Тази есен той се отказва от
реалността и заживява в съня си. През деня ходи
на работа в пощата, не се е
отпуснал и всичко върши както си трябва, но истинският му живот започва с
лягането в леглото вечер и с потъването в нежни, копринени сънища. Добре си
изкарва така. Не може да се отрече. Но след като изкарва месец и половина в сънищата, той преценява, че
и там има нужда от квартира. Друго е като се налудуваш да има къде да се
прибереш. Иначе рано или късно дори сънуваното ти тяло се скапва физически. С
нужда от квартира се появява и нуждата от пари. И сега като се прибере от работата в пощата, заспива и отива на работа
в съня си. А всяка работа измаря, така че като се върне от работа в новата
квартира, често директно се просва на матрака и заспива. Почива си
най-пълноценно, когато заспива в съня си. В този втори сън всичко му се струва
по-добро от реалността и от първия му сън. Малко по малко в главата му се
прокрадва мисълта да заживее пълноценно в съня, в който заспива насън. Само
трябва да си намери работа във втория сън, защото вече знае, че без квартира животът
дори насън не е лесен. А това значи, че ще има и трети сън, и четвърти, и пети.
Един бог знае колко дълбоко в сънищата може да стигне и дали накрая няма да се
изгуби някъде там. Но за него това няма никакво значение. Важното е да се
работи и да се спи. Това е всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар