четвъртък, октомври 04, 2018

Песен от есента



Мисълта за напусналата те любов
е като есенния вятър,
прекрачващ тихо през прозореца ти.
Той навява спомени за лятото -
ах, голи момичета по нудистките плажове.
Той намеква за зъзнещия мраз
на зимната приказка,
в която всичко мръзне до омръзване,
дори ескимосите със своите
сто думи-самота за снежен ад.
Той обещава бялата лястовица
на люляковата пролет,
в която уханията на новата любов
ще накарат сетивата ти да лелеят
по всичко, що е било, бъде и ще пребъде.
И така отново започва любовта.
И така отново?
И така!

Няма коментари: