четвъртък, септември 24, 2015

Трите баби




            Всеки ден без неделите трите баби идват на пейката точно в девет сутринта и си тръгват в единайсет, когато слънцето напече. Те се поздравяват с пъшкане, пият кафе, ядат бисквити и фафли, както ги наричат, и си говорят. Темите са едни и същи. Първо се оплакват от болестите. Първата баба има диабет и внушително количество шипове. Втората не е добре със сърцето и артритът все повече й сковава пръстите на ръцете. Третата е много зле с очите, а и слухът й почти го няма. Когато се наговорят за болежките си, те подхващат темата за децата и внуците, от които общо взето по-неблагодарни същества няма. След това минават на порядките и изстъпленията на младото поколение. Ако ги слуша сериозно, човек ще рече, че Апокалипсисът е дошъл. За капак оставят любимата тема за ниските пенсии и къде чушките били най-евтини, а орехите били стари и не ставали. Пък на Женския пазар отворили нова будка, където имало сирене Дунавия за четири и петдесет килото!
            Младежът, който живееше на първия етаж и цялото лято работеше вкъщи на отворено прозорец, търпя, търпя, но в началото на есента не издържа, кипна, скочи на прозореца и рече:
            - Цяло лято ви слушам. Не издържам вече. Нищо ли хубаво няма в животите ви?! И може ли да направя нещо, за да се почувствате по-добре и да спрете да се оплаквате поне за един ден? Каквото и да е. Обещавам, че ще го изпълня. Само да спрете… За един ден…
            Бабите го изгледаха подозрително.
            - Ние си се чувстваме отлично! Добре сме си така! Нищо не ни трябва! И животите са ни прекрасни!
            И продължиха да си приказват в същия дух, а младежът се отчая и се прибра в стаята си.
            - Млади хора! Нищо не разбират от живота – изпъшка първата баба, която май беше най-отворената.
            - Хвани ги запукай с нещо по главата, барем им дошъл акълът в главите! – каза втората баба и си изпи хапчето за диабета, че го беше забравила сутринта.   
            -  Да ни поучава как да живеем! – поклати глава третата баба.

            И продължиха щастливо да се оплакват. 

Няма коментари: