сряда, октомври 14, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 64

И ТО СЕ СЛУЧИ. То наистина се случи, колкото и невероятно да ни се видя след дълго продължилото бездействие. Съобщиха ни, че в близките дни си отиваме вкъщи и ще сме на свободен режим, тоест ще можем да ходим, където поискаме. Моите приятели в клиниката се размечтаха. В онзи ден можехте да забележите как всеки се е отдал на мислите си за навън.
- И сега какво? – попитах Боян, който единствен не беше възхитен от новината.
Излизането за него означаваше по-скорошно спиране на MST-то, несигурно бъдеще, проблеми и трескаво търсене на нова програма.
- Чакаме. Какво друго можем да правим, копеле? Чакаме и ще продължаваме да чакаме. Понякога ми се струва, че през целия си живот очакваш да се случи нещо, а то все не се случва и накрая умираш. Най-вероятно през цялото време си чакал собствената си смърт, просто не си бил наясно с този факт.
При тези думи доброто ми настроение от новината се помрачи.
- Виж се колко си сдухан! Разваляш настроението на всички. Беше ясно, че ще излезем някой ден.
- Не обичам неизвестността.
- Ще ни дават някакви хапчета, не му мисли. Нищо още не е свършило, няма да ни оставят на сухо.
- Това е ясно, копеле. Ама целият този сдух ми идва отвътре, да знаеш. Не мога да го спра.
Изведнъж в главата ми светна червена лампичка. Дали щяха да продължат да поят лекуващото се стадо с MST, или щяха за сменят субстанцията? Добра тема за размисъл. Морфинът на таблетки постепенно беше навлязъл в живота ми и се беше превърнал в неделима част от всекидневието ми. Ами ако ни го спрат? Ако ни накарат да вземаме нещо друго? Каквото и да беше, нямаше да е същото, независимо какво разправят. Никога нямаше да бъде същото! Не можех да си представя как преставам да поемам MST на всеки дванайсет часа и упорито пъдех тази идея от главата си.
Преди имах друго мнение за трезвостта, но срещата ми с хапчетата ме накара да го преосмисля. Дали тя всъщност не е преходен момент между две опиянения? Момент на кратко избистряне на мозъка, глътка въздух преди поредната доза? Морфинът на хапчета беше нещото за мен. Преди смятах, че това са алкохолът и марихуаната. Но къде е разликата? И има ли изобщо разлика? Алкохол? Какъв ли ще бъде ефектът от смесването на алкохол и хапче? Щях ли да го изпитам? Алкохол. Алкохол. Хапче. Хапче. Алкохол. Алкохол. Хапче, хапче, хапче, хапче. В главата ми гърмеше дръмендбейс на опиянението. Не забравях ли, че се лекувам? И когато се излекувам, какво? Какво? Какво? Алкохол или хапче?


Няма коментари: