- ИСКАШ ЛИ ДА СЕ ВИДИМ? – попитах
я от другата страна на джиесема два дни по-късно. Бях й звънял почти денонощно,
но телефонът беше изключен.
-
След час на Попа?
-
Супер!
-
Ще можеш ли да ми услужиш с двайсет лева? Парите от нашите закъсняват този
месец и съм малко закъсала.
-
Да донеса нещо за хапване?
-
Ядене имам, трябва ми херца!
Дадох
й парите, когато се видяхме, тя ме остави в едно кафене и отиде да се види с
дилъра.
-
Един от последните пъти, обещавам – целуна ме тя, щом забеляза тъжния ми
поглед. – Ей сега се връщам.
След
два часа се намирахме в нейната квартира в центъра. Лежахме голи в леглото,
пушехме. Тя се надруса веднага щом се върнахме. Скоро след това захвърлихме
дрехите си на пода и се награбихме. Разпилявахме се и отново се събирахме. Докосвахме
се, галехме се и не пропускахме да стенем. Сега умело гарнирахме сладката умора
с пронизващ тютюн.
- Не ти ли се иска
понякога да зарежеш хероина? – неуверено попитах, издишвайки дима от цигарата.
Този въпрос ме измъчваше от момента, в който се бяхме запознали.
Отново се опитах
да повдигна въпроса за отказването на хероина.
- Нали ти казах, че
не съм готова. Това е сериозна работа – сопна се тя.
-
Остави – целунах я по бузата. – Забрави. Няма да те тормозя повече.
-
Не ме тормозиш – упорстваше тя.
Галеше ме по
главата, сбърчила челото си в три равни бразди.
– Някой ден ще се
наложи да го направя. Знаеш ли, има моменти, в които не мога да понасям това, в
което съм се превърнала. Гледам се в огледалото и не мога да се позная. Защо ми
трябваше да се забърквам с хероин?
Дадох
й единствения уместен отговор.
-
За да се срещнем. Ако не се друсаше, никога нямаше да се срещнем, разбираш ли? Но
сега херцата е изпълнила предназначението си в твоя живот и можеш да я откажеш.
Преди това си нямала тази възможност, защото някъде е пишело, че трябва да се
срещнем на онзи купон.
-
Глупости – бутна ме с ръка Жана и затвори очи.
Десет
минути по-късно гърдите й се издигаха в бавния ритъм на съня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар