НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ РАЗДЯЛАТА НИ ДЕБНЕ
УПОРИТО. Не знаех, че бивш пациент на клиниката останал потресен от лечението с
морфин. Че отнесъл случая до една частна телевизия. Не знаех, че единствената
цел на “Мираж” била да печели, като ни друса. Въпросният Г. М., както по-късно
разбрахме, приемал морфин повече от година. Неговата съдба била съдба и на
голям брой други наркомани. Той се свързал с телевизията и разказал историята
си, която повлече журналистическо разследване след себе си. Шефката на
клиниката изчезна. Оказа се, че “Мираж” е поредната лъжа. Лъжа за изчистване,
която те повлича все по-надолу в зависимостта и цели единствено да прибира
парите от разстроените и станали изключително доверчиви в нещастието си
родители. Медиите пошумяха около случая, който бързо се пренесе в съда.
Подадени бяха жалби и съдебната система започна да мели бавно новия процес.
След тези събития
лечението ни внезапно спря. Прекратяването на морфина представляваше истински
шок за организмите ни, привикнали отдавна към него. Изпитах последиците от първото
си пристрастяване. Проклинах безброй пъти този Г. М. Не можеше ли да си взима
морфина и да си трае? Или да прекъсне лечението си в клиниката и да го замени с
друго? Не, не. Ако бях на неговото място, вероятно бих постъпил по същия начин.
Вероятно...
От друга клиника
оказаха съдействие и ни изписаха метадон. Нямах представа, как щях да понеса
изпитанията на абстиненцията без него. Всъщност цялата работа с метадона трая
не повече от седмица. Нашите реагираха светкавично и започнаха поредното си
ходене по мъките. Този път целта им беше да открият добра комуна в чужбина,
където да ме изправят на крака след морфинения удар. Убеждавах ги да ме оставят
с Жана, защото двамата се нуждаехме един от друг. Защото можехме взаимно да си
помогнем. Защото сами щяхме да се откажем от дрогата в уюта на нейната къща в
планината, но нямаше смисъл.
Нашите отказваха
да ме изслушат. Искаха да вземат драстични мерки за моето изчистване и ме
обвиняваха, че не съм реагирал като онзи Г. М. Че съм се оставил на течението.
Все едно самите те не бяха настоявали да спазвам строго онова, което ми
предписваха в “Мираж”. Все едно самите те не бяха избрали тъкмо тази клиника.
За около седмица
нещата продължиха постарому, но дните вече бяха преброени и тежки. С Жана очаквахме
всеки ден да е последен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар