Случка с политици

(Внимание. Този разказ е плод на авторовото въображение. Всяка прилика с действително съществуващи лица и политически партии е абсолютно случайна.) 

1. 1.

Тошо и Ани са нормална българска двойка. Живеят под наем в двустаен апартамент на бул. „Раковски” в София. Той е от Сопот, тя – от Кюстендил. Той работи в магазин за френски сирена и вина. Тя продава тютюневи изделия. Скъсват си задниците от работа, за да могат да си плащат сметките и да ходят на почивка два пъти в годината. И двамата са студенти и едвам успяват да се справят с времето, но са борбени и се някак я кретат. 

- Ако ти не се оправиш с живота – обича да казва Ани, – той те оправя. 

А Тошо обича да й повтаря колко е умна и колко често е права. Както и да й заявява, че я обича, при което я целува по бузата и я стиска леко за врата. 

Поради естеството на работните си места двамата често сблъскват с български политици. При Тошо един от редовните клиенти е Долен Свинаров, ръководителят на крайно дясната партия Батака, чиято идеология е изградена върху немския неонацизъм, неособено умело замаскиран с български патриотизъм. Но е факт, че въпреки брадатостта на българското Възраждане, Долен Свинаров е гладко обръснат и често си позволява да атакува брадати мъже на улицата поради привидната им прилика с арабите, докато част от тях се опитват да му обяснят, че те просто са брадати българи. Според Долен Свинаров обаче брадати българи не трябва да има. И ако той някой ден успее да стане диктатор, каквито са подмокрящите му детски мечти, той незабавно би обръснал всички български бради, а онези нещастници, които биха имали наглостта да опазят лицевото си окосмение, би изпратил в трудови лагери. 

- И ще видим тогава кой не бръсне Долен Свинаров за слива! – е казал той преди време в един сутрешен блок, в който е нахлул насилствено, мантрувайки бясно, че има депутатски имунитет и че българските медии, включително тази, в която се е промъкнал с шум и трясък, са продажни.  
Долен Свинаров се появява често в магазина на Тошо, откъдето си купува сирена и вина за най-малко 500 лева като хвърля банкнотите показно, сякаш за да покаже, че това за него не са пари. Компания му прави мускулест бодигард, който не спира да се оглежда. По традиция известно време след като Долен Свинаров си тръгне, бодигардът му се връща с опаковка от някои сирена. Те изглежда са се харесали на агресивното фашистко същество, което обикновено ходи с пистолет на колана (дори когато влиза в Парламента). Бодигардът взима още от същите сирена, а често се случва да дойде и с празна бутилка от някои от вината и да остави още 500-600 лева, взимайки съответното количество бутилки. Често след такива случки Тошо гледа по телевизията медийните изяви на Долен Свинаров, който не спира да обвинява институциите, че от тази държава се краде, говори за бедността на пенсионерите и как от родината се изнасят тонове пари. Междувременно, както вече казахме, харчи по минимум 1000 лева на вечер, при положение че най-малката депутатска заплата е малко над 4000 лева. Та  най-вероятно тези пари просто са се материализирали в джоба му, както се казва. 

Положението в магазина за тютюневи изделия, където работи Ани (заплатата й е добра за България: 800лв) купища политици от всички възможни партии си купуват пури, чиято себестойност е в пъти повече от техните заплати. Което не е проблем, защото момчетата просто работят, нали... Но там ходят хора както от Батака, така и от Българската псевдосоциалистическа партия (наследник на старото БКП). Ходят и  политици от Граждани за европейско разграбване на България. Също така и от малцинствената партия Движение за Престъпност и Сводничество. Както и от Байганьовци без цензура, Продажнически фронт, Алтернатива за българско вагабонтство. 

Изключение не правят дори политиците от Реформаторският бъг, които са влезли, за да правят реформи, след което веднага са се коалирали с куцо, кьораво и сакато, което нечовешки много е издразнило поне половината им избиратели, които сега са готови да ги замерят с домати (и не само!). Така да се каже, всички са горе на черешата, що се отнася до купуване на луксозни тютюневи изделия, за които на месец пръскат тройно повече пари от годишната заплата на средностатистическият българин от Перник. И няколко пъти повече от пенсията на баба Мара от Пазарджик, която се чуди как да върже двата края с тези 200лв. Парно ли да плати? Лекарства ли? Да се храни ли? 

2. 

Животът на Тошо и Ани тече нормално. Трудно им е финансово, но още по-трудно им е психически, защото дневният оборот на магазините, в които работят, е по-голям от петгодишните им спестявания, но са съвестни и не крадат. Да, пият понякога. Пушат цигари. Но кой би ги упрекнал? 

Тази идилия е застрашена, когато една вечер, докато се прибира от поредната дванайсетчасова смяна, Тошо е пресрещнат на бул. „Раковски” от Долен Свинаров. Политическото лице е с разширени зеници и откровено е попаднало под вредното  влияние на разрешени алкохолни субстанции и неразрешени наркотични вещества, за чието притежание на нормалният български гражданин могат да му лепнат поне няколко годинки затвор. Затворът обаче не е проблем за Долен Свинаров, защото приблизително на всяка трета минута той повтаря, че има неприкосновен депутатски имунитет. 

И така, Долен Свинаров налита на бой на Тошо, който е толкова изненадан, че дори не прави опит да отвърне. Тошо не е сигурен и дали ако отвърне, няма да го закопчаят на момента. С Долен Свинаров естествено има камери на водещите телевизии, както и на неговата лична телевизия, за която (по непотвърдена информация) му плащат директно от Русия. 

Долен Свинаров обвинява Тошо, че продава наркотици и добавя, че той знае всички дилъри на дрога в центъра и Тошо бил един от тях. 

- Доколкото виждам размазания ти поглед – отвръща Тошо, – много ясно, че ги знаеш, щото си им клиент. Ама аз не съм от тия, бате!  

Като казва тези думи, Долен Свинаров се ядосва още повече. Започва да подскача. Всъщност той е леко (да не кажем силно, а да не кажем и свръх) смешен, защото е нисичък. От друга страна и Хитлер не е бил кой знае колко висок, както и Наполеон, а и двамата чуждестранни държавници са имали едва половината самочувствие, което в момента демонстрира депутатът Свинаров. 

Тошо решава, че няма смисъл да се опитва да води диалог с този развилнял се фашистки гном и се запътва към дома си. 

Долен Свинаров обаче не го оставя намира. 

- Ето, виждате! – казва той на медиите, които прилежно го снимат. – Опитва се да избяга, защото го разобличих. Както съм разобличил вече толкова престъпления в тази страна. Да, опитват се да ме спрат. Но няма да успеят. Само аз мога да оправя тази страна. 

- Сякаш вече не я оправи неколкократно, ама отзад – промърморва Тошо, без да бъде чут от разбеснелия се надрусан шизоиден популист. 

И ето, той вече вижда вратата на входа. Забързва крачка. И… 

3.

Десет минути по-късно в полицията се звъни. Отегчената полицейска служителка пие кола, оригва се, изпърдява се шумно и вдига телефона. 

- Ало, полицията ли е – чува се гласът на Ани. 

- Да. Кажете!

- В апартаментът ни влезе Долен Свинаров. Крещи, налита на бой, надрусан е и иска още наркотици. Какво да правим?

- По дяволите! Пак ли?! Добре! Слушайте внимателно. Ако трябва, ще повтарям! Направете пътечка от рубли до вратата и той би трябвало да излезе по тях. 

В апартамента, където е все по-напечено Тошо гръмко псува, а после дава на Ани сто лева и тя слиза до близкия денонощен чейндж. 

4.

Десет минути по-късно в полицията се звъни. Отегчената полицейска служителка, която гледа долнопробен американски екшън с дискомузика от 80-те, отпива отново от колата, оригва се и отхапва от специалната люлинска поничка (чувала е, че американските полицаи ядат понички и се опитва да им подражава). 

- Ало, полицията ли е? – чува се гласът на Ани. 

- Да. Кажете. 

- Пак съм аз. Направих пътека от рубли… 

- И?

- Дойде Бая Банолова!

- Отново! Оф! Трябваше да го предвидя. Простете! Добре! Слушайте внимателно! Ако трябва, ще повторя. Направете пътека от долари и тя би трябвало да излезе от тях. 

В апартамента, където е истински хаос Тошо псува, дава на Ани двеста  лева и тя търчи до денонощния чейндж. 

5.

Десет минути по-късно в полицията се звъни. 

Отегчената полицейска служителка е изпила колата, изяла е баничката и се опитва да поддържа внушителните си телеса от 160 килограма с десерта си от един шоколад, четиристотин грама фъстъци, половинкилограмова кутия сладолед и три меденки. 

- Ало, полицията ли е? – чува се гласът на Ани. 

- Пак ли вие?! Кажете!

- Да, пак аз… 

- И?

- Дойде и Гойко Вмирисан!

- Днес да не е петък вечер? Да. Ох. Вината е моя. Трябваше да погледна календара. В петък вечер винаги са много активни… Добре. Слушайте внимателно. Ако трябва, ще повторя. Направете пътека от евра и той би трябвало да излезе по тях!

В двустайния апартамент вече е пренаселено. Не стигат камерите, микрофоните, политиците, ами има и полицаи. Пасивни полицаи, които когато има политици, се опитват само да стоят на място, да гледат тъпо, за да не вземат да направят някакъв гаф и да не останат без работа, че кой ще им храни семействата. Тошо псува за пореден път – вече вижда как парите, за които блъска по 12 часа на ден изчезват за простотии. И вече нагледно си обяснява как политиците, които са клиенти на тютюневия магазин, си позволяват да купуват продукти за 5000 лв. на месец с усмивка на лице. Той дава на Ани 300 лева и тя за пореден път търчи до денонощния чейндж. 

6.

Десет минути по-късно в полицията се звъни. 

Прозяващата се полицейска служителка е изяла десерта си и отново се е нахвърлила на напитките. Сега тя смуче двулитрово шише фанта, след което си е приготвила литър натурален сок от портокал, защото се опитва да направи начина си на хранене по-здравословен. 

- Ало, полицията ли е? – чува се гласът на Ани. 

- Ох! Как е положението при вас? Страшно ли е?

- Страшно е! 

- И?

- Дойде и Мютви Лестан. Всъщност доведоха го. Пиян Деевски го доведе на садо-мазо каишка и го кара от време на време да му лиже обувките. 

- Ох. Мислех си, че днес ще вилнеят в Кърджали. Поне тук на графика така пише. Извинете! Ако знаех, че са в София, друго щяхме да направите. А сега… Добре. Слушайте внимателно. Ако трябва, ще повторя. Направете пътека от турски лири и те сами ще си тръгнат. 

Тук Ани не издържа и се разкрещява: 

- Така няма да си тръгнат! Така ще дойдат още повече! 

- Права сте. Ситуацията е сложна и изисква смело решение. 

- И? Какво да правим? Вижте, просто си искаме апартамента обратно! Утре сме на работа. 

- Те и политиците са на работа. Всеки си изкарва заплатата по различен начин. Това е свободна страна! – оригва се отново полицейската служителка. 

- Не може ли да намерим някакво решение? 

- Добре. Смесете всички от досегашно използваните валути. Добавете към тях английски паундове, канадски долари, китайски юани. И още там каквито валути са ви под ръка. 

- И?

- Бриколай Мареков веднага ще цъфне и всички сами ще си тръгнат. 

Тошо отново псува. В интерес на истината по принцип не го прави често, но положението е такова. Дава на Ани 1000 лева. Вече определено няма да видят почивка до другата година по това време. Също така ще трябва да се простят с плановете за плазма. Но такъв е животът… 

7.

Десет минути по-късно в полицията се звъни. 

Потящата се полицейска служителка сега гледа порно на лаптопа си и е отворила втори портокалов сок от литър с надеждата, че така ще е още по-здравословна. 

- Ало! Пак ли вие!

- Пак аз!

- Какво стана? Не си ли тръгнаха!

- Тръгнаха си!

- И?

- Мареков остана!

- Да, обяснимо. Той лети за Брюксел чак идния месец. И какво правим сега?

- Нищо, исках да ви благодаря. Той е с личния си треньор по английски:  Стоичков. Те си говорят на английски, а ние се смеем. Благодаря ви!

- Няма за какво! Това ни е работата!

- Не знам какво щяхме да правим без вас!

- Просто знайте едно. Полицията ви пази!