- Някои дни се чувствам като
шоколад – казва момичето с жълта рокля на приятелката си, която е оголила
бедрата си в къси дънкови панталони. – Ако съм на студено, поддържам целостта
си с лекота. Ама изляза ли на жегата, омеквам и лека- полека се разтапям
цялата. Още по-гадно е, когато се намирам в нечий джоб – тотално се разпльоквам.
Държат ли ме в ръка, направо умирам. А допрат ли ме до устните си, залепвам за
тях и здравата ги омазвам. Ех, тия жеги!
До момичето някак се е озовал ученик
от последните класове. Преди тя да разбере какво става, той я целува.
- Ама моля Ви се! Какво правите?!
– блъска го с ръка тя.
- Няма проблеми. Изобщо не ме
изцапахте! – отговаря момчето.
Докато двете приятелки стоят втрещени,
той се отдалечава по алеята. Върви точно по същия начин, по който е вървял
досега. Само от време на време замечтано прокарва език по устните си, които сега
имат вкус на шоколад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар