МЕТАСТИХ

На Елена

Ти си моите сто години самота.

Ти си стръкчета трева.

Ти си океан-море.

Ти си сияние на жена.

Ти си божествена комедия.

Ти си прашинки.

Ти си канела.

Ти си Лолита.

Ти си любов по време на холера.

Ти си смърт във Венеция.

Ти си цветя на злото.

Ти си моите бесове,

моето престъпление и наказание.

Ти си процесът и замъкът.

Ти си на острова на блажените.

Ти си непосилната лекота на битието.

Ти си балада за Георг Хених.

Ти си отклонение.

Ти си психоза 4:48.

Ти си физика на тъгата.

Ти си фрагменти от любовния дискурс.

Ти си пяната на дните.

Ти си по следите на изгубеното време.

Ти си моето последно изкушение

между пустинята и живота.

Ти си възможност за остров.

Ти си критика на чистия разум.

Ти си сто сонета за любовта.

Ти си смъртта на Тибалт.

Ти си пътуване към Изтока.

Ти си мъртвешки танц.  

Ти си параграф 22.  

Ти си смърт и компас.

Ти си възвишение.

Ти си мадам Бовари.

Ти си пътешествие до края на нощта.

Ти си феноменология на духа.

Ти си сонети към Орфей.

Ти си плешивата певица.

Ти си последна любов.

Ти си моят вой.

Ти си предчувствие за край.

В музея на невинността името ти е Червена.

Ти си кратка история на времето.

Ти си пустата земя.

Ти си подир сенките на облаците.

Ти си някъде по пътя

в самотата на памуковите полета.

Аз съм идиот в очакване на Годо.

Рейкявик, Исландия,

04.11.2016