събота, септември 12, 2015

Първа любов



            През новата учебната година в класната стая е настъпила една-единствена промяна – появила се е нова съученичка, която седи на чина пред него. Две седмици по-късно момчето вече е безумно влюбено в нея. Възхищава се на косата и гърба й по цели  часове. Тя има най-хубавата розова раница и този факт учудващо не му се струва смешен, нито пък непростим, както е било досега. Тя винаги подрежда тетрадките, химикалките и моливите по най-чаровния начин. А усмивката й… И всичко останало…
            Момчето е тотално запленено от нея, но е още във втори клас и няма идея какво  се прави в такива ситуации. За пръв път му се случва нещо подобно. Любовта се стоварва върху него като химическо съединение от възторг и тежко бреме. Това го кара да въздиша тежко и да ходи замислен по училищните коридори. Приятелите му недоумяват защо не иска да играе на футбол с тях, но вече единственото, което го интересува на света, е как да изрази чувствата си към нея.
Той се опитва да го направи по неговия невинен момчешки начин. Забива страстно химикалката си в гърба й. Скубе я за косата. Блъска я в коридора. Вдига полата й. Но тя не отговаря на чувствата му. Мръщи се, моли го да престане, а това го настървява още по-силно и той става все по-изобретателен и експресивен в изразяването на любовта си.
            Не след дълго момчето открива, че между двамата зее пропаст. Че те са като двата полюса на магнита. Когато се опита да направи нещо хубаво, тя го разчита като най-лошото нещо на този свят. Има го за грубиян, чието основно удоволствие в живота е да тероризира малки момиченца. Ни най-малко не усеща чувствата му. Всеки ден тя отминава любовния му зов по десетки пъти и го кара нечовешки да страда.
            В края на първия срок тя си хваща гадже. Един, дето изобщо не знае как да обича. Не спира да я държи за ръката, да й говори с чуруликащ глас и да я целува по лявата буза. Все едно това е любовта. Да бе, да! Ама двамата очевидно не се притесняват от неодобрението му и продължават да я карат по същия начин. Той се ядосва по един много, много тъжен начин. Тъкмо тогава казва нещо, което ще продължи да казва дълги години, до момента, в който на 39-годишна възраст няма да намери майката на своето дете.

            - Жени! Нищо не разбират от любов. 
Публикуване на коментар