Когато си гладен и тъжен,
сдъвкваш ли тъгата,
която заядливо те яде?
Кажи ми, мое дете,
навършило едва два века.
Спускащо се по пързалката,
коленете - вечно ожулени.
В парка е тихо безвремие,
мънлив минувач е изпуснал
стрелките на часовника
под колата на безделието.
Неделя.
Жилава жена слуша
музиката на листата
на слушалките, излизащи
от нейната връзка със света.
Я, какво ръкоделие...
Неделя.
Някой извика името ми,
но той всъщност е викал на кучето си:
тази рунтава останка
от отминали епохи.
Къде се е скрило веселието?
Неделя.
Ох, бе, дядо,
ти, дето си още в утробата,
едва си заченат и плуваш
в морето под планината -
корема на твоята майка.
Когато съм гладен и тъжен,
тъжям и това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар