ВЪОБРАЖАЕМАТА ПРОДУЦЕНТСКА КЪЩА НАРКО
ООД, която заемаше офис във въображението ми, започна работа по първата си
продукция. Изпълнявах главната роля, бях режисьор, сценарист, продуцент и
организатор. Продукцията беше нещо средно между филм, театър и риалити формат.
Сюжетът се въртеше около едно “аз”, което никога не бях имал, но което другите
откриваха в мен. Бях в стихията си. Публиката ме прие още от първата секунда и
пожънах шумен успех. Не използвах специални ефекти, задкулисно ръкопляскане и
нагласен смях и често си позволявах да импровизирам, но скечовете ми бяха номер
едно.
След дебюта
завъртях втория епизод. В голяма степен успехът на всяка една продукция зависи
от полагането на стабилни основи. На това се дължи честото използване на двойни
начални епизоди. Колкото по-скоро свършех с ударното начало, толкова по-добре
за мен. Затова без да му мисля много, праснах една ретроспекция и разказах как
съм пропушил хероин...
Късно през нощта в
софийски парк един познат настойчиво ме убеждавал да пробвам. Самият той друсал
от няколко месеца и още си затварял очите пред негативните страни на хероина, и
не след дълго прекършил волята ми, но така и не съм се навил да вкарам иглата
на пластмасовата спринцовка във вената си. Вместо това съм пропушил хероин и до
такава степен съм се зарибил, че едва наскоро съм пробвал венозния начин на
употреба.
- И ето ме тук –
завърших.
Малко оставаше да
изтърся с монотонен глас: “Очаквайте продължение”.
Беше около пет и
половина. Да можехте да видите как ме бяха зяпнали членовете на задругата на
спринцовката. С всяка изминала секунда ставах все по-техен човек, по-симпатичен
и по-разбираем. Разказът ми отприщи вълна от сантиментални спомени за първата
хероинова друсня. Те заразказваха за първите стъпки от житията си на херои.
Имаше тъжни
истории. От онези, в които начинаещият се чувства изоставен и отритнат или току-що
е претърпял житейски провал. Срещаха се и леките и забавни истории на
най-запалените наркомани. Имаше продрусали от посредственост, но такива ги има
под път и над път. Имаше и творци, друсащи за вдъхновение. Изобщо малката ни
групичка беше пъстра. Повечето се опитваха да се лекуват за пръв път. Също като
мен. Само дето аз не се лекувах от пристрастяване...
Няма коментари:
Публикуване на коментар