сряда, август 23, 2017


Ти изкърти мивката на моето сърце,
превърна го в поток планински,
сега пъстърви в него шляпат,
костурите на страстите
преяждат с дребни рибки от съмнения,
раци наобратно крачат
в прослава на ината ти.

Когато аз е нищо, ти е всичко,
незабравима незабравке.

Прекланям ти се, самодиво,
прегръщам те с росните си китки,
все по-омайно псувам своята нелепост,
о, ти накара ме да вярвам:
нататък има път.

(Така да предадат на генералите:
нататък има път.)

Води ме, както казах, без отлагане,
поредният Иван,
поет на мрака,
прозаик на светлината,
драматургът на плача през сълзи.
Удавен тихо в тихите ти дълбини.
Морето спи…
Води ме, както казах.

Ти мислиш, че ще крачим,
аз зная, че с теб летя.

И твоето Величество
със смуглата ми милост
отидоха нататък.

неделя, август 20, 2017

Диагноза




Не си знаем историята.
Не си знаем музиката.
Не си знаем изкуството,
театъра, литературата.
Не си знаем героите.
Не си знаем правата,
закони не спазваме.
А уж искаме нас да ни спазват.
Със скорост светлинна забравяме,
защото отдавна не помним,
имаме обща склероза.
Не си знаем дори и езика,
но не спираме да бърборим.

Иначе от всичко разбираме,
експерти сме, това вече го знаем
и спорим, и псуваме, и по масата тропаме,
и се бием с патос и слава в гърдите.
От нас по умни няма на тая планета,
а най-вероятно също на другите.
Синоним сме на „разумен живот”,
а отдавна живуркаме,
в чуждите джобове гледаме,
а не вперваме поглед в звездите.
Гений до гений до гений
(до един безработни)
бродят по нашата майка земя
и ридаят, защото майката-мащеха
постоянно ги лъже, предава ги,
както те сами се лъжат, предават.
Комин до комин, хитрец до хитрец,
а балъци са другите, дай да ги метнем,
но май себе си мятаме,
май себе си лъжем,
май сами се предаваме.

Иначе от всичко разбираме.
Не знаем най-важното,
но пък знаем най-съкровеното.
Живота си даваме за ракия,
за шопска салата, за чалга,
за привидни успехи,
с които се перчим,
развявайки телефони
по-скъпи от тринайста заплата,
вторачвайки се в бляскави плазми.
Искаме да живеем в здрава държава,
а нездраво живеем и сеем зарази.
От настоящето срам ни е,
но се гордеем с историята.
Все по-чужди на традициите ставаме,
все повече се гордеем с България.


вторник, август 15, 2017

Парк

На Кирил Василев

Те са тук,
устремени в целите на своята безцелност,
бутат своите тела, души и бебешки колички,
припичат се двустранно на реотаните на слънцето –
анонимния венец на нечие анонимно сътворение.

Те са тук,
началото на края на нищото,
краят на началото на нещото,
единствени, неповторими, ефимерни.
Когато аз е всичко, ти е нищо,
ние от години няма.

Те са тук,
с философията на „Как си?”,
с естетиката на свещените анцузи,
с етиката, в която няма етика,
с логиката на корема,
в която плуват корабите на нежелани вещи,
които те желаят с бебешкото си упорство.

Те са тук,
обръщат есенни листа в по-търсени валути,
играят на игрите на своята привидна зрялост.
Натрошени съчки пукат под маратонките
на тълпа деца, всъщност вече възрастни хора.
Отегчени кучета разхождат модерни кентаври
по алеите на бъдещето без минало.

Те са тук,
стъпкват безогледно всичко,
стъпкват безогледно всичко,
стъпват безогледно всичко.
Ние мълчим, гледаме ги с ужас
и чакаме някой да им каже нещо.

Все пак сме културни хора.

петък, август 11, 2017

Филология.
Филологийо!
Филологийке.
Как я докара
до Червения списък?
Скъпичка,
не се страхувай!
Всички много
ще те пазим.
Ще те чешем
по коремчето.
Ще те глезим
с вкусотийки.
Ще те галим
по муцуната.
Както ти ни галиш
с най-миротворната
атомна бомба:
словото.

четвъртък, август 10, 2017

Старобългарските имена на месеците

Имената на дванадесетте месеците от годната имат латински произход и днес се използват в почти целия свят. До VIII век преди Рождество Христово римският календар има десет месеца, но Нума Помпилий - прекият наследник на Ромул и Рем, добавя два нови месеца (януари и февруари).
Това той прави, за да изравни календарната година, която до тогава е била 304 дни, с лунната, която има 355 дни, пишат www.highviewart.com
В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили днес, а те звучат толкова самобитно и красиво. Ето как са ги наричали:
1. Просинец (Колог, Коложег, Голям Сечко) - така старите българи наричат месец януари.
"Месецът на горящия дънер" - това е значението на старобългарски.
2. Съчен (Сечко, Малък Сечко) - така старите българи наричат месец февруари.
"Месецът на страшния лед" - това е значението на старобългарски.
3. Сухи (Сух) - така старите българи наричат месец март.
"Сухият месец" - това е значението на старобългарски.
4. Брязок (Брезов) - така старите българи наричат месец април.
"Многоцветният месец" - това е значението на старобългарски.
5. Тръвен (Тревен, Цветен) - така старите българи наричат месец май.
"Тревистият месец" - това е значението на старобългарски.
6. Изок (Червеник) - така старите българи наричат месец юни.
"Червеният месец" - това е значението на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - така старите българи наричат месец юли.
"Месецът на жътвата" - това е значението на старобългарски.
8. Зарев (Орач) - така старите българи наричат месец август.
"Месецът на оранта" - това е значението на старобългарски.
9. Руен (Руй) - така старите българи наричат месец септември.
"Изобилният (плодородният) месец" - това е значението на старобългарски.
10. Листопад - така старите българи наричат месец октомври.
"Месецът на падащите листа" - това е значението на старобългарски.
11. Груден - така старите българи наричат месец ноември.
"Месецът на грудките" - това е значението на старобългарски.
12. Студен - така старите българи наричат месец декември.
"Студеният месец" - това е значението на старобългарски.
Източник: За Жената

вторник, август 08, 2017

БЪЛГАРИЯ


Затвор огромен е страната,
Отвред обградена със тел,
във кърви къпе се земята,
човекът тук е жива цел.

Лъжи изпълват днес закони,
убийства и терор тежат,
разврат, пиянство и патрони
народа в робство го държат.

О, жалка власт на сган лукава,
родена за разврат и мъст,
виж робът вече, че съзнава,
че трябва да ви сложа кръст.

Георги Заркин (убит от комунистическия режим в Пазарджишкия затвор)