Из “Кандид”

“— Учителю, дойдохме да те помолим да ни кажеш защо е било създадено това странно животно, човекът.
— Защо се бъркаш в тези неща — му отвърна дервишът. — Твоя работа ли е?
— Но, достопочтени отче — каза Кандид, — на земята има страшно много зло.
— Какво значение има — каза дервишът — дали има зло или добро? Когато негово височество изпраща някой кораб в Египет, тревожи ли се той дали мишките в кораба се чувстват добре, или не?
— Какво тогава трябва да правим? — запита Панглос.
— Да мълчим — отвърна му дервишът.
— Аз се надявах — каза Панглос — да побеседвам малко с тебе за последиците и причините, за най-добрия от възможните светове, за произхода на злото, за естеството на душата, за предвечната хармония.
Като чу тези думи, дервишът му хлопна вратата под носа.”

Волтер, “Кандид — или оптимизмът”

Превел от френски: Боян Атанасов

Из "Записки за България и за българите" на Любен Каравелов

"Зидарите, които градят каменните здания и зидовете, са българи от село Брацигово (Плов. окръг); а дюлгерите са от Буново, от Мирково (Софийски окръг) и пр. Първите обикновено се наричат джонджури. Когато тия българи захващат да градят някое здание, то донасят със себе си и всичките свои националния вярвания и обреди. Така, например, когато покрият някоя къща, то дюлгерите турят в средата й кръст (в Русия тоя кръст се туря отстрана), обличат го с риза, която се харизва от стопанина или от стопанката на къщата, накитват го с кърпи и с прошове, които се харисват от роднините и от приятелите на домакина, и украшават го с китки, които се принасят дар от девиците. Отгоре над всичките тия украшения се туря голяма китка и венец от зелени цветя, които се дават от самите стопани. Всичките тия дарове принадлежат на работниците и делят се съобразно чиновете им: ризата взема майсторът, пошовете калфите и т.н. Забележително е, че тоя кръст се туря и над новоизгражданите турски здания, даже и над джамиите, и не само в България, но и в Цариград, дето дюлгарите са македонски българи."
Любен Каравелов

Цитати от "Изкуството на романа" на Милан Кундера

"Роман, който не открива дотогава непозната част от живота, е неморален."

"Но ако за мен бъдещето не представлява ценност, към кого съм привързан? Към Бог? Към родината? Към народа? Към индивида? Отговорът ми е толкова смешен, колкото и искрен: не съм привързан към нищо друго освен към охуленото наследство на Сервантес."

"Парадоксалният характер на действието е едно от големите открития на романа."

"Всеки момент представлява малка вселена, безвъзвратно изгубена в следващия момент."

"Гомбрович има еднаколкото смешна, толкова и гениална мисъл. Теглото на нашия Аз, казва той, зависи от количеството население на планетата. Например Демоклит представлява една четиристотинмилионна част от човечеството; Брамс - една милиардна част; самият Гомбрович - една двумилиардна част."

"Романът е наясно с несъзнаваното преди Фройд, с класовата борба преди Маркс, практикува феноменологията (изледването на същността на човешката ситуация) преди феноменолозите."

"Романистът не е нито историк, нито пророк. Той е изследовател на съществуването."

"Романът е размисъл за съществуването, видяно през погледа на въображаеми персонажи."

"(...) Брох (както и Музил, както и Гомбрович) е признат за голям новатор, който обаче не отговаря на обичайния и конвенционален образ на модернизма (тъй като през втората половина на този век трябва да се съобразяваш с модернизма на кодифицираните норми, университетския, така да се каже, щатен модернизъм.

Този щатен модернизъм изисква например разрушаването на романовата форма. А според виждането на Брох възможностите на романовата форма далеч не са изчерпани."

" (...) в епохата на прекомерното разделение на труда, на неудържимата специализация романът е е дно от последните места, където човекът все още може да запази отношения с живота в неговата цялост."

"Всички големи произведения (именно защото са големи) съдържат частица незавършеност. Брох ни вдъхновява не само с всичко, в което е успял, но и с всичко, към което се е стремил, без да го постигне."

"Кафка е преди всичко огромна естетическа революция."

"Формата на романа предоставя почти неограничена свобода. През историята си романът не се е възползвал от нея. Пропилял е тази свобода. Оставил е много формални възможности неизползвани."

"Там, където романът изоставя темите си и се задоволява да разказва историята, той става плосък."

"Позволете още веднъж да сравня романа с музиката. Частта е темпото. Главите са тактовете. Тактовете са или къси, или дълги, или пък с много неравномерна прлодължителност. Което ни отвежда към въпроса за темпото. Всяка част в романите ми би могла да има музикално обозначение: модерато, престо, адажио и т.н."

"Композирането на един роман се състои в съставянето на различни емоционални пространства и именно в това се състои голямото изкуство на романиста."

"Европеец: човек, който изпитва носталгия по Европа."

"Предлагайки ни красива илюзия за човешкото величие, трагичното ни носи утеха. Комичното е по-жестоко - то буквално ни разкрива колко незначително е всичко."

"Моето правило: много малко метафори, които обаче да бъдат кулминационните точки на  романа."

"Неприлични думи: най-дълбокият корен, който ни свързва с родината."

"Роман = антилирична поезия."

" (...) един ден Рабле е чул смеха на Бог и именно така се е родила идеята за първия голям европейски роман."

"По отношение на това свеждане на света до каузална последователност от събития романът на Стърн твърди единствено чрез формата си: поезията не е в действието, а там, където действието спира; там, където мостът между причината и следствието се счупва и където мисълта се скита в приятна безделна свобода."

"Но най-шокиращото, най-скандалното във Флоберовия възглед за глупостта е следното: науката, техниката, прогресът, модерността не могат да заличат глупостта; напротив, тя прогресира едновременно с прогреса!"

Достоевски каза:

"Човекът обича да брои проблемите, но не и радостите си. Ако ги брои, както би трябвало да бъде, той ще види, че за всички има достатъчно щастие."

Из "Краят на играта", С. Бекет

Из "Океан-море" на Алесандро Барико

"Знаеш ли кое е хубаво тук? Гледай:
Ние вървим, оставяме всички тези стъпки върху пясъка и те остават там, ясни, подредени. Но утре, като станеш, ще погледнеш този голям плаж и няма да има вече нищо, нито следа, никакъв знак, нищо. Морето заличава нощем. Приливът скрива. Сякаш не е минавал никога никой. Сякаш ние никога не сме съществували. Ако има място на света където да можеш да мислиш че си нищо, това място е тук. Не е вече земя, не е още море. Не е фалшив живот, не е истински живот. Време е. Време , което минава. И толкова."