Едно от най-великите начала на съвременни романи

За Падиля, спомняше си Амалфитано, литературата биваше хетеросексуална, хомосексуална и бисексуална. Романите, най-общо казано, бяха хетеросексуални. Поезията обаче беше изцяло хомосексуална. Вътре в нейния необятен океан се различаваха различни течения: педерасти, педали, педери, швестери, обратни резби, пеперудки и педерушки. Двете най-големи направления ги съставляваха педерастите и педалите. Уолт Уитман, например, бе поет педераст. Пабло Неруда – поет педал. Уилям Блейк бе, безсъмнено, педераст, а Октавио Пас – педал. Борхес бе педерушка, тоест, на моменти можеше да е гей, а друг път – просто асексуален. Рубен Дарио беше обратна резба – всъщност кралицата и парадигмата на обратните резби (в нашия език, разбира се, в широкия и чужд свят, неоспоримата парадигма си оставаше Верлен Щедрия). Една пеперудка, според Падиля, се нареждаше по-близо до цветистата лудница и халюцинации в плът и кръв, докато педерастите и педалите се лашкаха пресекливо от Етиката към Естетиката и обратно.

Началото на „Неволите на истинския полицай”, а също и част от „2666” в типичен боланьовски стил. Е как да не го обича човек! 

Великолепен превод на Маня Костова. Аз първо на английски я четох и не си представях как може да се преведе на български, защото нямаме толкова богат набор от цветисти гей думи, колкото има в английския. Давам си сметка, че книгата е написана на испански, но не ползвам този език.