неделя, септември 13, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 33

- ХАЙДЕ, СТАВАЙ! Ти на луд ли се опитваш да ме правиш бе? Вдигай си задника и се обличай – почти крещеше баща ми.
Поглед към часовника: седем-нула-три. Недоумение. Покрай домашните заточения и болниците бях свикнал да си отспивам и не бях в състояние да се излюпя от пашкула на завивките в толкова ранен час. Но ранният час беше късен за баща ми. Той неистово се опитваше да ме вдигне от леглото, а тялото ми упорито негодуваше срещу грубиянското събуждане.
- СТАВАЙ БЕ, келеш такъв! – изкряска отново дебелият му глас в дясното ми ухо.
Скочих на крака.
- Какво? Защо?
- Ще видиш ти, ще видиш!
Тези думи не бяха най-доброто събуждане. Всевъзможни насекоми полазиха гърба ми, а в главата ми настъпи хаос. Скоро заровете щяха да бъдат хвърлени, очевидно беше време за клиниката. Това би трябвало да ме успокои донякъде, но в моя случай не съвсем. Възможността да се падне калъч, никога не бива да бъде отхвърляна.
- Сега ще те заведа на едно място. Условията са добри, с майка ти го харесваме. Да знаеш само колко клиники обиколихме, говедо с говедо, докато открием тази! Трябва да сме там до половин час, така че побързай. Не ме гледай умно, а се обличай! Чуваш ли?
Опитах се да изкопча поне няколко думи за нашата дестинация, но опитите ми не пожънаха успех.
“Добре! Така да бъде!”, казах си. Както бях изправен на крака само по боксерки, отправих към него най-тъпия поглед, който успях да произведа. В кратък пристъп на лудост изблеях като агънце и побързах да облека руното си, състоящо се от дънки, тениска, блуза и яке. След това, отново на себе си, нахлузих кецовете на краката си и двамата напуснахме Пирогов.
После ми разправяйте, че в живота на хората няма цикличност. Вървяхме точно като в сутринта, когато ми правиха теста за наркотици. Бащината ръка отново ме беше заключила в желязната си хватка и мълчанието беше също толкова дълбоко. Е, миналия път сам бях съставил маршрута, но това не променя много нещата, нали?



Прочети следващия откъс утре точно в 9:00 сутринта.

Ако искаш да си купиш книгата в книжно тяло, пиши на ivandimitro@abv.bg



Публикуване на коментар