На вратата ми се звъни, което ме учудва, защото се случва рядко. Отивам да отворя с предположението, че най-вероятно е човекът, който събира таксата за входа.
- Здрасти! - усмихва ми се съседът от долния етаж.
- Ъъъ, здрасти - недоумявам за какво може да ме търси.
- Абе крушките ми гърмят - започва той.
И обяснява как електрическите крушки на полилея в хола му са изгърмели, той ги сменил и новите също изгърмели.
- Ама аз нищо не разбирам от електричество - съчувствам му аз.
- Дали ако сваля полилея и монтирам фасонка ще стане - продължава той, впускайки се в нови и нови детайли.
- Не знам - казвам. - Нищо не разбирам от такива работи.
Той продължава с различните варианти и с разнообразни питания, на които няма как да отговаря.
- Въобще не ме бива в тези неща - опитвам отново.
Той ме пита защо се получава късо съединение.
След петнайсет минути решава да си опита късмета при друг съсед. Пожелавам му късмет и затварям вратата.
И сега се чудя какво е това късо съединение в комуникацията между мен и съседа. И не мога да си обясня откъде идва проблема и има ли проблем изобщо.
Май ще сляза да питам някой съсед...
Няма коментари:
Публикуване на коментар