото и целият свят да ти го изкарва през носа… Само като ви видя… Отвътре ми става едно такова… Едно такова… Скачащо, весело, игриво… Красиво, шарено. И съм готов да го пребия като куче целия скапан свят, ако се осмели да ми попречи да ви видя дори и за миг. И ми е все тая какво става със света. Той и без това се върти. Не пита! Ние сме пътници! Не определяме посоката. Само се возим.
ФАНИ: Вие сте моята съпротива. Вие ме карате да оцветявам сивите дни както децата оцветяват книжки. Само с вас мога да срещна абсолютното зло на улицата и да му надраскам мустаци. Само вие ме крепите.
Тримата започват да се целуват.

8.
Телевизионно предаване. САШО и ВОДЕЩ.
ВОДЕЩ: Какво послание би искал да отправиш към зрителите ни?
САШО: Бъдете себе си! Отстоявайте идеите си! Борете се за тях. Само вие сте наясно на какво сте способни. През целия си живот ще срещате хора, които ще ви казват, че не сте прави. Че нещата не стават така, както вие си ги представяте. Че има установени правила. И всякакви подобни глупости! Живеем в страна с комплексирано и страхливо население, което се страхува да оправи света, в който живее. Защото го мързи. Защото така му е по-лесно. Защото е свикнало да си гние в кочинката, която си е създало. Защото в кочинката му е топло и приятно. Нищо, че смърди и че е затворено. Не чакайте промяната! Промяната сте вие! Промяната зависи от вас!
Публиката в студиото избухва в аплодисменти.
ВОДЕЩ: А сега ще завършим с най-новия хит на Александър Диаманта: „Аз съм Промяната”.
Осветлението се променя. САШО отива на импровизираната сцена. Пускат музиката на хип-хоп парчето.

Стилистика на песента: https://www.youtube.com/watch?v=mZLysuq33xU

Куп.
Живеем в скапана, но хубава родина,
в която младите бягат за чужбина.
В която политици и чиновници крадат,
смеят се и казват: така е в тоя свят.
Във който всичко се купува и всичко се продава
включително и корумпираната ни държава.
И ако си идеалист ти казват, че си балък,
а те продават себе си, затова им казвам: „Fuck
off!” На всички малоумници като вас,
вие не можете да купите и моя глас.
Няма да се кротна, а ще се боря,
за да отрепките като вас отидат в затвора.
Аз ще се грижа за закона и честността,
докато вие ме заривате с боклуци и лайна.
Можете да имате пари, но аз имам ума си.
Можете да имате медии, но аз имам блога си.
Можете да имате телевизии за милиони,
но аз ще ви изобличавам със смартфона си.
Аз съм бъдещето, не можете да ме спрете
и рано или късно много ядове ще ядете.

Пр.
Аз съм Промяната, сега внимавай!
Аз съм Светлината,
белезниците си слагай!
Каквото и да правиш,
аз ще дойда.
И за Левски и за Ботев
ще ти напомня.
И някой ден,
сега внимавай!
Ще има справедливост,
белезниците си слагай!
И ние ще живеем
в правова държава.
Затова най-добре
веднага бягай!

Куп.
Мислиш, че имаш много, а нямаш нищо,
кух си и си празен, и си хищник,
месиш се леко в животите чужди,
мислиш се за важен, мислиш се за нужен.
Ти си долен, гнусен и противен паразит.
А аз съм лекарството за тоя шит.
Който пет петилетки незаконно ни владее,
докато народът пасе трева, мърмори и си блее.
Ние можем да сме страшна, просперираща държава,
само да ви изметем, само да ви сбараме
натясно и най-сетне да ви арестуват,
или просто с усмивка да ви купят.
Защото сте кукли и нямате глави
и правите всичко за скапани пари.
Вие сте миналото и ще бъдете изметени
от рапъри, хипстъри, скинари и от метъли,
от всички субкултури и от всички отличници,
от всичко младо и все още мислещо.
Ние сме бъдещето, не можете да ни спрете
и рано или късно много ядове ще ядете.

Пр.
Аз съм Промяната, сега внимавай!
Аз съм Светлината,
белезниците си слагай!
Каквото и да правиш,
аз ще дойда.
И за Левски и за Ботев
ще ти напомня.
И някой ден,
сега внимавай!
Ще има справедливост,
белезниците си слагай!
И ние ще живеем
в правова държава.
Затова най-добре
веднага бягай!



ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

1.
Стаята с телевизора.
БОЙКО ПОЖАРЛИЕВ: И така, драги зрители. В края на нашето предаване искаме да ви благодарим за огромния интерес, който проявявате към нас и към нашата работа.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние не бихме могли да съществуваме без вас. Вие ни правите това, което сме: най-гледаното предаване в ефира.
БОЙКО ПОЖАЛИЕВ: Затова е нормално, дори твърде нормално да се развълнуваме.
РАДА ОСТРОВСКА: И искаме да ви се отблагодарим.
Мълчание. След мълчанието водещите започват да ръкопляскат, да викат и са подсвиркват с уста.
БОЙКО ПОЖАРЛИЕВ: Вие правите толкова много за нас като ни гледате, че ние няма как да ви се отблагодарим. Искаме само да ви кажем: бъдете това, което сте!
РАДА ОСТРОВСКА: Не се давайте на ненормалността около вас. Продължавайте да бъдете най-нормалните зрители в ефира.
БОЙКО ПОЖАЛРИЕВ: И запомнете...
РАДА ОСТРОВСКА: Усмихвайте се повече!
БОЙКО ПОЖАЛРИЕВ: Бъдете щастливи, каквото и да се случва.
РАДА ОСТРОВСКА: Всичко зависи от вас!
БОЙКО ПОЖАРЛИЕВ: А сега ви пожелаваме хубава вечер.

2.
Стая. По телевизора дават Енимъл Планет.
САШО: Никога няма да успеем да кажем на света за нас, нали?
ЛИЛИ: Като не можем да го кажем, що не го изпееш? Нали си музикант?
САШО: Ще пробвам, но не мога да обещая дали ще стане!
ЛИЛИ: Напъни се и ще стане!
Дълго мълчание.
Пауза.
ФАНИ: И това ново предаване! Сега всички станаха нормални…
ЛИЛИ: Ти се опитваш да им кажеш нещо, те не спират да гледат телевизора.
САШО: Не нещо, а НЕЩОТО!
ЛИЛИ: Добре, де…
ФАНИ: Очевидно с говорене няма да стане.
ЛИЛИ: И как ще стане тогава?
ФАНИ: Нямам идея.
САШО: Защо просто не си бием шута към някоя нормална страна? Скоро завършваме.
ФАНИ: Аз не искам да си бия шута.
ЛИЛИ: Аз не искам да се предавам. Надежда има.
САШО: Щом казваш. И какво правим сега?
ЛИЛИ: Все ще измислим нещо.
САШО: Добре. Вие мислете. Аз имам малко работа.
САШО ги целува и излиза.
ЛИЛИ: Имаме си най-страхотния мъж, нали?
ФАНИ: Да.
Двете се прегръщат.

3.
Домът на ЛИЛИ. Тя се прибира, родителите й са облечени в бяло и са широко усмихнати. Усмивките не слизат от лицата им дори за миг.
ЛИЛИ: Какво става? Защо сте облечени като сектанти?
МАРИН КАРАИВАНОВ (усмихва се дори още повече): Баба ти почина. Инфаркт! Нямаше какво да се направи!
ИВА КАРАИВАНОВА (смее се през сълзи): Милата ми майчица. Заслужаваше да си почине най-сетне! Колко пъти ми е казвала, че с всичките болести, от които страдаше, предпочита да си иде!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Погребението е утре в десет сутринта. Ще дойдеш, нали?
МАРИН КАРАИВАНОВ и ИВА КАРАИВАНОВА продължават да се смеят. ЛИЛИ се ядосва.
ЛИЛИ: Нещастни психопати! Сбъркани и болни мозъци! Млък, бе! Не се смейте, бе! Не е смешно! Баба! Баба е починала!
ЛИЛИ избухва в плач.
ИВА КАРАИВАНОВА: Не плачи, скъпа! Смъртта е нещо нормално. Тя е логичното продължение на живота! Всички ще умрем някой ден, нали?
МАРИН КАРАИВАНОВ: Смъртта не е тъжна. Смъртта е купон!
МАРИН КАРАИВАНОВ пуска музика и започва да танцува.
ЛИЛИ: Вие сте откачалки!
ИВА КАРАИВАНОВА: Твоето емоционално състояние показва само колко си незряла. Ти си още дете!
МАРИН: Ти си ненормална, Лили!
ЛИЛИ: Аз ли?
МАРИН: Нормално е каквото правят хората. Сега нормално е да се усмихваш. Да се радваш. Да благославяш съществуването си във всяка една минута, в която имаш щастието да си на този свят. Нормално е да купонясваш. Дано ти дойде акълът в главата някой ден!
ЛИЛИ: Ако това вашето е акъл, по-добре никога да не ми идва! И преди гледахте много телевизия, но това вече минава всякакви граници!
ИВА КАРАИВАНОВА: Телевизията не ти е виновна!
ЛИЛИ: Знаете ли какво? Усмихвайте се. Веселете се. Правете каквото искате. Аз ще си плача за баба колкото си искам. За мен това е нормално. Дори няма да се заключа в стаята, както мислех. Ще си събера нещата и ще се махна! Ще спя у Фани и Сашо.

5.
Домът на ФАНИ. Чува се смях. Тя излиза от стаята си и влиза в хола. Пред телевизора има клетка, в която се е свил ДЯДО ГЕОРГИ. Телевизорът е пуснат. БАБА ДОРА тъкмо му налива вода в една паничка, отваря вратата на клетката и му я слага. Той се навежда и започва да лочи.
ФАНИ: Може ли да ме светнете защо в хола има кафез. И какво прави дядо в него?
ДЯДО ГЕОРГИ (смее се и лочи от паничката): Тази седмица нормално е мъжете да са в клетки, докато гледат телевизия. Един природозащитник е започнал подобна акция. По този начин изразяваме съчувствието си към всички животни, които са принудени да живеят затворени в клетки.
БАБА ДОРА сипва в друга паница суха храна за кучета, отваря вратата на клетката и я слага там. ДЯДО ГЕОРГИ лиже ръката й, върти задните си части сякаш върти опашка. Изджафква щастливо и започва да яде от гранулите.
БАБА ДОРА (гали ДЯДО ГЕОРГИ по главата, по шията, по корема): Браво! Браво! Добро момче. Харесва ли храната на момчето! Я колко бързо я яде! Да-а-а! На момчето му е вкусно! Браво! Послушно момче!
ФАНИ: Разбирам, че животните страдат, когато са затворени в клетки, но нещо не мога да разбера как им помагате. Изглежда като дядо яде кучешка храна им помага по някакъв мистериозен начин, който аз не разбирам… На животни ви направиха.
БАБА ДОРА: Не сме животни! Ние сме хуманисти!
ДЯДО ГЕОРГИ: Нали и ти се бореше за правата на животните? Какво ти става? Ела в клетката? Не е страшно!
ФАНИ: Ще вляза в клетката, ама някой друг път.
БАБА ДОРА: Толкова си старомодна!
ДЯДО ГЕОРГИ: На карта е заложено съществуването на милиони животни. Държат ги затворени. Колят ги по нехуманен начин. Те нямат достатъчно пространство, за да живеят нормално. Човечеството е свикнало да си затваря очите за това. Но с баба ти не можем да го търпим повече. Няма да мирясаме, докато светът не стане едно по-хуманно място за живеене. Докато несправедливостите не бъдат премахнати. Докато животните и хората не станат отново приятели. Всички ние сме част от живота на тази планета. Всички сме част от един общ организъм. Не можем да се нараняваме взаимно. Достатъчно сме го правили през вековете. Това трябва да спре.
ФАНИ: На думи звучи супер! От сто години се опитвам да ви убедя в това. Плаши ме формата, по която показвате отношението си. Вие не се държите хуманно със себе си. Ти си възрастен човек, дядо. Болен си. Не можеш да стоиш в клетка. Ами ако си доповредиш здравето. Какво ще правим с баба тогава?
ДЯДО ГЕОРГИ: Ти мен не ме мисли!
БАБА ДОРА: Всичко е наред! Нищо му няма на дядо ти!
ФАНИ: Да бе! Само дето се държи като куче.
Дядото става неспокоен. Върти се на едно място. Лае. Ръмжи.
ДЯДО ГЕОРГИ: Баф. Баф! (започва да ръмжи) Гр-р-р-р-р-р-р-р-р-р!
БАБА ДОРА: Виж какво направи! Тъкмо се беше кротнал. Изяде ми новите обувки. Разкъса едната облегалка на дивана. Едвам успях да го прибера обратно в клетката. Така няма да се разберем!
ФАНИ: Права си. Не мога да го гледам това. Ще се видим след ден-два. Може и повече. Кой знае.
ДЯДО ГЕОРГИ: Къде си мислиш, че отиваш, млада госпожице!
ФАНИ: Ехо. Ти си куче! Не можеш да ме спреш.
БАБА ДОРА: Фани! Фани! Стой!
ФАНИ: Чао!
ФАНИ излиза. От апартамента се чува как дядото започва да вие.

6.
Домът на САШО. САШО влиза в хола, където няма никой, освен бучащия телевизор, който изглежда винаги работи. САШО се оглежда, после излиза. Връща се с чиния с два сандвича и една бира. Сяда да яде. Гледа телевизора, намръщва се. Сменя на някакъв музикален канал. Храни се. Мърмори нещо за телевизията. После изведнъж открива на масичката до него изкуствена вагина и дилдо. Не може да повярва на очите си. Посяга да ги пипне, но се сепва. Гнус го е. В този момент влиза ИВАН.
САШО (сочи му към изкуственото дилдо и вагината): Баща ми, откога си се сдобил с тези неща? Идвам да те виждам веднъж седмично, но май съм изпуснал положението. Не че имам нещо против да си правиш каквото искаш, но не ми се вижда нормално. Поне не за теб. Досега никога не си показвал подобни склонности. Че и в хола? Храня се! Не е хигиенично!
ИВАН: Ми аз тука си ги държа. Да са ми под ръка. (намигва му) Ако разбираш какво имам предвид!
САШО: Ще се издрайфам. Честно! Храня се!
ИВАН: И? Толкова пъти ми казваше, че сексът е нещо напълно нормално. Нали ме обвиняваше за прекалено консервативен?
САШО: За непростимо консервативен, за да сме точни!
ИВАН: Добре, де.
САШО: И какво стана? Нали беше консервативен, нига?
ИВАН (приближава се до САШО и му вкарва един „задвратник”): Предупредих те да не ми викаш чернилка!. Моля те! Не искам от теб много! Винаги съм те оставял да взимаш сам решенията си в този живот, нали? Никога не съм ти натрапвал мнението си! Но да ми викаш печка? Това не мога да го търпя! И няма да го позволя! (Пауза.) Колкото до силиконовите средства за самозадоволяване, ти никога няма да можеш да ме разбереш. Аз съм възрастен човек. Живея сам. В живота ми все по-рядко се появяват жени. А тези, които се появяват, бързо си тръгват. Отиват си. Аз оставам сам нощ след нощ. И аз съм човешко същество! Може би не се изразявам по най-културния начин. Откакто порасна не спираш да ме упрекваш, че гледам толкова футбол, но аз съм израснал с тази игра. Това е важно за мен… Ако наистина обичаш околните, ги приемаш такива, каквито са. (Пауза.) Ти си много малък. (започва да плаче) Нямаш си идея колко ми липсва майка ти. Всеки ден се будя в леглото, а нея я няма до мен. Гледам те. Толкова си приличате. И това само ми напомня, че тя не е тук. Все ми е едно какво мислиш за силикона. И аз съм човек. И аз имам нужда от някои неща. Не мога да ходя по проститутки. Опитвал съм. Отвращавам се. Не от тях. Те това работят. Те са си взели решението. От себе си се отвращавам. Чувствам се виновен пред паметта на майка ти. И ако трябва да използвам силикон, за да се чувствам добре... Така да бъде! Нямаш право да ме съдиш.
ИВАН се разревава шумно, тресе се, потичат му сополи. САШО го прегръща.
САШО: Няма! Няма! Спокойно, тате! Всичко е наред! Аз… Съжалявам. Не исках… Нямах представа… Спокойно! Няма страшно. Няма…
Двамата седят прегърнати известно време. ИВАН малко по малко се успокоява. Те се отдръпват един от друг.
САШО (посочва дилдото): Разбирам за някои неща, но какво прави това тук?
ИВАН (усмихва се „загадъчно”): Виж, синко. В ануса има страшно чувствителни нервни окончания. Никога не съм си представял, че „Еби се в гъза!” ще е нещо повече от обида… Но вече не съм предубеден. И съм щастлив! Разбирам, че е странно. И аз в началото реагирах така. „Ебаси извратената история!”, си казах. Но в „Кой иска да бъде нормален?” дори показаха няколко инструкционни клипчета. Една вечер не можех да заспя и в един момент си казах, какво толкова, не може толкова хора да бъркат. И едно ще ти кажа, синко. Преоткрих света и той се превърна в по-хубаво място за мен.
САШО: Окей, окей. Аз не се и опитвам да те разубеждавам. Както знаеш имам много приятели и познати, които определят половата си принадлежност като хомо и би. Но ми е странно, че човек като теб… Не е ли нередно?
ИВАН: Нередно е синът ми да не ме подкрепя. Да не приема това, че съм щастлив. Не мога да го разбера? Хората не могат да приемат чуждото щастие. Дори най-близките! Нещо повече! Не само, че не го приемат, ами то ги ядосва. И ето. Нали ми казваше, че трябва да съм по-освободен? Нали критикуваше? Нали казваше, че не си от тия? И какво? Всъщност и ти си от тия, които не могат да понасят различните!
САШО: Не ме разбра… Притеснявам се за теб!
ИВАН: Притеснявал се? Не, ти ме съдиш! Аз съм ти проблемът. Че и ме сравнява с „хомо” и „би” приятелите си? Сякаш не ме познава! Те се гордеят с извратеността си и парадират с нея по прайдове! Аз съм обикновен човек. Не парадирам с нищо. Просто ми харесва да се самозадоволявам отзад. Това е.
САШО: Имаш странни стандарти за толерантност…
ИВАН: Единствените стандарти, които прилагам, са човешките…

7.
Домът на ЛИЛИ. Влизат ЛИЛИ, ФАНИ и САШО.
ИВА КАРАИВАНОВА: Как сте, деца? Или трябва да кажа бунтари срещу нормалността?
ЛИЛИ: Не сме деца. Пълнолетни сме вече.
ИВА КАРАИВАНОВА: Може да сте пълнолетни, но не сте и възрастни!
САШО (прекалено тихо): Ако да си възрастен означава да биеш цигани и да гледаш телевизия в клетка, по-добре, че не сме!
ИВА КАРАИВАНОВА: Какво!?
САШО: Нищо.
ФАНИ: Идваме да вземем матрака на Лили.
ИВА КАРАИВАНОВА: Че защо ще го взимате?
ЛИЛИ: Защото живеем заедно! Тук ще се прибирам само от време на време! Не мога да ви дишам. Не мога да ви трая. Какво ви стана? Напоследък минавате всички граници. И това с баба…
ЛИЛИ избухва в плач. ФАНИ я прегръща.
ФАНИ: Няма. Спокойно! Всичко е наред! Ти си моето момиче! Хей. Я ме погледни! А така! Сега спри да плачеш. Браво-о-о!
ЛИЛИ спира да плаче.
САШО: Ще отида да взема матрака.
ИВА КАРАИВАНОВА: Никакъв матрак няма да изнасяте от къщата ми! Аз няма да позволя това!
САШО: Става дума за дъщеря ти! Тя трябва да спи някъде, нали?
ИВА КАРАИВАНОВА: Дъщеря ми си има семейство и дом! Щом не ни иска, да се оправя сама!
ЛИЛИ: Благодаря ти, мамо.
В стаята влиза МАРИН КАРАИВАНОВ. Забързан е. Говори по телефона.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Да. Да. Да. Няма проблеми. Вече се задействах. Да. Браво! Добра работа! Изборите са чудесно нещо! Какво казваш? Да. Да. Естествено. Платихме където трябва. Резултатите са налице. Всичко е отдавна измислено. И американците, и руснаците така правят. Да. Няма за какво? Ние ви благодарим. Важното е, че сме на власт. Само това има значение. Или държиш властта, или тя те държи. Не се притеснявайте. Законът, който ще помогне на вашата фирма, ще влезе. Колегите от парламентарната група ви предават много поздрави. Да! Благодаря Ви още веднъж. Хубав и слънчев ден!
МАРИН КАРАИВАНОВ затваря телефона и чак сега обръща внимание на случващото се около него.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Я! Добре дошли, деца! Чудехме се кога ще дойдете!
ИВА КАРАИВАНОВА: Те дойдоха само за да си тръгнат!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Е, те си решават. Все пак са възрастни хора вече!
ИВА КАРАИВАНОВА: Но –
САШО: Ние просто… Такова… Искахме да вземем един матрак.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Ама за какво ще мъкнете? (вади от джоба си дебела пачка с пари и им дава няколко едри банкноти) Купете нов матрак! Ако искате цяло легло си купете, или разтегаем диван. И ни споменавайте с добро. Ние се гордеем с дъщеря си.
ИВА КАРАИВАНОВА (сръчква го): Ние не се гордеем с дъщеря си!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Добре, де! Ние се гордеем с това, че не се гордеем с дъщеря си. (телефонът му звъни, той вдига) Да? Какво има… Чакай, чакай. Говори по-бавно. Да. В социалните мрежи? Протест? Срещу фалшифицираните избори? Чакай! Откъде-накъде. Тия интернет лумпени, които само настояват за морал и правова държава. И искат промени в съдебната система? И да спрем инвестиционните проекти в защитените местности?! Ей сега! Значи… Първо… Не може да действаме открито, както беше преди. Ако наредим на полицията да ги набие, ние ще го отнесем. Трябва да отклоним вниманието! И медиите няма да им обърнат внимание. Ще правим каквото си искаме, щом сме стигнали дотук! До кормилото на тази държава. Няколко млади пикльовци, идеалисти и толерасти няма да ни казват какво да правим. Значи… Звъниш на председателя на радикално дясната партия. Казваш му, че е дошло време да си върне услугата. Ето какво ще направи. Нахлува в софийски университет. Казва, че организира акция срещу дрогата. Да се държи агресивно и нападателно. Ако може да извие ръката на някое момиче или нещо подобно. И погледът на медиите ще се вторачи там, докато изборите отшумят. Добре. Да. Да. Затварям!
Дълго мълчание.
Дълга пауза.
Пауза.
Пауза.
Пауза.
ЛИЛИ: Тате, благодаря, че показа на приятелите ми как управлявате тази страна! Браво!
САШО: Да се изнасяме.
ИВА КАРАИВАНОВА: Чакайте. Не чухте ли? Крадящите политици са нещо напълно нормално и народът вече го приема. Даваха го по „Кой иска да бъде нормален?” Вие сте ненормални! Изверги! Вие се противопоставяте на общественото мнение. На това, което е прието за норма. Вие се отклонявате от правилата, по които се движи нашето общество. Надявам се да ви заключат някой ден!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Обичам телевизията! Обичам медиите!
ЛИЛИ, ФАНИ и САШО излизат, замеряйки с дадените им банкноти МАРИН КАРАИВАНОВ
МАРИН КАРАИВАНОВ: Парите винаги трябва да се приемат. Каквото и да трябва да направиш срещу тяхното получаване. От това зависи бъдещото ти финансово оцеляване. Това е толкова прост закон, но ето: младите никак не го разбират. Днес младите хора са изключително неразбрани. Крият се зад идеализма си, зад морала си. Да ги видим после как ще си изхранват децата с морал! И какво ще правят като ножът опре до кокала! В този свят има правила, по които се играе.

8.
Стаята с телевизора. Дават новините.
ВОДЕЩА: Както виждате, драги зрители по време на протестите срещу лидера на крайно дясната партия, чието име не бива да споменаваме, защото трябва да го игнорираме, се наложи полицията да употреби сила по невинните студенти. Пострадаха общо 9 души, от които 2-ма са с тежки телесни повреди. Останалите са с дребни наранявания. В името на демокрацията трябва да се правят жертви. В тези сложни времена, в които живеем, депутатите не могат да буйстват по улиците.

9.
Стаята с телевизора. Дават „Кой иска да бъде нормален.”
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И така, драги зрители. Сега разбирате защо полицейското насилие е абсолютно нормално явление в обществения живот. И защо то не трябва да ни прави впечатление.
РАДА ОСТРОВСКА: Някои хора ще се опитат да ви убедят в противното, но не им обръщайте внимание. Те нищо не разбират. И се изправят срещу нормалността. Срещу вас.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Не слушайте ненормални индивиди, уважаеми зрители. Това е едно от първите правила за спокоен живот.
РАДА ОСТРОВСКА: А сега ви пожелаваме хубава вечер.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И бон апети! Останете с кулинарната ни рубрика, в която ще ви представим модерен и напредничав факт за храненето.
РАДА ОСТРОВСКА: Да ви е вкусно!

10.
Домът на ФАНИ. САШО, ФАНИ, ЛИЛИ.
ФАНИ: Ще вземем едно от леглата. И без това са ви прекалено много.
ДЯДО ГЕОРГИ (усмихнат): Взимайте каквото искате! Ние и без това скоро ще мрем. Дърти хора сме.
ФАНИ: Сашо, ето там е стаята. Вземи само дюшека. Не ни трябва повече!
САШО: Добре, Фани.
ЛИЛИ: Каква е тая миризма? Драйфа ми се!
БАБА ДОРА влиза в стаята. Носи димяща тенджера.
БАБА ДОРА: Вечерята е готова! Деца, ще останете ли да хапнете?
ФАНИ: Какво има за вечеря, бабо?
БАБА ДОРА: Последната мода в кухнята. Супа от лайна!
ЛИЛИ и ФАНИ се споглеждат.
ЛИЛИ: Какво-о-о?!!!
БАБА ДОРА: Супа от лайна. Вие от кой свят идвате?
ФАНИ: От света, в който не ядем лайна.
ДЯДО ГЕОРГИ: Не знаете какво изпускате. От няколко дни само лайна ядем. Откакто научихме, че това е нормално и екологично. Знаете ли колко вода отива за поене на животни и на растения? Да не ви разправям, че свят ще ви се завие! Човечеството трябва да се опита да затвори този цикъл. Само така ще можем да се преборим с глобалното затопляне. Яденето на лайна е едно от основните средства в тази борба.
БАБА ДОРА (сипва от супата в две паници): Младежите са така заспали. Срамота! Искаш ли от уринената лимонада?
ДЯДО ГЕОРГИ: С удоволствие.
БАБА ДОРА отива до кухнята.
ДЯДО ГЕОРГИ (щастливо): Ей това е животът! Кеф, братче. Хубава храна и напитки! Добре, че е телевизията да ни отвори очите. Какво щяхме да правим тогава?
ФАНИ: Нямаше да ядете лайна!
ДЯДО ГЕОРГИ: Ужас! Сигурни ли сте, че не искате да останете да похапнете с нас? До дни щели пуснат и нова безалкохолна напитка с вкус на повръщано! Нямам търпение. Гледахте ли рекламата. Една много красива мадама по бански. Казва, че винаги е обичала да си пие повръщаното, но имала проблеми, защото рядко повръща. Тогава се появява оня пич със синия гащеризон и й казва, че няма проблем. Има решение! Новата драйф напитка! Така се вълнувам.
САШО, ФАНИ и ЛИЛИ излизат от апартамента с дюшека в ръце. БАБА ДОРА влиза с кана, пълна с жълта течност. Налива в две чаши. Двамата сядат и започват да се хранят.
БАБА ДОРА: Харесва ли ти?
ДЯДО ГЕОРГИ: Невероятно вкусно е! Ти си страхотна готвачка!
БАБА ДОРА: Децата много бързо тръгнаха. И не искаха да хапнат. Дали изобщо се хранят. Новото поколение с тези наркотици всякаква мяра е загубило. Друса се и слабее. И си разваля коремите. Друго е, когато вътре си сложил малко топла, питателна супа от лайна!
ДЯДО ГЕОРГИ: И ние като бяхме млади не бяхме стока.
Двамата продължават да вечерят.

11.
Стаята на САШО, ЛИЛИ, ФАНИ.
САШО: Така. Пиарката ми се свърза с предаването и познайте какво?
ФАНИ (иронично): Кажи. Нямам търпение да чуя!
САШО: Утре пускам новата песен, с която ще вдигна шум. А другата седмица ще отидем там и ще обясним всичко. Те ще ни обявят за нормални и ще живеем както си искаме.
ФАНИ: С техните камъни по тяхната глава! Харесва ми!
ЛИЛИ: Гениален си!
САШО: Нали?
ЛИЛИ: Велик!

12.
Клип в www.youtube.com
САШО: Здравейте, приятели. Парчето ми беше отказано от всички телевизии, които по принцип въртят клиповете ми. В същото време дават какви ли не простотии. Както ще видите в клипа няма голотии. Няма цинизми. В него се пее единствено за любов. Сами преценете защо не го пускат и си направете изводи в каква държава живеем.

13.
Видеоклипът е стилизиран и е в черно-бяло. Главни действащи лица са САШО, ФАНИ и ЛИЛИ. Няма действие. Те просто седят един до друг в стая. ФАНИ и ЛИЛИ влизат в ролята на беквокалистки.

В песента се пее за любовта между две момичета и едно момче.





ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

1.
Стаята с телевизора. Дават „Кой иска да бъде нормален”.
РАДА ОСТРОВСКА: За капак на днешната доза нормалност ви оставихме приятна изненада.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Напоследък ни затрупвате със стотици, не, с хиляди въпроси какво е нормално.
РАДА ОСТРОВСКА: За нас доста неща са нормални. И искаме да споделим с вас три неща, които ние намираме за особено нормални.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Първото е да говорим истината не винаги, когато можем, а наистина винаги. Трудно е, но си заслужава! Защото няма по-нормално нещо от истината.
РАДА ОСТРОВСКА: Второто е да мислим, да анализираме ситуацията и да решаваме внимателно на кои медии да вярваме. За съжаление живеем в свят, в който повечето медии да подкупни. Но само ние можем да решим на кои медии да се доверим.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние вярваме във вашата способност да селектирате информация и да преценявате на коя медия да вярвате!
РАДА ОСТРОВСКА: Третото нещо е черешката на тортата!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Карамелът на повърхността.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние всеки ден се опитваме да бъдем в крак с времето.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: За нас, скъпи зрители, едно от най-нормалните неща на този свят е човешкото тяло.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние вярваме, че то е красиво и е висша форма на естетиката.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Затова смятаме, че в неговата голота няма нищо фрапиращо. И решихме да ви го покажем. Рада, би ли демонстрирала като един истински професионалист от областта на обективната журналистика.
РАДА ОСТРОВСКА: Разбира се, Бойчо! Уважаеми зрители, неведнъж сме ви показвали, че ние сме единствените водещи, които застават изцяло зад убежденията си. Няма да отстъпим от тези критерии и този път.
РАДА ОСТРОВСКА се съблича гола, докато разговорът продължава без това да я притеснява видимо.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ето, виждате, наши скъпи нормални приятели. Тялото е красиво. В него няма нищо демонично. Нищо срамно. Дори напротив.
РАДА ОСТРОВСКА: Предразсъдъците относно разголването са един от основните бичове в съвременното общество. Не можем да отречем, че на световно равнище има значително количество нудисти, но това е капка в световния океан. Ние вярваме, че човешките същества имат съкровеното право да не се притесняват от голотата си.Това е израз на нашата лична свобода.
Двамата започват да се смеят.
РАДА ОСТРОВСКА: Вие продължавате да ни засипвате с въпроси за референдума за електронното гласуване и за нарушенията в изборния ден. Единственото, което можем да ви кажем е: по този случай работят властите. Ние не можем да им опонираме по никакъв начин, защото сме правова държава, в която институциите си вършат работата.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ако това ви притеснява, винаги можете да подадете сигнал. Или да изразите мнението си. А на свой ред държавата има законното право да противодейства.
РАДА ОСТРОВСКА: И ако се наложи, тя може да прати полицаи да ви счупят главата. Защото полицаите също са хора и са нормални. Те са просто изпълнители на това, което им нареди властта.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И това, че ви трошат главите, е тяхно законово право. То е опазване на обществения ред.
РАДА ОСТРОВСКА: Искаме да кажем: благодарим ви, скъпи управляващи. Благодарим ви за всичко, което правите за нашата държава. Благодарим ви за построените магистрали. За отворените зали. За ремонтираните градинки и улици. Благодарим ви за икономическия подем. Благодарим ви, че живеем в прекрасна страна, пълна с щастливи хора.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви за невероятните икономически условия, в които живеем. За високите пенсии. За огромните учителски заплати. Благодарим ви, че ден и нощ бдите над опазването на българската природа.
РАДА ОСТРОВСКА: Благодарим ви за работещата съдебна система и за това, че когато някой извърши престъпление, той веднага се озовава в ареста и няма никакъв шанс процесът му да бъде размотаван с години и накрая да се отърве с условна присъда. Благодарим ви за модерното реновиране на археологическите ни паметници чрез бетониране. Така ги правите още по-красиви!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви за успешното усвояване на европейските програми и за това, че не открадвате нито една стотинка оттам. За това, че не използвате вериги от ваши фирми, чрез които да източвате евросредства. За това, че използвате най-качествените възможни материали, за да построеното от вас остане за идните поколения. За това, че правите всичко това съвсем прозрачно, вместо да влагате парите си в офшорни сметки на най-забитите кътчета по света.
РАДА ОСТРОВСКА: Благодарим ви за работещата банкова система. За проспериращите ни банки, които не раздават кредити на близки до тях фирми, включително на медийни групи на съмнително забогатели млади бизнесмени, които са и депутати.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви за работещата здравна система. Затова, че линейката винаги идва до осем минути. Че лекарите са едни от най-добре платените в целия Европейски съюз и не се опитват да избягат от страната, а напротив, дори има прилив на чуждестранни специалисти.
РАДА ОСТРОВСКА: Благодарим ви за успешната реформа в администрацията, където всеки си върши работата. Където държавните служители посрещат нас, гражданите, с усмивка и винаги проявяват отзивчивост. Благодарим ви, че не заставате зад интересите на бивши групировки, които днес за се превърнали в огромни корпорации и владеят държавата.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви, че защитавате родното производство като го финансирате с огромни субсидии.
РАДА ОСТОВСКА: Благодарим ви, че най-сетне осъществихте успешна реформа на образователния сектор и най-сетне отново българските граждани могат да учат по „европейски начин”. Че училищата ни са в прекрасно състояние, учениците ни заемат завидни места в световните класации. Че университетите ни заемат на едни от челните места в Европа. Че давате толкова големи средства на библиотеките, които са в отлично материално състояние: покривите им не текат, с нови дограми са, а библиотечните фондове се обновяват ежеседмично с най-актуалните заглавия.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви, че бюджетът за култура е повече от средното в Европейския съюз. Че актьорите са ни едни от най-добре платените на Балканите. Че днес е престижно да си художник, писател, актьор, музикант.
РАДА ОСТРОВСКА: Можем да продължим този списък до безкрайност, но ефирното време ни ограничава, затова като професионалисти от медийния сектор, искаме да добавим и следното… Благодарим ви за прекрасната медийна среда, в която имаме щастието да съществуваме. Благодарим ви, че медиите ни са обективни и никога не си позволяват да пускат платени съобщения, без да отбележат, че са платени. Благодарим ви, че медиите се опитват да подобрят средата, в която живеем, а не се опитват да ни заливат с вълни от негативизъм и отчаяние, за да подтиснат всичко светло и хубаво в нас и да ни накарат да се депресираме и да повтаряме като папагали, че промяната е невъзможно, щом толкова години вече се бави.

Тук звукът на предаването спира. Виждаме как водещите продължават да говорят, а РАДА ОСТРОВСКА се навежда, взима бикините си в ръка и шеговито ги захлупва на главата на БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ.

2.
Домът на ЛИЛИ. САШО, ФАНИ и ЛИЛИ влизат заедно, държейки се за ръце. Заварват МАРИН КАРАИВАНОВ да чете вестник и да пие уиски.
ЛИЛИ: Идваме да ви кажем, че този петък можете да ни гледате в любимото си предаване „Кой иска да бъде нормален?” И да видите какъв е нашият проблем и какво се опитваме да ви кажем от толкова време.
МАРИН КАРАИВАНОВ (преливащ от щастие): Това е страхотно! Браво. Браво! И без това щяхме да ви гледаме. Не изпускаме брой! Скъпа-а-а! На децата най-сетне им дойде акълът в главата. Този петък ще са при Бойчето и Радето!
ИВА КАРАИВАНОВА (от съседната стая): Време беше!
ИВА КАРАИВАНОВА се разревава от щастие.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Недей скъпа. Ела да видиш децата! Все пак са ни дошли на гости.
ИВА КАРАИВАНОВА влиза в стаята гола.
ЛИЛИ: Мамо! Нямаш ли срам? Така… Пред приятелите ми! Моля те!
ИВА КАРАИВАНОВА (невъзмутимо): В голотата няма нищо срамно, деца. Голотата е истина. Тя е висша форма на естетиката!
САШО: Ей сега я втасахме!
ФАНИ: Аз нямам нищо против. И аз съм нудистка.
ИВА КАРАИВАНОВА: Защо го правиш на проблем, скъпа? Преди толкова искаше от нас да сме по-разкрепостени. Е, разкрепостихме се. И сега? Само мрънкаш!
ЛИЛИ: Аз за пръв път те виждам гола. Ти беше най-свенливият човек, когото някога е съществувал на тази земя. А сега… Това не е нормално!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Тъкмо това е нормално, идиоти такива! Мислех си, че най-сетне умът ви е дошъл в главите, но вие сте прекалено големи инати, за да проумеете как съществува света. Днес телевизорът казва кое е нормално и кое не. Колкото и да ви се иска, не можете да промените този факт. И ще трябва да свикнете да живеете така! Рано или късно! Или завинаги ще останете аутсайдери с шантавите си приятелчета.
ЛИЛИ: По-добре аутсайдери, отколкото идиоти!
ИВА КАРАИВАНОВА: Мери си приказките, момиче.
ЛИЛИ: Ти си гола, бе! К’во ми се обясняваш?
ФАНИ: Лили. Дай да си тръгваме.
ЛИЛИ: Родителите ми се побъркаха! Всеки път става по-зле. Направо не знам как ще свърши тази работа, ако продължава по този перверзен начин.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Ти си перверзната. Ти си ненормалната! Ти!
МАРИН КАРАИВАНОВ зашлевя звучен шамар на ЛИЛИ.
САШО (извън кожата си): Ей! Жените не се бият бе! Най-малкото това би трябвало да знаеш.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Не. Вчера по телевизора казаха, че няма нищо лошо и жените, и мъжете от време на време да ядат пердах! Стига в пердаха между половете да има равнопоставеност, няма проблеми. Веднага нашляпах майка ви! И тя ме нашляпа. И знаете ли какво? Това е просто прекрасно. Купихме си едни играчки и сега се връзваме, бичуваме. И други неща правим, няма да ви отегчавам. И това е нормално!
ЛИЛИ: Дай да изчезваме, че нищо чудно да убия някого.
МАРИН КАРАИВАНОВ: А сега извинете, но трябва да проведа важен разговор. Един познат сгази лука и сега ще използвам това, че дирижираме съда, за да го измъкна. После имам среща с представител на фирмата, която в момента източва пари от общината и от еврофондовете. Малко се е загрижил, защото върви прекалено бавно, но но това си е в реда на нещата. Все пак става дума за милиони!
ИВА КАРАИВАНОВА: Скъпи, не забравяй, че обеща в късния следобед да си поиграем с новите играчки!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Записал съм си скъпа, не го мисли!
ЛИЛИ: За какво ни казвате всички тези неща? Не разбирам!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Защото, скъпа, ние държим да наричаме нещата с истинските им имена.
ИВА КАРАИВАНОВА: Ние сме говорители на истината.
ЛИЛИ: Гледайте си работата и истината тогава.
ЛИЛИ, САШО и ФАНИ излизат, тряскайки вратата.
ИВА КАРАИВАНОВА сяда в скута на МАРИН КАРАИВАНОВ.
ИВА КАРАИВАНОВА: Честно казано, скъпи, не знам къде сбъркахме. Мислехме си, че отглеждаме пълноценен член на обществото. Едно мислещо и образовано същество. А какво стана…
ИВА КАРАИВАНОВА се разревава.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Недей, скъпа. И в най-добрите семейства се случва! Виж, ние поне сме по-добре от Драгиеви. Техният син дошъл оня ден и им казал, че е педераст. Те го попитали дали това е отскоро. Не, отсякъл той. През целия си живот съм бил педераст, но винаги съм го криел от вас, защото сте хомофоби. Наложило се да му теглят здрав бой. Сега го държат заключен в стаята му. Специално са поставили решетки на прозореца и ползват услугите на някакъв нашумял психиатър, който лекува от обратност чрез електрошок и измъчване със студена вода. Накрая организмът се пречупвал и индивидът осъзнавал, че да си обратен е неморално и вредно за обществото и влизал отново в правия път.
ИВА КАРАИВАНОВА (продължава да плаче): Да, скъпи. Но това… Това е нашата дъщеря.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Сигурен съм, че всичко ще се оправи. Знаеш ли. Искаш ли да правим секс на публично място? За да се разведриш!
ИВА КАРАИВАНОВА (успокоява се малко по малко): Да!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Обличам се и излизаме. Ще взема и камерата, за да направим няколко клипчета.
ИВА КАРАИВАНОВА: Страхотно. Обичам те, скъпи.
МАРИН КАРАИВАНОВ: И аз те обичам, скъпа!
Докато МАРИН КАРАИВАНОВ се оправя за излизане, ИВА КАРАИВАНОВА си слага на шията кучешка каишка, пада на четири крака и се усмихва. Когато МАРИН КАРАИВАНОВ се приближава до нея, тя започва да му лиже обувките. Той я извежда за каишката, а тя ходи на четири крака.

3.
Домът на ФАНИ. ФАНИ, САШО, ЛИЛИ влизат. Вътре бабата се е свила под масата.
БАБА ДОРА: Кой е там? Приятел или враг?
ФАНИ: Бабо, аз съм!
БАБА ДОРА: Ох. Така ме стресна!
ФАНИ: Какво правиш под масата?
БАБА ДОРА: Усетих, че преди двайсетина минути комбинирано пускат ХАРПА с кемтрейлс. Най-сигурно в такъв случай е да се застане под масата, защото в дървената плоскост са вградени специални метали, които ги използват в НАСА, и те отблъскват лъчите на ХАПРПА. В същото време специални сензори унищожават кемтрейлс. Така сме в безопасност с дядо ти, каквото и да става. Знаеш ли колко кихнахме за тая маса? Три бона! Почти всичките спестявания си дадохме, ама си струва. Друго е да си защитен?
ФАНИ: Бабо! Това са глупости. ХАРПА и кемтрейлс.
БАБА ДОРА: Не, не. Миличка. Те съществуват. По телевизора даваха. Е, има медии, които ги отричат, но с дядо ти сме мислещи хора. Очевидно е, че на другите медии им кихат добри пари, за да крият тези факти от нас. Опасно е! Много е опасно! В какъв свят живеем, божке!
САШО: Не, не е истина. Извинявай, може ли да те пипна?
БАБА ДОРА: Защо, бе, Сашко?
САШО: За пръв път виждам човек, който вярва в кемтрейлс!
БАБА ДОРА: Горкият. Заблудено момче. Пипни ме, щом искаш!
ЛИЛИ: Това не е човешко! Всички са изкукуригали!
БАБА ДОРА: Че и аз това казвам. Повечето хора дори не забелязват какво се случва. И Апокалипсисът ще се стовари на главите им ей така. От нищото!
Чува се музика по радиото.
БАБА ДОРА: Жоре! Жоре-е-е! Спри радиото, моля те! Пак ни облъчват с онези мегахерци, дето ни тровят здравето.
САШО: Ще трябва да те докосна повече от веднъж!
ДЯДО ГЕОРГИ идва в латексов садо-мазо костюм с бич в ръката си.
ФАНИ: Дядо! Какво е това?
ДЯДО ГЕОРГИ: Извинявай, Фани, но те мислех за по-отворена. От пръв поглед се вижда, че това е латексов садо-мазо костюм.
ФАНИ: И какво правиш в него?
ДЯДО ГЕОРГИ: Всъщност е удобен и вече го нося вместо домашна дреха. А и така съм винаги готов за подвизи. Нали така, мръснице!
БАБА ДОРА: Да. Да. Мечо, ще те затворя в клетката и ще съм добра господарка!
ДЯДО ГЕОРГИ: Чакай малко? Не трябваше ли днес аз да съм господарят, а ти да се подчиняваш.
БАБА ДОРА (вади от джоба си календар): Един момент. Да. Прав си. Извинявай, напоследък съм започнала много да забравям.
ЛИЛИ: Не го вярвам!
ФАНИ: Преди би ви се карах и ви намирах за старомодни, но повече ви харесвах. Не мога да ви гледам така.
БАБА ДОРА: Защо си така негативна, скъпа! Ние сме щастливи.
ДЯДО ГЕОРГИ: Баба ти и дядо ти на стари години откриха колко е полезен добрият секс за една връзка. Чукаме се като зайци!
БАБА ДОРА: Недейте да ми говорите така, господине? Ние дори не се познаваме!
ФАНИ: Не мога да го преживея.
ДЯДО ГЕОРГИ: И аз не мога да преживея, че светът се управлява от евреи. Че вражеските американски агенти ни следят във всеки един момент от нашето съществуване. Че имат наглостта да твърдят, че са кацали на Луната, след като това е отречено от истинската наука. Че Сорос се е вкоренил в държавата ни и ни трови във всеки един момент. Че от години вече се изпълнява планът Ранът. Че антибългарската организация Български хелзинкски комитет се застъпва за правата на всякакви си там малцинства. Че именно тя проваля нормалния живот в тази държава. Че американците са пуснали СПИН-а и са скрили лека за рака. В странен свят, живеем, миличка. А сега и с тези джихадисти, които се инфилтрират на всички равнища в Европа. Скоро ще избухне трета световна война. От достоверни източници го научих. И тогава ще видите всички вие: млади, красиви и интелигентни чия страна ще заемете. Толкова сте заблудени! Не спирате да говорите за морал, а сте просто един уред в ръцете на тинк танковете! Те контролират вашите съзнания! Кога ще го осъзнаете и ще се отърсите от проамериканските и проевропейските си влечения! Само Русия може да ни помогне! И Китай. От Запада никога нищо добро не сме видели! Трябва да се спре с тая толерастия, защото тя отваря портите на ада. Сатаната слезе на земята под формата на идеята за толерантност, която оправдава всяка перверзия. Но вие сте слепи. Не разбирате.
ЛИЛИ: Нищо не разбирам!
САШО: Аз разбирам едно. Проруски пенсионер в черен латексов костюм с бич в едната ръка и затъкнато дилдо в колана си, който харесва садо-мазото се опитва да ни каже кое е перверзно и кое не.
ДЯДО ГЕОРГИ (изважда дилдото от колана си и започва вдъхновено да го размахва, докато говори): Ние сме нормални.
БАБА ДОРА (изпод масата): Дядо ти е прав! По телевизора още миналия месец казаха, че няма по-нормално нещо от това да осъществяваш сексуалните си желания. Бойчо и Радето дори организираха уъркшоп по садо мазо, а другата седмица отиваме на бондидж. Баба ти цял живот е търсела как да полети и сега най-сетне откри: чрез връзване.
ДЯДО ГЕОРГИ: Не трябва да забравяме и тантра уъркшопът другия месец. Записахме се и в една суингърска група. Вие младите не можете да ни стъпите на малкия пръст!
ФАНИ понечва да се нахвърли на дядо си, но САШО я хваща и я изнася навън!
ЛИЛИ (иронично): Мога да ви свържа с родителите си. Те със сигурност не биха отказали групов секс с вас. Само, че е вероятно да ви предложат да го направите на публично място!
ДЯДО ГЕОРГИ: Супер. Дорче, ще запишеш ли телефона.
БАБА ДОРА: Да, господарю. Какво ще ми направиш, ако не го направя?
ДЯДО ГЕОРГИ: Ще те пляскам по дупето до изгрева.
БАБА ДОРА: О не! И още! Записвам.
ЛИЛИ: Запиши това!
ЛИЛИ показва среден пръст на ДЯДО ГЕОРГИ и БАБА ДОРА и излиза.
ДЯДО ГЕОРГИ (озадачен): Това беше грубо и невъзпитано!
БАБА ДОРА: А дори ги предпазихме от ХАРПА, докато бяха тук. Тази маса е златна!
ДЯДО ГЕОРГИ: Упадъкът на младото поколение е много по-сериозен от това, което си представях. Не знам какво може да се направи по въпроса.
БАБА ДОРА: Аз знам!
ДЯДО ГЕОРГИ: И? Какво да се направи?
БАБА ДОРА (възбудено): Трябва да се напляска.
ДЯДО ГЕОРГИ: Отивам да взема виаграта и се връщам.
БАБА ДОРА: Чакам те под масата, че човек никога не знае кога ще изплющи следващия кемтрейлс!

4.
Стаята с телевизора. Водеща.
ВОДЕЩА: 328 души са загинали в един от най-масовите атентати за последните години, който беше извършен вчера право в сърцето на Европа. Границите на Европа са затворени до края на седмицата. Отговорност за терористичния акт поеха едновременно Ислямска държава и Ал Кайда, които за пръв път действат заедно! Бомбардировките над териториите, овладени от тяхната коалиция продължават. НАТО уверява, че краят на кризата е близо. Но ще повярват ли на тези обещания европейските граждани, които през последните години стават свидетели на безпрецедентна вълна от терористични атаки, извършвани от различни джихадистки терористични групи? Основният въпрос, който вълнува Европа сега е докога ще трае нашата търпимост!

5.
Студиото на „Кой иска да бъде нормален?”.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И традиционно в края на нашето предаване ще се обърнем отново към вас, нашите нормални зрители.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние не можем да търпим ненормалността на радикалния ислям, докато институциите в страната и Европа бездействат.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: За съжаление отново ние, обикновените граждани, трябва да бъдем тези, които да бъдат проводник на нормалността.
РАДА ОСТРОВСКА: Трябва да се проявим като истински граждани и да действаме. Защото става дума за нашето бъдеще.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И за бъдещето на нашите деца!
РАДА ОСТРОВСКА: Призоваваме всички нормални граждани да отвърнат на този удар.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Око за око! Зъб за зъб!
РАДА ОСТРОВСКА: Единственият начин, по който можем да отговорим на безпрецедентната агресия на мюсюлманския свят, е чрез безпрецедентна агресия!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: На екрана виждате рецепти, по които можете да си направите коктейли молотов и пластичен експлозив.
РАДА ОСТРОВСКА: По закон няма проблем да си купите газови пистолети, а след малко в нашия ексклузивен репортаж ще видите как можете да ги превърнете в бойни.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Да върнем нормалността в страната!
РАДА ОСТРОВСКА: Това зависи единствено от нас!

6.
Домът на САШО. САШО, ЛИЛИ, ФАНИ влизат. ИВАН е облечен във военни дрехи. На масата са натрупани различни леки и тежки оръжия.
САШО: Ти за третата световна война ли се готвиш?
ИВАН: Ще взривяват мирни граждани. Кипнал съм!
САШО: И все пак не мислиш ли, че това е работа на полицията, на военните.
ИВАН: Да си гледа работата полицията. Военните също. Нищо не правят. С момчетата от агитката организираме доброволческа група за изтребване на мюсюлмани.
ФАНИ: Много сте хуманни, няма що!
ИВАН: Ебаният ви хуманизъм ни доведе дотук. Стига! Край! Ще им разкатаем фамилията на ония копелета. Така да знаете. Ще ми се кланят на други богове в Европа. Мамицата им мръсна.
САШО: Чакай малко, ти откога стана религиозен?
ИВАН: Ти пък. Аз религиозен ще стана, ама на куково лято. Ама ислямистите са напаст. Чума някаква! Зараза! Избиват мирно население.
ЛИЛИ: Виж сега. Малка част от мюсюлманите са радикални. Повечето са обикновени мюсюлмани!
ИВАН: Няма обикновени мюсюлмани. Има джихадисти под прикритие. Или бъдещи джихадисти. Или майки и бащи на бъдещи джихадисти. Тези мръсници трябва да се махат от Европа с тъпите си бради и обичаи. Нямало да ми яде свинско. И има наглостта да ми казва какво да си слагам на масата. Ало-о-о! Ти докато си висял в пустинята, аз съм ходил на училище, бе! Ще видиш сега един Алах Акбар! Фундаменталист с фундаменталист! Ще ти пръсна главата.
САШО: Това беше! Аз нямам баща. Баща ми полудя!
ИВАН: Лудият си ти. По телевизията казаха да се въоръжаваме и да действаме. Сега ще видиш как ще ги изринем. И утре ще си живееш спокойно. Няма да те взривяват. Няма да ти режат главата. И ще можеш да развиваш теориите си за твоята куха и безсмислена толерантност колкото си искаш. Но все някой трябва да свърши мръсната работа, ако искаш да продължаваш да живееш като европеец. Ако искаш въобще да продължаваш да живееш. Тези гадини са убийци. И ще ти резнат умната кратунка преди да си им казал твоето любимо негър! И на мен ми се падна един син! Толераст скапан! Отрепка. Чиба! Марш. Не искам да те виждам! Ще защитава някакви маймуни! Ще ми вика негър. Аз съм българин, бе! Син съм на юнашко племе! И тия маймуни ще го проумеят рано или късно това и ще им се стъжни животът. Но ще е късно. Щото досега бяхме готови да ги пуснем да си ходят, но от днес нататък прошка няма да има. Те ще платят с животите си за всичките си престъпления.
САШО, ЛИЛИ, ФАНИ излизат.
ИВАН: Син соросоид. Кво да правя сега? Къде да се дяна? Ами ако момчетата научат? Ще ми… Няма. Няма откъде! Спокойно. Дишай. И да не забравя да взема още гранати. И узито ще ми трябва. Защо го оставих на вилата? И аз съм един. Добре поне, че рамбовският нож си е тука.

7.
Стаята с телевизора. Водеща.
ВОДЕЩА: Вълна от насилие заля страната. Въоръжени групи нападат ислямски семейства, дори децата. До момента има десетки жертви. Полицията и военните трябваше да се намесят. Сега по улиците има стрелба. Обстановката е като в гражданска война. По същото време група млади хора подготвят протест срещу телевизионното предаване „Кой иска да бъде нормален?” Те твърдят, че то е в корените на тези безредици, че от студиото му водещите настройват тълпата към бунтове, безредици, неморално поведение. Телевизията и водещите отричат всякаква връзка със случващото се. В новините очаквайте още –

8.
Студиото. САШО, ЛИЛИ, ФАНИ влизат в него.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Днешната ни специална изненада са тези млади хора, които имат да ни кажат нещо!
РАДА ОСТРОВСКА: Те се свързаха с нас по горещата ни линия миналата седмица и ни описаха проблема си. Ние решихме да им помогнем и да ги извикаме тук.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Те имат конфликт със семействата си. Никой не иска да приеме тяхната нормалност.
РАДА ОСТРОВСКА: Да видим какво имат да ни кажат.
Мълчание.
ФАНИ: Ние просто сме трима. И се обичаме. Това е. Не можем да живеем един без друг. Може би ви изглежда странно, но много странни неща се случват напоследък. И понеже не срещаме разбиране от най-близките си, решихме да дойдем тук и публично да ви попитаме дали нашето поведение е нормално. Това е единственият начин да бъдем приети от близките си. С които вече нищо не можем да си кажем.
ЛИЛИ: Ние сме нормални. Нормално е да обичаш. Просто при нас стана така. Трима сме. Любовта не ни попита дали това е окей, нито как ще го приеме обществото. Тя просто се стовари върху нас. Ние сме много щастливи, че се имаме един друг. Но щастието ни би било пълно, ако тази любов беше споделена от близките ни хора. Ние не се вместваме в техните категории за нормалност.
САШО: Обичаме се. Млади сме. Ние сме бъдещето на тази страна. Активни сме. Отстояваме каузите си. Борим се за нашите разбирания за свобода и равенство. А чувстваме, че сме изправени пред една висока и дебела стена. Решихме да ви помолим за съдействие и да я прескочим с ваша помощ!
Дълго мълчание.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: А сега да видим и другата страна на монетата.
РАДА ОСТРОВСКА: Да поканим техните близки!
В студиото влизат МАРИН и ИВА КАРАИВАНОВИ, БАБА ДОРА и ДЯДО ГЕОРГИ, ИВАН. Те се приближават застрашително към децата.
САШО: Вие не ни предупредихте!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Защо? Да не би да се страхувате от истината?
ФАНИ: Не, ние просто –
РАДА ОСТРОВСКА: Това, нормални ни зрители, са „младите и успешните”. Това са типични толерасти. Затънали в своята перверзност. Борещи се за измислената си демокрация
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние се обявяваме срещу тяхната идея за нормалност. Те са ненормални. Те са вредни. Те са болен продукт на нашето време и вашия труд!
САШО: Но в предварителния разговор вие казахте –
РАДА ОСТРОВСКА: Какво чакате? Няма ли да направите нещо? Не трябва ли заедно да се грижим за нормалността в страната си? Давайте!
ЛИЛИ: Мамо, тате, недейте! Моля ви! Ние просто се обичаме!
ФАНИ: Бабо, дядо! Какво ви става? Нали бях вашата любима внучка!
САШО: Помисли какво би казала мама! Мама никога не би ме наранила!
Разярените роднини се нахвърлят върху тях. Като вижда накъде отиват нещата, САШО бута ЛИЛИ и ФАНИ под себе си и ляга върху тях, за да ги предпази. Той бива пребит до смърт.

9.
В друго телевизионно студио при другата ВОДЕЩА.
ЛИЛИ: Не мога да повярвам, че вече го няма. Това е нечовешко. Той не заслужаваше да си отиде по този начин!
ФАНИ: Най-страшното е, че убийците му са на свобода. Те живеят спокойно животите си, след като отнеха правото на неговия живот.
ЛИЛИ: „Кой иска да бъде нормален?” трябва да понесе отговорност за случилото се. Но изглежда над предаването има стабилен политически чадър, защото институциите не предприемат никакви действия!
ФАНИ: Ние няма да се откажем, докато справедливостта не възтържествува. Ще се борим по всички легални начини в името на Сашо.
ВОДЕЩА: Ето, драги зрители. Видяхте най-близките на починалия рапър Александър Диаманта! Протестът е насрочен за този понеделник! Всички съпричастни могат да се присъединят към него. Събитието във фейсбук е лесно откриваемо. А сега ви предлагаме да чуете последния хит на Александър Диаманта! Парчето си няма заглавие, но нашето скромно мнение е, че то и няма нужда от такова. Думите са по-силни от всичко!



Пр. 1

Чувам много често как хората говорят,
че няма ник’ъв смисъл да се борим.
Защото сме малко, защото сме слаби,
и нямаме бъдеще в нашата държава.

Куплет:
По-добре да пием и нищо да не правим.
От сутрин до вечер ганджа да си чадим.
На бачкане да ходим, да псуваме здраво:
системата, корупцията, нашата държава.
Да мърморим като всички всяка секунда,
да бъдем пирати – да ползваме Замунда,
да даваме рушвети на пътни полицаи,
да даваме рушвети: навсякъде, навсякъде.

Да сме гневни и мирни пред салатите с ракия,
и в плоски телевизори отчаяние да крием,
да трупаме яда дълбоко вътре в себе си,
да сочим с пръсти пак проблема си.
Проблемът е ясен, знаем го отдавна,
Държавата, която с парите си я храним.
Политици от алчност озверели,
с чадъри от фирми, с морали изветрели.
С палати огромни, коли за милиони,
офшорни сметки, финансови балони,
със свои съдии и свои полицаи.:
„Ебаси тъпото, братле, какво сега да правим?”
Със свои телевизии и свои вестници:
„Ей, мен, тая медия чия собственост е?”
Не можеш да откриеш, законът е скапан,
офшорка е собственост, ти си прецакан.



И сега какво, кажи, примири ли се?
В свойта дупка бързо скри ли се?
И сега, какво? Да! Не е лесно!
И няма да стане така експресно.
Както на всички много ни се иска,
щото положението яко ни писна.
Но промяната се случва бавно, постепенно
и от теб зависи, много си ценен, бе!

Пр.

Чувам много често как хората говорят,
че няма никъв смисъл да се борим.
Защото сме малко, защото сме слаби,
защото живеем в шибана държава.

Куплет:
От теб зависи твоята държава,
от теб зависи, да, сега внимавай.
Ти си държавата и тя е теб,
ти си гражданин и свободен човек.
Когато нещо не ти харесва,
не се прави на интересен,
а излез, викни, ще бъдем чути,
даже отначало да се правят те на глухи.
Трябва постоянство и граждански натиск
срещу тия псевдохора, срещу тия психопати.
Трябва да излезеш, да им кажеш ти:
„Шибани тъпаци, не всичко е пари!”
Не може да сечете моите гори.
Не може да мърсите моите води.
Не може да продавате моята земя.
Не може да премахвате моите лозя.
Не може да строите курорти върху плажа ми.
И голф игрища върху полята ми.
Не може, защото от нас сте избрани,
отсега ще правите квото ви кажем.

Искам, да, искам правова държава.
Искам, да, искам и ще въстана,
искам, да, искам съдебна система,
която работи съвсем безпроблемно.

Пр.

Чувам много често как хората говорят,
че няма никъв смисъл да се борим.
Защото сме малко, защото сме слаби,
защото живеем в шибана държава.


Искам мафиоти затворени в затвора,
олигарси наредени пред закона,
искам да няма вече монополи,
искам и няма повече да моля.
Ще залея улиците на моя град,
ще изляза на най-централния площад.
Ще вдигна шум с барабани, мегафони,
ще се изправя пред управляващите ни вогони.
И всички ще чуят моя глас,
и всеки ще усети, че има власт
да промени това, което не харесва
с лозунги, блокиране, акции, протести.

Искам лустрация, сега веднага.
Легализация – сега веднага.
И прозрачни медии – сега, веднага.
И нормални пенсии – сега, веднага.
Честни политици – сега, веднага.
Добре платени медици – сега веднага.
Малък бизнес, сега веднага.
Социална политика, сега веднага.
Културна политика, сега веднага.
Искам си природата, сега веднага.
Приятелите от чужбина – сега, веднага.
И оставка, сега, веднага.
Нормално управление, сега, веднага.
Достойно заплащане, сега, веднага.
Смислени майчински, сега веднага.
Да си пазим децата, сега веднага.
Независима държава, сега веднага:
от Америка, Русия и всички останали.
Знам, че е трудно, знам, че е тежко,
обединим ли се ще го направим лесно.
Само трябва да сме заедно, един до друг.
Да не им позволяваме да ни делят.
И тогава ще успеем, чуваш ли ме, брат.
Ще заживеем в нормален свят.

Пр. 2
Чувам все по-често как хората говорят,
че е супер смислено да се борим,
защото сме много, не сме слаби,
и ние сме бъдещето на нашата държава.


ХЕПИ ЕНД

1.
ВОДЕЩА. Студио.
ВОДЕЩА: След масовите протести институциите най-сетне се задействаха по въпроса за предаването „Кой иска да бъде нормален?” Още в началото на разследването бяха открити купища нередности с неговото финансиране, с начина на водене, с насаждането на език на омразата, с манипулиране на телевизионната аудитория. Предаването още е в ефир, но специалисти предупреждават, че това са последните му дни и най-вероятно другата седмица то ще бъде свалено.

2.
Студиото на „Кой иска да бъде нормален?”.
РАДА ОСТРОВСКА: Нашата нормалност е застрашена, драги зрители! Върху предаването ни се оказва значителен политически натиск.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Институциите, които толкова време бяха вдигнали ръце от нормалността в нашата държава сега искат да свалят най-нормалното предаване от българския ефир.
РАДА ОСТРОВСКА: Това е цензура! Това е противозаконно! Това не може да продължава. И въпреки това се случва. С любезното съдействие на българските политици и антибългарските НПО-та!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние се опитахме да помогнем на това общество да се излекува, но очевидно то иска да спи и няма да предприеме нищо. Кой ли има интерес да го държи в това заспало състояние?
РАДА ОСТРОВСКА: В момента, драги зрители, присъствате на последното ни предаване. Това е. Официално разтуриха нашата седянка! И то точно на този така светъл празник за нашата държава.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние се опитахме да бъдем единствените възрожденци в ефира и се провалихме. Да, днес празнуваме може би най-възрожденския празник, чакаме зарята, но смисълът зад всичко това е безвъзвратно и окончателно загубен.
РАДА ОСТРОВСКА: Провалиха ни антибългарските фактори.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Развяваме белия флаг, уважаеми зрители!
РАДА ОСТРОВСКА: Обявяваме нормалността за победена!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние успяхме да я възродим за малко. Може би дотук ни стигнаха силите. Или противниците ни бяха прекалено силни. Никога няма да разберем.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние винаги сме стояли зад каузите си. Това е нашият пръв и основен принцип. Затова не можем да затворим очи пред тази трагедия.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Затова, драги зрители, ние признаваме, че сме беззащитни и че нищо повече не можем да направим.
РАДА ОСТРОВСКА: Но и категорично отказваме да живеем в ненормален свят. Затова за нас най-нормалният изход е самоубийството.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Самоубийството не е нещо аморално. То е категоричен жест на несъгласие със статуквото. То е политически акт! То е вик в заспалата стая на нашето общество.
РАДА ОСТРОВСКА: А вие, нормални ни зрители, не се отказвайте от борбата за нормалност. Пазете завета ни. И бдете над основите, които положихме.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние бяхме Бойчо Пожарлиев.
РАДА ОСТРОВСКА: И Рада Островска!
Зарята започва. Двамата изваждат пистолети и се самоубиват.

3.
Зарята продължава.
Домът на ЛИЛИ. ИВА КАРАИВАНОВА плаче. МАРИН КАРАИВАНОВ плаче. Двамата изваждат пистолети и се самоубиват.

4.
Зарята продължава.
Домът на ФАНИ. ДЯДО ГЕОРГИ и БАБА ДОРА крещят ожесточено срещу младите и интелигентните. Беснеят, докато не се изморят. Тогава вадят пистолети и се самоубиват.

5.
Зарята продължава.
Домът на САШО. ИВАН гледа футболен мач и псува. Пие бира. Пие ракия. Псува. Накрая става, грабва един чук и чупи телевизора с яростен вик. После сяда, вади пистолет и се самоубива.

6.
Зарята приключва. Стаята с телевизора. ЛИЛИ и ФАНИ.
ЛИЛИ: Хубава заря, не мислиш ли?
ФАНИ: Какво ли щеше да каже Сашо?
ЛИЛИ: Щеше да му хареса естествено. Знаеш, че беше луд по фойерверките!
ФАНИ: Ставаше като детенце.
ЛИЛИ: Скачаше. Въодушевяваше се. Такъв си беше Сашо.
ФАНИ: Беше много смешен.
ЛИЛИ: Да!
Двете се размиват. Смехът им се усилва. В един момент престава.
ФАНИ: Ние няма да го забравим, нали?
ЛИЛИ: Никога!
ФАНИ: Ще го помним до края на света!
ЛИЛИ: И след това!
Пауза.
ФАНИ: Прегърни ме! Прегърни ме силно!
ЛИЛИ: Колко е красиво! Светът е странно място, нали?
ФАНИ: Жестоко и красиво. Ужасно, но справедливо.
ЛИЛИ: Целуни ме! Никога няма да забравя този момент!
ФАНИ: Този момент никога няма да свърши! Любовта е вечна!
ЛИЛИ: И Сашо винаги ще бъде част от нея, нали?
ФАНИ: Разбира се! Винаги!


БОНУС ТРАК

Телевизионно студио.
ВОДЕЩА: Днес полицията залови лицата, станали печално известни в публичното пространство като Бойчо Пожарлийски и Рада Островска. Оказа се, че техните истински имена са Яна Драгоева и Златин Батков. Те опитали да се измъкнат от страната с фалшиви паспорти, но съвестен граничен полицай ги разпознал и ги арестувал. В хода на разследването бяха открити техни сметки в чужбина и се оказа, че чрез предаването си, те са въвлекли редица зрители в пирамидална структура и са измамили редица доверчиви граждани, които са им дарили спестяванията си. Освен това те са инсценирали самоубийствата си, очаквайки да избегнат носенето на наказателна отговорност по случая с най-масовите самоубийства в страната, в които загинаха хиляди граждани, чиято бройка още се установява. Също така те създадоха етническо напрежение в страната, както и подтикнаха редица свои зрители към хулигански прояви и непристойно поведение. Главният прокурор обяви, че се надява на доживотна присъда. Обществото изисква същото от съда. Очаквайте подробности във вечерната ни емисия!


ЕПИЛОГ

Петдесет години по-късно. Клипче в интернет.

КРАСИВО МОМИЧЕ: И така, скъпи зрители, видяхте една документална история за едно от най-ключовите събития в историята на човечеството. Началото на краят на телевизията. Днес дори ни е трудно да си представим как подобно нещо е съществувало и хората са го гледали. Но важното е, че вече телевизията е история. Благодарим ви!


Бележка от автора.

Скъпи читатели, ако харесвате това, което правя, чувствайте се свободни да ме подкрепите с волно пожертвование на:
BG88RZBB91551005328313

ЩЕ БЪДЕ МАЙ (ПИЕСА)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Тримата герои са на двайсет и нещо.

ВАСИЛ

ХРИСТО

РАЙНА

В зависимост от режисьорското решение на сцената може да има диджей, който на живо да прави музиката за песните.

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО: стая или клуб.

ВРЕМЕ НА ДЕЙСТВИЕТО: СЕГА или последната вечер, когато закърите са обявени за нелегални и правят видеоклиповете, които се явяват монолозите.

ПРЕДИ – пасажите, в които се разказва историята на субкултурата. В зависимост от режисьорското решение камерата може да послужи само в сцената „На прощаване” или да маркира записите на видеоклиповете.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА: Пиесата се състои от шест песни и шест сцени. Добре е песните да се изпълняват като речитатив. 

1. ПЪРВА ПЕСЕН: МАНИФЕСТЪТ

Чуват се три изстрела.

На масата има три пистолета. На фона на електронна музика ВАСИЛ, ХРИСТО И РАЙНА рецитират Манифеста за най-много седем минути.

ВАСИЛ. Всяко ново поколение е искало, иска и ще иска да промени света. На него така му се правят революции. Така му се чупи системата. Така му се диша. (Звучно  вдишване.) Но как да дишаш, като чуждите правила те стягат около врата. Кажи ми как? И как да дишаш, когато си млад, а правилата на старите те задушават? Когато ти убиват. Когато те притискат от всички страни. Когато имаш клаустрофобия към тях? Кажи ми как? (Звучно вдишване.) И да, затова младите искат да променят старите правила. Да ги стъпчат. Да ги запалят. Да се освободят от тях, за да освободят себе си. Защото нов свят не се гради върху стари правила. Да, така. Да, точно така са започнали всички революции. (Звучно вдишване.) А революциите се правят от млади хора. Е, и старите взимат участие в тях. Но това деление на млади и стари е доста условно. А сега искаме да ви кажем за революциите и за правилата.

ХРИСТО. Чакай малко, чакай за какви правила говорим? Нали нямаше правила? Нали липсата на правила е основният проблем, с който се сблъскахме. С който си ударихме главите. Който изпсувахме. (Звучно вдишване.) И чакай малко, чакай. Правила, да, правила е имало едно време: две поколения назад, може би и повече. Но тогава и смисъл е имало. И гражданско общество. И минуси е имало. Да, имало е. Но и изобилие от смисли и от правила е имало. (Звучно вдишване.) Но сега няма нищо, не, нищо. И в нищото: ние. Млади и стари. А старите, нали все гледат в миналото, са свикнали с това положение. Като им кажеш, че нито правила има, нито законите се спазват, те винаги ще вземат да си спомнят нещо. Защото миналото, това е тяхното оръжие.

РАЙНА. Защото старите живеят в миналото. Младите живеят в бъдещето. А по средата, в настоящето, се засичат старите и младите. (Звучно вдишване.) И когато някой ден започнеш да живееш в миналото. Да се връщаш прекалено често назад към изживяното. Да го хвалиш и възвеличаваш. Тогава на теб веднага трябва да ти стане ясно, че си остарял. И точка. Стар, разбираш ли. Стар! И точка! (Звучно вдишване.) А когато остарееш, всяка мисъл за промяна изчезва. И тогава колкото и да ти е безнадеждно, меланхолично и черно, ти си свикнал с положението. (Звучно вдишване.) И тогава колкото и да ти е безнадеждно, меланхолично и черно (ама адски, адски черно), ще ти е и едно такова удобно и уютно. Защото си свикнал с времето. А времето е дом. И ти живееш в него. И защото ти е дом, ти в него си си вкъщи. А когато си вкъщи, няма как да не се чувстваш удобно и уютно.

ВАСИЛ. Младите, да, младите. Те обаче хем са във времето, хем са малко напред. И стари има такива, да. И стари има. Но младите са повече. (Звучно вдишване.) Защото нали са млади и това им е работата – да гледат бъдещето и да са крачка напред. А старостта, да, старостта не зависи от годините, а от това дали искаш да промениш света или не искаш да го променяш. Да! Защото когато говорихме със старите. Когато им казахме, че нито правила има, нито смисъл, нито законите се спазват. И че ние не можем да продължаваме така. Когато им казахме така…

ХРИСТО. И когато ги питахме: ЗАЩО? Те винаги отговаряха: чакайте малко, чакайте, защото е така. Свикнете с положението. Свикнете, че няма правила, смисъл и законите не се спазват. (Звучно вдишване.) И ни казваха, не, чувате ли, не. Това не може да се промени. Опитахме се да го променим навремето. Свалихме една власт, качихме друга. После още веднъж. (Звучно вдишване.) И чакайте малко, чакайте. Това да замениш една власт с друга, така ни казаха старите, никак не е лесно, така да знаете. И не, чувате ли, не. Нищо не се промени. Тази държава продължи да бъде все така корумпирана. Все така прогнила. Системата й все така не работи. И политиците все така се гаврят открито с нас. А животът продължава. И няма нищо страшно. Така ни казаха старите.

РАЙНА. И животът ще продължи, продължиха да говорят те. Защото преди, чуйте ни, преди. Преди и ние като вас си мислехме, че ако не променим света, животът ни няма да продължи. Че ще има остър писък. Адска болка. Колапс. Падане. Инфаркт. И точка. Ще умрем, разбирате ли? Ще умрем! Точка! (Звучно вдишване.) Но животът продължи и продължава. Затова свикнете, казаха ни старите, свикнете. И си набийте в главата, че не можете да промените нищо. Не, нищо.

ВАСИЛ. Всеки ден ни говореха така. Всеки ден. И всеки ден ни пукаше за тяхното мнение. И го уважавахме. И се съобразявахме с него. (Звучно вдишване.) И това тяхно мнение всеки ден, да, всеки ден започна да ни става все по-безразлично. Все по-глупаво. Все по-излишно. И един ден, да, един ден старите съвсем ни омръзнаха. Защото не спираха да мрънкат. Защото положението хем не им харесваше, хем не искаха да го променят. (Звучно вдишване.) И всеки ден, да, всеки ден те ни казваха: виждате ли в каква шибана, лайняна държава живеем. По пътищата ни – дупка до дупка. По тротоарите – кучешко лайно до кучешко лайно. По етажите във властта – престъпник до престъпник. И всеки ден, да, всеки ден те ни казваха: някой ден и ние ще засмърдим на лайна. Защото в такава лайняна държава живеем, че рано или късно и ние ще се усмърдим. И изобщо няма да разберем, че сме се усмърдели на лайна, защото така ще сме свикнали с вонята, че няма да ни прави впечатление.
ХРИСТО. И чакай малко, чакай. Какво очакваха старите от нас? Какво? (Звучно вдишване) Да свикнем със скапаното положение? Със скапаната безнадеждност в метрото, по рейсовете, по трамваите, по тротоарите, в кафетата? С чувството за бавно емигриране и желанието за бързо отлитане в някоя нормална страна? С това? С това ли да свикнем?... (Звучно вдишване.) Не, не сте познали, чувате ли, не! Ние с нищо няма да свикнем. Защото искаме да си живеем живота. Чувате ли, не! Защото искаме да се развиваме. Да живеем без да се сдухваме. Без да се примиряваме. Чувате ли, не! И без това толкова години ви гледахме вас, старите, да се прегърбвате под тежестта на непостигнатото. Да развивате до съвършенство инстинкт за прегърбване дори за най-дребните неща. И единственото, което ни идваше на ума, беше не. Чувате ли, не! Ние няма да се прегърбим!

РАЙНА. Защото най-сетне дойде време да направим нашия опит за промяна. Защото този опит се случи съвсем случайно. Съвсем естествено. Защото той избухна от нищото. Разля се по телата ни. Вля се в гърлата ни. (Звучно вдишване.) И ние се опихме от него! И видяхме смисъл в това! А щом веднъж, да, дори веднъж видяхме някакъв смисъл, си казахме ето така: сега няма правила и сега законите не се спазват. Но сега, да, сега вече смисъл има. А щом има смисъл, значи и другите неща може да ги има. Значи може и правила да има и законите да заработят. И тогава на нас ни стана ясно, че трябва да променим света. И точка. Да променим света, разбирате ли? Света. И точка! (Звучно вдишване.) Първо нашия свят. Нашия личен свят. Така, да, така мислехме. Първо нас, после нашата държава. А по-късно разбрахме, че трябва да променим целия свят. Да, целия свят!

ТРИМАТА ЗАЕДНО. Защото всяко ново поколение е искало, иска и ще иска да промени света. На него така му се правят революции. Така му се чупи системата. Така му се диша. (Звучно вдишване.) Но как да дишаш, като чуждите правила те стягат около врата. Кажи ми как? И как да дишаш, като част от правилата на старите са, че в държавата, в която живееш, няма правила. И как да дишаш, когато в глобалната система, в настоящия световен ред няма други правила, освен тези на парите. И когато това те отвращава и искаш да повръщаш. Да биеш. Да риташ. Да буйстваш! Кажи ми как! (Звучно вдишване.) Защото всяко ново поколение е искало, иска и ще иска да промени света. И сега е моментът нашето поколение да го направи!

2. В НАЧАЛОТО

Пистолетите ги няма да масата.

ХРИСТО. Чакайте малко, чакайте. Преди три години ние бяхме ученици. И чувате ли? Хич не ни пукаше тогава, да, така да знаете! За нищо не ни пукаше. Какво ли може да им пука на едни малоумни пикливи ученици, които още не са наясно какво искат. Но да, чувате ли. Бъговете в системата ни правеха впечатление от време на време, но какво? Не ни дремеше. И за нас важно беше да ходим на даскало, да се виждаме с приятели, да пушим джойнт, да се наливаме с бира.

ВАСИЛ. Да, така беше, да. Учехме си уроците, кой колкото можеше. Забавлявахме се, кой колкото можеше. Голям купон беше. Да. Голям купон. С пиене и джойнт. И момичета. Да. Всичко беше както трябва.

РАЙНА. И само момичета ви бяха в главата.

ВАСИЛ. И ти си имаше гадже. Всъщност, още не си го сменила.

РАЙНА. Това е друго.

ВАСИЛ. Съвсем същото е.

ХРИСТО. Да. И се събирахме точно в тази стая. И пиехме бира, и пушехме джойнт. И говорихме глупости. Толкова ни беше акълът.

ВАСИЛ. И аз си го спомням така.

Връщат се ПРЕДИ.

ВАСИЛ. Ей! Тая по математика така ме издразни, копеле.

ХРИСТО. Защо, бе, мен?

ВАСИЛ. Де да знам. Просто ми еба майката!

РАЙНА. Не си беше научил, Васе! К’во очакваш? Че тоя алигатор ще отпусне зъби ей така? Тя само чака такива моменти, за да й паднеш в зъбките!

ВАСИЛ. Пред целия клас ме хвана за мекото на гърлото и така го изви, че сълзи ми текнаха, ебаси!

ХРИСТО. Леле! Тая наистина те е взела на прицел!

РАЙНА. Ако си беше научил, всичко щеше да бъде окей!

ВАСИЛ. Всичко щеше да бъде окей, ако тая беше човек, а не свирепо животно, готово да разкъса първия без домашно.

ХРИСТО. Ще й го върнем някой ден, мен! Само не бързай, че като бързаш, правиш глупости!

РАЙНА. Абе и двамата сте големи глупаци понякога, затова правите глупости. Не разбрахте ли?

ВАСИЛ. Ако не ти изнася – чупката!

ХРИСТО. Искате ли да врътнем един джойнт? А?

ВАСИЛ. Ако аз имах джойнт, отдавна да съм го завъртял! Ице, Пали!

ХРИСТО. Ами чакам Райна да каже дали е съгласна, щото тя е толкова примерна, че може да реши да ни издаде!

РАЙНА. Пали го, че без джойнт сте ми скучни!

ВАСИЛ. Скучни сме били…

ХРИСТО. Знаеш ли какво, мацка? Скучната си ти!

ВАСИЛ. Ей, Ице. И ти! Ами момичето не е виновно, че е зубър, а зубърите са скучни по default!

ХРИСТО пали джойнта. Тримата пушат.

ХРИСТО. Ей това е, мен! Супер шит!

ВАСИЛ. Това от холандеца ли е?

ХРИСТО. Домашната на братчеда. Холандецът свърши отдавна!

Тримата пушат в мълчание.

ВАСИЛ. Вчера си говорихме със Симона.

ХРИСТО. И к’во?

РАЙНА. Тъпа патка!

ВАСИЛ. Защо бе?

РАЙНА. И грам мозък няма тая Симона!

ВАСИЛ. Ми затова, Райна, аз няма да я обарвам за мозъка. Чаткаш ли?

ВАСИЛ и ХРИСТО се разсмиват, РАЙНА остава сериозна.

ХРИСТО. Като говорим за любов, какво става с гаджето ти? Оправихте ли се най-сетне?

Двамата избухват в смях.

РАЙНА. Вие двамата сте ебаси келешите, честно! Не мога да разбера защо се занимавам с вас.

ХРИСТО. Щото сме приятели, бе, мен!

РАЙНА.  Приятели? Вие съвсем изпушихте от този джойнт!

ВАСИЛ. Изпушили сме. И к’во? Това не означава, че не сме приятели! (към ХРИСТО) Я кажи сега, Ице, ще си празнуваш ли рождения ден другата седмица?

ХРИСТО. Ще поканя половината даскало!

ВАСИЛ. Значи ще бъде яко избухване. Супер. Отсега го предчувствам, копеле!

ХРИСТО. Ти го чувствай колкото си искаш, ама има проблем, Васе! С алкохола всичко е окей, но можеш ли да се обадиш на оня, твоя човек, че реколтата на братчеда не е голяма, а ми трябва стабилен грамаж!

ВАСИЛ. Нямаш проблеми, копеле!

РАЙНА. Ицо. Да те питам и аз нещо. Мога ли да взема Ники с мен?

ХРИСТО. Много ясно, бе. Вземи го. В ръце го вземи. Нали целият е твой. Гаджета сте!

Двамата се смеят шумно.

ВАСИЛ. Пък аз ще го покажа на Цицонка. Неслучайно й викат така, копеле. Тая не е чувала за сутиени. Като закъснява за час, здраво ги раздрусва!

ХРИСТО. Ебаси купонът, копеле.

Връщат се СЕГА.

ХРИСТО. Чакайте малко, чакайте. Видяхте ли какви бяхме? Пикливи ученици? Да, това бяхме. И хич не ни пукаше, че няма правила, смисъл. Че законите не се спазват. И хич не ни пукаше за себе си, а камо ли за държавата. И хич не ни пукаше за обществото, за света. (Звучно вдишване.) И ако някой тогава ни беше казал какво ще стане после… Ако ни беше казал… Не, ние нямаше да му повярваме, не. Защото единственото, за което ни пукаше, беше да има нещо за ядене, пиене, пушене. Но ето, нещата се промениха. И ето, ние се променихме. И не, нямаше начин това да не стане. Защото времето ни направи такива. Защото ние не можехме да свикнем със своето време. Защото още се ориентирахме в него. Търсехме мястото си. А времето е дом. И ние живеем в него. И защото ни е дом, ние в него си бяхме като вкъщи. Но вкъщи не се чувствахме удобно и уютно и това беше страхотен проблем. И това ни мачкаше, влачеше и издраскваше живота. И това го усещахме всеки ден. И тогава отказахме да свикнем с времето си. Да, добре чухте. Отказахме. Защото можеш ли да живееш изобщо, като вкъщи не се чувстваш удобно и уютно? Не, не можеш! Разбирате ли? Просто не можеш!

3. ВТОРА ПЕСЕН: ВКЪЩИ .

На масата има три пистолета.

РАЙНА. А вкъщи беше ад. Какъв ад беше вкъщи! Баща ми седеше пред телевизора. Майка ми седеше пред телевизора. Брат ми седеше пред телевизора. Както толкова хора вечер седят пред телевизорите. И се ядосваха. И се изнервяха. И недоволстваха. И рано или късно, да, рано или късно винаги се стигаше до същата тема. Че няма правила и няма смисъл. Че законите не се спазват. Че някакъв малоумник с лъскав мерцедес засякъл баща ми на улицата. Че двете коли се чукнали леко. Че оня малоумник направо полудял. Да, полудял. Че за малко не набил баща ми. Че го заплашил, че ще го застреля някъде. Че ще го застреля, разбирате ли? Застреля. И точка. И оня малоумник десет минути не спрял да псува баща ми. Да го обижда. Да иска да го бие. А баща ми слушал ли, слушал. И кротко чакал да дойдат катаджиите. Чакал си човекът, чакал. И ето, катаджиите дошли. И баща ми не знам с какъв акъл се надявал, че с тях ще дойде нещо добро.

ВАСИЛ. А вкъщи беше ад. Какъв ад. И моите майка и баща седят всяка вечер пред телевизора. И моите майка и баща гледат, не спират да гледат. Какво гледат моите родители? Как този откраднал тези пари. Как онзи откраднал онези пари. И как онези, които крадяли, били винаги  оправдавани от онези, които ни управлявали. И винаги ставало дума за: пари, пари, пари. И винаги заплатите се качвали бавно. Да. И винаги цените спринтирали. Да. И да, политиците винаги се сменяли. И винаги оставали същите. Да. И как, кажете как? Как да гледам как нашите приказват точно като водещите от телевизията. Как тук е толкова зле. Как тук е свръх зле. Как тук е толкова супер, свръх, хипер, мега зле. Кажете как? И как изобщо да ги убедя, че има смисъл да се живее в тази държава?

РАЙНА. Но оня малоумник, чувате ли? Оня малоумник дал рушвет на полицаите. И онези го пратили да си върви. И като си тръгнал, първото нещо, което си казали полицаите един на друг, било колко хубава кола имал оня малоумник. И тогава на баща ми му станало ясно… Да, ясно. Те никога нищо няма да направят на всички малоумници по улиците, които карат, сякаш това, което искат най-много, е да катастрофират. Да се превърнат в кървава маса върху асфалта. И тогава се наложило и баща ми да даде рушвет. Защото с рушветите, разбирате ли, с рушветите цялата работа е верижна реакция. И когато някой даде рушвет, тези, които идват след него, също трябва да дадат. Защото рушветът е навик. А учените са казали, че един навик се изкоренява за две седмици. Но кой може да изкорени един колективен навик на цяла нация? Питам ви. Кой? И кой може да каже нещо на баща ми, който се върна ядосан, така ядосан. Защото всичко било корумпирано. Защото системата не работела. Защото нямало правила, нямало смисъл и законите не се спазвали.

ВАСИЛ. И как да търпя как малко по малко те започнаха да ме навиват като завърша даскало, да ходя да уча в чужбина. Кажете как? И какво да им кажа, когато ме съветват да остана там, в чужбина. Да, в чужбина. Какво да им кажа, когато ми казват, че тук само ще ми извадят душата. Както и на тях им били извадили душите. Кажете, какво? И какво да им кажа, когато твърдят, че тук ще развия до съвършенство неврозите си? Независимо дали ще направя успешна кариера. Защото според тях… Да, според тях кариерата в тази страна нямала никакво значение. Защото, казваха те. Защото каквато и да ти е кариерата, тук няма правила, смисъл и законите не се спазват. И тук само това, да, само това има значение. Само това.

ХРИСТО. А в къщи беше ад, ад! И мен не спираха да ме навиват, че тази държава е ужасна, нетърпима. Че в нея не може да се живее нормално. Не, не може. И чакайте малко. Те, да, те така ме бяха обработили, че бях готов. Разбирате ли? Бях готов да замина, да се махна. Но чакайте, чакайте. В един момент разбрах, че това са пълни глупости. Да, глупости. Глупости е, че пенсията на баба ми за нищо не й стига. Глупости е, че нашите трябва да й помагат, за да живее нормално. Глупости, да, глупости. Глупости е, че образованието за нищо не става. Глупости е, че баща ми, дето има фирма, постоянно мели срещу държавата, защото вместо да му помага, тя му пречи. Да, глупости. Глупости са всички тези тежки административни процедури, които убиват малкия бизнес. Глупости е, че законите за това и онова не били уредени. Да, глупости. И, че онези, които правели законите, си бъркали в носовете. Чакайте, чакайте, чакайте. И че сестрата на майка ми работи на държавна работа, и защото там й плащали прекалено малко, тя не вършела почти никаква работа. Да, глупости, глупости, глупости!

РАЙНА. И тогава, знаете ли, тогава умишлено започнах да се бавя след училище. И тогава не исках да се прибирам вкъщи и да ме занимават с всичко това. И тогава, както и сега, исках да живея моя живот, да, моя живот. Не да я мисля държавата: тази лоша, непоправима, ужасна държава. А да живея моя живот. И тогава, знаете ли, тогава им се развиках: абе я зарежете тази държава като толкова ви дразни, бе. Зарежете я и престанете да ме занимавате, бе. Оставете ме да си уча уроците, бе. Да получа някакво образование, бе. И тогава, знаете ли, тогава им казах, че просто искам да изкарвам добри оценки, за да ме приемат да уча графичен дизайн. Да. Графичен дизайн. А те вкъщи само за държавата ми говореха. И само за това, че нямало правила, смисъл и законите не се спазват.

ВАСИЛ. И тогава, да, чувате ли? Тогава започнах напук. Ей така. За да ги дразня. Да им отговарям. Да, напук. Да им отговарям: това си е супер държава, бе! Какво не й харесвате, бе? Много сте зле, бе, хора. Много сте зле, бе. Да, точно така им казах тогава. Чуйте се само какво говорите, бе. На мен тази държава ми харесва и в нея ще си остана, бе. Чувате ли, бе? Така им казах. Вие излизали ли сте за повече време навън, бе? И опитвали ли сте се да живеете на чуждо място, бе? Така им казах. Много ви е лесно на вас да казвате просто така, че животът навън е по-лесен, бе. Да, точно така им казах тогава. Много ви е лесно да казвате, че животът там има повече смисъл от този тук, бе. Ами вие опитвали ли сте се да намерите някакъв смисъл  тук, бе? Попитах нещо. Опитвали  ли сте се, бе? Не, нали? Така им казах. Затова ме оставете, бе! Чувате ли, бе! Оставете ме, бе! Вие може да сте ми родители, но аз съм достатъчно голям, за да си имам свое мнение. Да, така… Така им казах!

ХРИСТО. Глупости, да, глупости! Всичко, което ми говорите, са глупости. Глупости е, че държавата е лоша, несправедлива. Защото държавата е такава, каквито са гражданите й. Да, глупости. Ебаси държавата, казвате, ебаси живота. А аз ви казвам: ебаси глупостите! И изобщо, ама изобщо не ви разбирам как само за това говорите: държавата, държавата, държавата. Пълни глупости. Държавата това не правела, онова не правила. Ама и вие сте големи хитреци, защото си говорите, ама и вие нищо не правите! И само опявате как тази държава я храните, а тя на вас – нищо! Да, пълни глупости. Защото знаете ли какво? Тази държава сте вие. Да, вие! И защото знаете ли какво? Тази държава сме ние, да, всички ние! И да, това не са глупости! Това не са никакви глупости! Това е самата истина!

РАЙНА. И тогава, знаете ли, тогава започнах да уча и да пиша домашните си при приятеля ми. Да, при приятеля ми. И неговите родители мислеха като моите родители. Нямаше измъкване. Но знаете ли, да, знаете ли, че нали не бяха моите родители и с тяхното мнение аз нямах особен проблем. Защото едно е да слушаш чуждите родители, а съвсем друго е да слушаш своите. Да. Знаете ли, че моите родители, като ми говорят така, не мога да ги понасям точно защото са ми близки. И тях ги обичам. И за тях повече ми пука. И за тях не спирам да мисля. Знаете ли? И знаете ли, че когато другите говорят, нещата изобщо, ама изобщо не са лични. И тогава, да, тогава ми хрумна, че всички живеем в една държава. В една. И знаете ли какво излезе тогава? Знаете ли? Че всички сме си свои! И точка. Свои, разбирате ли? Свои! И точка! И тогава вече и при неговите родители не ми се ходеше, защото ги чувствах мои. И тогава вече никъде не ми се ходеше. И тогава вече никъде не намирах достатъчно спокойствие. И тогава, знаете ли, и тогава ако бях по-смела, сигурно щях да избягам, да заживея някакъв нов хипотетичен свой живот. Да. И знаете ли, че ме спря единствено това, че исках да завърша училище. И че искам да имам бъдеще. И че искам да стана графичен дизайнер. Да, знаете ли?

ВАСИЛ. И тогава им казах, да, така им казах. Хей, стига спрете, чувате ли, спрете! Абе вие съвсем сте се побъркали с тази чужбина! Чувате ли? Спрете! И е абсолютно сбъркано да мислите, че чужбина ще ви реши всичките проблеми. Така им казах! И е супер тъпо да мислите, че там всичко е окей. Така им казах. Да, оттук така изглежда. Но като отидете там, ще видите, че също си имат проблеми. Немалки проблеми. Чувате ли? Спрете! И да, съгласен съм, да. До един момент поне на пръв поглед изглеждаше, че на Запад  всичко е наред. Да, наред. И, да, съгласен съм, да. На нас ни се струваше, че сме на светлинни години от Запада. На светлинни години. И да, съгласен съм, да. И аз имах усещането, че ние винаги ще си останем една бивша социалистическа, а сега бавно развиваща се източноевропейска държава. Да. Така им казах. Да. Но какво стана? Кажете ми какво стана? Мълчите, така, че аз ще ви кажа. Стана това, че кризата дойде. Това стана. И стана ясно, че правилата на играта са се променили. Това стана. И стана ясно, че преди години е било възможно всяка държава да е сама за себе си. Да, стана ясно. Но днес, да, днес всичко е свързано. И положението при теб не може да е наред, когато при съседите ти нещо не е наред. Но днес, да, днес всичко е свързано. И всички, да, така им казах, днес всички на тази земя сме съседи, независимо къде живеем.

ХРИСТО. Глупости, да, глупости. Държавата била зле и нищо не можело да се направи. Да, глупости. Защото държавата е нещо малко, разбирате ли, малко! А я вижте света. Вижте го! Вижте, че и той си има проблеми. И тогава какво? Какво ще ми кажете? Че и за това не може нищо да се направи, така ли? Да, знам, че това ще ми кажете! А аз. А аз какво ще ви кажа? Знаете ли? Ще ви кажа: майната ви. Това ще ви кажа. Защото това, което говорите, са пълни глупости. Да, глупости. И защото това, което си мислите… Това също са пълни глупости. Това ще ви кажа. И знаете ли, питам, знаете ли какво ще ви кажа още? Знаете ли? Ще ви кажа, че тази държава, чувате ли? Тази държава – това сте вие. И знаете ли, питам, знаете ли какво ще ви кажа още? Ще ви кажа, че този свят – това също сте вие. Това ще ви кажа. И всичко зависи от вас. Да, добре, добре ме чухте! И всичко може да се оправи днес, да, днес! Да, добре, добре ме чухте. Днес. Защото вече няма закъде да отлагаме. И ние трябва да оправим света днес, да, днес. Защото старите живеят в миналото. Младите живеят в бъдещето. А по средата, в настоящето, се засичат старите и младите. И само от вас, да, само от вас зависи да бъдете винаги млади. Да, чувате ли? Винаги млади!

4. ТЕРОРИСТИ.

На масата няма пистолети.

ВАСИЛ. Всичко върви по план, нали?

ХРИСТО. Това ще е големият удар.

ВАСИЛ. Трябва внимателно да прегледаме всичко и да видим дали не сме оставили слаби места!

ХРИСТО. Това не трябва ли да го каже хакерът?

ВАСИЛ. Хакерът си има конкретна задача и си работи по нея. Наша е грижата за цялото.

ХРИСТО. Той е сигурен човек, да  го питаме и него.

ВАСИЛ. Вече го направих. Казва, че всичко е окей, но винаги съществува възможност да се издъним.

ХРИСТО. Предния път не се издънихме!

ВАСИЛ. Това не е гаранция, че сега всичко ще мине гладко.

ХРИСТО. Добре! Да прегледаме плана още веднъж!

РАЙНА влиза бързо в стаята.

РАЙНА. Момчета! Трябва да ви кажа нещо много важно.

ХРИСТО. Само давай по-бързо, че има много работа за вършене по новата акция.

ВАСИЛ. Този път ще направим нещо грандиозно.

ХРИСТО. Доберем ли се до информацията за тези сделки, ще имаме истинско доказателство за връзка между компанията на заместник-министъра на финансите с една от водещите престъпни групировки в страната. Медиите ще избухнат!

РАЙНА. Момчета…

ВАСИЛ. Номер едно сме, в това няма никакво съмнение! Да, започнахме от дребните неща и постигнахме много успехи, но една сега започва истинската битка. Ние по никакъв начин не се отричаме от вече свършеното. Бяхме общественополезни, наистина. Но сега се прицелваме в десятката и гърмим. Това е. Мисля, че вече всички разбраха, че дребните неща можем да ги променим само всички. Че дребните неща могат да се променят отдолу нагоре. Че няма смисъл да чакаш някой горе да ти оправи проблема. Но тъй като горе, в управлението, има толкова много проблеми, време беше да насочим нашите действия натам.

ХРИСТО. А хората само това чакат. Някой да даде началото. Да подпали искрата. Направи ли го някой, хората ще се почувстват свободни да вземат нещата в свои ръце. Те досега не подозираха, че е възможно. Че имат силата.

РАЙНА. Момчета! Чуйте ме! Днес в новините…

ХРИСТО. Заеби ги новините! Не са обективни. Там всичко зависи от това кой е дал парите.

ВАСИЛ. Досега никой не е уличавал системата н такъв мащаб, в какъвто ще го направим ние. А тази акция е само проба. Опипване на почвата. Да видим как можем да работим. След нея започва истинското изобличаване. Към каузата се присъединиха достатъчно хора. Голям екип сме.

ХРИСТО. За закърите ще има да се говори!...

ВАСИЛ. Да! И рано или късно сто процента ще се опитат да ни нападнат. Ще задействат цялата машина. Всички медии и институции. И ние трябва да сме готови да поемем този удар. Да се противопоставим. Да се разграничим от всички лъжи, които се опитват да ни припишат. Да действаме твърдо! Няма връщане назад!

ХРИСТО. Няма…

ВАСИЛ. Хората разчитат на нас.

ХРИСТО. Системата може да се промени само отвътре.

РАЙНА. Момчета!

ХРИСТО. Системите трябва да се рушат отдолу, не отгоре.

РАЙНА. Тихо! Трябва да ви кажа нещо страшно важно! Млъкнете!

ВАСИЛ. Райна. Хайде стига! На нас не ни пука за новините. Да дават каквото си искат, чуваш ли! Да ги оставим да си говорят и да се концентрираме върху акцията! Преди да дойдеш ти тъкмо казвах на Ицо, че е добре да…

РАЙНА (прекъсва го). Обявени сме за терористична организация. По новините го казаха. Формалният повод е било лийкването на записа между олигарсите миналата седмица. Полицията официално ни обяви за организация, която подкопава националната сигурност. Имаме двайсет и четири часа за да се предадем. Когато това време изтече, ставаме престъпници. Ставаме терористи!

Дълга пауза.

ХРИСТО. Това променя нещата.

РАЙНА. Знаехме, че този момент ще дойде.

ВАСИЛ. Не можем да се откажем точно сега. Преди голямото начало… Така ще убием инерцията. Точно сега е моментът, в който трябва да покажем, че сме решителни. Засега сме никои. Някакви хлапета, които са решили да си играят със спазването на законите и затова си избрали ебаси смешното име: закъри. И направили няколко акции. Някои от тях, да, много успешни. Но може би всичко е било късметът на начинаещия, нали?... Но днес! Разбирате ли какво се е случило днес? Системата е усетила, че я застрашаваме! Това значи, че сме на прав път. Че вече сме постигнали много…

ХРИСТО. Но те ще ни намерят. Ще дойдат.

РАЙНА. И? До момента всичко минаваше през нас тримата. Цялата информация за организацията е тук, в този компютър!

ВАСИЛ. Да не забравяме, че това е хоризонтална организация, в която различни групи от хора действат независимо и взимат решенията колективно. Ако загубим, губим само себе си.

ХРИСТО. И?

РАЙНА. Най-добре е да изтрием информацията, за да не застрашаваме безопасността на другите.

ХРИСТО. Звучи честно.

ВАСИЛ. Трием ли?

РАЙНА. Трием!

ХРИСТО. Да!

ВАСИЛ. Ще пуснем по мрежите едно съобщение да знаят, че нещата се променят и че трябва да се самоорганизират на малки групи и да се погрижат да не бъдат заловени.

РАЙНА. Това е ясно! Какво правим след това? Полицията рано или късно ще дойде.

ХРИСТО. Да, какво?

ВАСИЛ. Имам идея…

5. ТРЕТА ПЕСЕН: ПОКОЛЕНИЕТО.

На масата има три пистолета.

ВАСИЛ. И вече не се траеше. Да, вече изобщо не се траеше. Не можех да продължавам да живея така, защото този начин на живот е бавна смърт. Да, смърт. Защото тази атмосфера е отровна. Чувате ли? Отровна! Защото чувството за провал се предава от поколение, на поколение, на поколение. И колко? Кажете още колко поколения ще трябва като на щафета да предават провалите си едно на друго, на второ, на трето. Кажете колко? И кажете как човек може да се движи напред, когато носи на плещите си  провалите на всички предни поколения. Кажете как? Аз виждам по улицата толкова хора, прегърбени от тежестта на чужди провали. Толкова хора. И толкова, толкова провали по улиците на моя град, на моята страна. Затова ще ви кажа следното и ме чуйте, да, добре ме чуйте, защото няма да повтарям. Ще ви кажа така: каквото и да правите, в каквото и да се провалите, запазете провалите за себе си и ги превърнете в част от личния си опит. Отработете ги! Не ги повтаряйте. Учете си житейските уроци. И толкова, да толкова! И каквото, да, каквото и да правите… Каквото и да правите, не ги предавайте на тези след вас, защото така спирате тяхното движение напред. Да, така. Да, точно така трябва да става.

РАЙНА. Защото знаете ли, нещата се натрупват. Едно, върху второ, върху трето. Натрупват се. И това е нормално. И това е естествено. И това е природен закон. И когато няма правила, няма смисъл и законите не се спазват. И когато живееш в това. И когато го живееш всеки месец, седмица, ден. И когато го живееш всеки час, минута, всяка стотна. Тогава, да, тогава нещо ти прищраква. Разбирате ли? Прищраква ти! И тогава ти се струва, че ще полудееш. И точка. Ще полудееш, разбирате ли. Полудееш! И точка! Защото всеки ден, всеки час ти трупаш негативизъм в стаята на живота си. И този негативизъм затрупва коридорите на съществуването ти. И закрива прозореца, през който влиза слънцето. Разбирате ли?

ХРИСТО. Изобщо не се траеше. Не. Не се траеше. И не, аз не искам да слушам какво ми говорят по-възрастните, когато  не съм съгласен. И чакайте, чакайте. Не, това не значи, че не уважавам по-старите. И не, това не значи, че влизам в конфликт с тях. Не. Аз просто не ги слушам. Това е. И не, аз не мога да живея по техния начин. И не, аз няма да живея по техния начин. И не, аз няма да се поддам на приказките им, защото това означава да се озлобя. И не, аз няма да ги слушам, защото това означава да започна и аз да мърморя. А как мърморят всички. И колко, колко много мърморят! А промърморя ли. И поддам ли се. Това би била душевна кома. Така ще ви кажа. Кома!

РАЙНА. И не е само това, не, не е само това. Този негативизъм те обгражда където и да отидеш. И отвсякъде ти повтарят, че не можеш да промениш нищо. Че си само пионка. Че от теб нищо не зависи. Отвсякъде. И толкова, да, толкова ти го повтарят, че рано или късно и ти започваш да си го повтаряш сам на себе си. Не мога, не, не мога да променя нищо. Не мога, не, не мога да се боря със системата. Не мога, не, не мога да се боря за един по-добър свят. Не виждам, не, не виждам никакъв изход. И знаете ли какво. Така, да, така се остарява. Но аз искам да остана млада. И знаете ли какво? На всички, които са включени в тази игра на взаимно предаване на негативизъм от човек, на човек, на човек. На всички тези искам да им кажа следното и добре, да, добре ме чуйте, защото няма да повтарям. Ще им кажа следното: захвърлете вашия негативизъм, а ако не можете да го захвърлите, пазете го за себе си, да, за себе си. Каквото и да правите, не го предавайте по веригата. Чувате ли? Не го предавайте! Защото от толкова много негативизъм, нещо ти прищраква и рано или късно полудяваш. И точка. Полудяваш, разбирате ли? Полудяваш! И точка! И аз не искам, не,  не искам нито да полудея, нито да живея в страна на луди. Разбирате ли? И ако вие не спрете да предавате негативизма си, да, ако не спрете да го предавате. Тогава аз ще ви кажа следното: ебете си майката и ми се разкарайте от пътя. И като не ми помагате да направя нещата поне малко по-добри, тогава поне не ми пречете. Отдръпнете се от пътя ми, или ще ви бутна, или ще ви сритам, или ще ви ударя. И пак ще мина. Разбирате ли? Защото знаете ли какво, нещата се натрупват. Едно, върху второ, върху трето. Натрупват се. И това е нормално. И това е естествено. И това е природен закон. И с толкова много негативизъм под слънцето никога, не, никога няма да има правила, нито смисъл и законите никога, не, никога  няма да се спазват.

ХРИСТО. И с всеки следващ ден, да, с всеки следващ ден на нас ни ставаше ясно, че не можем да бъдем безразлични към средата си. Не можем да бъдем безразлични към света, в който живеем. Към приятелите си. Към хората, с които се разминаваме по улицата. Не, не можем. И с всеки следващ ден на нас ни омръзваше все повече и повече. Само как ни омръзваше. И търсехме, да, не спирахме да търсим начини да направим този свят малко по-добър за нас. Малко по-позитивен. Малко по-шарен. Малко по-човечен. Да, търсехме. И ни наричаха хулигани, когато драскахме графити  върху някоя стена, за да прикрием сивотата й. И ни наричаха идиоти, когато се опитваха да прегазят нас, велосипедистите, на улицата. Защото не ни приемаха за част от уличното движение. И ни наричаха деградати, когато не разбираха музиката, която слушахме. И ние никога, не, никога не им отговорихме, защото открито им се присмивахме. Защото не ни пукаше за тяхното мнение. И всеки, да, всеки започна малко по малко да се променя. Да става по-отговорен. По-осъзнат. По-сериозен. Всеки, да, всеки. И това беше част от естествения процес на порастването. И не, моля ви, не бъркайте порастването с остаряването, защото това са две различни неща. И сега ви моля, да, моля ви да ме чуете независимо каква е вашата възраст и на какъв етап от личното си порастване се намирате. Чуйте ме! Моля ви! Защото ще ви кажа следното и ме чуйте добре, защото няма да повтарям. Ще ви кажа така: каквото и да ви говорят, в каквито и филми да се опитват да ви вкарват, преди да свършите каквото и да е, уединете се някъде. И тогава си кажете така: преди да слушам другите, първо трябва да чуя себе си. И преди да ги упрекна за това, че не правят нищо, първо трябва сам нещо да свърша. И преди да критикувам техните действия, трябва да критикувам своите действия. Така си кажете. А аз ще си кажа така: аз променям себе си само и единствено, за да променя целия свят. Така ще си кажа. Защото съм част от цялото и като част, аз нося цялото в себе си. Така ще си кажа. Защото аз, да, аз съм света. Да, аз!

ВАСИЛ. И аз, да аз съм част от едно ново поколение. Част съм. И моето поколение не е толкова единно, колкото са били предишните. И моето поколение се състои от десетки поколения. От десетки субкултури. От десетки групи, в групи, в групите. Да, от това се състои. Но моето поколение е единно в едно. Да, в едно. Моето поколение е единно в това, че желае да живее в един нов свят. Чувате ли? И този нов свят не се намира някъде далеч в бъдещето. Той не е нещо лесно постижимо. Този свят е един процес, който вече е започнал. Чувате ли? Този свят е нещо, което се случва пред очите ви. Тук и сега. Чувате ли? Тук и сега! Защото във вашия свят на примиренчество ние не можем да живеем. И защото ни се живее и не искаме да умрем, да, точно затова, ние вече променяме света и вие нищо не можете да направите по въпроса.

6. ПЛАЖЪТ.

На масата няма пистолети.

РАЙНА влиза в стаята и заварва ХРИСТО сам.

РАЙНА. Какво правиш?

ХРИСТО. Каквото си искам.

РАЙНА. Кажи, де!

ХРИСТО. Няма.

РАЙНА. Оф, Христо. И ти си един!

ХРИСТО. Сдухвам си се нещо, бе, Райна.

РАЙНА. Защо, бе, Христо?

ХРИСТО. Защото така ми е по-добре.

РАЙНА. Така ти е по-удобно…

ХРИСТО. Щом казваш…

РАЙНА. Какво има?

ХРИСТО. Понякога ми липсва…

РАЙНА. Кой?

ХРИСТО. Баща ми!

РАЙНА. …

ХРИСТО. Ако той беше жив, щеше да е друго.

РАЙНА. Да, Ицо.

ХРИСТО. Беше добър човек. Винаги помагаше на другите.

РАЙНА. И майка ти е такава.

ХРИСТО. А можеш ли да си представиш, че е бил учител. Той – учител. А аз съм най-голямата дупка в класа. Какво ли щеше да каже?

РАЙНА. Каквото казвам и аз: че си много зле!  

Двамата се разсмиват.

ХРИСТО. Ти поне знаеш, че искаш да учиш графичен дизайн. Аз дори това нямам. След пет месеца завършваме и тогава?

РАЙНА. Сигурна съм, че ще измислиш нещо.

ХРИСТО. Дано…

В стаята шумно влиза ВАСИЛ.

ВАСИЛ. Чухте ли новината?

РАЙНА. Каква новина?

ВАСИЛ. Ще ни вземат Плажа, хора! Ще му ебат майката!

РАЙНА. Какво!?

ХРИСТО. Плажа?

ВАСИЛ. Да! Плажа!  

РАЙНА. Какво е станало?

ВАСИЛ. Гласували са някакъв шибан закон, който им дава право да го застроят. На никого не му пука, че мястото след година ще стане защитена територия.

ХРИСТО. Ебаси! Не могат да го направят.

РАЙНА. И къде ще ходим на море? Това е Плажа. Няма друго място като него.

ВАСИЛ. На кой му пука къде ще ходим на море, Райна. Ние сме някакви шибани непълнолетни мизерници, които ходят на палатка, едва спестяват кинти, за да си купят нещо за пиене и ядат по цял месец хляб и сирене, за да могат да останат повече на морето. Законите ги правят за тези с джиповете и мерцедесите. Не за нас.

РАЙНА. Ебаси! Прецакани сме.

ХРИСТО. Не може да го застроят просто така, нали? Откъде накъде ще променят тъпия закон? Ние... Ние не можем да изгубим Плажа.

ВАСИЛ. Ами затова, пичове, някакви хора са организирали протест в седем тая вечер пред Министерството на околната среда и водите. И викам да ходим, защото не можем да ги оставим просто така да ни вземат Плажа. По крайбрежието няма сто яки места, а десет и това е едно от тях.

РАЙНА. Да си направим лозунги, а?

ХРИСТО. Хайде да седнем и да помислим. Тук има едни кашони. Можем да надраскаме нещо по тях.

ВАСИЛ. И да си измислим нещо свястно, което да викаме.

ХРИСТО. Ей сега ще нахвърлям идеи.

РАЙНА. Колко време остава?

ВАСИЛ. Три часа.

РАЙНА. Да се хващаме на работа, тогава…

7. ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН: ПРОТЕСТИТЕ.

На масата има три пистолета.

ХРИСТО. Започнахме да ходим по протести. По шумни, шарени протести. По весели и  тъжни протести. По какви ли не, какви ли не протести. Вляхме се в редиците на протестиращите. В тази разнообразна, разнолика купчина от бунтуващи се хора. И краката ни крачиха по улиците в ритъм с техните крака. И ръцете ни се издигаха и сваляха в ритъм с техните ръце. И гласовете ни пригласяха на техните гласове. И толкова, толкова общи идеи. И толкова, толкова каузи, зад които да застанеш. И толкова, толкова причини да излезеш на улицата, за да отстояваш ценностите си. И чакайте, чакайте. Добре, да, добре си спомням онзи първи път, когато излязохме, за да защитим Плажа. И добре, да, добре си спомням как тогава скандирахме…

ТРИМАТА ЗАЕДНО. „Искаме си Плажа”.

ХРИСТО. И как скандирахме…

ТРИМАТА ЗАЕДНО. „Не искаме бетона ви!”

ХРИСТО. И как скандирахме…

ТРИМАТА ЗАЕДНО (скандират). „Мафия! Мафия!”.

ХРИСТО. Добре, да, добре си спомням. И добре, да, добре си спомням моментите, в които се оглеждах и виждах толкова лица, които познавах. И как това ме караше да се чувствам сред свои. Да, сред свои. И добре, да, добре си спомням моментите, в които се оглеждах и виждах толкова лица, които не познавах. И как това ме караше да си мисля, че ето, има и толкова непознати, с които имаме общи цели. И тогава не знаех, не, аз изобщо не знаех, че това е само началото. Че ни предстоят много, много протести. Че ни предстои много скандиране. Че ни предстоят редица победи и загуби. Не, тогава изобщо не предполагах.

РАЙНА. И аз добре, да, добре си спомням момента, в който спасихме Плажа. Да, ние го спасихме. Много добре си спомням опиянението от победата. Чувството на задоволство. Спомням си ликуването. И как си мислехме, че ето, поне този път победихме. Да. И как скоро нещо се обърна и се оказа, че не сме победили съвсем. Да. И как се наложи да отидем на плажа и да легнем пред багерите. Да. И как трябваше всеки път, когато се наложи, да удържаме позициите си. Как въпреки забраната за строителство на три пъти се опитваха отново да строят на Плажа. И как всеки път ние излизахме. Да, излизахме. Да! Да! Да, добре си спомням.

ХРИСТО. И аз си спомням как отидохме  на друг протест, а после и на трети, четвърти, пети. Как където и да погледнехме, откривахме каузи. Откривахме необходимост някой да извоюва победа срещу корупцията и беззаконието. Да. Добре си спомням. И как така се запознахме с различни хора и различни проблеми. Да. И как когато бяхме на протести и скандирахме, това беше като отдушник.

РАЙНА. И как после най-сетне можех да се прибера вкъщи и когато нашите ми кажат нещо, да им кажа за протестите. И вече имах инструмент, с който да им запушвам устите и негативизма, когато беше необходимо. Да. И добре си спомням как след протести част от отрицателната ни енергия се изпаряваше. И как ставахме все по освободени и по-освободени. Да. И как протестирахме срещу нелегалния лифт в Планината. Само как протестирахме! И как ходехме по улиците и скандирахме…

ТРИМАТА ЗАЕДНО. „Не на лифта, да на Планината!”

РАЙНА. И как скандирахме…  

ТРИМАТА ЗАЕДНО. „Спрете да изсичате нашите гори!”

РАЙНА. И как скандирахме…

ТРИМАТА ЗАЕДНО. „Мафия! Мафия!”

ВАСИЛ. И добре, да добре си спомням толкова протести, на които сме ходили. За които сме допринесли. С които сме побеждавали. Добре си спомням. И да, ние протестирахме срещу АКТА. Да. И да, ние протестирахме срещу уличени в корупция политици, неискащи да си тръгнат. Да. И ние протестирахме не за една планина. Да. И не за един плаж. И да, ние протестирахме срещу генно модифицираните организми. Да. И ние протестирахме заедно с майките, да. И заедно с учителите, да. И заедно с толкова, с толкова много хора протестирахме.

РАЙНА. И не. Ние протестирахме срещу не един кмет. Ние протестирахме срещу не един политик. Срещу не един депутат. Срещу не един бизнесмен, не. И не. Ние протестирахме срещу не една компания. Срещу не едно правителство. Не. Защото това, да, това беше проблемът. Че сегашният закон е същият като стария. Че сегашният кмет е същият като стария. Че сегашният политик е същият като миналия. Че сегашният депутат е сменил партията си няколко пъти. И че е същият, същият като всички останали. Че тази компания е като всички компании и единственото, от което се интересува, е печалбата й. Че тя е готова да променя закони, за да увеличи печалбата си. Че прави каквото може, за да се превърне в монополист, за да увеличи печалбата си. Че ни най-малко не мисли за обикновените хора, а мисли само за печалбата си. Че това правителство е същото като предишното, и като това преди предишното и като следващото. Че то мисли за големи неща като икономика, пазари, дългове. Че то мисли всъщност само за това как да изкара пари, докато е на власт. И как да усложни живота на следващото правителство. И как да докаже как предишното правителство е било по-лошо дори и от него. Да. Да.

ВАСИЛ. И добре си спомням, да, добре си спомням как излизахме по улиците и протестирахме срещу интересите на една банка. Как след протестирахме срещу интересите на друга банка. И как излязохме на улиците, за да протестираме срещу олигархията и монополите. И как излязохме да протестираме срещу поредното издънило се правителство. И как скандирахме…

ТРИМАТА ЗАЕДНО. „Банкерче, ти гориш.”

ВАСИЛ. И как скандирахме…

ТРИМАТА ЗАЕДНО. „Не на монополите!”

ВАСИЛ. И как скандирахме…

ТРИМАТА ЗАЕДНО. „Оставка! Оставка!”

ВАСИЛ. И да, това беше важно за нас.

ХРИСТО. Но малко по малко ентусиазмът ни секна, да, секна. Защото дори на големи протести, всеки протестираше за своята си кауза. И дори общата кауза се състоеше от много различни малки каузи. И така беше трудно, много трудно нещо да се случи. И не, нямам нищо против протестите. Те са много полезни. Наистина много. И аз не спрях да ходя по протести, не. Но намалих ходенията си. И ми се искаше да намеря някакъв начин, по който да достигна до промяната по-ефективно. И междувременно бях станал студент и учех литература и пишех стихотворения. Да, стихотворения пишех.

РАЙНА. И ние искахме да организираме един голям протест. Да организираме Протеста с главна буква. Да излезем и да променим света с един протест. И все повече осъзнавахме, че това е невъзможно. Защото протестите имат конкретна кауза, а промяната на света не е конкретна кауза. Защото когато започваш да променяш света чрез протест. Кауза, по кауза, по кауза. Тогава това може да трае хиляди години. Тогава може да остарееш, докато го променяш. И да разбереш, че си загубил времето си, а нищо не си постигнал. И мен ме беше страх, че няма да променя света. И продължавах да протестирам напук. И най-сетне учех графичен дизайн. И с каквото можех като графичен дизайнер, помагах на протестите.

ВАСИЛ. С протести нищо, не нищо нямаше да стане. Протестите бяха полезни. Бяха необходими. Бяха някакво начало. Но само с протести – не, нищо нямаше да стане. Но един ден. Чуйте! Един ден се връщахме от поредния протест. И бяхме скандирали. И имахме чувството, че сме се опълчили на системата. Да. И тогава, ние чакахме на една пешеходна пътека, а един човек изхвърча директно на пешеходната пътека, без да чака никого. И тогава спирачките на колите изскърцаха пред него. И тогава един таксиметров шофьор го напсува. И тогава този човек, който се казваше Георги, така разбрахме малко по-късно, показа среден пръст на шофьора и му се усмихна. И тогава ние се усмихнахме. И тогава ние го попитахме защо го направи.

ХРИСТО. И той ни каза, да, той ни каза, че по закон колите трябва да спират на пешеходни пътеки, когато пешеходецът стъпи на пътеката. И тогава той каза, че защото шофьорите не мислели да го правят, той си бил наумил да ги научи. Да, така каза. И тогава на нас ни хрумна, че така трябва да се действа. Да се започне от най-малките неща, но с пряко действие. И закърите ги нямаше още. Но скоро щяха да се появят. Да. Добре ме чухте! Закърите щяха да се появят!  

8. ТРОТОАРИ.

На масата няма пистолети.

РАЙНА и ХРИСТО.

РАЙНА. И какво направихме срещу задържането на ония момчета на протеста за горите?

ХРИСТО. Нали обявихме протест пред полицейското управление?

РАЙНА. Да, ама се събрахме двайсет човека на кръст. Така не става!

ХРИСТО. Толкова дойдоха, нищо не можехме да направим!

РАЙНА. Така нищо не правим!

ХРИСТО. По-добре трийсет, отколкото николко!

РАЙНА. Да, бе. Да ходим тогава да си протестираме само двамата! С двайсет човека няма никакъв протест.

ХРИСТО. А какво правим с големия протест?

РАЙНА. Не можем да съберем сто човека, когато са арестували три момичета и едно момче, а ти ми говориш за големия протест. Няма никакъв смисъл! Големият протест е илюзия.

ХРИСТО. Случвало се е да излязат много, ама наистина много хора. А спомни си за протестите от деветдесетте.

РАЙНА. Всички ги знаем тия кадри, но тези времена са отминали. Времената на големите протести са свършили!

ХРИСТО. А може би предстоят.

РАЙНА. Като искаш, самозалъгвай се и си мечтай.

ХРИСТО. Поне не съм изгубил надежда. А и пиша и се опитвам да стигна до хората.

РАЙНА. Но си много прецакан, защото никой не чете съвременна поезия.

ХРИСТО. Дреме ми на оная работа. Тяхна си работа дали искат или не да четат поезия.

РАЙНА. Просто си мисля, че нещата няма да станат с протести и ми се иска да измислим нещо друго.

ВАСИЛ нахълтва в стаята.

ВАСИЛ. Хора, имам страхотна идея! Знам какво трябва да правим!

ХРИСТО. Какво да правим с кое?

ВАСИЛ. Как с кое? Какво да правим изобщо! По-нататък!

РАЙНА. И каква ти е гениалната идея този път?!

ВАСИЛ. Нали видяхме, че с протести нищо не става…

РАЙНА. Това го дъвчем от прекалено много време.

ВАСИЛ. Ами просто трябва да сменим формата, бе, Райна. Просто е! Мислех си за Георги. И за неговия начин. И все повече се убеждавах, че това е решението. Промяната може да дойде само отдолу. С протестите се опитваме да ударим върха на проблема, но основата остава. Нали?

РАЙНА. Да.

ВАСИЛ. Ами само основите се построяват наново.

ХРИСТО. Окей, кажи какво правим!

ВАСИЛ. Да започнем от съвсем дребни неща, но не да ги набелязваме, както правим с протестите. Да се опитаме да ги решим! Ето например вижте тротоарите и как колите паркират върху тях. Това е окей за начало. Защото по закон трябва между паркиралата кола и сградата да има два метра, за да може пешеходецът да мине, но има ли ги! Не! Ако изобщо ти оставят някакво пространство, то е съвсем мизерно. Мисля, че това е принципът. Вместо да правим протест, лепим лепенки по колите, които не са паркирали правилно, а ако не са ни оставили съвсем никакво място, просто минаваме през тях.

РАЙНА. През тях? Но шофьорите…

ВАСИЛ. Сега мислим за пешеходците, Райна. Като видят какво се случва с колите им, защото е неизбежно да няма някой леко вдлъбнат капак след нас, ще си помислят добре дали следващия път да паркират така.

ХРИСТО. Добре. Залавяме се с това и после? Какво правим после?

ВАСИЛ. Тук идва досадната част, Ицо! Започваме да четем законите и да откриваме кои от тях не се спазват. И действаме закон по закон.

РАЙНА. Няма ли да е тъпо да се опитваме да спазваме законите с незаконни действия.

ВАСИЛ. Ами тъпо е, но и да не се спазват законите е тъпо. А и като органите на реда не правят нищо по въпроса, какво, да стоим и да чакаме ли?

ХРИСТО. Аз съм „за”!

РАЙНА (след известно колебание). И аз!

  

9. ПЕТА ПЕСЕН: ЗАКЪРИТЕ  

На масата има три пистолета.

ВАСИЛ. И ние решихме, че единственият ни шанс за промяна е спазването на законите и се нарекохме закъри. Ние, да. Ние тримата! И излязохме на улиците не за да отидем на поредния протест. А като закъри. И провеждахме акции. И учихме законите. И откривахме дребни, на пръв поглед незначителни противоречия. И карахме закон, по закон, по закон. Дори за най-малките неща. Защото всичко се крепи тях. Тогава пресичахме тротоари агресивно. Тогава ходихме върху паркирали неправилно коли. Тогава спирахме пресичащи на червено пешеходци. Тогава се карахме на децата, които изхвърляха боклука си по тротоарите. Тогава саботирахме заведения, които с негласното разрешение на общината завзимаха територията на пешеходците. Тогава  всеки път, когато полицията ни направеше проверка, молехме полицаите да се идентифицират, защото така е по закон. И често, да, често се случваше те да не искат да го правят и да се разправяме. И да ни говорят обидни неща. И да ни заплашват, че ще ни арестуват. Но ние не се подчинявахме безпрекословно, а знаехме правата си и се опитвахме да ги отстоим. Да. Така. Така правехме.

РАЙНА. Защото хората са хора на първо място. А хората са свикнали да се примиряват. И като видят някоя несправедливост, предпочитат да я заобиколят и да продължат спокойно пътя си. Да се правят, че не я виждат. Че тя не съществува. Да си затварят очите. Но така рискуват да паднат в някоя канавка по пътя. Защото очите са направени, за да се гледа с тях. И защото ако не отваряме очите си, никога няма да има правила, смисъл и законите никога няма да се спазват. И ако хората затварят очите си, то е защото си мислят, че нищо не могат да променят. А това не е така! И хората много бъркат. Защото те са част от средата и като част от средата са самата среда. И само те могат да я променят. Да, само те!

ХРИСТО. И чакайте, чакайте. Да, аз няма да отричам, че отначало всичко беше на шега. Не. Че ние се забавлявахме, смеехме се. Че бяхме като деца. Не. И че съвсем по детски си измислихме това смешно име: закъри. Но не. Аз няма да отрека и че ние се кръстихме така, защото знаехме какво искаме. Защото познавахме поколението си. И защото искахме освен скейтъри, хиксъри, фрийрънъри, байкъри, клаймбъри, бийтбоксъри, фрийстайлъри.

РАЙНА. Пънкари, хекъри, бъскъри, графитъри, хипстъри, райтъри, метъли, геймъри, блогъри, рокери.

ВАСИЛ. Вегани, брейкъри, хип-хопъри, блейдъри, растафари, сноубордъри, хаусъри, кораджии, хакери.

ХРИСТО. Да, защото искахме сред всички тях да има и закъри! Да, така искахме!

РАЙНА. И бяхме прави, да, прави. И си разпределихме задачите. И всеки трябваше да върши само това, което му беше приятно. И това, което му беше полезно. И това, което можеше. И аз направих логото и официалния сайт на Закърите. И поддържах сайта и се грижех той да изглежда добре и да го ъпдейтвам често. Защото днес това има голямо значение. Да, днес!

ХРИСТО. И аз пишех съдържанието на сайта. И пишех и публикувах текстове. И се грижех възможно най-често в блога към сайта да излизат нови статии. И се опитвах да пиша прес-съобщения, които в началото медиите отхвърляха. И не спирах, не спирах да пиша. И пишех стихотворения и поеми. И пишех коментарни статии и анализи. И всичко, да, всичко беше добре написано, защото го пишех със сърцето си!

ВАСИЛ. И аз основно бях сред хората, защото моята сила е сред хората. И се виждах с различни хора и им обяснявах какво са Закърите и за какво се борят. И се наложи да пътувам из целия град: квартал, по квартал, по квартал, по квартал. И се наложи да пиша десетки мейли. Да провеждам десетки телефонни обаждания. И да направя профили на закърите във всички възможни социални мрежи. И да поддържам тези профили. И да отговарям на десетки лични съобщения. И почти не спях. И почти забравих, че има и друго, освен закърите. И ако не бях сред хората, бях на лаптопа или на таблета си. Да. Бях!

ХРИСТО. И не само това правехме. Всички бяхме заедно, когато трябваше да правим акции. Да излизаме на улицата. Да действаме. Да драскаме с графити по банки, които перат пари на мафията. Да драскаме по паметници, за да ги направим по-малко соц. Да поправяме пейки в парковете. Да направим така, че хората да видят, че само от тая река, от тая река, която минава през нашия град, можем да произвеждаме  електричество за сградите около нея. И не, не само това правехме.

РАЙНА. И правехме акции срещу хищни компании, които се опитваха да се промъкват между законите. И срещу хищни политици, които помагаха на хищни компании да се промъкват между законите. И правехме акции, за да спасим и малкото природа, която беше стигнала до нас по конвейра на всички предишни поколения. И се случваше да застанем на пътя на незаконен лифт и от черен джип да насочат пистолет срещу нас и да ни заплашат, че ще ни застрелят.

ХРИСТО. И се случваше да подадем сигнал за заплаха с оръжие и полицаите да намерят в хората в джипа пистолет - детска играчка, който по-рано беше истински. И се случваше да изградят лифта и да трябва да приемем поражението си и да се насочим към следващата цел. Случваше се. И отначало изобщо не се случваше информация за нас да влезе във вестниците. Но нямахме проблем, защото вестниците са свързани с политиката. А ние по никакъв начин не искахме да си цапаме ръцете с политика. Не. Не искахме.

ВАСИЛ. И не, не бяхме вече само тримата. Не бяхме. Малко по малко с нас се свързваха всякакви, чувате ли, всякакви хора. И тези хора искаха да станат закъри. Да. Искаха. И ние всеки път им казвахме, че не, ние не можем да ги направим закъри. И им давахме примери с други субкултури като скейтърите и бийтбоксърите, например. Казвахме им, вие решавате какви сте и как да се определяте. И много от тях започнаха да се наричат закъри. Чувате ли? Сами започнаха.

РАЙНА. И медиите, скапаните медии, малко по малко започнаха да забелязват закърите. И малко по малко закърите станаха видими във всички краища на страната. И отначало не бяхме много, не, не бяхме. Първо бяхме тримата. После станахме петнайсет. После петдесет. После сто. Но все повече и повече хора се наричаха закъри. И започваха да действат. И всеки, да, всеки сам поемаше инициативата.

ХРИСТО. И още в началото бяхме решили, че ще сме хоризонтална организация. Че няма да има шефове. Че всеки, който се нарече закър, ще може да действа самостоятелно. И защото старите, да, старите често ни казват така: глупости са вашите хоризонтални организации, чувате ли, вие нищо не разбирате от живота. И старите казват още: глупости е това, че не искате да влизате в политиката, защото една политическа система се променя само като влезеш в нея. И едно правителство се сваля само когато има партия, която да го смени. И старите ни казваха също: и глупости са тези идеи, които чуваме от вас - за пряка демокрация, защото това нещо никога не може да бъде осъществено. Защото сте идеалисти. И ние, знаете ли. И ние казахме на старите, че няма вече да ги обиждаме и да се бием с тях, защото не можем да изкореним това, което годините са натрупали в умовете им. Но че няма да им обръщаме внимание. И вече не чувахме старите, когато ни критикуваха безпочвено. Но чувахме всяка градивна критика и я приемахме с отворено сърце. Да, така правихме.

РАЙНА. И сред всичките тези закъри, които се появиха, започна да се създава едно ядро. И това стана само защото всички те бяха истински закъри и се бореха за всяко дребно закононарушение, което срещаха по пътя си. И ядрото се появи, защото имаше нужда от закъри, които да насочат усилията си към по-сериозните злоупотреби. И  положението вече го изискваше. И това ядро се състоеше от работни групи. Имаше група, която подготвяше стратегията. Група за директни действия. Група за връзки с медиите. Група писатели и журналисти. Група фотографи. Група хакери. Група юристи, която трябваше при необходимост да се задейства. Група администратори на различните страници. И още, и още групи имаше. И това ядро започна да действа.

ВАСИЛ. И сега беше друго, съвсем друго. Защото едно е да сте трима. Тогава нищо, ама нищо не можете да направите. А друго е да сте сто и петдесет, зад които стоят пет хиляди. Да, друго е. И друго е постоянно да намирате нови съмишленици, готови да се включат и да помагат с каквото могат. Да, друго е. И тогава целите се променят и стават по-мащабни. Да. И тогава и ти се променяш. Много се променяш.

ХРИСТО. И най-хубавото беше, че всеки даваше, колкото искаше и колкото можеше да дава.

РАЙНА. И най-хубавото беше, че всеки се обогатяваше, като даваше по нещо от себе си.

ВАСИЛ. И най-хубавото беше, че всеки беше тук по свое желание и заемаше мястото, което сам си отреждаше.

ХРИСТО. И най-хубавото беше, че всеки се опитваше преди да каже нещо, да чуе това, което му казва този до него.

РАЙНА. И най-хубавото беше, че всеки държеше отговорен преди всичко себе си, а след това другите.

ВАСИЛ. И най-хубавото беше, че ние бяхме част от промяната.

РАЙНА. Защото как можем да сме цялата промяна, когато нашата държава е малка част от света.

ХРИСТО. Защото дребните неща малко по малко довеждат до по-големи и накрая ти осъзнаваш, че променяйки себе си, ти променяш своя град.

ВАСИЛ. А промениш ли своя град, ти променяш държавата си.

ХРИСТО. А промениш ли държавата си, ти променяш света.

ВАСИЛ. И тогава, да, тогава ние осъзнахме, че закърите са една малка част от едно световно движение.

РАЙНА. И това световно движение имаше много имена.

ХРИСТО. В Испания то беше Възмутените.

ВАСИЛ. В Америка беше Окупирай Уол Стрийт.

РАЙНА. Другаде беше Арабската пролет.

ХРИСТО. В Турция беше Окупирай Гези.

ВАСИЛ. И то беше навсякъде. Навсякъде.

РАЙНА. И то не можеше да даде лесна алтернатива за оправяне на положението, защото няма лесни алтернативи за оправяне на положението. И това беше хубаво.

ХРИСТО. И то малко по малко се опитваше да открие какъв е новия свят и опитвайки се да открие това, променяше настоящия свят. И това беше хубаво.

ВАСИЛ. И затова, да, точно затова то беше движение, чиято първа и основна цел беше съпротива на статуквото. И това беше хубаво.

И ТРИМАТА ЗАЕДНО. Защото ние сме съпротивата. Да, ние. Защото ние се съпротивляваме всеки ден, всеки час, всяка минута. И защото съпротивата е съзидателна. Защото да създаваш, значи да се съпротивляваш. А да се съпротивляваш, значи да създаваш. И това е хубаво.  

  

10. РЕШЕНИЕТО.

На масата няма пистолети.

ХРИСТО. Значи това искаш да направим?

ВАСИЛ. Аз нищо не искам да правим. Всеки трябва да реши за себе си. Ако идеята отпадне, ще измислим нещо друго. Но пак ви казвам. Трябва да съхраним закърите. Трябва да покажем, че сме решителни. Трябва да дадем пример, че сме готови на всичко. Да! На всичко, за да се борим за това, в което вярваме!

РАЙНА. Да, разбирам… А камера? Имаме ли камера?

ВАСИЛ. Да!

ХРИСТО. Чакай малко! Трябва да помислим. Това означава, че.. .

ВАСИЛ. Само така можем да отправим послание. И това послание да е достатъчно силно, за да послужи като катализатор. Разбирате ли? Освен нас има още толкова недоволни. И вече имаме потенциал. Има толкова хора. Толкова закъри. И те знаят какво да правят. И те вярват в това, в което вярваме и ние. Но както и да го погледнем, ние оставаме няколко хиляди. Да, какво, че закъри има във всички по-големи градове. Обикновено това са двайсет-трийсет, най-много петдесетина души. И да, те са страхотни и готови да се борят. Но още има толкова хора, които нищо не разбират. Които живеят в отчаянието си. И ние трябва да стигнем до тези хора, разбирате ли. И  трябва да упражним натиск. Представете си само как ще гръмнат вестниците. И всички западни, какво говоря, всички световни медии, когато разберат какво се е случило. А  ние ще се погрижим те да гръмнат. Вече имаме потенциал за това. Така че решете!

Пауза.

ХРИСТО. Добре, нека преценим ситуацията още веднъж!

РАЙНА. Ситуацията е ясна, Ицо. Скоро ще ни задържат. Кой знае какви обвинения ще ни спретнат. Ясно е, че поне ние тримата излизаме от играта за неопределен период от време. Аз съм съгласна с Васил. Някой трябва да драсне клечката. Да запали ентусиазма на хората. Да ги отърси от апатията. И в момента ни се удава възможност ние да сме тази клечка!

ХРИСТО. Не съм вярвал, че ще стигнем дотук…

РАЙНА. Независимо в какво вярвахме, стигнахме дотук.

ВАСИЛ. Кажете какво решавате, нямаме време.

ХРИСТО. Значи вдигаме пистолетите и…

ВАСИЛ. Да!

ХРИСТО. Могат да ни обявят да терористи!

РАЙНА. Те вече го направиха.

ВАСИЛ. Казвайте, губим време! Трябва да включим камерата и да започваме, ако ще го правим!

Дълга пауза.

РАЙНА. Аз съм „за”!

ХРИСТО. Васко, сигурен ли си? Само ми кажи!

ВАСИЛ. Имаш ли ми доверие?

ХРИСТО. Да!

ВАСИЛ. Повярвай ми тогава! Това е начинът!

Пауза.

ХРИСТО. Добре, съгласен!

ВАСИЛ дава на ХРИСТО и РАЙНА по един пистолет и един оставя за себе си.

РАЙНА. Значи като влезнат…

ВАСИЛ. Сега ще включа камерата!

  

11. НА ПРОЩАВАНЕ.

Пред масата има камера.

ВАСИЛ, ХРИСТО и РАЙНА оставят пистолетите на масата.

ВАСИЛ. Здравейте, ние сме създателите на Закърите и имаме да ви кажем нещо важно, затова слушайте внимателно. Преди броени часове Закърите бяха обявени за терористична организация и полицията всеки момент може да нахълта в квартирата ни. Както сами виждате, това не е някаква щаб-квартира, а е квартирата на един от нас тримата. Ние не сме терористична организация, поне сами така смятаме, но не сме и  институция, за да се произнесем по този въпрос официално. Закърите бяха обявени за терористи, защото Системата започна да се страхува от тях. Защото стигнаха твърде далеч. И сега те си мислят, че това е краят. Така си мислят. Но ние няма да се откажем. Ще направим крачка напред. Защото вярваме в необходимостта от промяна.

РАЙНА. Но каквото и да е нашето мнение. Каквото и да ви кажем ние не можем да променим това, че сме обявени за терористи и сме преследвани от закона, за чието ние спазване, така вярваме, направихме много в последната година. Затова решихме да направим видеата, които изгледахте, с които се опитваме да ви разкажем как се появиха Закърите и защо. С което се опитваме да ви разкажем нашата лична история и да разберете защо стигнахме дотук и защо ще продължим. И защо няма да се откажем. За нас единственият възможен път е съпротивата да продължи. И тя ще продължи, ние вярваме в това.

ХРИСТО. На нас не ни пука, че престъпниците ни нарекоха престъпници. Че терористите ни нарекоха терористи. В това дори има някаква логика. Защото ние им се опълчихме и смятаме, че тези хора от алчност и чувство за безнаказаност злоупотребяваха дълги години с нашето доверие. Че те умишлено поддържат това равномерно чувство на отчаяние и безпомощност, с което всички ние все някога сме се сблъсквали. В което са потънали толкова хора. Че те целенасочено не искат законите да се спазват и правила да има, за да могат да печелят дори още повече пари от тези, които вече са спечелили. И че те никога не смятат да поставят интересите на хората над интересите на компаниите и всевъзможните лобита, както би трябвало да бъде в една истинска демокрация. Не, никога! И ние не искаме да им позволяваме повече да продължават по този начин! Не, не искаме!

ВАСИЛ. Ние знаем какво ще стане, когато полицията нахлуе в квартирата ни, защото не оставяме нещата на случайността. Запомнете това. И помислете върху него. Добре помислете. Вие често ни казвахте, че сме млади и глупави. А ние ви отговаряхме, каквито и да сме, за каквито и да ни мислите, ние просто искаме промяна. И ще се борим за нея. Вие ни казвахте, че не разбираме положението. А ние ви отговаряхме, че ние не искаме да го разбираме, а да го променим. И колкото и да ни говорихте, не успяхте да ни убедите. И единственият извод, до който стигнахме, е, че вие се страхувате. Вас ви е страх дори да си помислите за промяната. Но знаете ли какво, нас не ни е страх. Защото не искаме да бъдем част от една система, която малко по малко ни убива. Чувате ли? Защото искаме да живеем нормално. Да!

ХРИСТО. Вие можете да изгледате видеата, които утре автоматично ще бъдат качени в мрежата. Нямаме много време, затова трябва да направим нещо, което е важно за нас.

РАЙНА. Полицията ще дойде и ще иска да ни арестува. И напълно приемаме този факт. Но искаме да се обърнем към близките си хора, защото ги обичаме.

Пауза.

ХРИСТО. Мамо, каквото и да стане с мен, то ще те натъжи. Преди няколко години загуби съпруга си, а сега и синът ти е загазил. Но мамо, не бъди тъжна, защото синът ти съзнателно взе решение какво да прави с живота си. Ти не си виновна, че го роди в прогнила система, с която той не искаше и не можеше да свикне. И синът ти, мамо, той видя свободата в края на тунела и се опита да я стигне. Ние, мамо, си мислим, че живеем свободни, но жестоко се лъжем. Аз не помня свободата. Мисля, че тя е изчезнал вид. Поне в този свят, в който си ме родила. В тази източноевропейска държава с обезверяван с години народ. В една Европа, която привидно е обединена, но на каква цена? В една глобална система, в която парите дърпат света за каишката като послушно кученце. Която защитава интересите на огромни корпорации, чиято цел е да правят още и още и още пари. Ти не си виновна, мамо, затова не бъди тъжна. Аз видях един възможен път и тръгнах по него. Защото повярвах в него. Не съжалявам. Не моля за нищо. Само искам да кажа, че много те обичам. Чуваш ли, мамо. Много!

ВАСИЛ. Мамо, тате. Знам, че се виждаме много рядко напоследък. И вие съвсем основателно започнахте да задавате някои въпроси. Питахте ме защо ставам апатичен, затворен в себе си. Защо не ставам и за минутка от компютъра, когато се прибера, за да ви видя. Питахте се дали не съм започнал да взимам наркотици. Да, знам, че се питахте, въпреки че не ми казахте. Сега виждате какво правех през цялото това време. Опитвах се да помогна по своя начин. Повярвах в себе си. Действах. Спомняйте си за мен. Грижете се за брат ми и сестра ми. Те имат нужда от вас. Все едно те виждам, мамо. Ти винаги само за нас, своите деца, си мислила. И ако стане най-лошото, аз те виждам, мамо, как ще плачеш и няма да спираш да повтаряш: детето ми, детето ми, детето ми. Аз не съм вече дете, мамо.

РАЙНА. Каквото и да правиш, Ники… Където и да си, трябва да знаеш, че те обичам. Знам, че имахме проблеми. Знам, че малко по малко се отдалечих от теб. Потъвах някъде другаде. И ти се сърдеше и не можеше да разбереш какво става с нашата връзка. Това стана, Ники. Не ме обвинявай, моля те. Спомняй си за мен, моля те! Мисли си от време на време за мен, моля те. Това ми е достатъчно, за да се чувствам добре. Това ми е достатъчно, за да се чувствам обичана. Защото беше само ти, разбираш ли, само ти. И нямаше никой друг. Но не можех да стоя и да гледам как другите действат и да стоя. Прости ми, моля те! Понякога ще се виждаме в сънищата ти. Няма да ти досаждам много. Ще дойда, ще те прегърна и ще си замина.

Пауза.

ВАСИЛ. Привидно живеем във време на свобода, но тази свобода е привидна, измамна. Лъжат ни. Дори да е работила някога Системата, тя вече повече пречи, отколкото помага и трябва да се смени. Всеки един от нас подкрепя статуквото, като не прави нищо срещу него. И въпросът не е да се сменят едни хора с други хора. Въпросът е да се промени системата отдолу! Това трябва да се направи сега. Не можем да чакаме повече! Не можем да се залъгваме, че на Запад тези проблеми ги няма, защото и там е същото, макар и по различен начин. Защото и там има хора като нас, закърите, които вярват в промяната и протестират, и се борят за нея. И това не е лесен процес, не. Това е сериозна борба, в която трябва да бъдем много силни. Скоро властите ще кажат, че ние сме престъпници. Скоро ще задействат срещу нас всички медии и телевизии, с които разполагат. Затова трябва да ви кажем следното: преди да слушате медиите, слушайте себе си и близките си. И ако решите да повярвате във вестникарска новина, проверете как е отразена в няколко медии и знайте, че истината е някъде по средата. Не спирайте да се борите за промяната. Трябва да бързаме – хората няма да чакат!

РАЙНА. Ние сме решени да се борим до последния момент, дори когато полицията дойде.

ХРИСТО. Имаме оръжия.

Тримата вдигат пистолетите.

ВАСИЛ. И когато дойдат, ще се отбраняваме. Ще стреляме по тях.

Тримата стрелят срещу камерата. Опръскват я с вода. Пистолетите изглеждат истински, но са водни.

  

12. ШЕСТА ПЕСЕН: ЩЕ БЪДЕ МАЙ.

На масата има три пистолета.

ВАСИЛ. И да, ние видяхме какво се случи през май в Испания. И да, ние чухме виковете за истинска демокрация. И да, и ние бяхме възмутени. Да, и ние! И ние искахме да дойде нашият май и да залеем улиците. И ние искахме да чуят нашия глас. И ние искахме нещо да се случи, но то не се случваше, докато един ден не си го направихме сами и не станахме закъри. Защото нищо няма да се случи, ако само чакаш да се случи. И не, май не идваше. Май дори не се появяваше на хоризонта, защото колкото по-дълго бяхме в съпротивата, толкова повече разбирахме, че тази борба ще е дълга и че май ще дойде, когато успеем да си го извоюваме.

ХРИСТО. И да, ние чакахме май, а в Щатите дойде септември и окупираха Уол Стрийт. И да, мислено и ние бяхме в парка Зукоти. И да, ние също бяхме деветдесет и деветте процента. Да, и ние. И ние искахме да кажем на банките, че не могат да продължават така. И ние искахме по-социална политика. И ние искахме и малките гласове да бъдат чувани. И ние. И на нас ни омръзна да чакаме своя май и се опитахме  да го постигнем. И той беше далече, много далече на хоризонта. Но нищо, че беше далече, ние вече го виждахме. И знаехме, че рано или късно той ще дойде.

РАЙНА. И да, ние сме част от вълната. И да, ние сме част от възмутените. И да, ние сме част от окупиращите. И да, ние сме част от Арабската пролет. И ние сме част от исландската революция. И ние сме част от британските студентски протести. И ние сме част от протестите в Гърция. И ние сме част от ядосаното поколение в Португалия. И част от протестите срещу концесиите в Румъния. И от безброй други движения и протести сме част. Да. И това е една голяма вълна, която идва. Да. И тя, да, тя носи май със себе си. Чувате ли? Май!

ВАСИЛ. И да, ние разбрахме, че променяйки малката система, в която живеем, променяме цялата система, защото днес всички системи са свързани. И това е, за което се борихме. И това е, заради което станахме закъри. И това е, което винаги е била нашата цел. Да дойде май. И всичко, всичко да се промени.

ХРИСТО. И гледахме към хоризонта и май беше съвсем малко по-близко до нас. И ето, ние вече бяхме направили една, две, три… Колко ли крачки бяхме направили към май? И затова продължавахме да правим акции със закърите. И затова продължавахме да се впускаме в битка, след битка, след битка. Защото виждахме нашия май на хоризонта. Защото протягахме ръка към него. И мечтаехме за момента, в който най-сетне ще се докоснем до нашия май.

РАЙНА. Но сега е април. Май е на хоризонта, но още не е дошъл. Нашата пролет не е дошла. А ние толкова копнеем за нея. Но сега, да, сега полицията ще нахълта при нас.  Сега. И ние няма да им се дадем, защото носим част от май в себе си. Защото май, знаете ли, независимо кога ще дойде май в целия си блясък, май е състояние на духа. И това състояние се предава от човек на човек, на човек. И все повече хора носят май в душите си. И са непримирими, гневни и усмихнати.

ВАСИЛ. И да, май е желанието за промяната. И да, понякога промяната изисква жертви, но ние сме готови. И не, ние не искаме нищо от никого. И да, ние го правим за нас и за всички вас. Да, защото май ще дойде някой ден, но сега е април и духът на май трябва да се разпространи сред все повече хора, за да май дойде по-скоро.

ХРИСТО. Но сега, сега е април. Те всеки момент ще нахълтат. И тогава – край. Април. И това няма никакво значение. И в това няма нищо тъжно. И април, да, април ще бъде нашия май. Ще бъде! Защото когато вече си стъпил в май. Когато си погледнал в него. Когато го носиш в себе си, където и да отидеш. Тогава няма връщане назад. И тогава ти трябва да направиш всичко възможно за да май пристигне най-сетне.

РАЙНА. И да, аз ви казвам. Колкото и невъзможно да ви изглежда в момента, ще бъде май. И колкото и дълго да го чакате, ще бъде май. И колкото и дълго, да, колкото и дълго да се борите за него, ще бъде май. Ще бъде! 

  

 Трясък. Вратата рязко се отваря. Тримата вдигат пистолетите към нахълтващите полицаи. Три изстрела. Тримата падат мъртви на земята.

Край.

София, 2013г.
Иван Димитров