Аут

- Време е, пичове! – каза Големия.
- Аре стига, бе! Честно? – попита Дребния.
- Не го ли правихме съвсем скоро? Преди няколко месеца – каза Хилавия.
- Ех, Високия ми липсва! Имаше страшно чувство за хумор! – каза Кръглия.
- Ти Високия не го мисли! Той се уреди! – каза Хилавия.
- И все пак Високия беше готин – каза Дребния.
- К’во се занимавате с Високия, бе? – каза Големия. – Високия не е на дневен ред. Той беше част от нас, но времето му свърши и си отиде. Сега е ред на един от вас. И вие много добре го знаете. И затова увъртате!
- Не увъртаме, шефе! – каза Хилавия. – Просто спомени, разбираш ли?
- Така ще ти дам да се разбереш, ако продължаваш да ми се правиш на невменяем, че ще те вкарам в последната дупка на кавала! – каза Големия.
- Добре, де! Но наистина не мина много време… - каза Кръглия.
- Ей! Народът се чувства по-спокойно като го правим от време на време! – каза Големия.
- Народът... Народът… - промърмори Хилавия.
- Хайде сега. Да не ви дърпам ушите! – каза Големия. – Играйте една камък, ножица, хартия!
- Оф! – въздъхна Дребния.
- Хайде! – въодушеви се Хилавия.
- Супер! Не съм аз! – възкликна Кръглия. – Оставате вие двамата, сладури сладки!
- Е, да видим – ти или аз! – каза Дребния.
- Ха! Да те видим сега! Аут си! – каза Кръглия.
- Оф! – въздъхна Дребния.
- Добре! – каза Големия. – Дребния подава оставка.
- А като питат защо я е подал? – попита Кръглия. – Какво правим тогава?
- Как какво? Както винаги! – каза Големия. – Отказваме да коментираме. Медиите сами ще си измислят няколко версии. После просто ще си харесаме една от тях. Важно е оставки да има от време на време! А защо – това си е тяхна работа!

Днес е паметен ден за мен. За пръв път участвах в полицейско разпознаване. Бях номер три. Да, прибирах се. Бях зверски гладен. Спряха ме, за да ме питат дали искам да помогна на полицията. Първо отказах, но когато ми казаха за какво става дума, нещо ме погъделичка и се метнах. Извършителят на деянието беше доста стреснат. Всъщност така и не разбрах какво е извършил. А на излизане полицаят, който ме вкара в това приключение и на когото бях споделил, че пиша, ми каза - стой сега да ти кажа нещо, което може да ти свърши работа. И ми каза нещо, което няма да ви кажа.

Гълъбът

на тротоара - гълъб
главата му липсва
един човек го подритва
преди малко станало, вика
някакви хлапета, вика
му откъснали главата, вика


горкият гълъб, вика
и после само вика
и вика
и вика


хлапета?
ех, тези хлапета
първо си махат главите
после махат главите на гълъби
после се махат нанякъде
и къде да ги търсиш?


а на нас ни остава единствено
по тротари да ходим
да пазим ръцете, нозете, главите си
най-вече ако хвърчим по задачи
или просто хвърчим
в чуден полет
чрез невидимите крила
на въображението си


а на нас ни остава единствено
по тротоари да ходим
и Богу горещо
със свити ръце да помолим


нека не ни вземат за гълъби, Боже
нека не ни атакуват децата
нека избегнем тез фалове -
фрустриращи, фатални, финални
на симфониите на живота ни


ти чуваш ли, Боже?
ти чуваш ли?
и един черен гълъб
от черните облаци се показа
и кацна на плочките на тротоара
опита да грачи
не му се удаде
тогаз ме погледна
и започна да плаче

Усещане за миг

Сърцето ти е в задния ми джоб,
усмихна се, погледна го,
а той мълчеше.

В джобовете й други
имаше от неговите карантии,
алвеоли, левкоцити.
Тя ги пръскаше около себе си
като монети, които в пороен дъжд
летят към шапката на уличния музикант,
чиито струни затрептяват в тишината.

Глуха, пъстра, дива тишина.

Тя не спираше да казва
теоремите на съществуването си,
които го обграждаха
като ахейска армия пред Троя.
Той знаеше, че всичко е възможно,
щом случайно падналият
в пръстите й плод
довеждаше до войнствен кръстопът.

Той знаеше, че всичко е възможно.
А знаеше и повече.
Но се стаяваше в сенките
на нейното сияние,
трептеше в него.
Пред очите му се рееха
мушиците на други сфери.

Неговата сфера бе отворена към нея.
В нея чувстваше живителната сила на смъртта,
която води до деца, до плод, до раждане.
В нея се докосваше до тъмнина, която свети.
До мрак, полепнал по ъглите,
който с наближаването на нощта
разпръсква свойте атоми и кварки
по предметите, телата и душите.

Той слушаше, примигваше, изтръпваше
с бодлите таралежови на случката,
на срещата, на взрив голям,
от който битието си започват бебета –
звезди, галактики, вселени.

Ритъмът й тропаше със своите крака
по въображението му.
Извираха оттам и други песни –
най-вече религиозни хорове,
промъкващи се в атмосферата на храмовете
сред тамян и свещи,
сред индийски клечки,
сред миризмата на сапуна,
който е пречистил нечии нозе,
преди да се изправят съкровено
пред съкровения си Бог.

В божественото жури
срещат се и други спътници,
съратници,
съветници,
чиято главна мисия е да не съдят.

Ти чуваш ли, сърцето ти е в задния ми джоб,
повтори тя,
а той се сепна.

Изминал беше само миг.

Край нея времето забравяше
за своите закони.
Край нея най-суровите закони
забравяха за времето.

Така бе постоянно.

Не ме лъжи, усмихна се горчиво той,
сърцето ми не е във задния ти джоб.

Те бяха неразделни.
Но във общото им електричество
тя беше късо съединение,
тя беше изгоряла свръзка.

И все пак той дори насън я помнеше
и спомняше си за течението,
в което го повличаше като дете.

Сърцето ми не е в теб,
сърцето си ми ти,
изрече той
и млъкна.

Тогава тя помръкна,
погледна го с неудобството
на този, който причинява болка.

А той за сетен път не смогна да я убеди,
че любеше не само нея,
а също болката по нея.

И беше хубаво.
И беше светло.
И беше вечно.

Днес ще се излагам. Всички жлаещи са добре дошли.

Ако искате пълния поетичен пакет за вечерта, елате преди това на премиерата на Илко Димитров в Перото в шест и половина. После можете да дойдете по свободна воля в Хралупата или да организираме три синджира публика, която да дрънчи с оковите си по "Раковски".

А тази неделя започва курсът по писане на поезия, който организирам. Публикувам информацията тук, ако някой проявява интерес...

КУРС ПО ПИСАНЕ НА ПОЕЗИЯ С ИВАН ДИМИТРОВ

Ако сте изкушени от писането на поезия и искате да научите повече за този специфичен жанр, заповядайте на курса по писане на поезия на Иван Димитров. В него под формата на игри и упражнения ще навлезем по-смело в процеса на създаване на поезия. Ще се налага да четем, но и ще си играем, ще се вдъхновяваме и ще се учим как да поддържаме сетивата си във форма, която да ни позволява да откриваме поезията във всекидневието и да я изразяваме.

Иван Димитров е поет, писател и драматург, който има зад гърба си 6 книги. Завършил е Българска филология и разполага с богат опит. Участвал е в различни уъркшопи, на свой ред е преподавал. И ще бъде повече от щастлив да сподели познанията си с вас.

Курсът е с продължителност 5 поредни недели и ще започне към средата на ноември.

Цената му е 100лв. За предпочитане е групата да е малка.

За повече подробности можете да пишете на имейл ivandimitro@abv.bg (без 'v' накрая!).

Ако се притеснявате, че тъкмо в неделите нямате време, всичко подлежи на уговорка. Има въможност занятията да се състоят и в други дни от семицата и други часове. Но това зависи от групата, която ще се събере.

За насилието над българските жени

Според българските патриоти насилие срещу жени в България няма. При някои разговори с подобни индивиди съм чувал те да казват, че от друга страна няма нищо по-нормално от това да удариш някому два-три шамара. Вижте сега, ако това са ви традиционните български ценности, разбираемо е защо живеем в кочина.

Спомням си как пред 2013 живях на Парчевич и съседите ми правеха страшно шумни скандали. Понякога се опасявах за жената. Веднъж просто излязох по домашни пантофи и надъних няколко юмрука по металната врата. Отвори ми мъжът (който именно вдигаше цялата гюрултия). Ами... Беше към 1 и 60, изкрещя ми нещо там защо съм му бил тропал по вратата. Аз му изкрещях, че ще викна полиция, ако продължава в тоя дух. И после за известен период от време беше кротнал.

Та... Знам, че изисква някаква загуба на нерви. Но говорете на идиотите. Заплашвайте идиотите. Нарушавайте комфорта на идиотите. Защото идиотите днес ще набият някоя жена, а утре ще убият друга. Просто защото по този начин си изразяват емоциите и нямат елементарни сетива за допира с деликатната естетика на женската красота.

#metoobg

За свободата

По пътя към Централна гара видях един гологлав младеж с тениска с надпис: “Свобода или смърт”. Което ми навя мисли относно това колко е сбъркана представата за Възраждането. Не, гологлави приятелю. Не става дума за едно елементарно освобождаване от турците. Нито за това всички турци да минат под ножа, както много ви се иска. Става дума за постигането на една свобода, която те прави завършен и истински човек. За една духовна свобода, без която физическото освобождаване би изгубило смисъл. Както, впрочем, е станало до известна степен. И от което всички патим. Защото държавата ни е направена и продължава да е обитавана от хора, които се чувстват дълбоко несвободни.

Автобиография

Аз нямам име,
имената ме плащат,
имам фобия от тях,
заливат ме вълните на страха.

Днес всичко е така определено,
днес всичко има своя дефиниция,
всичко е точно заковано на стената
на познанието като пеперуда.

Душата ми родена е в Париж
в началото на 18-ти век,
о, светлините вечер,
Парижкият салон…
А художниците?
Веднъж видях дори Балзак –
той пиеше кафе
и пръстите му бяха целите в мастило.
И отново бе фалирал.

А тялото ми?
Тялото ми е родено в 1980-та.
В пластмасовия век,
в годините преди десанта
на компютрите и виртуалното –
проклет, продажен и пустинен век,
в който пъзели пълзят в празнотата
на космическия вакуум
на отсъстващия смисъл.

Хей, къде си, смисъл?
Накъде си тръгнал?
И с какво те отегчихме,
че да ни обърнеш гръб.

Ето, вижте ми лицето:
бръчки, кожа, вежди, вени.
Косата ме завива като одеяло,
мъркам в нея като котка.

Изглеждам ви заспал, знам, защо ли?
Дали насън будувам?
Или в будността си спя, сънувам?

Със сезоните съм скарана.
Ще речете, че е октомври,
но тамън от зимата излязох.
За мен сега е пролет,
скоро идва лято.

Очаквам също петия сезон –
да ме разлисти и напъпи,
да ме обърне
и всеки час миглите ми
в свойта центрофуга да обръща.

Какво ли търся тук?
Аз търся онова,
което единствено присъства
чрез отсъствието си.

Защо съм тук?
За да пребъда
като мравка,
есенно листо
и стрък трева.

За да поема светлата история
на най-баналното кат камък,
да я приютя в недрата си
и да изчакам миг свещен,
за да я изразя.

Това съм аз.
И толкоз!

Бродя из света,
къде ще стигна
и с какво ще се завърна вкъщи,
това ще каже само времето,
което си тиктака и обича да мълчи.

А аз ще пърхам!
Толкоз!

Относно Валери Симеонов

Мога ли и аз да кажа нещо за Валери Симеонов, защото се зачетох в изказванията му с голямо закъснение и ми кипна!

С две думи... Може ли след повече от 25 години преход някак да бъде прекъсната вълната от политици с видимо ментални отклонения. С едно нечовешко мислене, в което личното АЗ представлява най-голямата ценност в съмнителния Космос, наречен България.

Може ли да реформираме българските политици по някакъв начин? Молба ли да подадем някъде? Какво да направим? Как да научиш нолкова безочливи и арогантни типове (не бих ги нарекъл човешки същества), че когато си политик, ти си публична личност и твоето говорене не може да бъде на ниво "селски бек". То дори да беше на селски бек, щяхме да сме цъфнали и вързали - това е говорене на свиня, която претендира, че е човек, защото някой учен й е обяснил, че свинското сърце е много сходно с човешкото.

Как да стане тая реформа? Как да свикнат "политиците български" (които нито са политици, нито са български), че има нещо наречено политическа отговорност и когато се накендзаш в ефир, трябва да си подадеш оставката. А не да чакаш някой да ти я иска и да обясняваш, че не са те разбрали.
Валери, миличък. Разбрахме те. Проблемът е, че "политиците" си отглеждат население от тамагочита (с вградени мелодийки на чалга парчета), и критическата маса сме прекалено малко. Още повече, че се напатихме от протести през последните години. И се поотчаяхме, че с протести може да се задвижи нещо. Защото вие просто сте безочливи, самовлюбени, разпищолени, опростачени, неграмотни, неадекватни същества, в които (повтарям) няма нищо човешко.

Оттук-насетне какво ще стане? Нищо... В момента масата е малко, а дори да е голяма, видяхме, че могат да се вдигат и контрапротести. Просто "политиците" се правят, че не забелязват. И единствено партиите-майки могат да ги отзовават, не и гражданите.
А ако това правителство наистина се крепи на Валери, тогава, пфу... Няма да коментирам, защото ме е гнус!

Свръхнова (парче)

Изхвърля ме моторното превозно средство.
Присвиват се очите ми от слънцето.
Закрити са зад щитовете на стъклата черни
на черните ми очила.
И няква песен се върти в кратуната,
която често бъркат със глава.
Нахлува шум в ушите -
автомобилен океан,
в който плуват рибките
на от онези звуци,
дето те пронизват кат бургия.
Краката закъсняват за поредна среща.
Не бързайте, сладури,
не вкарвайте излишен стрес
в и без това стресирания организъм на човека,
в докрай стресирания часовник с кукувица,
зовящ се вечен ден.
О, дни, така се точат като дъвка,
джвакат и предъвкват,
докато загубят секъв вкус.
И чува се от ниска и невръстна ученичка:
"Мали-и-и! Требе да проверим,
че ми закъснева с две седмици!"
Каква баналност!
И това е.
Точка.

Хаймана

Момчето приема първия учебен ден стоически. Не мрънка, не извива гласчето си по най-високия начин, на който е способен, за да се опита да се измъкне. Приема дори цветята, връчени от майка му, които веднага се озовават в еуфоричната начална учителка. Въпросната дама не спира да изнася лекции за сакралността на първия учебен ден и за всички предимства на положението (а ако питате ученика – на дереджето), които носи фактът, че сега той ще бъде в трети клас.

След скучната церемония, на която не пускат едно свястно парче – всички песни са онези, които неизменно съпровождат подобни поводи – децата се качват в клас. Учителката тегли още една реч, след което моли учениците да си запишат необходимите учебници и помагала, за да си ги купят при първа възможност.

По навик момчето води записките си на телефона. То е свикнало да пише на дигиталния екран. Дори не се ограничава с редовните списъци за пазаруване, а трупа в паметта на машината и свои лични наблюдения. Ако някой ги видеше, би го нарекъл бъдещ писател, но ученикът ги крие с упорството на магаре.

Едно не може да разбере ученикът. Какви са тези хартиени учебници! Това не са ли отломки от едно различно време. Не може ли да учат на таблети като в нормалните държави. Но от личен опит, а и от постоянните приказки на родителите му, то е свикнало с мисълта, че държавата, в която живее, е толкова далеч от нормална, колкото е Луната от Земята.

Скоро обаче учителката забелязва момчето, извадило телефона си. И тъй като това е един от редовните проблеми и основна причина за разсейване сред младото поколение, тя на мига избухва.

- Я да си прибираш телефона! На какво прилича това? Тръгнал още от първия учебен ден да нарушава правилата. Ей! Сега като те хвана! Я си дай бележника!

Момчето с неудоволствие прибира смартфона в раницата и занася чисто новия бележник на учителката. Тя му пише забележка.
Вечерта ученикът е принуден да покаже бележника на родителите си, които здравата му издърпват ушите.

- Хаймана с хаймана! От теб няма ли да излезе човек! Да си цъка на телефончето! Продължаваш ли в тоя дух, ще видиш смартфон през крив макарон!
- Но, но…– опитва се да каже момчето, но родителите са прекалено шумни и неотстъпчиви.

Това е. Хаймана си беше и хаймана си остана!

* Снимката, с която е илюстриран разказа, е на Анри Картие-Бресон (бел. авт.).

Не сме лесни за съвместен живот,
о, ние, клетите пишещи човеци.
Тя лежи в леглото след възбудената нощ,
някакво одеало неуспешно се опитва
да скрие голотата й - сякаш Ван Гог
да се опита да скрие лудостта си,
сякаш някоя досадна бяла якичка
да прикрива кухата си пластмасова реалност.
От леглото стърчи едно краче,
нищо не може да се сравнява с теб
пее биполярната Шиниъд О’Конър,
пригласям й, унасям се в тъгата й.
Гласът ми крачи ниско, забил поглед
в земята на мъртвите поети.
О, колко братя по оръжие са си отишли,
си отиват, ще продължат да си отиват
от тоя башибозушки кенеф, що се зове
държава,
от тая омарна мараня, що се зове родина.
От завивките лъщи потното и дупе,
спи на топло и топло се облича,
аз гледам като пън и я обичам.
Извивите на плешките й са особено
антични. Като създадени от някой
древен грък са. Като изреченията на Сенека.
Като грегориански мистични песни,
отекващи в пълната земя на тамяна.
Така не искам да се облича.
Аз я обичам. Меката сутрешна светлина
я гали с нежността на сърна на сутрешна
полянка. Така искам да я галя и аз.
С меланхолната красота на Новите
и старите генерации, в които виолетови
генерали дефилират по ревюта в чест
на Тангра. Аз съм пълен кретен. Повече
от пълен. Световен шампион съм на
световното по висок кретенски скок.
В дербито на кретенията отбелязах
хеттрик. Можех и още, но треньорът
ме смени. Било обидно. Прекалено сме ги
скъсали от боя. Така ли? Те бяха родени
скъсани и добрички. Като купешки скъсани
панталони, от което драйфам на пристъпи.
Тя спи. Светлината я гали. Аз я обичам.
Но съм кретен и това е. Пиша това стихотворение и съзерцавам. Вместо да
вляза в леглото и да се отдам на най-голямата
поязия, която се нарича любене и родината
й е в утробата. Аз пиша. Съзерцавам.
И съм сигурен - тя ме съзерцава насън.
И ще ми го каже, като се събуди.

Как сладко те обгръща тишината

Как сладко те обгръща тишината,
когато си я дълго-дълго чакал.
Стоял си в кръчмата сред некъв дим,
говорил си със келнер бърз и мним.
Живеем днес във времето на бързащото време,
ботуш испански станало е неговото стреме –
уж да ти помага трябва да вървиш,
а пляска те със всичка сила със каиш.

Но думата ми беше уж за оня келнер,
пристигна и изчезна, де се е намерил,
или други са го търсили по пустите земи
на кухните с готвачки, пълнички жени.
Но думата дори не бе за оня келнер,
а за тишината плътна и за липсващото време.
И как след глъчка и един айрян,
излизаш ти на въздух не намръщен, а засмян. .

Тишината те прегръща и прониква
и мозъчните гънки млъкват, а не викат.
Блаженството разлива се по крайниците и корема
и за глупостите на бита престава да ти дреме.
Тогава някой казва: хайде да вървим.
И тръгвате към некъв бар любим,
говорите си кротко, чисто, маргинално,
а някой пие чак от сутринта банално.

Говорите, танцувате, трептите и пръхтите,
дърдорите по пътища нагоре и надолу вити.
Накрая се сбогувате, ех, скоро пак, но скоро как,
когато бачкането ни тежи кат неразтурен брак?
Е как кога? Млъкни, идиот! Тогава. Може в бащината къща,
липите са ми точна бройка, но пък имам тъща.
Прибираш се с такси, което изморено
докарва те до жилището ти във зимата вглъбено.

Събличаш се, оправяш се и лягаш във леглото
и със тишината се завиваш, щото
и глад не чувстваш, нито студ,
когато по безмълвието си луд.
Живеем днес във времето на бързащото време,
ботуш испански станало е неговото стреме –
уж да ти помага трябва да вървиш,
а пляска те със всичка сила със каиш.
Как сладко те обгръща тишината,
когато си я дълго-дълго чакал.

Кенефна песен

КЕНЕФНА ПЕСЕН

Когато в късна доба след работен ден
прибра се Ваню от графити уморен,
веднага се напъха във клозета свой,
извади си маркуча кат фалшив герой.
И без дори за миг да се замисли
във мивката се Ванката със кеф изпишка.
Не спеше вкъщи той, а във хотел разбит,
рисуваше картинката на чуден кит.

Парите идваха от някакъв проект,
опитваше се той да стенописва без дефект.
За зла беда на нашия герой обаче,
не беше сам във стаята на плача.
Делеше я със някакъв кретен и пълен сноб,
човек с “критерий” и с колело.
Те спореха чутовно дни и нощи,
основно за кенефа и за българските пощи.

А нашият герой бе в крачка хванат и изобличен,
дори преди да е разкарал своя член
обратно в дюкяна свой и да го изтръска,
нахлу съквартирантът спретнат и избръснат.
И този път той прасна Ваню по главата -
така безсрамно бе развял байряка!

- Говедо мръсно, скапана свиня!
Аз казах ли ти за кенефа, твоята жена
въобще не знам те как търпи.
Но сред жените, вярно, има и свини!

И Ваню без дори да се замисли
го шибна по главата и му каза:
- Дрисльо,
ти мен обиждай, но за моята мома
не казвай дума, че с една тръба
желязна като те подпукам ще заспиш,
ще те пречукам и един дикиш
ще видиш ти, но някой път
от тези, другите, ти чуваш ли, капут?

И оня млъкна и не в земя, а в под потъна,
да каже нещо неспособен се напъна,
направо си излезе здравичка посърнал
и по нощите късни май се е завърнал,
когато Ванката заспал бе като пън
и се въргаляше в халюциногенен сън.

Какъв да е сънят освен спокоен, безметежен,
със хъркане гръмовно и шум като строежа,
който във съседство цял сезон работят
иллитерати някакви и пълни идиоти.
Какъв да е сънят, когато мъжки
изпикал си се във мивката и чушки
видял е твоят най-сериозен враг.
Сънят тогаз особено е благ.

Песен от есента

Мисълта за напусналата те любов
е като есенния вятър,
прекрачващ тихо през прозореца ти.
Той навява спомени за лятото -
ах, голи момичета по нудистките плажове.
Той намеква за зъзнещия мраз
на зимната приказка,
в която всичко мръзне до омръзване,
дори ескимосите със своите
сто думи-самота за снежен ад.
Той обещава бялата лястовица
на люляковата пролет,
в която уханията на новата любов
ще накарат сетивата ти да лелеят
по всичко, що е било, бъде и ще пребъде.
И така отново започва любовта.
И така отново?
И така!

Неделя

Когато си гладен и тъжен,
сдъвкваш ли тъгата,
която заядливо те яде?
Кажи ми, мое дете,
навършило едва два века.
Спускащо се по пързалката,
коленете - вечно ожулени.

В парка е тихо безвремие,
мънлив минувач е изпуснал
стрелките на часовника
под колата на безделието.

Неделя.

Жилава жена слуша
музиката на листата
на слушалките, излизащи
от нейната връзка със света.
Я, какво ръкоделие...

Неделя.

Някой извика името ми,
но той всъщност е викал на кучето си:
тази рунтава останка
от отминали епохи.
Къде се е скрило веселието?

Неделя.

Ох, бе, дядо,
ти, дето си още в утробата,
едва си заченат и плуваш
в морето под планината -
корема на твоята майка.

Когато съм гладен и тъжен,
тъжям и това е.

Късо съединение

На вратата ми се звъни, което ме учудва, защото се случва рядко. Отивам да отворя с предположението, че най-вероятно е човекът, който събира таксата за входа.

- Здрасти! - усмихва ми се съседът от долния етаж.

- Ъъъ, здрасти - недоумявам за какво може да ме търси.

- Абе крушките ми гърмят - започва той.

И обяснява как електрическите крушки на полилея в хола му са изгърмели, той ги сменил и новите също изгърмели.

- Ама аз нищо не разбирам от електричество - съчувствам му аз.

- Дали ако сваля полилея и монтирам фасонка ще стане - продължава той, впускайки се в нови и нови детайли.

- Не знам - казвам. - Нищо не разбирам от такива работи.

Той продължава с различните варианти и с разнообразни питания, на които няма как да отговаря.

- Въобще не ме бива в тези неща - опитвам отново.

Той ме пита защо се получава късо съединение.

След петнайсет минути решава да си опита късмета при друг съсед. Пожелавам му късмет и затварям вратата.

И сега се чудя какво е това късо съединение в комуникацията между мен и съседа. И не мога да си обясня откъде идва проблема и има ли проблем изобщо.

Май ще сляза да питам някой съсед...

ПАДАЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Един московски журналист, критикуващ режима, се надвеси през балкона, падна и умря. След него се подаде втори журналист, но и той загуби равновесие, падна и умря. Трети журналист, този път разследващ, дойде, за да проучи какво е станало с двамата му колеги, но се подхлъзна, падна и умря. А после същото се случи и с четвърти, пети, шести журналист.

Когато и седмият се строполи върху купчината трупове, ми омръзна да ги гледам и се прибрах вкъщи. Щели да дават новото риалити предаване, в което отравяли врагове на Русия наживо.

Помогнаха на бай Ганя да събуе от краката си черните официални обувки, нахлузи си той едни цървули - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече истински българин...

Българските дупки

Докато шофирах към редакцията тази сутрин, нямаше как да не забележа, че на места пътното платно съвсем е превзело дупките, които представляват пътищата в нашата славна родина. Срамота! Как може така! Та нима от най-крехка детска възраст не сме закърмени с познанието, че пътищата в България са направени от дупки? Нищо чудно! Всички сме наясно, че традициите по нашите ширини изчезват с такава скорост, че физиците са принудени да пренаписват физическите закони, според които няма скорост по-висока от тази на светлината. И все пак… И все пак…

А винаги се намират антибългари, които противно на всяка логика протестират срещу българските дупки. Историците, иска ли питане, се опитват по какви ли не начини да им набият в главите, че дупките са естествения хабитат по тези земи. Че те са съществували векове преди пътищата и че е против законите на природата те да бъдат обличани с грозени и изкуствен асфалт.

- Колите се чупят! – клатят глави умниците.

И нищо не разбират, колкото и да напъват клетите си подобия на мозъци. Защото дупките носят на плещите си българската икономика. И вместо клатене на глави, всеки примерен гражданин ще използва невероятната възможност, която държавата му поднася на тепсия, и ще си смени колата.

А колко улици са пръснати из дупките на България! И как гальовно се подрусват автомобилите в дупките! И какви нежни звуци предизвиква опирането на шасито в асфалта, когато колелото на автомобила с трепета на среща между двама стари приятели се гмурка в поредната яма! Ах! Ах! Ах!

Затова ви моля, българи! Грижете се за българските дупки! Пазете културната си идентичност! Не слушайте вражеските елементи! На тях им плащат, за да проповядват своите нелепици и да мътят вашия разум. Но всичко опира до вас! Не се поддавайте!

По-добре се включете в нашата протестна нота, надайте вой! Нека с общи усилия спасим българските дупки, защото нашите предци са пропадали в тях, ние пропадаме в тях и ще е жалко да ограбваме бъдещите поколения от тази привилегия. Затова и очакваме да ви видим на нашето протестно шествие, насрочено за идващото куково лято! Нека заявим на българските управници, че те незабавно трябва да ремонтират нашите все по-западняшки улици и да запълнят пътните платна с колкото се може повече дупки! Нека да държим на своето! Защото дупките са в нас и ние сме в дупките.

Що правят хората, а що правим ние (Христо Г. Данов)

На сегашно време в Европа где се въриеш и обърнеш, всъду гледаш чудеса-чудес! Навсъде те плени красота, навсъде те удивлява мъдрост, навсъде те омайва изкуство на човешкия дух! Желаеш ли да видиш напредъка на Европа, погледай на нейните работи и ти щеш се въздивиш на тая мъдрост и изтънченост на човешкия дух. За щото някога не си могъл ни да си помислиш, днес го прави ръка човеческа. Щото у нас наричаме гяволии и врачолии, казват ти книгите, че не е друго освен влияние на естествените сили, чрез науката.

Мислиш ли, че Европа е на свършване със своите мъдрувания, т. е. че няма да напредва повече? Лъжеш се. Докле слънцето на света грее, все ще бъде и напредък! Човешкият дух, охрабрен от своите произведения, все ще се сили да напредва повече и повече. Той не познава никакви пречки, той не взема нито от временни, нито от местни, нито пък обстоятелствени пречки.*

(* Това се показа преминалата година у французите, които и в най-големите си бедствия, когато бяха обиколени в Париж от неприятеля, изнайдоха леснота, та изхвръкнаха с балони като птички по въздуха, за да се споразумеят със своите братя на кой начин биха могли да си помогнат в тая крайна тяхна неволя.)

Ние живеем сега в бързо време, ние живеем в тока на най-бързите случаи и идеи, които са вече повлекли след себе си народите. В тая епоха, в която ние живеем, една година извършва толкоз нови работи, които някога векове не са могли да направят.

Но от где и от що произхожда това? - от науката и от многото знаене - от просвещението!

Па докле просвещените народи, водени от науката, всякой за себе така като мравки се трудят, работят и напредват, тежко и горко нам, които седим тъй със сгърнати ръце, та гледаме що правят хората, а неокопищаме се да се помръднем напред от това наше мъртвило, в което се намираме. Но въз това още и казваме и вярваме, че "светът ще пропадне от ученето!" Вярвайте ми, че всякой оня, който мисли, още малко му трябва, па и да му се не ще, ще постане слуга и роб на чуждия напредък.

Напредъкът е вечен. Това е вече припозната истина. За всякой оня, бил народ или частен човек, който не крачи със същите крачки, той назадва! А пък който назадва, той най-сетне пропада.

На сегашно време часовете за народния живот са години и само ония народи могат да се надеят за по-добра бъдащност, които не пропущат ни един часец да не работят за своя напредък.

А що правим и как сме ние в това отношение?

Ние, захласнати в своите частни интереси и омаяни от междуособните ни кавги и крамоли, оставяме не часове, но и цели години да изветряват, без да поработим нещо за нашия напредък. У нас всичко добро пропада във вражди, наместо да се върши работа. Ето отгде ние нищо не знаем, нищо не можем и нищо нямаме. Заради това днес всичкий образован свят държи нашия български народ за най-последен в Европа! А това, за жалост наша, наистина си е тъй.

Аз зная, че на това мое неприятно изражение мнозина щат гракнат да рекат, че криво съдя за своето отечество. Ала ако не е това тъй, то като се броим от 6-7 милиона народ, где е нашият университет, който да ни произвежда стръчно учените хора? Где ни политехническото училище, което да ни дава изкусни вещаци за всяка работа? Где ни гимназиите, в които да се прераждат нашите синове за бъдещи зрели мъже и достойни граждани? Где ни са духовните училища, които да ни приготовляват достойни свещеници, учени проповедници и истинни пастири за народа? Где ни са добре наредените девически училища, които да ни възпитават добри учени майки за народа? Най-сетне где ни е божем едничкото учителско училище, в което да се приготовляват нашите народни учители, за да бъдат достойни за своето високо звание? А где е нашата общонародна книжница, где ни книгите и какви и колко книги имаме ние? Видели ли сте негде в някое училище у нас да има достатъчно книжница, в която един учител да може да найде всичко, що му трябва за подпомагане в своя предмет, в своята работа? Кое училище у нас е снабдено с всички спомагателни средства за изучаване някои науки, които без това другояче не могат се преда ученику? Или, което е още по-чудно, чули ли сте да има у нас негде две общини, на които училищата да имат еднаква програма?! Като се броим от толкоз милиона народ, колко и какви вестници се издават у нас и по колко листове се пръскат от тях между нас, па и как се плащат те от нас? А где ни учените и други дружества за подпомагане народа ни във всяко отношение както морално, тъй и материално?

Като живеем в страна, подобна на обетованата земя, где ни напредъкът в домоводството, где го в земледелието, а где го в занаятите и търговията? Защото, що не бихме могли ние да имаме, а нямаме го, но за потребата си се принуждаваме да го търсим другаде. А това стопанство ли е, икономия ли е? От друга страна, гдето пак нищо нямаме, а не можем да го направим, но правят ни го чужди ръце и продават ни го скъпо; а това работа ли е, и занаяти ли са, гдето ги имаме ние у нас? А това, гдето едно нещо ни не достигало, а пък от друго, ако и да артисало, а то залудо пропаднало, защото нямаме съвременно кому да го продадем или от кого да го купим, или пък ако найдем да купим една стока от четвърта и пета ръка скъпо и скъпо, а продаваме я насила - с хиляди лъжи и клетви, и то повечето пак на вяра и със загуба. А това търговия ли е, дето я въртим ние?

У нас най-първите съществени условия за поминъка ни, като земледелие, лозарство, скотовъдство, свиларство, пчеларство и други стоят още на оная степен, на която са били и преди стотина години!

А где са нашите фабрики? Где ни железниците и добрите пътища? Где са нашите дружества за подпомагане земледелието, скотовъдството и пр., и пр.? Где ни божем по едно училище за тия толкоз съществени стръки за поминъка ни, които са били и още дълго време щат бъдат за нас всичкият ни живот и поминък, като не умеем друго повече нещо?

Где са нашите търговски съдружества, които да ни донасят всяко нещо от мястото му, от първа ръка?

И още колко, колко неща трябваше ние да имаме, а нямаме ги. Ах, от всичко това у нас няма ни поем, няма ни спомен!

А от що произходи това? - От нашата простота, в която сме потънали, па не мислим да се поотърсим някога от нея и да си поотворим очите, та да видим що прави светът, да правим и ние. Но превзети от различни страсти, ядем се като риби един друг. Всякой се обладал от най-горна степен самолюбие, всякой работи само за себе си, а за другиго не ще и да знае: гражданинът не промишлява за селянина, а селянинът нехае за гражданина; ученият не поучава простия, а простият не взема от учения; богатият не помага на сиромаха, но и сиромахът не приближава до богатия. И така на една страна владее охала и надутост, а на друга - лудо нехайство, па - и двамата в ямата! Тук никой и не помишлява, че всички ние сме едно тяло, че интересите ни са общи и че всички еднакво трябва да се стараем за общото ни подобряване както нравствено, тъй и веществено, ако искаме да бъдем и частно всякой за себе добре. Но всякой ударил по своему и само за себе, па где пукнало, да пукнало. Според това чудно ли е гдето всички наши общи работи у всяко място вървят тъй наопаки? Чудно ли е гдето сме остали духовно-нравствено тъй назад, та не знаем накъде да се обърнем? Чудно ли е гдето сме изпаднали веществено тъй зле, та нямаме нищо-защо за по-добър живот? Чудно ли е сега, гдето и о царска заповед ни се повърнаха отнетите черковни правдиви и предостави ни се да бъдем господари на своя дял, стопани на своето добро и свободни да се разполагаме с нашите черковно-народни работи както щем, а ние и тук, ако на една страна се напрягат с все сила да работят за наредбата на общото ни добро, на друга седим втрещени, та гледаме сеир отдалеч, като че ли сме от друг народ, от друго племе?

Подобряването на народната ни съдба зависи само от нашето умствено развитие и обогатяване с различни познания - от просвещение!

Ала где и как биха могли нашите млади да постигнат това, при тая наредба на народните ни училища ли? Никога. Затова ни увери вече многогодишен опит, че те не са в състояние да направят това, защото не сме знаяли и не знаем как да ги наредим или и не искаме да ги наредим по-добре. Сегашната наредба на народните ни училища не отговаря на това време, па и с тая, колкото я имат, те пак не могат да принесат оная полза, която можеше да се очаква от тях, защото те се постоянно бъркат, постоянно страдат в успеха. Те страдат по негде от самите учители, които или със своята неспособност, или със своето лошо поведение, или от нехайство в работата си вместо полза приносят вреда на учениците си. Но повечето училища се бъркат от самите граждани. Големите училищни безредици и бърконии, честите променения на училищния ред, дори и техните затваряния по Негде произхождат само от междуособните партизански борби на гражданите, които на повечето места се месят в училищните работи не от родолюбиво чувство водени, за да послужат на светилището на науката, и не за неговото добро, но за да си послужат през него на своите страсти или на своите интереси. Така един става училищен настоятел с намерение да обори неприятеля си, друг влиза, за да може да си отмъсти някому, трети приема тая служба, за да може да си разпространи интересите, а четвърти само да се докопа до училищната каса, за да се награби. Или ако един влиза, за да покровителствува учителя, защото му бил роднина и приятел, а друг се пъха в училищното настоятелство, за да изгони учителя, защото не бил по неговия гъдел. С една реч, всякой иска да употреби учителя за мекере на своите страсти. Па има и такива, които стават училищни настоятели само за да се бъркат в това, което им не е работа. Ако ли се случи някой разбран да поеме тая служба от родолюбие, да послужи с чиста съвест и искреност за доброто на училището, за успеха и просвещението на младите, то щат се найдат пък някои неразбрани да разбъркат работата, та пак да се препятствува на добрата наредба, колкото я има. Така една партия, като надвие на друга, събаря заедно с нея и учителя им и доводи на негово място друг по своя калъп. Но той, ако е ней угоден, не е пък по гъдела на трета партия, та - хайде и той се заменува с трети и т. н. И след всяко променение на учителя менява се и целият училищен състав и ред, а горките ученици - нашите бъдещи надежди - губят златното си време напразно, пребиват училищните прагове, изтриват голите столове и вместо наука учат се на мюзевирлици, а вместо на благонравие - на разврат и пр., и пр., и тъй новото наше поколение вместо да изпреди, а то остая пак по прежнему. Според това чудно ли е, гдето не напредваме ние нравствено, гдето нищо не знаем и гдето във всичко си остаяме - и занапред все пак по прадядовски?

Подобряването на народната ни съдба зависи още и от нашето веществено обогатяване. Ала как ще може да бъде то скоро някога у нас, като за него трябват съединени сили, нужно е голямо доверие помежду н и, иска се подпомагане един другиго и въобще чистосъвестно братско споразумение за всяка работа, с една реч, всякой член да гледа своите частни интереси в общото добро, аненаопак и.

Но кой е тоя майчин и бащин от нас, който да притежава тия най-нужни свойства за в дружествения живот, за напредъка на всяка добра работа? Никой? Ако ли се намират изпомежду ни на стоте 2-3 души хора честни, хора добромислящи и с по-добро състояние, та желаят да отделят нещо, за да подпомогнат било общинска работа, било някое търговско-дружествено предприятие, а те, като слушат лъжите на едного и клеветите на другиго, като гледат грабителството на тоя и нехайството на оня, променят мнение и изгубят поверение от всякого, па се теглят от всичко настрана, без да могат да ползуват и да се ползуват. От това не могат да се предприемат у нас никакви по-големи работи било в търговско или в друго някое отношение, защото нямаме за това главния капитал - поверение помежду ни.

Ето, братя, това ни е истинският юриек от нашето образование и от нашия напредък. Това правим ние!

Ала като се пита за една болест как се лечи, така питам и аз коя е същата причина на тая наша неволя?

Гдето ще би друг път, то сега му е времето да бъда искрен и отважен, та да извикам колкото ми глас държи, да се чуе на вси страни из нашето мило отечество, и по селата, и по градовете: На всичкото наше зло, на всичката наша неволя причината са само и само гъстите тъмни мъгли на незнаенето, в които като слепи блудим и спрепинаме се! От незнаене нямаме по-добри училища; от незнаене са тъй побъркани и тия, които ги имаме; от незнаене нямаме учели хора и всякакви книги и вестници, които да ни просвещават и оправят към доброто; от незнаене нашите занаяти тъй запряха, търговията не върви и алъш-вериш няма; от незнаене не можем да си оправим досегашната работа или да се охванем о друга нова; от незнаене нашата земя не ражда толкова, колкото би могла, и май пропада напразно и това, което добиваме насила от нея; от незнаене нашият добитък е тъй мършав и не за в работа; от незнаене сме тъй сиромаси, голи и разкърпени; от незнаене са къщите ни такива, в които няма нищо-защо; от незнаене много се мъчим, а малко се храним; от незнаене сме тъй повече харчовити, отколкото спестовни; от незнаене сме се предали тъй мъжете на спиртологията, а жените - на модата; от незнаене тъй всякакви болести ни газят и без време в гроба хвърлят; от незнаене сме тъй малодушни и слабосърцй; от незнаене сме толкоз развалени, та кипят помежду ни всичките най-лоши страсти: гордост, самолюбие, завист, ненавист, лъжи, клевети, грабителство и др. т., които не ни дават да се помъкнем напред ни общо, ни частно!

И така, светлина, светлина ни е потребна, за да се разпръснат тия гъсти тъмнини на нашето незнаене, та вече и ние да станем еднаж хора между хората... та и ние да си почитаме и обичаме всичко, що е наше!

Светлина, светлина ни е потребна, та и нашето отечество да постане такова, каквото още никога не е било досега; именно: питомно гнездо на всяко изобилие и всеобщо благоденствие! Ала отгде да ни светне тая божия светлина? - От светската учителка премъдра книга! Защото, попитайте редом всички народи отгде произлиза тяхното общо добро, тяхното благосъстояние и тяхното величие; питайте мъдрите немци, питайте духовитите френци, питайте могъщите англези, питайте изкусните италианци - те всички едногласно щат ви отговорят, че са длъжни на книгата, и то само на своята народна книга са длъжни за това, щото са днес и могат всичко. А преди да се въдвори народната им книга у тях, и те са били народ без напредък и благосъстояние, неволни и сиромаси, каквито сме и ние сега. Па щото е опазило и възвисило тях, ако е рекъл бог, опази ще и възвиси ще и нас, мили роде, но не губи време - отдай се на работа, хвани се о книга!

Летоструй 1871

Престъпник

Хирургът Димитър Иванов се събуди към три часа и скочи от леглото си. Причуваше ли му се, или някой тършуваше във всекидневната? Той наостри слух, но трополенето продължаваше. Не! Истина беше! В съседната стая имаше някой. Димитър Иванов по навик посегна да разбуди съпругата си, преди да се усети, че тя беше заминала на командировка в спа хотел в едно далечно планинско селце, където покрай работата се киснеше в минерални води във всяка свободна секунда. Синът му нямаше да се прибира тази вечер и той беше съвсем сам в тристайния апартамент в един нито централен, нито съвсем краен квартал.
След първоначалния уплах първата мисъл, която му хрумна беше: „О, не! Пак ли?” За последните три години крадци бяха влизали в жилището цели 5 пъти, за което спомагаше и фактът, че се намираха на първия етаж. Веднъж дори беше успял да мерне как крадецът се измъкваше тичешком по улицата и той дори му беше подвикнал някакви гневни думи в безсилието си. В един от другите случаи пък, когато не си бяха вкъщи, съседът от третия етаж на кооперацията от другата страна на улицата, се беше обадил на полицията и им беше казал, че в тъмния апартамент тършуват двама души с фенерчета. След двайсет и пет минути беше пристигнала патрулка, а тогава крадците вече се изнизваха. Когато те видяха полицията, се втурнаха да тичат, но патрулката беше дошла от обратната посока и докато правеше протяжни маневри, за да обърне и да тръгне след тях, те офейкаха. Полицаите просто бяха регистрирали случая и след това също бяха офейкали.
Не, този път нямаше да остави нещата така! В никакъв случай! Не, че в апартамента беше останало нещо кой знае какво за крадене, но въпросът беше принципен. Димитър Иванов затърси някакво оръжие, спря се на една масивна, но не прекалено тежка статуетка, грабна я и се втурна в хола!
Крадецът ровеше в чекмеджетата на секцията, а до него на земята беше пльосната раница, в която очевидно трупаше задигнатото.
- А, Вие ли сте? Драго ми е да се запознаем! Всъщност ние не сме си напълно непознати… За втори път идвам у Вас, а на апартаментът Ви му се носи славата из нашите среди. Щедър човек сте! Не се притеснявайте. След две минути свършвам и си тръгвам. Може да се върнете в леглото, аз съвсем не исках да Ви събудя… Простете!
Но Димитър Иванов нямаше никакво намерение да прощава на никого, а и реакцията на крадеца още повече го разяри. Той направи няколко крачки към натрапника, надигайки застрашително статуетката. Последният даже не трепна, а извади от колана си пистолет и го насочи към Димитър Иванов.
- Можеше да минем и без това! Не сте никак гостоприемен!
При появата на пистолета Димитър Иванов изпусна статуетката, удари си крака и зави от болка, но след това се окопити и по силата на някакъв непознат за него инстинкт, зашлеви шамар на крадеца. Докато държеше пистолета с дясната си ръка, натрапникът се хвана за бузата с лявата си ръка, после със същата бръкна в джоба си, извади мобилния си телефон и се обади на полицията като междувременно каза на Димитър Иванов:
- Горе ръцете!
Димитър Иванов вдигна ръце незабавно, а когато след три минути на вратата се позвъни, крадецът без да го изпуска от прицел, отиде и отвори. В стаята влязоха двама полицаи, поискаха документите и на двамата и попитаха какъв е проблемът. Крадецът веднага им обясни, че собственикът на жилището е имал наглостта да му удари шамар.
- И таз добра! – възкликна по-високият полицай.
- Хубава работа! Уж интелигентен човек, лекар, а тръгнал да бие шамари на хората!
Димитър Иванов пристъпи към полицаите и тръгна да им обяснява каква е цялата работа, но те на мига извадиха пистолетите си, насочиха ги срещу него, а след това чевръсто му сложиха белезници.
- Вече и лекарите станаха престъпници! – възмути се по-високия полицай. – Накъде отива тази държава? Ами че снощи докато обирали един драматург, той се пресегнал към нападателите и им бил по един чимбер! Горките хорица в момента са в психиатрия от шока! Така просто не се прави!
Димитър Иванов се опита отново да протестира, но вместо да го послушат, полицаите го замъкнаха в патрулката, откараха го в ареста и го заключиха. След няколко дни го осъдиха по бързата процедура. Дадоха му пет години и го бутнаха зад решетките. А телевизиите и вестниците пошумяха четири дни за този скандален случай. Шамар, представяте ли си?!!! Шамар! После обърнаха вниманието си към един учител по литература, който изпсувал, докато тринайсетгодишните му ученици го ритали по кокалчетата в голямото междучасие. Учител по литература да изпсува! Да, и образованието отдавна е отишло на кино! Хората с най-уважаваните професии вече станаха престъпници! И сега какво правим?

Лазар

Изправил се даскал пред къща седеше,
черната порта пред него мълчеше,
прокашля се той, пооправи калпака,
по вратата потропа и пусна гласа си.
- Април идва, Лазаре, ставай,
свободата теб няма вечно да чака,
от сън се събуждай, хващай гората,
приготви се да мреш, ако щеш да живееш.
Чу ли ме, Лазаре, чу ли ме, ставай!
Престани да сънуваш идните дни,
изпълни се със своето родово минало
и хвани на часовника здраво юздите.
Престани да търпиш като крава,
престани да си скланяш главата,
покажи, че си нещо по-висше от стадо –
април идва, Лазаре, ставай!

А от околните хълмове мигом проехтява
разумният шепот на календара вековен,
народната мъдрост на пет века робство,
съветите на ония, които няма да се прекарат.
- Спи, Лазаре, спи! Няма смисъл да ставаш.
Пролетта идва и си отива, такъв е животът,
недей се хаби, недей пропилява уюта.
И добре, ако вземеш и станеш, какво ще ядеш?
Зимата идва, снегът ще посипе твоето лято,
я по-добре стой си в леглото, спи и сънувай,
недей да превръщаш деня си в кошмари,
чуваш ли, Лазаре, спи и сънувай,
пази си живота, пази си хомота,
не слушай ти даскали, те нищо не знаят,
свобода, не забравяй, има и в робството!

И вече колко години от една страна
даскалът вика на Лазар да стане,
от другата хорът на всички пияници
увещава Лазар да спи и сънува.
А през цялото време, Лазар просто го няма,
леглото му празно пустее,
студена е стаята, студено огнище
немее сред студът на стените.
И къде е изчезнал тоз Лазар
никой не знае, и сам той не съзнава,
че си е плюл на петите.
И какво от това дали той нейде сънува,
и какво от това дали той нейде будува?
И дали той изобщо още Лазар се казва
или не се е прекръстил?
Ох, Лазаре, нищо, ти не беше виновен,
Ох, Лазаре, теб няма никой да съди.
Хайде, прощавай, живей в твойто отсъствие.
Спи в свойто будуване и будувай своите сънища.

Софийски дует - цитат

Писателският режим на Хънтър С. Томпсън

Никак не е лесно да пишеш. И методът на Хънтър С. Томпсън го доказва. Моля, преди да твърдите, че писането е проста работа, първо вижте на какво се подлага горкичкият Томпсън. Лека му пръст!

няма ден без поезия
няма ни без поезия
единственото изкуство
в което фалитът
е непрестанен
и от него активите
на въображението
се покачват

Пиеса за телевизора

(Сатирична пиеса в три действия, хепиенд и епилог)








ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

САШО
ФАНИ
ЛИЛИ
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ
РАДА ОСТРОВСКА
МАРИН КАРАИВАНОВ
ИВА КАРАИВАНОВА
ДЯДО ГЕОРГИ
БАБА ДОРА
ИВАН
МАРИЕЛА ПОПДИМИТРОВА
ВОДЕЩА

и ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ

(Пиесата е написана за 12 актьора, които могат да поемат всички третостепенните роли, но по желание на режисьора могат да се включат и допълнителни актьори.)







ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ се развива през есента. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ се развива през зимата. ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ и ХЕПИЕНД се развиват през пролетта. ЕПИЛОГ се развива през лятото.







ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

1.
Телевизор. На екрана се появява шапката на новото предаване „Кой иска да бъде нормален?”
РАДА ОСТРОВСКА. Добре дошли в най-новото предаване в телевизионния ефир!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ. Кой иска да бъде нормален?
РАДА ОСТРОВСКА: Телевизията забрави как да бъде нормална.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Време е за промяна. Време е да има предаване и за нормалността. Време е за нас. Време е за „Кой иска да бъде нормален?”.
РАДА ОСТРОВСКА: В следващия час ще ви покажем, че да си бежанец е нормално. Защото бежанецът е човек, а да си човек е нормално.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ще видите и, че да си националист, който бие роми в центъра на столицата и по циганските гета е нормално. Защото и той е човек!
РАДА ОСТРОВСКА: Ще видите също, че да си ром и да живееш в ромска махала е нормално. Защото човекът е човек независимо от расата, убежденията и местожителството си.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ще завършим с нашата много специална рубрика „За телевизорите и хората”. Защото телевизията е нещо човешко.
РАДА ОСТРОВСКА: Защото телевизията е нещо нормално.

2.
Пак в стаята. ЛИЛИ, ФАНИ, САШО. В стаята има включен телевизор, по който върви Енимъл Планет.
САШО: Не мога да разбера къде е проблемът? Ние сме нормални. (Мълчание.) А и сме пичове…
ЛИЛИ: Ние сме криещи се пичове. А това е супер лейм!
САШО: И за какво се крием? На който не му харесва, да си гледа работата!
ФАНИ: Браво! Ти за кой се мислиш, бе? (Иронично.) Великият рапър и бунтар Александър Диаманта си мисли, че може да промени света!
ЛИЛИ (към ФАНИ): Е не мога да разбера сега к’ъв ти е проблемът! Честно!
САШО (към ЛИЛИ): Комунистите вкъщи пак са я стегнали!
ФАНИ: Хайде да не почваме темата с родителите, че с твоите „вървежни” родители положението страх и омраза в София! Особено с баща ти!
ЛИЛИ (бута силно ФАНИ): Дядо ти е бил партиен секретар, а ти за моя баща се хващаш…
ФАНИ: Бил е преди сто години! И не е участвал в приватизацията!
ЛИЛИ: Да. Той е крал по времето на соца!
САШО: Хей, момичета! За какво си ги мерите?... Родителите, де…
ФАНИ: Те и едни родители…
ЛИЛИ: По-скоро да се опитаме да им кажем. Нищо, че знаем какъв ще бъде резултатът.
ФАНИ: Все едно не сме се опитвали…
САШО: От опит глава не боли.
ФАНИ: Кажи го на мигрената ми.
ЛИЛИ: Фани е права. Кажеш им нещо за бежанците, те те обвиняват, че си ненормален.
САШО: А спомняте ли си случая с онова циганче?
ФАНИ: Ужас! Да си го кажем. Нашите родители са расисти!
САШО: И хомофоби!
ЛИЛИ: Ти ги питаш дали са хора, те ти отговарят, че са българи!
ФАНИ отива при ЛИЛИ. Двете започват да се целуват.
САШО: Сега като ви гледам, съгласен съм. Вие сте проблемът на тая държава.
САШО избухва в смях.
ЛИЛИ: Много ясно! Проблемът никога не е бил корупцията и всичко останало. Проблем са различните!
ФАНИ: Любовта винаги е била проблем. Хората предпочитат да мразят, не да обичат.
(Дълга пауза.)
САШО: И? Какво правим сега? Не можем да продължаваме така, нали?
ЛИЛИ: Можем!
ФАНИ: Как да им обясним?
САШО: Просто им казваме така… Вижте… Хора… Обичаме се, но сме трима. Две момичета и едно момче. Не знаем как се случи, но това е положението. Точка.
ФАНИ: Обичам те!
ЛИЛИ: Обичам ви.
Тримата се целуват и прегръщат.

3.
Телевизорът. На екрана виждаме ЖЕНА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ.
ЖЕНА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ: Беше любов от пръв поглед. Още като го видях, си казах: това е той. С годините съм попадала на какви ли не. Аз трябва да го почувствам. Да усетя привличане. Все пак ще прекарваме толкова време заедно. Не мога така… С всякакви. Аз да не съм… Повечето ми приятелки на момента ги награбват. Завличат ги вкъщи, хвърлят ги на някоя маса, бюро, шкаф, дори стол, под. И се започва! В началото е добре, рано или късно започват да се оплакват. Ама скъпа, моля ти се. Ти си го избра тоя, а сега ми ревеш на рамото… Следващия път мисли малко, моля те. Обещават, че ще мислят и следващия път пак просто ги завличат вкъщи. Загубена работа! Какво да ви кажа?
Камерата се отдръпва и виждаме, че жената седи до огромен телевизор.
ЖЕНА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ: Заедно сме от три години. Никога не ме е предавал Той е най-добрият ми приятел. Той е любовникът ми. Той ми е всичкото. Ох… Дават ме по телевизора! … Така се вълнувам… Ох… Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало… Ох… Горещо е… Прожекторите… Светлините… Телевизора… Ох… Толкова е хубаво…
Жената припада.

4.
Домът на ФАНИ. Луксозен, но занемарен апартамент от времето на социализма. ФАНИ се готви да излиза.
БАБА ДОРА: Къде си мислиш, че отиваш, хулиганка такава?
ФАНИ: Аз? Хулиганка? Ти наред ли си?
БАБА ДОРА: Знаеш ли колко е часа?
ФАНИ: Колкото си иска.
БАБА ДОРА: Всички млади сте такива!
ФАНИ: Не сме невъзпитани. Просто сме свободни да правим каквото си искаме!
БАБА ДОРА: И това е една свобода. Вас американците ви освобождават. Нас Русия ни освободи.
ФАНИ: Баба ти те освободи! Днес нямаме нужда някой да ни освобождава.
БАБА ДОРА: Колко си наивна! Тръгнали да се борят за демокрация. Тръгнали да освобождават света. С НПО-та, Сорос, Фондация Америка за България, Българския хелзинкски комитет и останалите боклуци, които ги подкрепят.
ФАНИ: На нас не ни трябват американците. Ние сме свободни! Вашето поколение ни докара до положението, от което не спирате да се оплаквате. Много градивно. Няма що. Ще се обадя на мама да ми прати пари и най-накрая да се изнеса от тази гробница.
ДЯДО ГЕОРГИ: Я ПРЕСТАНЕТЕ И ДВЕТЕ! Никой на никого няма да се обажда освен ти, Фани, когато закъсняваш.
ФАНИ: Чук си, дядо! Дай лапа!
ФАНИ: Добре де… Няма проблеми. Аре стига!
БАБА ДОРА: Ти й кажи, скъпи. Кажи й какво чете във вестника.
ДЯДО ГЕОРГИ: Руската църква дава безплатен интернет на хората. Свободен от грехове.
ФАНИ (смее се): Леле. Сега и цензуриран православен нет. Това ми е малко множко.
ДЯДО ГЕОРГИ: В християнството няма нищо смешно.
БАБА ДОРА: А онова. С което американците… Как му беше името? Дето контролира времето?
ДЯДО ГЕОРГИ: ХАРП-а.
ФАНИ: Ще ме спукате от смях.
БАБА ДОРА: Внучка ти е откачена!
ДЯДО ГЕОРГИ: Просто е млада.
БАБА ДОРА: Ние като бяхме млади имахме елементарно уважение. Имахме респект към властта.
ФАНИ: И вижте к’во стана.
ДЯДО ГЕОРГИ: Това демокрацията го направи.
ФАНИ: Демокрацията, дядо, е такава, каквато си я направиш.
Мълчание.
ДЯДО ГЕОРГИ: Ти само се обади, преди да се прибереш. Дорче, дай да си лягаме, миличка, че утре рано трябва да ставаме.
ФАНИ: Че къде ще ходите в неделя сутрин?
ДЯДО ГЕОРГИ: В един бежански център.
ФАНИ (скептично): До вчера бяхте готови да давате наряди по границата и да отстрелвате с ловджийски пушки нарушителите. А утре – бежански център. К’во се е случило?
БАБА ДОРА: Бежанците са хора. Това е нормално.
ДЯДО ГЕОРГИ: Като хора на хора искаме да им помогнем.
ФАНИ: Плашите ме, честно. От цифра време ви говоря за бежанците, вие се запъвате: били с различна вяра, терористи… И сега за една нощ?
ДЯДО ГЕОРГИ: И? Нормално е. Хора са!

5.
Домът на ЛИЛИ. Новобогаташко жилище на хора, които са забогатели през 90-те.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Лили, с майка ти няма цяла вечер да те чакаме за вечеря.
ЛИЛИ: Ми не ме чакайте. Яжте си спокойно и не ми творете живота!
ИВА КАРАИВАНОВА: Не знам кой чий живот трови, Лили!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Като не ти изнасяй, закъснявай, но не разчитай на топла, вкусна и питателна храна, сготвена от невероятната ти майка.
ЛИЛИ: Ако те чуе някой, ще реши, че Ива може да готви. Вкусната питателна храна обикновено е някакъв полуфабрикат. Или е поръчана от ресторант. И Ива не ми е майка!
ИВА КАРАИВАНОВА: Търпя това отношение всеки ден. (Избухва в плач) Каква дъщеря отгледахме. Чудовище!
ЛИЛИ: За пореден път те моля да не ме наричаш дъщеря. Или ако толкова държиш на тази дума да добавяш по едно „доведена” отпред.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Ива, недей сега така… Лили!
ЛИЛИ: Метнала съм се на родителите си. С к’ъвто се родиш, такъв ставаш. А за храната, сори. В нейна защита ще добавя, че прави страшни спагети. А салатите й се получават 50 на 50. Това е достатъчно за успяла бизнесдама като нея.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Виждаш ли, скъпа. Виждаш ли!
ИВА КАРАИВАНОВА: Скоро ще трябва да избираш: тя или аз.
ЛИЛИ: А сега ще избираме? Много зряло, наистина. Хайде да вечеряме, че ще пукна от глад!
Тримата сядат на вече подредената и сложена маса.
ЛИЛИ: Баба да не е заспала пак?
ИВА КАРАИВАНОВА: Ох, пак съм я забравила в тоалетната.
ИВА САРАИВАНОВА излиза от стаята и се връща, бутайки бабата на инвалидна количка.
МАРИЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Седя в тъмното от половин час и си мисля… Такова е времето, в което живеем: мрачна тоалетна. Народът го държат заключен вътре, водата е спряла, мирише, а навън депутатите се ширят в огромни апартаменти. Ех, живот!
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Моля те, храним се! (Мълчание.) Знам, че съм грешен, но не разбирам защо Бог реши да ме накаже с най-злата тъща на всички времена.
МАРИЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Горкичкият. Ти, човеко (ако може да си човек и депутат едновременно, а това не е някакъв езиков парадокс) си същество със свободна воля. Избирайки ме за тъща, ти си се самонаказал.
Неловко мълчание. Тракане на чинии, вилици. Глътки вода.
ЛИЛИ: Е, тате, кажи сега. Нещо ново в Кашона?
ИВА КАРАИВАНОВА: Баща ти работи в Парламента!
ЛИЛИ: Ние му викаме Кашона.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Викайте му както щете. Сега преговаряме с полицаите.
ЛИЛИ: Не ви е лесно, признавам. Ако тях ги нямаше, щяха да ви линчуват публично. На жълтите павета.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: За какво ли се опитвам…
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: И аз така! Не спирам да се опитвам да ти обясня, че трябва да станеш човек, но ти все блееш!
ИВА КАРАИВАНОВА: Мама и комунистите и демократите… Всички са я мачкали. Тя е развила някакво органично отвращение към всяка власт. Навремето избягала в Париж, но не издържала дълго. Домиляло й. Върнала се. Изключили я университета. Цял живот се е изхранваше с преводи, гладуваше. А като й стане тъжно, вади снимките от Париж, пее шансони и плаче.
Двете ревват.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: А моята майка питал ли я е някой? А? На полето от сутин до вечер! С мотиката. Аз не работя ли, пишете ме умряла, вика. И копае ли копае.
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: И той ще говори за работа? Цял живот само директор е бил.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: И аз съм копал.
ЛИЛИ: Какво стана с онези държавни земи?
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Сключихме договора с корпорацията. Скоро започват да строят.
ЛИЛИ: Те са в защитена територия…
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Ние ще я защитим още повече! Ще видиш!
ЛИЛИ: Това е незаконно.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Законът е незаконен!
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Продадохте България. Предатели!
ИВА КАРАИВАНОВА: Най-страшно е да предадеш собственото си семейство. И дядо ме учеше на това. По неговия си начин.
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Той не е казвал, че семейството е над закона.
ЛИЛИ: То и едно семейство…
Привършват вечерята. МАРИН КАРАИВАНОВ става от мястото си, излиза от стаята. Връща се с три бухалки.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Е, готови ли сте да тръгваме?
ИВА КАРАИВАНОВА: Слагам чиниите в миялната и излизаме.
ЛИЛИ: И накъде така?
ИВА КАРАИВАНОВА: На разходка…
ЛИЛИ: С бухалките? На разходка? Чудна работа…
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Ще се разходим до циганския квартал и ще бием цигани като едно голямо и задружно семейство.
ЛИЛИ: Честно?
МАРИН КАРАИВАНОВ: Не знам защо го приемаш така тежко? Това е напълно нормално. Много добре знаеш, че уважавам малцинствата и се боря за техните права. Но съседите ни поканиха. Няма да е възпитано да им откажем. Те са толкова мили хора. Оплакваха се, че живеят прекалено затворено. И ето, ще излизаме. Ние няма да бием с лошо. С добро ще бием. И с усмивка на лице.
ЛИЛИ: Преди не бяхте расисти?
ИВА КАРАИВАНОВА: Ние не сме расисти!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Просто се забавляваме, мила. Като едни нормални българи. Тримата излизат.

6.
Домът на САШО. Краен панелен квартал в близост до ромско гето. ИВАН, бащата на САШО, гледа телевизия и пие ракия.
САШО: Тате, трябва да ти кажа нещо много важно!
ИВАН: Чакай, чакай!
САШО: Ама…
ИВАН: Ако бият с два гола разлика, печеля 500 кинта!
САШО: Важно е!
ИВАН: Нещо за кариерата ти ли е? Не е за вярване… Синът ми да стане рап звезда.
САШО: Хип-хоп звезда, тате.
ИВАН: Каква е разликата. Все тая… Нали като чернилка пееш.
САШО: Казва се чернокож, тате!
ИВАН: Че нали и аз това казвам, бе. Чернилка… Глей! Глей! Ей тоя го взеха миналата година от Сенегал. Помниш ли онова световно? Коя година беше? Та тоя, викам, играел в някакъв второстепенен клуб. Открили го случайно. Харесало им как играе и хоп: момчето се оказва във водещ европейски отбор с повече пари, отколкото е могъл да си представи някога. И гледай само к’во прави – раздава се човекът в Шампионската лига. С усмивка на лице. Скъсва си задника, ама знае и за какво го прави. А аз въртя геврека от 10 години, нищо, че съм инженер по образование. Живот… Глей. Глей! Леле-е-е! Скъса ги богаташките синчета. Да! Да! Само така!
ИВАН скача, радва се, САШО стои безучастно.
ИВАН: Ама браво на печката! Сенегал е велика страна. Добро момче!
САШО: Аз исках да ти кажа, че –
ИВАН: Да. Леле! Толкова е бърз! Глей! Глей! Това е! Да! Да! Те това е футбол. Да! Давай! Го-о-о-о-о-о-о-о-о-ол!
САШО (унило): Страхотно…
Отгоре се чува чалга.
ИВАН: Мангали мръсни! Пак са надули тая музика. (започва да блъска по тръбите на парното и по тавана.) Я по-тихо, бе! Идиоти!
Музиката се усилва.
САШО: Виж… Аз… Просто…
ИВАН изважда от един шкаф пистолет, отива на прозореца, отваря го и стреля във въздуха!
ИВАН: Ей сега ви разказах играта! Ще ви науча аз вас. Вие сте проблемът на тая страна, бе!
САШО: Велико!
ИВАН: Колко българи убихте, мръсници-и-и! Колко старци ограбите-е-е! Ей!
Музиката спира. Иван престава да стреля и се връща на масата.
САШО (иронично): Прав си! Всички българи са свети води ненапити. Малцинствата са виновни за всичко.
ИВАН: Не мога да повярвам, че синът ми ги защитава! Тия идиоти, дето не са си плащали тока от 2008-ма. Аз ако не си плащам тока 10 години, ще ми разкатаят фамилията. Сега си допивай бирата, че мачът свършва след десет минути, а баща ти иска да си вземе печалбата. След това трябва да ходя до ромското гето.
ИВАН: И к’во ще прави расист като теб в ромското гето?
ИВАН: Ще участвам в уъркшоп ли, кво ли беше?
САШО: Работилница?
ИВАН: С цигански младежи! Искат да стават шофьори и ще им обясня какви документи им трябват…
САШО: Не е нормално да правиш това!
ИВАН: И какво? И те са хора! Това е нормално!
САШО: Ми да се приготвяме за излизане, нига!
ИВАН: И ако още веднъж ме наречеш негър, ще ти еба майката!
САШО: Честно? Ще й разровиш гроба, ще измъкнеш тялото и така нататък?...
ИВАН: Извинявай, пич. Аз така си говоря. Знаеш ме.
САШО: Другата седмица ще ходя до гробищата. Трябва да доплатя гроба. Мисля и да посадя трева. И една кайсия ще сложа. Мама обичаше кайсии. Искаш ли да дойдеш?
ИВАН: Казал съм ти, пич. Майка ти не обичаше гробищата. Изобщо не беше религиозна. Няма да стъпя там.

7.
Стаята. САШО, ЛИЛИ, ФАНИ. В ъгъла бучи телевизор. Дават новините.
ВОДЕЩА: Новото предаване „Кой иска да бъде нормален?” се превърна в първенец по рейтинг още в първата си седмица. Според данните аудиторията му е от всички възрасти. Ние излязохме на улицата, за да сами питаме хората какво ги грабва в това предаване. Предлагаме ви да видите репортажа!
ФАНИ изключва звука и сменя канала. Предаване на Енимъл Планет.
ЛИЛИ: Тия избиха рибата!
САШО: Ненормалници!
ФАНИ: Успяхте ли да говорите с вашите?
ЛИЛИ: Не!
САШО: Не…
Пауза.
ЛИЛИ: Обичам ви, ей! Никога не съм обичала така, ей! Никога не съм казвала на някого, че го обичам. Винаги съм се колебаела! Съмнявала съм се. Сега за първи път не се колебая.
САШО: Каквото и да стане. Колкото и целият свят да ти го изкарва през носа… Само като ви видя… Отвътре ми става едно такова… Едно такова… Скачащо, весело, игриво… Красиво, шарено. И съм готов да го пребия като куче целия скапан свят, ако се осмели да ми попречи да ви видя дори и за миг. И ми е все тая какво става със света. Той и без това се върти. Не пита! Ние сме пътници! Не определяме посоката. Само се возим.
ФАНИ: Вие сте моята съпротива. Вие ме карате да оцветявам сивите дни както децата оцветяват книжки. Само с вас мога да срещна абсолютното зло на улицата и да му надраскам мустаци. Само вие ме крепите.
Тримата започват да се целуват.

8.
Телевизионно предаване. САШО и ВОДЕЩ.
ВОДЕЩ: Какво послание би искал да отправиш към зрителите ни?
САШО: Бъдете себе си! Отстоявайте идеите си! Борете се за тях. Само вие сте наясно на какво сте способни. През целия си живот ще срещате хора, които ще ви казват, че не сте прави. Че нещата не стават така, както вие си ги представяте. Че има установени правила. И всякакви подобни глупости! Живеем в страна с комплексирано и страхливо население, което се страхува да оправи света, в който живее. Защото го мързи. Защото така му е по-лесно. Защото е свикнало да си гние в кочинката, която си е създало. Защото в кочинката му е топло и приятно. Нищо, че смърди и че е затворено. Не чакайте промяната! Промяната сте вие! Промяната зависи от вас!
Публиката в студиото избухва в аплодисменти.
ВОДЕЩ: А сега ще завършим с най-новия хит на Александър Диаманта: „Аз съм Промяната”.
Осветлението се променя. САШО отива на импровизираната сцена. Пускат музиката на хип-хоп парчето.

Стилистика на песента: https://www.youtube.com/watch?v=mZLysuq33xU

Куп.
Живеем в скапана, но хубава родина,
в която младите бягат за чужбина.
В която политици и чиновници крадат,
смеят се и казват: така е в тоя свят.
Във който всичко се купува и всичко се продава
включително и корумпираната ни държава.
И ако си идеалист ти казват, че си балък,
а те продават себе си, затова им казвам: „Fuck
off!” На всички малоумници като вас,
вие не можете да купите и моя глас.
Няма да се кротна, а ще се боря,
за да отрепките като вас отидат в затвора.
Аз ще се грижа за закона и честността,
докато вие ме заривате с боклуци и лайна.
Можете да имате пари, но аз имам ума си.
Можете да имате медии, но аз имам блога си.
Можете да имате телевизии за милиони,
но аз ще ви изобличавам със смартфона си.
Аз съм бъдещето, не можете да ме спрете
и рано или късно много ядове ще ядете.

Пр.
Аз съм Промяната, сега внимавай!
Аз съм Светлината,
белезниците си слагай!
Каквото и да правиш,
аз ще дойда.
И за Левски и за Ботев
ще ти напомня.
И някой ден,
сега внимавай!
Ще има справедливост,
белезниците си слагай!
И ние ще живеем
в правова държава.
Затова най-добре
веднага бягай!

Куп.
Мислиш, че имаш много, а нямаш нищо,
кух си и си празен, и си хищник,
месиш се леко в животите чужди,
мислиш се за важен, мислиш се за нужен.
Ти си долен, гнусен и противен паразит.
А аз съм лекарството за тоя шит.
Който пет петилетки незаконно ни владее,
докато народът пасе трева, мърмори и си блее.
Ние можем да сме страшна, просперираща държава,
само да ви изметем, само да ви сбараме
натясно и най-сетне да ви арестуват,
или просто с усмивка да ви купят.
Защото сте кукли и нямате глави
и правите всичко за скапани пари.
Вие сте миналото и ще бъдете изметени
от рапъри, хипстъри, скинари и от метъли,
от всички субкултури и от всички отличници,
от всичко младо и все още мислещо.
Ние сме бъдещето, не можете да ни спрете
и рано или късно много ядове ще ядете.

Пр.
Аз съм Промяната, сега внимавай!
Аз съм Светлината,
белезниците си слагай!
Каквото и да правиш,
аз ще дойда.
И за Левски и за Ботев
ще ти напомня.
И някой ден,
сега внимавай!
Ще има справедливост,
белезниците си слагай!
И ние ще живеем
в правова държава.
Затова най-добре
веднага бягай!



ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

1.
Стаята с телевизора.
БОЙКО ПОЖАРЛИЕВ: И така, драги зрители. В края на нашето предаване искаме да ви благодарим за огромния интерес, който проявявате към нас и към нашата работа.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние не бихме могли да съществуваме без вас. Вие ни правите това, което сме: най-гледаното предаване в ефира.
БОЙКО ПОЖАЛИЕВ: Затова е нормално, дори твърде нормално да се развълнуваме.
РАДА ОСТРОВСКА: И искаме да ви се отблагодарим.
Мълчание. След мълчанието водещите започват да ръкопляскат, да викат и са подсвиркват с уста.
БОЙКО ПОЖАРЛИЕВ: Вие правите толкова много за нас като ни гледате, че ние няма как да ви се отблагодарим. Искаме само да ви кажем: бъдете това, което сте!
РАДА ОСТРОВСКА: Не се давайте на ненормалността около вас. Продължавайте да бъдете най-нормалните зрители в ефира.
БОЙКО ПОЖАЛРИЕВ: И запомнете...
РАДА ОСТРОВСКА: Усмихвайте се повече!
БОЙКО ПОЖАЛРИЕВ: Бъдете щастливи, каквото и да се случва.
РАДА ОСТРОВСКА: Всичко зависи от вас!
БОЙКО ПОЖАРЛИЕВ: А сега ви пожелаваме хубава вечер.

2.
Стая. По телевизора дават Енимъл Планет.
САШО: Никога няма да успеем да кажем на света за нас, нали?
ЛИЛИ: Като не можем да го кажем, що не го изпееш? Нали си музикант?
САШО: Ще пробвам, но не мога да обещая дали ще стане!
ЛИЛИ: Напъни се и ще стане!
Дълго мълчание.
Пауза.
ФАНИ: И това ново предаване! Сега всички станаха нормални…
ЛИЛИ: Ти се опитваш да им кажеш нещо, те не спират да гледат телевизора.
САШО: Не нещо, а НЕЩОТО!
ЛИЛИ: Добре, де…
ФАНИ: Очевидно с говорене няма да стане.
ЛИЛИ: И как ще стане тогава?
ФАНИ: Нямам идея.
САШО: Защо просто не си бием шута към някоя нормална страна? Скоро завършваме.
ФАНИ: Аз не искам да си бия шута.
ЛИЛИ: Аз не искам да се предавам. Надежда има.
САШО: Щом казваш. И какво правим сега?
ЛИЛИ: Все ще измислим нещо.
САШО: Добре. Вие мислете. Аз имам малко работа.
САШО ги целува и излиза.
ЛИЛИ: Имаме си най-страхотния мъж, нали?
ФАНИ: Да.
Двете се прегръщат.

3.
Домът на ЛИЛИ. Тя се прибира, родителите й са облечени в бяло и са широко усмихнати. Усмивките не слизат от лицата им дори за миг.
ЛИЛИ: Какво става? Защо сте облечени като сектанти?
МАРИН КАРАИВАНОВ (усмихва се дори още повече): Баба ти почина. Инфаркт! Нямаше какво да се направи!
ИВА КАРАИВАНОВА (смее се през сълзи): Милата ми майчица. Заслужаваше да си почине най-сетне! Колко пъти ми е казвала, че с всичките болести, от които страдаше, предпочита да си иде!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Погребението е утре в десет сутринта. Ще дойдеш, нали?
МАРИН КАРАИВАНОВ и ИВА КАРАИВАНОВА продължават да се смеят. ЛИЛИ се ядосва.
ЛИЛИ: Нещастни психопати! Сбъркани и болни мозъци! Млък, бе! Не се смейте, бе! Не е смешно! Баба! Баба е починала!
ЛИЛИ избухва в плач.
ИВА КАРАИВАНОВА: Не плачи, скъпа! Смъртта е нещо нормално. Тя е логичното продължение на живота! Всички ще умрем някой ден, нали?
МАРИН КАРАИВАНОВ: Смъртта не е тъжна. Смъртта е купон!
МАРИН КАРАИВАНОВ пуска музика и започва да танцува.
ЛИЛИ: Вие сте откачалки!
ИВА КАРАИВАНОВА: Твоето емоционално състояние показва само колко си незряла. Ти си още дете!
МАРИН: Ти си ненормална, Лили!
ЛИЛИ: Аз ли?
МАРИН: Нормално е каквото правят хората. Сега нормално е да се усмихваш. Да се радваш. Да благославяш съществуването си във всяка една минута, в която имаш щастието да си на този свят. Нормално е да купонясваш. Дано ти дойде акълът в главата някой ден!
ЛИЛИ: Ако това вашето е акъл, по-добре никога да не ми идва! И преди гледахте много телевизия, но това вече минава всякакви граници!
ИВА КАРАИВАНОВА: Телевизията не ти е виновна!
ЛИЛИ: Знаете ли какво? Усмихвайте се. Веселете се. Правете каквото искате. Аз ще си плача за баба колкото си искам. За мен това е нормално. Дори няма да се заключа в стаята, както мислех. Ще си събера нещата и ще се махна! Ще спя у Фани и Сашо.

5.
Домът на ФАНИ. Чува се смях. Тя излиза от стаята си и влиза в хола. Пред телевизора има клетка, в която се е свил ДЯДО ГЕОРГИ. Телевизорът е пуснат. БАБА ДОРА тъкмо му налива вода в една паничка, отваря вратата на клетката и му я слага. Той се навежда и започва да лочи.
ФАНИ: Може ли да ме светнете защо в хола има кафез. И какво прави дядо в него?
ДЯДО ГЕОРГИ (смее се и лочи от паничката): Тази седмица нормално е мъжете да са в клетки, докато гледат телевизия. Един природозащитник е започнал подобна акция. По този начин изразяваме съчувствието си към всички животни, които са принудени да живеят затворени в клетки.
БАБА ДОРА сипва в друга паница суха храна за кучета, отваря вратата на клетката и я слага там. ДЯДО ГЕОРГИ лиже ръката й, върти задните си части сякаш върти опашка. Изджафква щастливо и започва да яде от гранулите.
БАБА ДОРА (гали ДЯДО ГЕОРГИ по главата, по шията, по корема): Браво! Браво! Добро момче. Харесва ли храната на момчето! Я колко бързо я яде! Да-а-а! На момчето му е вкусно! Браво! Послушно момче!
ФАНИ: Разбирам, че животните страдат, когато са затворени в клетки, но нещо не мога да разбера как им помагате. Изглежда като дядо яде кучешка храна им помага по някакъв мистериозен начин, който аз не разбирам… На животни ви направиха.
БАБА ДОРА: Не сме животни! Ние сме хуманисти!
ДЯДО ГЕОРГИ: Нали и ти се бореше за правата на животните? Какво ти става? Ела в клетката? Не е страшно!
ФАНИ: Ще вляза в клетката, ама някой друг път.
БАБА ДОРА: Толкова си старомодна!
ДЯДО ГЕОРГИ: На карта е заложено съществуването на милиони животни. Държат ги затворени. Колят ги по нехуманен начин. Те нямат достатъчно пространство, за да живеят нормално. Човечеството е свикнало да си затваря очите за това. Но с баба ти не можем да го търпим повече. Няма да мирясаме, докато светът не стане едно по-хуманно място за живеене. Докато несправедливостите не бъдат премахнати. Докато животните и хората не станат отново приятели. Всички ние сме част от живота на тази планета. Всички сме част от един общ организъм. Не можем да се нараняваме взаимно. Достатъчно сме го правили през вековете. Това трябва да спре.
ФАНИ: На думи звучи супер! От сто години се опитвам да ви убедя в това. Плаши ме формата, по която показвате отношението си. Вие не се държите хуманно със себе си. Ти си възрастен човек, дядо. Болен си. Не можеш да стоиш в клетка. Ами ако си доповредиш здравето. Какво ще правим с баба тогава?
ДЯДО ГЕОРГИ: Ти мен не ме мисли!
БАБА ДОРА: Всичко е наред! Нищо му няма на дядо ти!
ФАНИ: Да бе! Само дето се държи като куче.
Дядото става неспокоен. Върти се на едно място. Лае. Ръмжи.
ДЯДО ГЕОРГИ: Баф. Баф! (започва да ръмжи) Гр-р-р-р-р-р-р-р-р-р!
БАБА ДОРА: Виж какво направи! Тъкмо се беше кротнал. Изяде ми новите обувки. Разкъса едната облегалка на дивана. Едвам успях да го прибера обратно в клетката. Така няма да се разберем!
ФАНИ: Права си. Не мога да го гледам това. Ще се видим след ден-два. Може и повече. Кой знае.
ДЯДО ГЕОРГИ: Къде си мислиш, че отиваш, млада госпожице!
ФАНИ: Ехо. Ти си куче! Не можеш да ме спреш.
БАБА ДОРА: Фани! Фани! Стой!
ФАНИ: Чао!
ФАНИ излиза. От апартамента се чува как дядото започва да вие.

6.
Домът на САШО. САШО влиза в хола, където няма никой, освен бучащия телевизор, който изглежда винаги работи. САШО се оглежда, после излиза. Връща се с чиния с два сандвича и една бира. Сяда да яде. Гледа телевизора, намръщва се. Сменя на някакъв музикален канал. Храни се. Мърмори нещо за телевизията. После изведнъж открива на масичката до него изкуствена вагина и дилдо. Не може да повярва на очите си. Посяга да ги пипне, но се сепва. Гнус го е. В този момент влиза ИВАН.
САШО (сочи му към изкуственото дилдо и вагината): Баща ми, откога си се сдобил с тези неща? Идвам да те виждам веднъж седмично, но май съм изпуснал положението. Не че имам нещо против да си правиш каквото искаш, но не ми се вижда нормално. Поне не за теб. Досега никога не си показвал подобни склонности. Че и в хола? Храня се! Не е хигиенично!
ИВАН: Ми аз тука си ги държа. Да са ми под ръка. (намигва му) Ако разбираш какво имам предвид!
САШО: Ще се издрайфам. Честно! Храня се!
ИВАН: И? Толкова пъти ми казваше, че сексът е нещо напълно нормално. Нали ме обвиняваше за прекалено консервативен?
САШО: За непростимо консервативен, за да сме точни!
ИВАН: Добре, де.
САШО: И какво стана? Нали беше консервативен, нига?
ИВАН (приближава се до САШО и му вкарва един „задвратник”): Предупредих те да не ми викаш чернилка!. Моля те! Не искам от теб много! Винаги съм те оставял да взимаш сам решенията си в този живот, нали? Никога не съм ти натрапвал мнението си! Но да ми викаш печка? Това не мога да го търпя! И няма да го позволя! (Пауза.) Колкото до силиконовите средства за самозадоволяване, ти никога няма да можеш да ме разбереш. Аз съм възрастен човек. Живея сам. В живота ми все по-рядко се появяват жени. А тези, които се появяват, бързо си тръгват. Отиват си. Аз оставам сам нощ след нощ. И аз съм човешко същество! Може би не се изразявам по най-културния начин. Откакто порасна не спираш да ме упрекваш, че гледам толкова футбол, но аз съм израснал с тази игра. Това е важно за мен… Ако наистина обичаш околните, ги приемаш такива, каквито са. (Пауза.) Ти си много малък. (започва да плаче) Нямаш си идея колко ми липсва майка ти. Всеки ден се будя в леглото, а нея я няма до мен. Гледам те. Толкова си приличате. И това само ми напомня, че тя не е тук. Все ми е едно какво мислиш за силикона. И аз съм човек. И аз имам нужда от някои неща. Не мога да ходя по проститутки. Опитвал съм. Отвращавам се. Не от тях. Те това работят. Те са си взели решението. От себе си се отвращавам. Чувствам се виновен пред паметта на майка ти. И ако трябва да използвам силикон, за да се чувствам добре... Така да бъде! Нямаш право да ме съдиш.
ИВАН се разревава шумно, тресе се, потичат му сополи. САШО го прегръща.
САШО: Няма! Няма! Спокойно, тате! Всичко е наред! Аз… Съжалявам. Не исках… Нямах представа… Спокойно! Няма страшно. Няма…
Двамата седят прегърнати известно време. ИВАН малко по малко се успокоява. Те се отдръпват един от друг.
САШО (посочва дилдото): Разбирам за някои неща, но какво прави това тук?
ИВАН (усмихва се „загадъчно”): Виж, синко. В ануса има страшно чувствителни нервни окончания. Никога не съм си представял, че „Еби се в гъза!” ще е нещо повече от обида… Но вече не съм предубеден. И съм щастлив! Разбирам, че е странно. И аз в началото реагирах така. „Ебаси извратената история!”, си казах. Но в „Кой иска да бъде нормален?” дори показаха няколко инструкционни клипчета. Една вечер не можех да заспя и в един момент си казах, какво толкова, не може толкова хора да бъркат. И едно ще ти кажа, синко. Преоткрих света и той се превърна в по-хубаво място за мен.
САШО: Окей, окей. Аз не се и опитвам да те разубеждавам. Както знаеш имам много приятели и познати, които определят половата си принадлежност като хомо и би. Но ми е странно, че човек като теб… Не е ли нередно?
ИВАН: Нередно е синът ми да не ме подкрепя. Да не приема това, че съм щастлив. Не мога да го разбера? Хората не могат да приемат чуждото щастие. Дори най-близките! Нещо повече! Не само, че не го приемат, ами то ги ядосва. И ето. Нали ми казваше, че трябва да съм по-освободен? Нали критикуваше? Нали казваше, че не си от тия? И какво? Всъщност и ти си от тия, които не могат да понасят различните!
САШО: Не ме разбра… Притеснявам се за теб!
ИВАН: Притеснявал се? Не, ти ме съдиш! Аз съм ти проблемът. Че и ме сравнява с „хомо” и „би” приятелите си? Сякаш не ме познава! Те се гордеят с извратеността си и парадират с нея по прайдове! Аз съм обикновен човек. Не парадирам с нищо. Просто ми харесва да се самозадоволявам отзад. Това е.
САШО: Имаш странни стандарти за толерантност…
ИВАН: Единствените стандарти, които прилагам, са човешките…

7.
Домът на ЛИЛИ. Влизат ЛИЛИ, ФАНИ и САШО.
ИВА КАРАИВАНОВА: Как сте, деца? Или трябва да кажа бунтари срещу нормалността?
ЛИЛИ: Не сме деца. Пълнолетни сме вече.
ИВА КАРАИВАНОВА: Може да сте пълнолетни, но не сте и възрастни!
САШО (прекалено тихо): Ако да си възрастен означава да биеш цигани и да гледаш телевизия в клетка, по-добре, че не сме!
ИВА КАРАИВАНОВА: Какво!?
САШО: Нищо.
ФАНИ: Идваме да вземем матрака на Лили.
ИВА КАРАИВАНОВА: Че защо ще го взимате?
ЛИЛИ: Защото живеем заедно! Тук ще се прибирам само от време на време! Не мога да ви дишам. Не мога да ви трая. Какво ви стана? Напоследък минавате всички граници. И това с баба…
ЛИЛИ избухва в плач. ФАНИ я прегръща.
ФАНИ: Няма. Спокойно! Всичко е наред! Ти си моето момиче! Хей. Я ме погледни! А така! Сега спри да плачеш. Браво-о-о!
ЛИЛИ спира да плаче.
САШО: Ще отида да взема матрака.
ИВА КАРАИВАНОВА: Никакъв матрак няма да изнасяте от къщата ми! Аз няма да позволя това!
САШО: Става дума за дъщеря ти! Тя трябва да спи някъде, нали?
ИВА КАРАИВАНОВА: Дъщеря ми си има семейство и дом! Щом не ни иска, да се оправя сама!
ЛИЛИ: Благодаря ти, мамо.
В стаята влиза МАРИН КАРАИВАНОВ. Забързан е. Говори по телефона.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Да. Да. Да. Няма проблеми. Вече се задействах. Да. Браво! Добра работа! Изборите са чудесно нещо! Какво казваш? Да. Да. Естествено. Платихме където трябва. Резултатите са налице. Всичко е отдавна измислено. И американците, и руснаците така правят. Да. Няма за какво? Ние ви благодарим. Важното е, че сме на власт. Само това има значение. Или държиш властта, или тя те държи. Не се притеснявайте. Законът, който ще помогне на вашата фирма, ще влезе. Колегите от парламентарната група ви предават много поздрави. Да! Благодаря Ви още веднъж. Хубав и слънчев ден!
МАРИН КАРАИВАНОВ затваря телефона и чак сега обръща внимание на случващото се около него.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Я! Добре дошли, деца! Чудехме се кога ще дойдете!
ИВА КАРАИВАНОВА: Те дойдоха само за да си тръгнат!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Е, те си решават. Все пак са възрастни хора вече!
ИВА КАРАИВАНОВА: Но –
САШО: Ние просто… Такова… Искахме да вземем един матрак.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Ама за какво ще мъкнете? (вади от джоба си дебела пачка с пари и им дава няколко едри банкноти) Купете нов матрак! Ако искате цяло легло си купете, или разтегаем диван. И ни споменавайте с добро. Ние се гордеем с дъщеря си.
ИВА КАРАИВАНОВА (сръчква го): Ние не се гордеем с дъщеря си!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Добре, де! Ние се гордеем с това, че не се гордеем с дъщеря си. (телефонът му звъни, той вдига) Да? Какво има… Чакай, чакай. Говори по-бавно. Да. В социалните мрежи? Протест? Срещу фалшифицираните избори? Чакай! Откъде-накъде. Тия интернет лумпени, които само настояват за морал и правова държава. И искат промени в съдебната система? И да спрем инвестиционните проекти в защитените местности?! Ей сега! Значи… Първо… Не може да действаме открито, както беше преди. Ако наредим на полицията да ги набие, ние ще го отнесем. Трябва да отклоним вниманието! И медиите няма да им обърнат внимание. Ще правим каквото си искаме, щом сме стигнали дотук! До кормилото на тази държава. Няколко млади пикльовци, идеалисти и толерасти няма да ни казват какво да правим. Значи… Звъниш на председателя на радикално дясната партия. Казваш му, че е дошло време да си върне услугата. Ето какво ще направи. Нахлува в софийски университет. Казва, че организира акция срещу дрогата. Да се държи агресивно и нападателно. Ако може да извие ръката на някое момиче или нещо подобно. И погледът на медиите ще се вторачи там, докато изборите отшумят. Добре. Да. Да. Затварям!
Дълго мълчание.
Дълга пауза.
Пауза.
Пауза.
Пауза.
ЛИЛИ: Тате, благодаря, че показа на приятелите ми как управлявате тази страна! Браво!
САШО: Да се изнасяме.
ИВА КАРАИВАНОВА: Чакайте. Не чухте ли? Крадящите политици са нещо напълно нормално и народът вече го приема. Даваха го по „Кой иска да бъде нормален?” Вие сте ненормални! Изверги! Вие се противопоставяте на общественото мнение. На това, което е прието за норма. Вие се отклонявате от правилата, по които се движи нашето общество. Надявам се да ви заключат някой ден!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Обичам телевизията! Обичам медиите!
ЛИЛИ, ФАНИ и САШО излизат, замеряйки с дадените им банкноти МАРИН КАРАИВАНОВ
МАРИН КАРАИВАНОВ: Парите винаги трябва да се приемат. Каквото и да трябва да направиш срещу тяхното получаване. От това зависи бъдещото ти финансово оцеляване. Това е толкова прост закон, но ето: младите никак не го разбират. Днес младите хора са изключително неразбрани. Крият се зад идеализма си, зад морала си. Да ги видим после как ще си изхранват децата с морал! И какво ще правят като ножът опре до кокала! В този свят има правила, по които се играе.

8.
Стаята с телевизора. Дават новините.
ВОДЕЩА: Както виждате, драги зрители по време на протестите срещу лидера на крайно дясната партия, чието име не бива да споменаваме, защото трябва да го игнорираме, се наложи полицията да употреби сила по невинните студенти. Пострадаха общо 9 души, от които 2-ма са с тежки телесни повреди. Останалите са с дребни наранявания. В името на демокрацията трябва да се правят жертви. В тези сложни времена, в които живеем, депутатите не могат да буйстват по улиците.

9.
Стаята с телевизора. Дават „Кой иска да бъде нормален.”
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И така, драги зрители. Сега разбирате защо полицейското насилие е абсолютно нормално явление в обществения живот. И защо то не трябва да ни прави впечатление.
РАДА ОСТРОВСКА: Някои хора ще се опитат да ви убедят в противното, но не им обръщайте внимание. Те нищо не разбират. И се изправят срещу нормалността. Срещу вас.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Не слушайте ненормални индивиди, уважаеми зрители. Това е едно от първите правила за спокоен живот.
РАДА ОСТРОВСКА: А сега ви пожелаваме хубава вечер.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И бон апети! Останете с кулинарната ни рубрика, в която ще ви представим модерен и напредничав факт за храненето.
РАДА ОСТРОВСКА: Да ви е вкусно!

10.
Домът на ФАНИ. САШО, ФАНИ, ЛИЛИ.
ФАНИ: Ще вземем едно от леглата. И без това са ви прекалено много.
ДЯДО ГЕОРГИ (усмихнат): Взимайте каквото искате! Ние и без това скоро ще мрем. Дърти хора сме.
ФАНИ: Сашо, ето там е стаята. Вземи само дюшека. Не ни трябва повече!
САШО: Добре, Фани.
ЛИЛИ: Каква е тая миризма? Драйфа ми се!
БАБА ДОРА влиза в стаята. Носи димяща тенджера.
БАБА ДОРА: Вечерята е готова! Деца, ще останете ли да хапнете?
ФАНИ: Какво има за вечеря, бабо?
БАБА ДОРА: Последната мода в кухнята. Супа от лайна!
ЛИЛИ и ФАНИ се споглеждат.
ЛИЛИ: Какво-о-о?!!!
БАБА ДОРА: Супа от лайна. Вие от кой свят идвате?
ФАНИ: От света, в който не ядем лайна.
ДЯДО ГЕОРГИ: Не знаете какво изпускате. От няколко дни само лайна ядем. Откакто научихме, че това е нормално и екологично. Знаете ли колко вода отива за поене на животни и на растения? Да не ви разправям, че свят ще ви се завие! Човечеството трябва да се опита да затвори този цикъл. Само така ще можем да се преборим с глобалното затопляне. Яденето на лайна е едно от основните средства в тази борба.
БАБА ДОРА (сипва от супата в две паници): Младежите са така заспали. Срамота! Искаш ли от уринената лимонада?
ДЯДО ГЕОРГИ: С удоволствие.
БАБА ДОРА отива до кухнята.
ДЯДО ГЕОРГИ (щастливо): Ей това е животът! Кеф, братче. Хубава храна и напитки! Добре, че е телевизията да ни отвори очите. Какво щяхме да правим тогава?
ФАНИ: Нямаше да ядете лайна!
ДЯДО ГЕОРГИ: Ужас! Сигурни ли сте, че не искате да останете да похапнете с нас? До дни щели пуснат и нова безалкохолна напитка с вкус на повръщано! Нямам търпение. Гледахте ли рекламата. Една много красива мадама по бански. Казва, че винаги е обичала да си пие повръщаното, но имала проблеми, защото рядко повръща. Тогава се появява оня пич със синия гащеризон и й казва, че няма проблем. Има решение! Новата драйф напитка! Така се вълнувам.
САШО, ФАНИ и ЛИЛИ излизат от апартамента с дюшека в ръце. БАБА ДОРА влиза с кана, пълна с жълта течност. Налива в две чаши. Двамата сядат и започват да се хранят.
БАБА ДОРА: Харесва ли ти?
ДЯДО ГЕОРГИ: Невероятно вкусно е! Ти си страхотна готвачка!
БАБА ДОРА: Децата много бързо тръгнаха. И не искаха да хапнат. Дали изобщо се хранят. Новото поколение с тези наркотици всякаква мяра е загубило. Друса се и слабее. И си разваля коремите. Друго е, когато вътре си сложил малко топла, питателна супа от лайна!
ДЯДО ГЕОРГИ: И ние като бяхме млади не бяхме стока.
Двамата продължават да вечерят.

11.
Стаята на САШО, ЛИЛИ, ФАНИ.
САШО: Така. Пиарката ми се свърза с предаването и познайте какво?
ФАНИ (иронично): Кажи. Нямам търпение да чуя!
САШО: Утре пускам новата песен, с която ще вдигна шум. А другата седмица ще отидем там и ще обясним всичко. Те ще ни обявят за нормални и ще живеем както си искаме.
ФАНИ: С техните камъни по тяхната глава! Харесва ми!
ЛИЛИ: Гениален си!
САШО: Нали?
ЛИЛИ: Велик!

12.
Клип в www.youtube.com
САШО: Здравейте, приятели. Парчето ми беше отказано от всички телевизии, които по принцип въртят клиповете ми. В същото време дават какви ли не простотии. Както ще видите в клипа няма голотии. Няма цинизми. В него се пее единствено за любов. Сами преценете защо не го пускат и си направете изводи в каква държава живеем.

13.
Видеоклипът е стилизиран и е в черно-бяло. Главни действащи лица са САШО, ФАНИ и ЛИЛИ. Няма действие. Те просто седят един до друг в стая. ФАНИ и ЛИЛИ влизат в ролята на беквокалистки.

В песента се пее за любовта между две момичета и едно момче.





ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

1.
Стаята с телевизора. Дават „Кой иска да бъде нормален”.
РАДА ОСТРОВСКА: За капак на днешната доза нормалност ви оставихме приятна изненада.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Напоследък ни затрупвате със стотици, не, с хиляди въпроси какво е нормално.
РАДА ОСТРОВСКА: За нас доста неща са нормални. И искаме да споделим с вас три неща, които ние намираме за особено нормални.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Първото е да говорим истината не винаги, когато можем, а наистина винаги. Трудно е, но си заслужава! Защото няма по-нормално нещо от истината.
РАДА ОСТРОВСКА: Второто е да мислим, да анализираме ситуацията и да решаваме внимателно на кои медии да вярваме. За съжаление живеем в свят, в който повечето медии да подкупни. Но само ние можем да решим на кои медии да се доверим.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние вярваме във вашата способност да селектирате информация и да преценявате на коя медия да вярвате!
РАДА ОСТРОВСКА: Третото нещо е черешката на тортата!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Карамелът на повърхността.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние всеки ден се опитваме да бъдем в крак с времето.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: За нас, скъпи зрители, едно от най-нормалните неща на този свят е човешкото тяло.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние вярваме, че то е красиво и е висша форма на естетиката.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Затова смятаме, че в неговата голота няма нищо фрапиращо. И решихме да ви го покажем. Рада, би ли демонстрирала като един истински професионалист от областта на обективната журналистика.
РАДА ОСТРОВСКА: Разбира се, Бойчо! Уважаеми зрители, неведнъж сме ви показвали, че ние сме единствените водещи, които застават изцяло зад убежденията си. Няма да отстъпим от тези критерии и този път.
РАДА ОСТРОВСКА се съблича гола, докато разговорът продължава без това да я притеснява видимо.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ето, виждате, наши скъпи нормални приятели. Тялото е красиво. В него няма нищо демонично. Нищо срамно. Дори напротив.
РАДА ОСТРОВСКА: Предразсъдъците относно разголването са един от основните бичове в съвременното общество. Не можем да отречем, че на световно равнище има значително количество нудисти, но това е капка в световния океан. Ние вярваме, че човешките същества имат съкровеното право да не се притесняват от голотата си.Това е израз на нашата лична свобода.
Двамата започват да се смеят.
РАДА ОСТРОВСКА: Вие продължавате да ни засипвате с въпроси за референдума за електронното гласуване и за нарушенията в изборния ден. Единственото, което можем да ви кажем е: по този случай работят властите. Ние не можем да им опонираме по никакъв начин, защото сме правова държава, в която институциите си вършат работата.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ако това ви притеснява, винаги можете да подадете сигнал. Или да изразите мнението си. А на свой ред държавата има законното право да противодейства.
РАДА ОСТРОВСКА: И ако се наложи, тя може да прати полицаи да ви счупят главата. Защото полицаите също са хора и са нормални. Те са просто изпълнители на това, което им нареди властта.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И това, че ви трошат главите, е тяхно законово право. То е опазване на обществения ред.
РАДА ОСТРОВСКА: Искаме да кажем: благодарим ви, скъпи управляващи. Благодарим ви за всичко, което правите за нашата държава. Благодарим ви за построените магистрали. За отворените зали. За ремонтираните градинки и улици. Благодарим ви за икономическия подем. Благодарим ви, че живеем в прекрасна страна, пълна с щастливи хора.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви за невероятните икономически условия, в които живеем. За високите пенсии. За огромните учителски заплати. Благодарим ви, че ден и нощ бдите над опазването на българската природа.
РАДА ОСТРОВСКА: Благодарим ви за работещата съдебна система и за това, че когато някой извърши престъпление, той веднага се озовава в ареста и няма никакъв шанс процесът му да бъде размотаван с години и накрая да се отърве с условна присъда. Благодарим ви за модерното реновиране на археологическите ни паметници чрез бетониране. Така ги правите още по-красиви!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви за успешното усвояване на европейските програми и за това, че не открадвате нито една стотинка оттам. За това, че не използвате вериги от ваши фирми, чрез които да източвате евросредства. За това, че използвате най-качествените възможни материали, за да построеното от вас остане за идните поколения. За това, че правите всичко това съвсем прозрачно, вместо да влагате парите си в офшорни сметки на най-забитите кътчета по света.
РАДА ОСТРОВСКА: Благодарим ви за работещата банкова система. За проспериращите ни банки, които не раздават кредити на близки до тях фирми, включително на медийни групи на съмнително забогатели млади бизнесмени, които са и депутати.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви за работещата здравна система. Затова, че линейката винаги идва до осем минути. Че лекарите са едни от най-добре платените в целия Европейски съюз и не се опитват да избягат от страната, а напротив, дори има прилив на чуждестранни специалисти.
РАДА ОСТРОВСКА: Благодарим ви за успешната реформа в администрацията, където всеки си върши работата. Където държавните служители посрещат нас, гражданите, с усмивка и винаги проявяват отзивчивост. Благодарим ви, че не заставате зад интересите на бивши групировки, които днес за се превърнали в огромни корпорации и владеят държавата.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви, че защитавате родното производство като го финансирате с огромни субсидии.
РАДА ОСТОВСКА: Благодарим ви, че най-сетне осъществихте успешна реформа на образователния сектор и най-сетне отново българските граждани могат да учат по „европейски начин”. Че училищата ни са в прекрасно състояние, учениците ни заемат завидни места в световните класации. Че университетите ни заемат на едни от челните места в Европа. Че давате толкова големи средства на библиотеките, които са в отлично материално състояние: покривите им не текат, с нови дограми са, а библиотечните фондове се обновяват ежеседмично с най-актуалните заглавия.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви, че бюджетът за култура е повече от средното в Европейския съюз. Че актьорите са ни едни от най-добре платените на Балканите. Че днес е престижно да си художник, писател, актьор, музикант.
РАДА ОСТРОВСКА: Можем да продължим този списък до безкрайност, но ефирното време ни ограничава, затова като професионалисти от медийния сектор, искаме да добавим и следното… Благодарим ви за прекрасната медийна среда, в която имаме щастието да съществуваме. Благодарим ви, че медиите ни са обективни и никога не си позволяват да пускат платени съобщения, без да отбележат, че са платени. Благодарим ви, че медиите се опитват да подобрят средата, в която живеем, а не се опитват да ни заливат с вълни от негативизъм и отчаяние, за да подтиснат всичко светло и хубаво в нас и да ни накарат да се депресираме и да повтаряме като папагали, че промяната е невъзможно, щом толкова години вече се бави.

Тук звукът на предаването спира. Виждаме как водещите продължават да говорят, а РАДА ОСТРОВСКА се навежда, взима бикините си в ръка и шеговито ги захлупва на главата на БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ.

2.
Домът на ЛИЛИ. САШО, ФАНИ и ЛИЛИ влизат заедно, държейки се за ръце. Заварват МАРИН КАРАИВАНОВ да чете вестник и да пие уиски.
ЛИЛИ: Идваме да ви кажем, че този петък можете да ни гледате в любимото си предаване „Кой иска да бъде нормален?” И да видите какъв е нашият проблем и какво се опитваме да ви кажем от толкова време.
МАРИН КАРАИВАНОВ (преливащ от щастие): Това е страхотно! Браво. Браво! И без това щяхме да ви гледаме. Не изпускаме брой! Скъпа-а-а! На децата най-сетне им дойде акълът в главата. Този петък ще са при Бойчето и Радето!
ИВА КАРАИВАНОВА (от съседната стая): Време беше!
ИВА КАРАИВАНОВА се разревава от щастие.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Недей скъпа. Ела да видиш децата! Все пак са ни дошли на гости.
ИВА КАРАИВАНОВА влиза в стаята гола.
ЛИЛИ: Мамо! Нямаш ли срам? Така… Пред приятелите ми! Моля те!
ИВА КАРАИВАНОВА (невъзмутимо): В голотата няма нищо срамно, деца. Голотата е истина. Тя е висша форма на естетиката!
САШО: Ей сега я втасахме!
ФАНИ: Аз нямам нищо против. И аз съм нудистка.
ИВА КАРАИВАНОВА: Защо го правиш на проблем, скъпа? Преди толкова искаше от нас да сме по-разкрепостени. Е, разкрепостихме се. И сега? Само мрънкаш!
ЛИЛИ: Аз за пръв път те виждам гола. Ти беше най-свенливият човек, когото някога е съществувал на тази земя. А сега… Това не е нормално!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Тъкмо това е нормално, идиоти такива! Мислех си, че най-сетне умът ви е дошъл в главите, но вие сте прекалено големи инати, за да проумеете как съществува света. Днес телевизорът казва кое е нормално и кое не. Колкото и да ви се иска, не можете да промените този факт. И ще трябва да свикнете да живеете така! Рано или късно! Или завинаги ще останете аутсайдери с шантавите си приятелчета.
ЛИЛИ: По-добре аутсайдери, отколкото идиоти!
ИВА КАРАИВАНОВА: Мери си приказките, момиче.
ЛИЛИ: Ти си гола, бе! К’во ми се обясняваш?
ФАНИ: Лили. Дай да си тръгваме.
ЛИЛИ: Родителите ми се побъркаха! Всеки път става по-зле. Направо не знам как ще свърши тази работа, ако продължава по този перверзен начин.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Ти си перверзната. Ти си ненормалната! Ти!
МАРИН КАРАИВАНОВ зашлевя звучен шамар на ЛИЛИ.
САШО (извън кожата си): Ей! Жените не се бият бе! Най-малкото това би трябвало да знаеш.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Не. Вчера по телевизора казаха, че няма нищо лошо и жените, и мъжете от време на време да ядат пердах! Стига в пердаха между половете да има равнопоставеност, няма проблеми. Веднага нашляпах майка ви! И тя ме нашляпа. И знаете ли какво? Това е просто прекрасно. Купихме си едни играчки и сега се връзваме, бичуваме. И други неща правим, няма да ви отегчавам. И това е нормално!
ЛИЛИ: Дай да изчезваме, че нищо чудно да убия някого.
МАРИН КАРАИВАНОВ: А сега извинете, но трябва да проведа важен разговор. Един познат сгази лука и сега ще използвам това, че дирижираме съда, за да го измъкна. После имам среща с представител на фирмата, която в момента източва пари от общината и от еврофондовете. Малко се е загрижил, защото върви прекалено бавно, но но това си е в реда на нещата. Все пак става дума за милиони!
ИВА КАРАИВАНОВА: Скъпи, не забравяй, че обеща в късния следобед да си поиграем с новите играчки!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Записал съм си скъпа, не го мисли!
ЛИЛИ: За какво ни казвате всички тези неща? Не разбирам!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Защото, скъпа, ние държим да наричаме нещата с истинските им имена.
ИВА КАРАИВАНОВА: Ние сме говорители на истината.
ЛИЛИ: Гледайте си работата и истината тогава.
ЛИЛИ, САШО и ФАНИ излизат, тряскайки вратата.
ИВА КАРАИВАНОВА сяда в скута на МАРИН КАРАИВАНОВ.
ИВА КАРАИВАНОВА: Честно казано, скъпи, не знам къде сбъркахме. Мислехме си, че отглеждаме пълноценен член на обществото. Едно мислещо и образовано същество. А какво стана…
ИВА КАРАИВАНОВА се разревава.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Недей, скъпа. И в най-добрите семейства се случва! Виж, ние поне сме по-добре от Драгиеви. Техният син дошъл оня ден и им казал, че е педераст. Те го попитали дали това е отскоро. Не, отсякъл той. През целия си живот съм бил педераст, но винаги съм го криел от вас, защото сте хомофоби. Наложило се да му теглят здрав бой. Сега го държат заключен в стаята му. Специално са поставили решетки на прозореца и ползват услугите на някакъв нашумял психиатър, който лекува от обратност чрез електрошок и измъчване със студена вода. Накрая организмът се пречупвал и индивидът осъзнавал, че да си обратен е неморално и вредно за обществото и влизал отново в правия път.
ИВА КАРАИВАНОВА (продължава да плаче): Да, скъпи. Но това… Това е нашата дъщеря.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Сигурен съм, че всичко ще се оправи. Знаеш ли. Искаш ли да правим секс на публично място? За да се разведриш!
ИВА КАРАИВАНОВА (успокоява се малко по малко): Да!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Обличам се и излизаме. Ще взема и камерата, за да направим няколко клипчета.
ИВА КАРАИВАНОВА: Страхотно. Обичам те, скъпи.
МАРИН КАРАИВАНОВ: И аз те обичам, скъпа!
Докато МАРИН КАРАИВАНОВ се оправя за излизане, ИВА КАРАИВАНОВА си слага на шията кучешка каишка, пада на четири крака и се усмихва. Когато МАРИН КАРАИВАНОВ се приближава до нея, тя започва да му лиже обувките. Той я извежда за каишката, а тя ходи на четири крака.

3.
Домът на ФАНИ. ФАНИ, САШО, ЛИЛИ влизат. Вътре бабата се е свила под масата.
БАБА ДОРА: Кой е там? Приятел или враг?
ФАНИ: Бабо, аз съм!
БАБА ДОРА: Ох. Така ме стресна!
ФАНИ: Какво правиш под масата?
БАБА ДОРА: Усетих, че преди двайсетина минути комбинирано пускат ХАРПА с кемтрейлс. Най-сигурно в такъв случай е да се застане под масата, защото в дървената плоскост са вградени специални метали, които ги използват в НАСА, и те отблъскват лъчите на ХАПРПА. В същото време специални сензори унищожават кемтрейлс. Така сме в безопасност с дядо ти, каквото и да става. Знаеш ли колко кихнахме за тая маса? Три бона! Почти всичките спестявания си дадохме, ама си струва. Друго е да си защитен?
ФАНИ: Бабо! Това са глупости. ХАРПА и кемтрейлс.
БАБА ДОРА: Не, не. Миличка. Те съществуват. По телевизора даваха. Е, има медии, които ги отричат, но с дядо ти сме мислещи хора. Очевидно е, че на другите медии им кихат добри пари, за да крият тези факти от нас. Опасно е! Много е опасно! В какъв свят живеем, божке!
САШО: Не, не е истина. Извинявай, може ли да те пипна?
БАБА ДОРА: Защо, бе, Сашко?
САШО: За пръв път виждам човек, който вярва в кемтрейлс!
БАБА ДОРА: Горкият. Заблудено момче. Пипни ме, щом искаш!
ЛИЛИ: Това не е човешко! Всички са изкукуригали!
БАБА ДОРА: Че и аз това казвам. Повечето хора дори не забелязват какво се случва. И Апокалипсисът ще се стовари на главите им ей така. От нищото!
Чува се музика по радиото.
БАБА ДОРА: Жоре! Жоре-е-е! Спри радиото, моля те! Пак ни облъчват с онези мегахерци, дето ни тровят здравето.
САШО: Ще трябва да те докосна повече от веднъж!
ДЯДО ГЕОРГИ идва в латексов садо-мазо костюм с бич в ръката си.
ФАНИ: Дядо! Какво е това?
ДЯДО ГЕОРГИ: Извинявай, Фани, но те мислех за по-отворена. От пръв поглед се вижда, че това е латексов садо-мазо костюм.
ФАНИ: И какво правиш в него?
ДЯДО ГЕОРГИ: Всъщност е удобен и вече го нося вместо домашна дреха. А и така съм винаги готов за подвизи. Нали така, мръснице!
БАБА ДОРА: Да. Да. Мечо, ще те затворя в клетката и ще съм добра господарка!
ДЯДО ГЕОРГИ: Чакай малко? Не трябваше ли днес аз да съм господарят, а ти да се подчиняваш.
БАБА ДОРА (вади от джоба си календар): Един момент. Да. Прав си. Извинявай, напоследък съм започнала много да забравям.
ЛИЛИ: Не го вярвам!
ФАНИ: Преди би ви се карах и ви намирах за старомодни, но повече ви харесвах. Не мога да ви гледам така.
БАБА ДОРА: Защо си така негативна, скъпа! Ние сме щастливи.
ДЯДО ГЕОРГИ: Баба ти и дядо ти на стари години откриха колко е полезен добрият секс за една връзка. Чукаме се като зайци!
БАБА ДОРА: Недейте да ми говорите така, господине? Ние дори не се познаваме!
ФАНИ: Не мога да го преживея.
ДЯДО ГЕОРГИ: И аз не мога да преживея, че светът се управлява от евреи. Че вражеските американски агенти ни следят във всеки един момент от нашето съществуване. Че имат наглостта да твърдят, че са кацали на Луната, след като това е отречено от истинската наука. Че Сорос се е вкоренил в държавата ни и ни трови във всеки един момент. Че от години вече се изпълнява планът Ранът. Че антибългарската организация Български хелзинкски комитет се застъпва за правата на всякакви си там малцинства. Че именно тя проваля нормалния живот в тази държава. Че американците са пуснали СПИН-а и са скрили лека за рака. В странен свят, живеем, миличка. А сега и с тези джихадисти, които се инфилтрират на всички равнища в Европа. Скоро ще избухне трета световна война. От достоверни източници го научих. И тогава ще видите всички вие: млади, красиви и интелигентни чия страна ще заемете. Толкова сте заблудени! Не спирате да говорите за морал, а сте просто един уред в ръцете на тинк танковете! Те контролират вашите съзнания! Кога ще го осъзнаете и ще се отърсите от проамериканските и проевропейските си влечения! Само Русия може да ни помогне! И Китай. От Запада никога нищо добро не сме видели! Трябва да се спре с тая толерастия, защото тя отваря портите на ада. Сатаната слезе на земята под формата на идеята за толерантност, която оправдава всяка перверзия. Но вие сте слепи. Не разбирате.
ЛИЛИ: Нищо не разбирам!
САШО: Аз разбирам едно. Проруски пенсионер в черен латексов костюм с бич в едната ръка и затъкнато дилдо в колана си, който харесва садо-мазото се опитва да ни каже кое е перверзно и кое не.
ДЯДО ГЕОРГИ (изважда дилдото от колана си и започва вдъхновено да го размахва, докато говори): Ние сме нормални.
БАБА ДОРА (изпод масата): Дядо ти е прав! По телевизора още миналия месец казаха, че няма по-нормално нещо от това да осъществяваш сексуалните си желания. Бойчо и Радето дори организираха уъркшоп по садо мазо, а другата седмица отиваме на бондидж. Баба ти цял живот е търсела как да полети и сега най-сетне откри: чрез връзване.
ДЯДО ГЕОРГИ: Не трябва да забравяме и тантра уъркшопът другия месец. Записахме се и в една суингърска група. Вие младите не можете да ни стъпите на малкия пръст!
ФАНИ понечва да се нахвърли на дядо си, но САШО я хваща и я изнася навън!
ЛИЛИ (иронично): Мога да ви свържа с родителите си. Те със сигурност не биха отказали групов секс с вас. Само, че е вероятно да ви предложат да го направите на публично място!
ДЯДО ГЕОРГИ: Супер. Дорче, ще запишеш ли телефона.
БАБА ДОРА: Да, господарю. Какво ще ми направиш, ако не го направя?
ДЯДО ГЕОРГИ: Ще те пляскам по дупето до изгрева.
БАБА ДОРА: О не! И още! Записвам.
ЛИЛИ: Запиши това!
ЛИЛИ показва среден пръст на ДЯДО ГЕОРГИ и БАБА ДОРА и излиза.
ДЯДО ГЕОРГИ (озадачен): Това беше грубо и невъзпитано!
БАБА ДОРА: А дори ги предпазихме от ХАРПА, докато бяха тук. Тази маса е златна!
ДЯДО ГЕОРГИ: Упадъкът на младото поколение е много по-сериозен от това, което си представях. Не знам какво може да се направи по въпроса.
БАБА ДОРА: Аз знам!
ДЯДО ГЕОРГИ: И? Какво да се направи?
БАБА ДОРА (възбудено): Трябва да се напляска.
ДЯДО ГЕОРГИ: Отивам да взема виаграта и се връщам.
БАБА ДОРА: Чакам те под масата, че човек никога не знае кога ще изплющи следващия кемтрейлс!

4.
Стаята с телевизора. Водеща.
ВОДЕЩА: 328 души са загинали в един от най-масовите атентати за последните години, който беше извършен вчера право в сърцето на Европа. Границите на Европа са затворени до края на седмицата. Отговорност за терористичния акт поеха едновременно Ислямска държава и Ал Кайда, които за пръв път действат заедно! Бомбардировките над териториите, овладени от тяхната коалиция продължават. НАТО уверява, че краят на кризата е близо. Но ще повярват ли на тези обещания европейските граждани, които през последните години стават свидетели на безпрецедентна вълна от терористични атаки, извършвани от различни джихадистки терористични групи? Основният въпрос, който вълнува Европа сега е докога ще трае нашата търпимост!

5.
Студиото на „Кой иска да бъде нормален?”.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И традиционно в края на нашето предаване ще се обърнем отново към вас, нашите нормални зрители.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние не можем да търпим ненормалността на радикалния ислям, докато институциите в страната и Европа бездействат.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: За съжаление отново ние, обикновените граждани, трябва да бъдем тези, които да бъдат проводник на нормалността.
РАДА ОСТРОВСКА: Трябва да се проявим като истински граждани и да действаме. Защото става дума за нашето бъдеще.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И за бъдещето на нашите деца!
РАДА ОСТРОВСКА: Призоваваме всички нормални граждани да отвърнат на този удар.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Око за око! Зъб за зъб!
РАДА ОСТРОВСКА: Единственият начин, по който можем да отговорим на безпрецедентната агресия на мюсюлманския свят, е чрез безпрецедентна агресия!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: На екрана виждате рецепти, по които можете да си направите коктейли молотов и пластичен експлозив.
РАДА ОСТРОВСКА: По закон няма проблем да си купите газови пистолети, а след малко в нашия ексклузивен репортаж ще видите как можете да ги превърнете в бойни.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Да върнем нормалността в страната!
РАДА ОСТРОВСКА: Това зависи единствено от нас!

6.
Домът на САШО. САШО, ЛИЛИ, ФАНИ влизат. ИВАН е облечен във военни дрехи. На масата са натрупани различни леки и тежки оръжия.
САШО: Ти за третата световна война ли се готвиш?
ИВАН: Ще взривяват мирни граждани. Кипнал съм!
САШО: И все пак не мислиш ли, че това е работа на полицията, на военните.
ИВАН: Да си гледа работата полицията. Военните също. Нищо не правят. С момчетата от агитката организираме доброволческа група за изтребване на мюсюлмани.
ФАНИ: Много сте хуманни, няма що!
ИВАН: Ебаният ви хуманизъм ни доведе дотук. Стига! Край! Ще им разкатаем фамилията на ония копелета. Така да знаете. Ще ми се кланят на други богове в Европа. Мамицата им мръсна.
САШО: Чакай малко, ти откога стана религиозен?
ИВАН: Ти пък. Аз религиозен ще стана, ама на куково лято. Ама ислямистите са напаст. Чума някаква! Зараза! Избиват мирно население.
ЛИЛИ: Виж сега. Малка част от мюсюлманите са радикални. Повечето са обикновени мюсюлмани!
ИВАН: Няма обикновени мюсюлмани. Има джихадисти под прикритие. Или бъдещи джихадисти. Или майки и бащи на бъдещи джихадисти. Тези мръсници трябва да се махат от Европа с тъпите си бради и обичаи. Нямало да ми яде свинско. И има наглостта да ми казва какво да си слагам на масата. Ало-о-о! Ти докато си висял в пустинята, аз съм ходил на училище, бе! Ще видиш сега един Алах Акбар! Фундаменталист с фундаменталист! Ще ти пръсна главата.
САШО: Това беше! Аз нямам баща. Баща ми полудя!
ИВАН: Лудият си ти. По телевизията казаха да се въоръжаваме и да действаме. Сега ще видиш как ще ги изринем. И утре ще си живееш спокойно. Няма да те взривяват. Няма да ти режат главата. И ще можеш да развиваш теориите си за твоята куха и безсмислена толерантност колкото си искаш. Но все някой трябва да свърши мръсната работа, ако искаш да продължаваш да живееш като европеец. Ако искаш въобще да продължаваш да живееш. Тези гадини са убийци. И ще ти резнат умната кратунка преди да си им казал твоето любимо негър! И на мен ми се падна един син! Толераст скапан! Отрепка. Чиба! Марш. Не искам да те виждам! Ще защитава някакви маймуни! Ще ми вика негър. Аз съм българин, бе! Син съм на юнашко племе! И тия маймуни ще го проумеят рано или късно това и ще им се стъжни животът. Но ще е късно. Щото досега бяхме готови да ги пуснем да си ходят, но от днес нататък прошка няма да има. Те ще платят с животите си за всичките си престъпления.
САШО, ЛИЛИ, ФАНИ излизат.
ИВАН: Син соросоид. Кво да правя сега? Къде да се дяна? Ами ако момчетата научат? Ще ми… Няма. Няма откъде! Спокойно. Дишай. И да не забравя да взема още гранати. И узито ще ми трябва. Защо го оставих на вилата? И аз съм един. Добре поне, че рамбовският нож си е тука.

7.
Стаята с телевизора. Водеща.
ВОДЕЩА: Вълна от насилие заля страната. Въоръжени групи нападат ислямски семейства, дори децата. До момента има десетки жертви. Полицията и военните трябваше да се намесят. Сега по улиците има стрелба. Обстановката е като в гражданска война. По същото време група млади хора подготвят протест срещу телевизионното предаване „Кой иска да бъде нормален?” Те твърдят, че то е в корените на тези безредици, че от студиото му водещите настройват тълпата към бунтове, безредици, неморално поведение. Телевизията и водещите отричат всякаква връзка със случващото се. В новините очаквайте още –

8.
Студиото. САШО, ЛИЛИ, ФАНИ влизат в него.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Днешната ни специална изненада са тези млади хора, които имат да ни кажат нещо!
РАДА ОСТРОВСКА: Те се свързаха с нас по горещата ни линия миналата седмица и ни описаха проблема си. Ние решихме да им помогнем и да ги извикаме тук.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Те имат конфликт със семействата си. Никой не иска да приеме тяхната нормалност.
РАДА ОСТРОВСКА: Да видим какво имат да ни кажат.
Мълчание.
ФАНИ: Ние просто сме трима. И се обичаме. Това е. Не можем да живеем един без друг. Може би ви изглежда странно, но много странни неща се случват напоследък. И понеже не срещаме разбиране от най-близките си, решихме да дойдем тук и публично да ви попитаме дали нашето поведение е нормално. Това е единственият начин да бъдем приети от близките си. С които вече нищо не можем да си кажем.
ЛИЛИ: Ние сме нормални. Нормално е да обичаш. Просто при нас стана така. Трима сме. Любовта не ни попита дали това е окей, нито как ще го приеме обществото. Тя просто се стовари върху нас. Ние сме много щастливи, че се имаме един друг. Но щастието ни би било пълно, ако тази любов беше споделена от близките ни хора. Ние не се вместваме в техните категории за нормалност.
САШО: Обичаме се. Млади сме. Ние сме бъдещето на тази страна. Активни сме. Отстояваме каузите си. Борим се за нашите разбирания за свобода и равенство. А чувстваме, че сме изправени пред една висока и дебела стена. Решихме да ви помолим за съдействие и да я прескочим с ваша помощ!
Дълго мълчание.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: А сега да видим и другата страна на монетата.
РАДА ОСТРОВСКА: Да поканим техните близки!
В студиото влизат МАРИН и ИВА КАРАИВАНОВИ, БАБА ДОРА и ДЯДО ГЕОРГИ, ИВАН. Те се приближават застрашително към децата.
САШО: Вие не ни предупредихте!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Защо? Да не би да се страхувате от истината?
ФАНИ: Не, ние просто –
РАДА ОСТРОВСКА: Това, нормални ни зрители, са „младите и успешните”. Това са типични толерасти. Затънали в своята перверзност. Борещи се за измислената си демокрация
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние се обявяваме срещу тяхната идея за нормалност. Те са ненормални. Те са вредни. Те са болен продукт на нашето време и вашия труд!
САШО: Но в предварителния разговор вие казахте –
РАДА ОСТРОВСКА: Какво чакате? Няма ли да направите нещо? Не трябва ли заедно да се грижим за нормалността в страната си? Давайте!
ЛИЛИ: Мамо, тате, недейте! Моля ви! Ние просто се обичаме!
ФАНИ: Бабо, дядо! Какво ви става? Нали бях вашата любима внучка!
САШО: Помисли какво би казала мама! Мама никога не би ме наранила!
Разярените роднини се нахвърлят върху тях. Като вижда накъде отиват нещата, САШО бута ЛИЛИ и ФАНИ под себе си и ляга върху тях, за да ги предпази. Той бива пребит до смърт.

9.
В друго телевизионно студио при другата ВОДЕЩА.
ЛИЛИ: Не мога да повярвам, че вече го няма. Това е нечовешко. Той не заслужаваше да си отиде по този начин!
ФАНИ: Най-страшното е, че убийците му са на свобода. Те живеят спокойно животите си, след като отнеха правото на неговия живот.
ЛИЛИ: „Кой иска да бъде нормален?” трябва да понесе отговорност за случилото се. Но изглежда над предаването има стабилен политически чадър, защото институциите не предприемат никакви действия!
ФАНИ: Ние няма да се откажем, докато справедливостта не възтържествува. Ще се борим по всички легални начини в името на Сашо.
ВОДЕЩА: Ето, драги зрители. Видяхте най-близките на починалия рапър Александър Диаманта! Протестът е насрочен за този понеделник! Всички съпричастни могат да се присъединят към него. Събитието във фейсбук е лесно откриваемо. А сега ви предлагаме да чуете последния хит на Александър Диаманта! Парчето си няма заглавие, но нашето скромно мнение е, че то и няма нужда от такова. Думите са по-силни от всичко!



Пр. 1

Чувам много често как хората говорят,
че няма ник’ъв смисъл да се борим.
Защото сме малко, защото сме слаби,
и нямаме бъдеще в нашата държава.

Куплет:
По-добре да пием и нищо да не правим.
От сутрин до вечер ганджа да си чадим.
На бачкане да ходим, да псуваме здраво:
системата, корупцията, нашата държава.
Да мърморим като всички всяка секунда,
да бъдем пирати – да ползваме Замунда,
да даваме рушвети на пътни полицаи,
да даваме рушвети: навсякъде, навсякъде.

Да сме гневни и мирни пред салатите с ракия,
и в плоски телевизори отчаяние да крием,
да трупаме яда дълбоко вътре в себе си,
да сочим с пръсти пак проблема си.
Проблемът е ясен, знаем го отдавна,
Държавата, която с парите си я храним.
Политици от алчност озверели,
с чадъри от фирми, с морали изветрели.
С палати огромни, коли за милиони,
офшорни сметки, финансови балони,
със свои съдии и свои полицаи.:
„Ебаси тъпото, братле, какво сега да правим?”
Със свои телевизии и свои вестници:
„Ей, мен, тая медия чия собственост е?”
Не можеш да откриеш, законът е скапан,
офшорка е собственост, ти си прецакан.



И сега какво, кажи, примири ли се?
В свойта дупка бързо скри ли се?
И сега, какво? Да! Не е лесно!
И няма да стане така експресно.
Както на всички много ни се иска,
щото положението яко ни писна.
Но промяната се случва бавно, постепенно
и от теб зависи, много си ценен, бе!

Пр.

Чувам много често как хората говорят,
че няма никъв смисъл да се борим.
Защото сме малко, защото сме слаби,
защото живеем в шибана държава.

Куплет:
От теб зависи твоята държава,
от теб зависи, да, сега внимавай.
Ти си държавата и тя е теб,
ти си гражданин и свободен човек.
Когато нещо не ти харесва,
не се прави на интересен,
а излез, викни, ще бъдем чути,
даже отначало да се правят те на глухи.
Трябва постоянство и граждански натиск
срещу тия псевдохора, срещу тия психопати.
Трябва да излезеш, да им кажеш ти:
„Шибани тъпаци, не всичко е пари!”
Не може да сечете моите гори.
Не може да мърсите моите води.
Не може да продавате моята земя.
Не може да премахвате моите лозя.
Не може да строите курорти върху плажа ми.
И голф игрища върху полята ми.
Не може, защото от нас сте избрани,
отсега ще правите квото ви кажем.

Искам, да, искам правова държава.
Искам, да, искам и ще въстана,
искам, да, искам съдебна система,
която работи съвсем безпроблемно.

Пр.

Чувам много често как хората говорят,
че няма никъв смисъл да се борим.
Защото сме малко, защото сме слаби,
защото живеем в шибана държава.


Искам мафиоти затворени в затвора,
олигарси наредени пред закона,
искам да няма вече монополи,
искам и няма повече да моля.
Ще залея улиците на моя град,
ще изляза на най-централния площад.
Ще вдигна шум с барабани, мегафони,
ще се изправя пред управляващите ни вогони.
И всички ще чуят моя глас,
и всеки ще усети, че има власт
да промени това, което не харесва
с лозунги, блокиране, акции, протести.

Искам лустрация, сега веднага.
Легализация – сега веднага.
И прозрачни медии – сега, веднага.
И нормални пенсии – сега, веднага.
Честни политици – сега, веднага.
Добре платени медици – сега веднага.
Малък бизнес, сега веднага.
Социална политика, сега веднага.
Културна политика, сега веднага.
Искам си природата, сега веднага.
Приятелите от чужбина – сега, веднага.
И оставка, сега, веднага.
Нормално управление, сега, веднага.
Достойно заплащане, сега, веднага.
Смислени майчински, сега веднага.
Да си пазим децата, сега веднага.
Независима държава, сега веднага:
от Америка, Русия и всички останали.
Знам, че е трудно, знам, че е тежко,
обединим ли се ще го направим лесно.
Само трябва да сме заедно, един до друг.
Да не им позволяваме да ни делят.
И тогава ще успеем, чуваш ли ме, брат.
Ще заживеем в нормален свят.

Пр. 2
Чувам все по-често как хората говорят,
че е супер смислено да се борим,
защото сме много, не сме слаби,
и ние сме бъдещето на нашата държава.


ХЕПИ ЕНД

1.
ВОДЕЩА. Студио.
ВОДЕЩА: След масовите протести институциите най-сетне се задействаха по въпроса за предаването „Кой иска да бъде нормален?” Още в началото на разследването бяха открити купища нередности с неговото финансиране, с начина на водене, с насаждането на език на омразата, с манипулиране на телевизионната аудитория. Предаването още е в ефир, но специалисти предупреждават, че това са последните му дни и най-вероятно другата седмица то ще бъде свалено.

2.
Студиото на „Кой иска да бъде нормален?”.
РАДА ОСТРОВСКА: Нашата нормалност е застрашена, драги зрители! Върху предаването ни се оказва значителен политически натиск.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Институциите, които толкова време бяха вдигнали ръце от нормалността в нашата държава сега искат да свалят най-нормалното предаване от българския ефир.
РАДА ОСТРОВСКА: Това е цензура! Това е противозаконно! Това не може да продължава. И въпреки това се случва. С любезното съдействие на българските политици и антибългарските НПО-та!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние се опитахме да помогнем на това общество да се излекува, но очевидно то иска да спи и няма да предприеме нищо. Кой ли има интерес да го държи в това заспало състояние?
РАДА ОСТРОВСКА: В момента, драги зрители, присъствате на последното ни предаване. Това е. Официално разтуриха нашата седянка! И то точно на този така светъл празник за нашата държава.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние се опитахме да бъдем единствените възрожденци в ефира и се провалихме. Да, днес празнуваме може би най-възрожденския празник, чакаме зарята, но смисълът зад всичко това е безвъзвратно и окончателно загубен.
РАДА ОСТРОВСКА: Провалиха ни антибългарските фактори.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Развяваме белия флаг, уважаеми зрители!
РАДА ОСТРОВСКА: Обявяваме нормалността за победена!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние успяхме да я възродим за малко. Може би дотук ни стигнаха силите. Или противниците ни бяха прекалено силни. Никога няма да разберем.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние винаги сме стояли зад каузите си. Това е нашият пръв и основен принцип. Затова не можем да затворим очи пред тази трагедия.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Затова, драги зрители, ние признаваме, че сме беззащитни и че нищо повече не можем да направим.
РАДА ОСТРОВСКА: Но и категорично отказваме да живеем в ненормален свят. Затова за нас най-нормалният изход е самоубийството.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Самоубийството не е нещо аморално. То е категоричен жест на несъгласие със статуквото. То е политически акт! То е вик в заспалата стая на нашето общество.
РАДА ОСТРОВСКА: А вие, нормални ни зрители, не се отказвайте от борбата за нормалност. Пазете завета ни. И бдете над основите, които положихме.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние бяхме Бойчо Пожарлиев.
РАДА ОСТРОВСКА: И Рада Островска!
Зарята започва. Двамата изваждат пистолети и се самоубиват.

3.
Зарята продължава.
Домът на ЛИЛИ. ИВА КАРАИВАНОВА плаче. МАРИН КАРАИВАНОВ плаче. Двамата изваждат пистолети и се самоубиват.

4.
Зарята продължава.
Домът на ФАНИ. ДЯДО ГЕОРГИ и БАБА ДОРА крещят ожесточено срещу младите и интелигентните. Беснеят, докато не се изморят. Тогава вадят пистолети и се самоубиват.

5.
Зарята продължава.
Домът на САШО. ИВАН гледа футболен мач и псува. Пие бира. Пие ракия. Псува. Накрая става, грабва един чук и чупи телевизора с яростен вик. После сяда, вади пистолет и се самоубива.

6.
Зарята приключва. Стаята с телевизора. ЛИЛИ и ФАНИ.
ЛИЛИ: Хубава заря, не мислиш ли?
ФАНИ: Какво ли щеше да каже Сашо?
ЛИЛИ: Щеше да му хареса естествено. Знаеш, че беше луд по фойерверките!
ФАНИ: Ставаше като детенце.
ЛИЛИ: Скачаше. Въодушевяваше се. Такъв си беше Сашо.
ФАНИ: Беше много смешен.
ЛИЛИ: Да!
Двете се размиват. Смехът им се усилва. В един момент престава.
ФАНИ: Ние няма да го забравим, нали?
ЛИЛИ: Никога!
ФАНИ: Ще го помним до края на света!
ЛИЛИ: И след това!
Пауза.
ФАНИ: Прегърни ме! Прегърни ме силно!
ЛИЛИ: Колко е красиво! Светът е странно място, нали?
ФАНИ: Жестоко и красиво. Ужасно, но справедливо.
ЛИЛИ: Целуни ме! Никога няма да забравя този момент!
ФАНИ: Този момент никога няма да свърши! Любовта е вечна!
ЛИЛИ: И Сашо винаги ще бъде част от нея, нали?
ФАНИ: Разбира се! Винаги!


БОНУС ТРАК

Телевизионно студио.
ВОДЕЩА: Днес полицията залови лицата, станали печално известни в публичното пространство като Бойчо Пожарлийски и Рада Островска. Оказа се, че техните истински имена са Яна Драгоева и Златин Батков. Те опитали да се измъкнат от страната с фалшиви паспорти, но съвестен граничен полицай ги разпознал и ги арестувал. В хода на разследването бяха открити техни сметки в чужбина и се оказа, че чрез предаването си, те са въвлекли редица зрители в пирамидална структура и са измамили редица доверчиви граждани, които са им дарили спестяванията си. Освен това те са инсценирали самоубийствата си, очаквайки да избегнат носенето на наказателна отговорност по случая с най-масовите самоубийства в страната, в които загинаха хиляди граждани, чиято бройка още се установява. Също така те създадоха етническо напрежение в страната, както и подтикнаха редица свои зрители към хулигански прояви и непристойно поведение. Главният прокурор обяви, че се надява на доживотна присъда. Обществото изисква същото от съда. Очаквайте подробности във вечерната ни емисия!


ЕПИЛОГ

Петдесет години по-късно. Клипче в интернет.

КРАСИВО МОМИЧЕ: И така, скъпи зрители, видяхте една документална история за едно от най-ключовите събития в историята на човечеството. Началото на краят на телевизията. Днес дори ни е трудно да си представим как подобно нещо е съществувало и хората са го гледали. Но важното е, че вече телевизията е история. Благодарим ви!


Бележка от автора.

Скъпи читатели, ако харесвате това, което правя, чувствайте се свободни да ме подкрепите с волно пожертвование на:
BG88RZBB91551005328313