Урок

Ти ме научи на нещо: 

най-красивите хора 

не забелязват собствената си красота. 

Нито външната, 

още по-малко вътрешната. 

Объркан съм. 

Вече не знам 

дали изобщо има външна красота?

О, да, аз забелязвам хубавите жени, 

защото съм естет 

и няма нищо по-красиво 

от хубавото женско тяло, 

защото то е чисто изкуство, 

то е черно-бяла фотография, 

то е платно от Ренесанса,

то е като хубавото вино:

понякога е достатъчен само

мирисът му,

за да те накара да полудееш.  

Но когато става за любов 

колкото и прекрасна и съвършена 

да е опаковката, 

много по-силно е това, 

което извира отвътре. 

Онова, което някои наричат душа, 

други дух, 

трети казват, че всичко е в мозъка 

и това, което е отвътре, 

е плод на нашата етика,

на нашата нравственост,

на ценностите, които защитаваме,  

на личната ни философия. 

Всичките са прави. 

Онова вътре, 

нашата скрита същност 

извира навън, 

колкото и да се опитваме 

да я пазим скрита, 

колкото и да я затваряме в себе си, 

в каквото и емоционално състояние 

да се намираме. 

Дори светът ни да е свършил, 

ние продължаваме да сме това, 

което е заложено в нас, 

това, което са заложили в нас, 

любимите ни хора.

Какво повече да кажа?

Само в теб откривам тази вътрешност,

която ме преобръща,

която докосва моята вътрешност.

Само в теб.

Всички други са толкова направени, 

така играещи на живот, 

така слагащи си маски.
Само с теб имам чувството, 

че каквато и маска да сложиш, 

това, което е заложено вътре в теб, 

продължава да извира и променя всичко. 

То се отразява в настроенията ти, 

в мимиките ти, 

в жестовете ти, 

в очите ти, 

в... 

Така и не разбра:

това, което обичам в теб

е отражението на душата ти,

което намирам разпръснато по тялото ти.

Стига. 

Искам да завърша 

с отговора на един въпрос, 

който се въртеше в главата ми 

преди няколко месеца. 

Да, сега знам. 

Истинските ангели, 

тези, които са сред нас, 

които са облечени в плът и кръв, 

които толкова страдат, че са хора понякога, 

дори да не го осъзнават. 

Те не виждат ореолите си

и именно това ги прави ангели.