ИСТИНСКА ИСТОРИЯ

1.
Тази вечер след изборите в щаба на Атака цари мълчание. Доверието към тях пада. Питат се какво да правят.

- Имам решение! - казва Сидеров. - Влизаме пак в НАТФИЗ и плащаме на някой да ме удари. Но не силно! Малко кръв да ми пусне. И пак ще влезем в медиите.

В края на тази вечер планът е изпълнен. Волен Сидеров седи у дома си с усмивка на лице, а когато дава интервюта сочи съсредоточено драскотината на лицето си и обвинява масоните за тази конспирация. В един момент се разплаква. Защото е много ранен. И раним. Горкият!

2.
Няколко месеца по-късно Волен Сидеров е номиниран за театрална награда, но не я получава, затова влиза първо в Съюза на Българските Артисти, обхожда Армията, вилнее из Народния театър.

През цялото това време не спира да нарича артистите бездарни, а когато те го нарекат бездарен политик, той изважда депутатската си книжка и започва да я размахва и да твърди, че обиждат депутат.

Няколко месеца по-късно дори го лишават от филмова награда...

Ядосан от българските театрални среди, той отива в Москва, за да продължи кариерата си там. А и парите му идват оттам, така че е по-бърза цялата работа с преводите.

За негово нещастие някой изпраща прессъобщение до медиите, в което пише, че той е гей и прилага актовите му снимки.

Пребиват го руски националисти и той се връща в България, отказвайки се от театъра. И ето, сега седи и плаче, седи и плаче, седи и плаче.