Излезе само да напазаруваш, а вече се превръщат
в реликва: палтото ти, увиснало на вратата на гардероба,
кактусчето в мъничката саксийка, чашата от изпития чай, кръстословицата,
която решаваше…Толкова дребна и слаба,
без охрана, изчезна в бъркотията от улици
на този огромен, чудовищен град. Проклинам
страстта си към самотата, което ми заповяда
да остана тук. Дано ме прикове - мен - поклонника на Свободата-
към теб с железни вериги. Познатият милиционер, страхът, ловко
ме обезсилва. С извити назад ръце,
с прекалено развинтена фантазия,
за която би могъл сега да ми завиди и Хичкок,
седя над стихотворението, преобразяващо се
в дълъг списък с обиди по мой адрес:
ти, мързелив нерезе, звезда на идиотизма, хеликоптере неумит,
готически плъх, покрит с храчки реакционен гноме, псевдоинтелектуален тъпанар, пентатонична курво, ти, Хитлере, ти, лайнояде, шибан бунтовнико,
жалък графомане, мръсен, гаден кенеф, ти, гражданино,
ти, сифилистичен чадър, генетично обременена пръдня,
квазимодо отвратителен, фъфлещ хуй, дрисльо влюбен…

Яцек Подшадло

Превод: Северина Плачкова