„Страхът ми от думите
тъй е голям”
Райнер Мария Рилке
Думите са всичко, дето мога да ти дам,
всичките ми притежания,
бъдеще и минало,
изящни изворни тъги,
ехтящи и просторни радости,
неизбродени потайни пътища и
лъкатушещи пътеки към дома.
Думите – безброй мълчания,
лабиринтите залутани на смисъла,
палати на порой безсмислия,
прашинки във Вселената,
Вселени във прашинката,
еуфории, светкавици, дихания,
крехки и чупливи,
но и твърди камъни.
Думите – това съм аз,
това съм целият,
черва, сърце и пори,
костен мозък, алвеоли,
звучни, но пък искрени провали,
снимки на секунди щастие.
Думи – кръв, късмет и случай.
Видима невидимост и тайна явност.
Те са всичко, но са нищо,
те са нищо, но са всичко.
Епикризи на милиард въздишки
и есенция от разцъфтяла есен.
Изцелителни инфаркти и инсулти.
Думите – това съм аз,
те са всичко, дето мога да ти дам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар