СУТРИНТА МЕ ЗАВАРИ В ДОБРО
НАСТРОЕНИЕ. Щом се вдигнах от леглото, в устата ми нахлуха гръмки песни. Хвърлих
дрехите на гърба си, пеейки. За лош късмет нямах възможност да се насладя на малко
усамотение. Тъкмо майка ми беше компанията, от която не се нуждаех, но тя
разполагаше с още няколко дни отпуск и не възнамеряваше да ме изпуска от поглед.
Закусих с
препечени филийки и мляко с какао. Филийките хрупкаха между зъбите ми в прав и
елегантен такт. Тази сутрин беше чиста музика, а майка ми дирижираше закуската.
Когато свърших, се преместихме в хола. Там пихме кафе и си подхвърляхме реплики.
Аз лично бих предпочел да подхвърлям някоя топка, примерно над волейболна
мрежа, но с търпение приемах необходимостта от диалози с родителката.
Тя дърдореше за
нейната приятелка Василка – една от дамите, които ме изваждаха от унеса на
детството с характерните си пощипвания по бузите, способни да предизвикат искрената
ненавист на всяко хлапе.
Приказвахме около час,
час и нещо. И нито веднъж между нас не прехвърча и думичка за моето
наркоманстване. Двамата отбягвахме тази тема, зееща като отворена рана помежду
ни, с усилието, с което човек бяга от глутница улични кучета, вече намекнали за
кръвожадните си намерения. Надявах се скоро да можем да си говорим открито.
Няма коментари:
Публикуване на коментар