Всеки ден без неделите трите
баби идват на пейката точно в девет сутринта и си тръгват в единайсет, когато
слънцето напече. Те се поздравяват с пъшкане, пият кафе, ядат бисквити и фафли,
както ги наричат, и си говорят. Темите са едни и същи. Първо се оплакват от
болестите. Първата баба има диабет и внушително количество шипове. Втората не е
добре със сърцето и артритът все повече й сковава пръстите на ръцете. Третата е
много зле с очите, а и слухът й почти го няма. Когато се наговорят за болежките
си, те подхващат темата за децата и внуците, от които общо взето
по-неблагодарни същества няма. След това минават на порядките и изстъпленията
на младото поколение. Ако ги слуша сериозно, човек ще рече, че Апокалипсисът е
дошъл. За капак оставят любимата тема за ниските пенсии и къде чушките били
най-евтини, а орехите били стари и не ставали. Пък на Женския пазар отворили
нова будка, където имало сирене Дунавия за четири и петдесет килото!
Младежът,
който живееше на първия етаж и цялото лято работеше вкъщи на отворено прозорец,
търпя, търпя, но в началото на есента не издържа, кипна, скочи на прозореца и
рече:
- Цяло лято
ви слушам. Не издържам вече. Нищо ли хубаво няма в животите ви?! И може ли да
направя нещо, за да се почувствате по-добре и да спрете да се оплаквате поне за
един ден? Каквото и да е. Обещавам, че ще го изпълня. Само да спрете… За един
ден…
Бабите го
изгледаха подозрително.
- Ние си се
чувстваме отлично! Добре сме си така! Нищо не ни трябва! И животите са ни
прекрасни!
И
продължиха да си приказват в същия дух, а младежът се отчая и се прибра в
стаята си.
- Млади
хора! Нищо не разбират от живота – изпъшка първата баба, която май беше
най-отворената.
- Хвани ги
запукай с нещо по главата, барем им дошъл акълът в главите! – каза втората баба
и си изпи хапчето за диабета, че го беше забравила сутринта.
- Да ни поучава как да живеем! – поклати глава
третата баба.
И
продължиха щастливо да се оплакват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар