ТРЪГНАХ НА ЛЕКЦИИ в края на
първия месец от началото на учебната година. Не бях пропуснал много, но и всичко
си беше същото. Същите незаинтересовани колеги или колеги зубъри. В началото на
следването бях изпаднал в шок, когато някои преподаватели им обясняваха как
четенето на книги ще се превърне за тях от работа в удоволствие. Иначе новите
преподаватели приличаха на старите и хаосът, дори хаосът беше същият, както и
липсата на информация за някои дребни детайли около следването.
Няколко
дни живях като примерен студент. След лекции не се застоявах в университета.
Бързах да се прибера, освен ако не трябваше да чета в библиотеката. Всичките ми
познати недоумяваха от странното ми поведение. Казвах им, че имам семейни
проблеми, нищо повече. Не ми се щеше моята история да достига до повече уши. Вече
знаех колко бързо подобни слухове се разпространяват и набират скорост. Ако
моята наркоманска историйка станеше достояние на приятелския ми кръг,
най-вероятно щеше да ми излезе шеговит прякор “Наркомана”, „Херцога” или нещо
подобно. Вероятно бих оценил чувството им за хумор, но прякорите прилепват изключително
лесно и често остават завинаги.
Бях
се превърнал в страхливо копеле, което пълнеше гащите при мисълта, че може пак да
се издъни. Един-единствен път съм бил това, което наричат примерно дете – именно
тогава. Себеотрицанието ми беше взело такива размери, че се страхувах да споря
с нашите. Бях скапано мекотело, представете си ме като медуза примерно. Загубил
бях способността си да говоря и споря.
Имах
своите аргументи, но можеха ли те да ме оправдаят? Мълвата беше заспала. Боях се
да не я събудя и да не ме захапе за пореден път, а тя само това чакаше. Вече бе
намекнала за възможностите си. Можеше да ме схруска с лекота. Веднъж бях
излязъл слаб противник и не ми се щеше да си представям какво можеше да се
случи при евентуална втора наша среща. Битка, в която тя би била по-силна и
вместо да си играе с мен, направо би ме погълнала в дълбоката си паст. Не исках
да й оставям и най-малката възможност да го направи, ценя кожата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар