УБЕЖДАВАШЕ МЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕ. Когато
говорехме, оставах с впечатлението, че денят на развода й с хероина всеки
момент ще почука на вратата, но това беше заблуда. Жана бомбардираше ушите ми с
думите, които очаквах от нея, за да не я притискам. И излезе права. Така тя наистина
успяваше да ми затвори устата.
Ден след ден
наблюдавах как тя разтапя хероина, изсмуква го с малка спринцовка, а после го
забива в бялата кожа на ръката си. Хероинът изписваше спокойствие на лицето й,
както правеше морфинът с мен. Съдбите ни бяха вързани към наркотиците, но аз
имах късмет – морфинът беше чист и не излагах живота си опасност пред произвола
на дилърите.
-
Откъде мога да си намеря морфин?
Искаше ми се да й
отстъпя своята доза, но ми биеха инжекцията на място. Имаше и друго. Бях
изпълнен с морфинов егоизъм. Какво щеше да стане с мен, ако й отстъпех дозата
си? Нейната прегръдка беше безвремие, но не можеше да замени жилването на
морфина. Любовта, обичах да си казвам, също е наркотик, но абстиненцията към
нея не е толкова силна. Прекалено сме свикнали да живеем живот без любов.
Жана никога нямаше
да се откаже от дрогата. Бях пред побъркване. Една и съща ужасяваща гледка
всеки ден. Не знам как бих издържал всичко това, ако междувременно не ни бяха
вдигнали дозата. Морфинът изпълняваше безпогрешно основната си функция, като
убиваше част от болката и същевременно убиваше част от мен. Това му беше
най-хубавото. Смърт на малки части.
А не бяха ли
морфинът и хероинът прекалено близки? Опитвах се да убедя Жана да се изчисти от
хероина, а самият аз се възползвах от неговия предшественик. Разрових се в интернет
и знаете ли какво открих? В определен период хероинът се изписвал като
лекарство срещу зависимостта към морфина. В онези времена много хора се
пристрастили към морфина и опитвали да се излекуват от морфиновата зависимост.
И тогава, за един кратък исторически момент, хероинът бил мечтаното лекарство,
дълго търсената панацея. Под неговото въздействие пристрастените загубвали
влечение към морфина. Но скоро лекарите не без неприятна изненада открили, че
пациентите им се закачали към хероина. Интересно, нали?
Бях се върнал към
корените. Постепенно се морфинизирах и се превръщах в тежък случай като другите
от клиниката. Не бях единствен, хапчетата на Менсъна отдавна събираха прах. И
той искаше само морфин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар