ФРИЙСТАЙЛ ЗА СТЕФАН ИКОГА

На Тома Марков

(кажи ми колко пъти си искал да спреш
и аз ще ти кажа кога ще умреш)



Един човек от Борово, който се мисли за двама.
За рапър от София и поета на Фата Моргана.
Накъдето и да потегли, накъдето и да лети
първо ще си свие, после ще върви,

докато пуши здраво своята трева,
докато в тая държава има два грама свобода,
той ще гледа лошо, гласно ще ръмжи
(не си готов от него да бъдеш нахранен ти,)

щото той използва своята глава
и за друго освен да пуши трева.
Той ще се замисли, той ще се спре,
той ще се заслуша, той ще разбере.

Това, което му казваш, това, което твърдиш,
после здраво ще се напафкате хашиш.
Но ако не мисли, че това което казваш е право,
тогава се готви да спорите здраво.

Тук щях да кажа, че ще се хванете за своите коси,
но той е плешив, уви, уви, уви.
Но никак не се залъгвай, че не се чувства добре,
той е от тия, които са "човек",

където и да ходят, където и да се сричат,
защото са естествени, защото се обичат,
точно такива, каквито са,
и искат в себе си много да променят

само недостатъците, които са им вътре,
защото светът затъва във външността си
адската система същността ни е изтрила,
а днес корпорациите умове убиват:

с усмивка, с рекламка, с копирайтърски труд,
(но Стефан пише поезия, не се прави на луд)
с поредната лъскава шибана опаковка,
с които човечеството се поддава на дресировка.

Човечеството е кученце, гледащо жално с очи,
подканящо стопаните си да му подхвърлят пари,
защото се мисли за слабо, защото е нямо,
и отдавна да хапе и да лае е спряло,

и все се оплаква, и все не е добре,
то е свръхразглезено мамино дете,
което е свикнало само да му се дава,
чиято здрава мисъл е потънала в забрава.

Тук Стефан се издразва, тук започва да псува,
всички глупави хора, които продават,
всички идиоти, които купуват,
а всъщност са продадени, всъщност са купени.

Тук Стефан започва да лае, тук започва да хапе,
всички скапани мишки, всички подмазвачи,
които са камъчета, запецнали здраво
във зъбчатите колела на тази държава.

Тук започва да пише поезия,
той го прави добре,
тук започва да я нарежда,
още по-добре. И завършва със поанта,

със нея ни разбива и обвивката дебела
около душите ви пробива, и ви кара най-сетне
окончателно да разберете, че си мислите,
че мразите другите, но всъщност мразите себе си!












!