Човешкият живот е просто нареден,
в живота няма нищо сложно.
Отдолу-нагоре,
отгоре-надолу.
Отдолу-нагоре,
отгоре-надолу.
Какво необяснимо има тук?
Нима движението не е закон на всичко?
Отгоре-надолу,
отдолу-нагоре.
Отгоре-надолу,
отдолу-нагоре.
Какво проблематично, какво неразрешимо има тук?
(И има ли изобщо нещо разрешимо в този свят?)
Нагоре, нагоре,
надолу, надолу.
Нагоре, нагоре,
надолу, надолу.
Сами създаваме проблемите си. Драматизираме
като разглезени деца. Придаваме си прекалена важност.
Надолу, надолу,
нагоре, нагоре.
Надолу, надолу,
нагоре, нагоре.
В живота няма нищо сложно –
поредица от качвания и от падания.
Нагоре – това е много относително.
Надолу – не по-малко.
Човешкият живот е просто нареден
и в него няма никакъв въпрос.
Въпросът е един и другаде.
(Въпросът даже няма отговор.)
Той не е:
„Защо нагоре и надолу?”)
Нито:
„Как нагоре и надолу?”
Lъпросът не е в живота.
„Защо нагоре и надолу?”)
Нито:
„Как нагоре и надолу?”
Lъпросът не е в живота.
Въпросът е в смъртта
и той гласи:
„Смъртта „нагоре” ли е или е „надолу”?”
(Ако искате да си купите първата ми стихосбирка, пишете ми на ivandimitro@abv.bg
Цената й е 10лв.)
„Смъртта „нагоре” ли е или е „надолу”?”
(Ако искате да си купите първата ми стихосбирка, пишете ми на ivandimitro@abv.bg
Цената й е 10лв.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар