Значи така. Първо е зима. В началото е интересно, докато не стане тегаво и не дойде момента, в който времето спира. Зима е и тя никога няма да свърши, казваш си. Но след няколко века идва пролетта. Ходиш като надрусан. Светът е отново млад. Докато усетиш идва лятото. То винаги минава преди дори да си отвориш устата и да кажеш нещо. Остават само много спомени от нечии други твои летни животи.
Така е, казваш си. Всички сезони са само прелюдия към есента. И се гмуркаш в нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар