Днес в www.actualno.com, където имам честта да съм колумнист, изкараха мой текст за Хитрино.
Линк към публикацията в Актуално.
Линк към публикацията в Актуално.
Веднага след инцидента в Хитрино и на мен ми идваше да кажа нещо, да споделя моята гледна точка за случилото се, но замълчах. Стори ми се прекалено шумно, а и всички се изказваха по медии, форуми, в социалните мрежи. Навсякъде. По безумна традиция в България първо се говори, после се действа в ситуации, в които е обезателно да се направи тъкмо обратното. Но такава ни е балканската съдба… Съдба ли е да я опишеш?
Но ето, днес в един от новинарските сайтове, които следя, излезе новина за това, че борбата там продължава и моето мълчание се стопи, изригна от гласните ми струни и така се роди този текст. Всъщност причината, поради която не се притеснявах от мълчанието си, беше, че аз лично вярвам в повторяемостта на събитията в страната ни. Вярвам, че тъкмо това е един от основните проблеми. Вярвам, че Хитрино вече се е случвало, а ще се случва и занапред. И именно това е, което ме натъжава. Но спри сърце!
Всъщност Хитрино е Индиго. Хитрино е оня спален вагон, който
преди години лумна в пламъци. Хитрино е наводнението в Аспарухово. И всички
подобни примери, които ви изникват в главата. Както и подобни случаи, които ни
предстоят в идващите години. Които ще ни разтърсват и ще ни ужасяват. И ние ще
се питаме как се е стигнало дотам и какво може (и е могло) да се направи.
За съжаление най-вероятно всичко в тези хипотетични събития
от бъдещето ще стане по добре установения сценарии. Едни добре познати публични
личности, както и специалисти и длъжностни лица, отговорни конкретно за този
случай, ще се позавъртят из медиите, където шумно ще се обвиняват взаимно. Ще
си прехвърлят отговорността, защото друго неписано правило в държавата ни е, че
никой за нищо не лично е виновен. Виновните са винаги другите. За това как
именно тези проблеми ще се хвърлят в очите на зрителите, вместо да се занимаем
с най-важното: как да се предотвратят подобни инциденти в бъдеще, които
понякога дори назряват пред очите ни, но ние се правим, че не ги забелязваме,
защото така ни е по-удобно. Как всеки трябва съвестно да си върши работата,
независимо дали тя е голяма или малка и независимо от заплащането му, защото
вече се е хванал на хорото и трябва да го изиграе по най-добрия начин, на който
е способен. И, естествено, на първо място: как да се помогне на пострадалите и
да се облекчи положението им.
Едно от най-нормалните неща в човешкия живот е да се
получават фалове, грешки. А това, което ни остава в подобни моменти, е да си
вземем поука и да продължим напред. И да не оставяме подобни грешки да се
случват отново. Но дали постъпваме по този благоразумен, саморефлективен и
градивен начин? Или просто не потъваме във Великия Скандал за няколко дни, след
което попретупваме останалата работа като се надяваме, че подобни неща ще ни
подминат в следващите седмици, месеци, години?
Едно е сигурно – Хитрино ще се случва отново и отново… И
дано някой ден се научим как да реагираме в подобни ситуации. Изглежда все още не
сме узрели достатъчно. Но пък надежда винаги има.
Другото, което можем да направим поне в конкретния случай, е
да помогнем на пострадалите. Има как!
И изобщо да не забравяме, че въпреки нечовешката, агресивна, потискаща среда, в която живеем, сме човешки същества. А човешките същества могат да си подават ръка. Могат да се тупат одобрително по рамото. Могат да спорят, но не просто така, а за да вземат най-доброто решение. Могат да се поздравяват по улицата. Могат да се държат човешки един с друг. Могат да разберат чуждото страдание и да се опитат поне мъничко да го намалят, защото някой ден със сигурност самите те ще се нуждаят от подкрепа и помощ.
И изобщо да не забравяме, че въпреки нечовешката, агресивна, потискаща среда, в която живеем, сме човешки същества. А човешките същества могат да си подават ръка. Могат да се тупат одобрително по рамото. Могат да спорят, но не просто така, а за да вземат най-доброто решение. Могат да се поздравяват по улицата. Могат да се държат човешки един с друг. Могат да разберат чуждото страдание и да се опитат поне мъничко да го намалят, защото някой ден със сигурност самите те ще се нуждаят от подкрепа и помощ.
Нека не позволяваме на Хитрино да ни изхитри.
А колкото до самото Хитрино:
А колкото до самото Хитрино:
Желаещите
да помогнат могат да го направят със SMS на телефон 1466. Стойността на един
SMS е 1 лев.
Има
и дарителска сметка, на която може да се превеждат средства за пострадалото
село:
IBAN: BG64UNCR 76301078660913
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: Български Червен кръст (за преводи от България); Bulgarian Red Cross (за преводи от чужбина)
ОТКРИТА СМЕТКА ЗА ДАРЕНИЯ НА ОБЩИНА ХИТРИНО
BG95DEMI92403100181704, DEMIBGSF
"ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД
IBAN: BG64UNCR 76301078660913
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: Български Червен кръст (за преводи от България); Bulgarian Red Cross (за преводи от чужбина)
ОТКРИТА СМЕТКА ЗА ДАРЕНИЯ НА ОБЩИНА ХИТРИНО
BG95DEMI92403100181704, DEMIBGSF
"ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД
Няма коментари:
Публикуване на коментар