ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 37

БОЯН ПОИСКА ДА МЕ ЗАПОЗНАЕ С ДРУГИТЕ. Разказваше как е дошъл в клиниката, придружен от родителите си, които изпитали неподправено щастие от този факт, тъй като отдавна били загубили вяра в него, когато се сети и каза:

            - Колко съм зле! Разправям ти за себе си, а може би първо трябваше да те запозная с момчетата. Така и така ще имаме достатъчно време да си говорим. Хайде да се махнем от тази стая и да видим какво правят.

            Кимнах утвърдително и се понесохме наляво по коридора. По стените висяха репродукции на Дали и на други сюрреалисти. Наистина, казах си, добро място за подобни картини, като се има предвид, че наркоманите са видели сюрреализма в действие. Завихме още веднъж вляво и след десетина метра от дясната ни страна се откри помещение с големината на две болнични стаи. Интериорът се състоеше от телевизор, три-четири малки кръгли маси, столове и диван.

- Повечето още спят, по-точно върнали са се в леглата си след сутрешната доза в седем – подхвърли Боян и поздрави тримата полуспящи, които седяха около една от масите.

Те пляскаха карти и избухваха в истеричен смях, което, поне за мен, не беше най-обичайната гледка сутрин. Боян забеляза учудването ми.

- Те са от новите. Отначало хапчетата удрят силно, но постепенно свикваш и трябва да качваш дозата, което не се случва толкова често. Ако внимателно следиш играта на карти, ще откриеш доста нелогични ходове. Нищо чудно, на момчетата им е трудно да се концентрират и постоянно бъркат, затова се смеят. На себе си се смеят.

Последвах съвета на Боян и без изненада открих, че той е прав. За игра на карти и дума не можеше да става, това беше нещо друго – специфично удоволствие, че не си на себе си и е трудно да останеш рационален, което не можех да проумея. Никога не ми е било чак толкова приятно да пия и пуша марихуана през деня. Правя го само в определени дни и ситуации, които си струват, но това е извън обичайния ми ритъм.

- Пълен филм, какво ще кажеш? Морфинът на таблетки ми харесва повече от метадона. Въпрос на лични предпочитания, разбира се – продължи Боян. – Повечето от хората тук си лягат веднага след сутрешната доза, защото има леко успиващо действие. Но винаги се появяват хора като нашите картоиграчи, които намират по-смислено занимание. И те са прави, копеле! Животът не е за проспиване. Заспиш ли веднъж, може да не се събудиш. Или когато ти дойде времето, ще си спомниш за всички часове, които си изкарал в сън, и ще те хване яд, че си пропилял живота си. Ще искаш да се върнеш, да ги оползотвориш, но няма да има как. Затова съм решил да будувам винаги, когато организмът ми е в състояние да будува.

Съгласих се. И в моята глава бяха прехвърчали подобни мисли.

- От друга страна – продължи Боян, – тук по цял ден се чудиш какво да правиш, щото няма много развлечения, да не кажа никакви. Можеш да гледаш телевизия или дивидита, да играеш на карти и скрабъл и да водиш безкрайни разговори. Това е всичко. Така и на тези, които постоянно спят, не им е зле.

Тримата на масата бяха вглъбени в смеха и в картите до такава степен, че не ни обръщаха внимание, и Боян, в качеството си на гид, продължи да ме запознава с обстановката.

- Дават хапчетата сутрин и вечер. Изглежда си пропуснал сутрешните. Супертъпо, защото нямам търпение да ми кажеш какво мислиш. Морфинът на хапчета е готина оферта. Никой не го беше очаквал, мислехме, че е някаква играчка, ама той не е и някои от момчетата вече проучват как стои въпросът с нелегалното купуване на MST. Така, дори да престанат да ни го изписват, ще можем да си намерим. Човек винаги трябва да има резервен план, нали?

Аз не бързах. Не бях на „ти” с неща от тоя род и не знаех как ще ми се отразят. Закъснението беше добре дошло.

- Забравих да ти кажа, че има два лаптопа на наши хора, но на тях по цял ден се цъкат игрички. Аз не се интересувам от тези работи.

- Аз също.

- Значи поне ще си правим компания.

- Натам отиват нещата.

- Радвам се, че се запознахме, Никола.

- И аз...

            - Всъщност може ли да ти викам Кольо?

            - Викай ми както искаш.

            - Окей, Кольо. А ти от колко време друсаш?

            Реших да му кажа истината.

            - Интересен въпрос. Пушенето на марихуана брои ли се за друсане?

            - Не, говорим за нещо сериозно, хероин, други опиати. Хапчетата са на ръба, но джойнта не влиза в тази категория.

            - Тогава друсам от никога.

            - От никога!? Тоест?

            - Не съм друсал нито хероин, нито хапчета.

            - Ти ебаваш ли се с мене!?