Лазар

Изправил се даскал пред къща седеше,
черната порта пред него мълчеше,
прокашля се той, пооправи калпака,
по вратата потропа и пусна гласа си.
- Април идва, Лазаре, ставай,
свободата теб няма вечно да чака,
от сън се събуждай, хващай гората,
приготви се да мреш, ако щеш да живееш.
Чу ли ме, Лазаре, чу ли ме, ставай!
Престани да сънуваш идните дни,
изпълни се със своето родово минало
и хвани на часовника здраво юздите.
Престани да търпиш като крава,
престани да си скланяш главата,
покажи, че си нещо по-висше от стадо –
април идва, Лазаре, ставай!

А от околните хълмове мигом проехтява
разумният шепот на календара вековен,
народната мъдрост на пет века робство,
съветите на ония, които няма да се прекарат.
- Спи, Лазаре, спи! Няма смисъл да ставаш.
Пролетта идва и си отива, такъв е животът,
недей се хаби, недей пропилява уюта.
И добре, ако вземеш и станеш, какво ще ядеш?
Зимата идва, снегът ще посипе твоето лято,
я по-добре стой си в леглото, спи и сънувай,
недей да превръщаш деня си в кошмари,
чуваш ли, Лазаре, спи и сънувай,
пази си живота, пази си хомота,
не слушай ти даскали, те нищо не знаят,
свобода, не забравяй, има и в робството!

И вече колко години от една страна
даскалът вика на Лазар да стане,
от другата хорът на всички пияници
увещава Лазар да спи и сънува.
А през цялото време, Лазар просто го няма,
леглото му празно пустее,
студена е стаята, студено огнище
немее сред студът на стените.
И къде е изчезнал тоз Лазар
никой не знае, и сам той не съзнава,
че си е плюл на петите.
И какво от това дали той нейде сънува,
и какво от това дали той нейде будува?
И дали той изобщо още Лазар се казва
или не се е прекръстил?
Ох, Лазаре, нищо, ти не беше виновен,
Ох, Лазаре, теб няма никой да съди.
Хайде, прощавай, живей в твойто отсъствие.
Спи в свойто будуване и будувай своите сънища.