Пожелание за 2017

Да мълча повече, отколкото да приказвам.
Да чета повече, отколкото пиша.
Да продължавам да се уча не само да гледам, но и да виждам. 

Да показвам на шепата хора, на които мога да разчитам, че и те могат да разчитат на мен. 

Да благодаря повече, отколкото да съдя. 

Да приемам случилото се не като произшествие, а като урок. 

Да приемам чуждата критика и да се усъвършенствам, без да променям същността си. 

Да съм естествен в тъгите и радостите си. 

Да се опитвам да давам повече, без да мисля за възможна отплата. 

Да помагам на другите, за да когато сам се нуждая от помощ, не се чувствам гузен. 

Да не приемам нещата не като даденост, а като чудо.
Да не спирам да се удивлявам на света като малко детенце. 

Да съм самокритичен и да не вярвам никога напълно в себе си, защото това е смърт. 

Да напиша следващия си роман, който ще бъде също толкова невъзможен, колкото беше последният, но в същото време ще бъде съвсем друг. 

Да показвам всеки ден на жената до себе си, че за мен няма нищо по-важно от нея на този свят, въпреки залитанията си по изкуството, защото тя е изкуство сама по себе си. Най-великото, завършено и пълнокръвно изкуство. 

Благодаря ти, 2016г. 

Повечето хора не те харесват, защото много ценни хора си тръгнаха, докато бяха под твоята власт. Но аз смятам, че тръгването от едно място е пристигане в друго място. И като пишещ човек, който и книги издава, съм забелязал, че в един момент чекмеджетата се зариват с изписаното и има нужда да се изпразнят, за да се появят нови неща, които да ги запълнят. Това е Цикълът на живота. Дано се намерят достойни наследници на отишлите си. И да продължават да носят светлината на изкуството, което беше, е и ще бъде. Амин!