Хаймана

Момчето приема първия учебен ден стоически. Не мрънка, не извива гласчето си по най-високия начин, на който е способен, за да се опита да се измъкне. Приема дори цветята, връчени от майка му, които веднага се озовават в еуфоричната начална учителка. Въпросната дама не спира да изнася лекции за сакралността на първия учебен ден и за всички предимства на положението (а ако питате ученика – на дереджето), които носи фактът, че сега той ще бъде в трети клас.

След скучната церемония, на която не пускат едно свястно парче – всички песни са онези, които неизменно съпровождат подобни поводи – децата се качват в клас. Учителката тегли още една реч, след което моли учениците да си запишат необходимите учебници и помагала, за да си ги купят при първа възможност.

По навик момчето води записките си на телефона. То е свикнало да пише на дигиталния екран. Дори не се ограничава с редовните списъци за пазаруване, а трупа в паметта на машината и свои лични наблюдения. Ако някой ги видеше, би го нарекъл бъдещ писател, но ученикът ги крие с упорството на магаре.

Едно не може да разбере ученикът. Какви са тези хартиени учебници! Това не са ли отломки от едно различно време. Не може ли да учат на таблети като в нормалните държави. Но от личен опит, а и от постоянните приказки на родителите му, то е свикнало с мисълта, че държавата, в която живее, е толкова далеч от нормална, колкото е Луната от Земята.

Скоро обаче учителката забелязва момчето, извадило телефона си. И тъй като това е един от редовните проблеми и основна причина за разсейване сред младото поколение, тя на мига избухва.

- Я да си прибираш телефона! На какво прилича това? Тръгнал още от първия учебен ден да нарушава правилата. Ей! Сега като те хвана! Я си дай бележника!

Момчето с неудоволствие прибира смартфона в раницата и занася чисто новия бележник на учителката. Тя му пише забележка.
Вечерта ученикът е принуден да покаже бележника на родителите си, които здравата му издърпват ушите.

- Хаймана с хаймана! От теб няма ли да излезе човек! Да си цъка на телефончето! Продължаваш ли в тоя дух, ще видиш смартфон през крив макарон!
- Но, но…– опитва се да каже момчето, но родителите са прекалено шумни и неотстъпчиви.

Това е. Хаймана си беше и хаймана си остана!

* Снимката, с която е илюстриран разказа, е на Анри Картие-Бресон (бел. авт.).