неделя, юли 23, 2017

На Илия Бешков



Тая нощ умирах много пъти,
безсъници въргаляха се
из леглото ми, бушуваха в
чаршафите като животно,
съпротивляващо се на
студената машина за убиване.
Погледнах се в огледалото,
извиках в истеричен уплах –
карикатурата на моя образ
ми се хилеше с чертите
криви на безбожието.
Тая вечер от художник
станах дявол, рогата ми
разпердушиниха красивото,
окървавиха го и смляха
неговите линии в прокажена
кайма, в чиста чума.
След всяка смърт отдъхвах
и празнувах умиротворяващия
край, а след това ругаейки
възкръсвах. Ад. Нима не е
това безкрайно продължаваща
агония без усмивката на смърт?
Умирах много пъти тая нощ,
на заранта със слънцето
възкръснах за последен път.
Амин.


събота, юли 22, 2017

4 тона бонбони

Тази вечер всички коментират корупционния скандал. Политик поискал подкуп в четири тона разноцветни бонбони. Като деликатно помолил един тон да бъдат ментови, защото най-много ги харесвал. Другите могли да бъдат всякакви: карамел, малина, ягода, шоколад. Условието му било половината да са дъвчащи, а другата - смучащи. Просто наистина много харесвал бонбони. Но ето, хванали го и сега депутатският му имунитет със сигурност щял да падне. Лекарят го предупредил да внимава с кръвната си захар. А главният прокурор въздъхнал облекчено, когато съобщил, че премиерът не бил замесен. И дори един-едничък бонбон не стигнал до него, макар и той да ги обичал, особено смучащите.

вторник, юли 18, 2017

Сапунени мехури




На Марин Бодаков

Я, каква снимка
на Яна Лозева.
Ти (усмихнат!!!)
с четири сапунени мехура.

- Моля те, Марине,
сложи снимката на гърба
на следващата си книга!
Моля те, моля те, моля те…

- Ох, Ванка, че аз не знам
кога и дали ще има такава.
Нещата ми са като тези
сапунени мехури, разбери…

- Сапунените мехури
са толкова изящни, Марине.
Триумф на мига и духа
над материята.
Точно като поезията.

Ти се оправдаваш,
че си в миналото,
а зная, че си вече
в бъдещето.

Аз ли?
Аз съм в космическите
мъгли на настоящето.

Ех, колко хубаво,
че времената ни се
срещат.

18.07.2017

Фотография: Яна Лозева

неделя, юли 16, 2017

Епитафия на Кристиан Таков



Ако дадеш достатъчно
на настоящето,
няма да останеш
в миналото,
а ще пребъдеш
в бъдещето.

16.07.2017

събота, юли 15, 2017

Орфей, Чакалнята на ада, XXI век


Ей, момиченце!
А може би жено?
Де да те знам к’ва си
като още те нема в моята схема.
Мъчна работа е моята, ей,
сизифовска, долна, гадна.
Въх-х-х е положението.
Отвсекъде.
Хич не си е работа моята
да си кажа, ама кой ли ме пита …
Остарях си така, ей,
тея паразитки ми разказаха играта.
Ей, слънце лунно,
най-светла черна дупке
в тоя край на Млечния път.
Виж сега, разбирам,
нали си от женски род,
от Венера и двеста хиляди
други планети от нежния пол,
от седмото небе
или от подземието.
Знам, че си некъде
в неопределеното пространство
зад гърба ми,
спотайваш се там,
димиш с некаква цигара
или си супер хипер мега био.
Може и веганка да си,
де да те знам
като още те нема в моята схема.
Хич не си е работа моята
да си кажа, ама кой ли ме пита.
Вървиш там нагоре по стълбите,
бледа или с най-искрящия загар.
Чиста проба космическо същество.
Аз съм некакъв скапан землянин,
да се чудиш жив ли съм,
мъртъв ли съм?
На кой свят съм?
Свят ли е това?
Свят ли е?
Съм ли?
Не, не съм светец.
Знам си правата,
гледам да не се обръщам,
докато не се махнем
от подземното царство
и не излезем малко на въздух горе,
че тука долу е адски запушено
и осветлението хич го нема,
пълна дупка, ей,
аз нали затова се катеря пред тебе.
Мани, че се задъхвам,
тия цигари ми ограбиха
и белите дробове, и всичко, деба.
А обърна ли се тия идиоти
ще те вземат обратно.
Насила ще те вкарат
в патрулката на Ада.
Де да те знам ква си.
Може да си пред огледалото,
сигурно още червило си слагаш.
И то некакво космическо.
Или нещо се контиш там,
чудиш се какви фейски
дрешки да си облечеш
или нещо подобно,
ей, безподобнице!
Нали си от Венера
и двеста хиляди
други планети от нежния пол,
от седмото небе
или от подземието.
Работата е там, че…
Въх-х-х е положението.
Отвсекъде.
Хайде пали кашоните и идвай.
Писна ми да те чекам,
аз съм жентълмен иначе,
да не се стане грешка тука.
Ей, слънце лунно,
най-светла черна дупке
в тоя край на Млечния път.
Искам да ти кажа само…
Ей, тея паразитки ми разказаха играта.
Знам, че си некъде там,
то и аз съм заплес, верно.
Знам и, че ще дойдеш накрая, ама…
Остарях си така, ей.
Хайде, скачай в моята схема.
Скачай. Скачай. Скачай.
Славно бъдеше ни чека.
Само требва да дойдеш.
И да бегаме некъде заедно.
Че си е таковало таковатата
положението.
Отвсекъде.
Ей, момиченце
А може би жено.
Де да те знам ква си.
Идвай. Бързай. Скачай.
От сто века си клатим
краката тука в очакване на Годо.
Писна ми, ей.
Идвай, казах.
Мамка му и сърце.
Аре, тука на ъгъла чекам.
Обичам те, ей!

четвъртък, юли 13, 2017

Ох, клетият ми текст в Дневник... Ох, как ме гризе съвестта. Ох, от сутринта му се точа, а в същото време един мускулест и злобен мултитаскинг седи до мен с бухалка и ме млати здравата по кокаляците. Всичко е във въображаема кръв. Иначе съм добре.

Само не знам защо българският модел (от женски пол), за когото писах вчера не ми отговори на съобщението с линк към статията и текст: "Виж, за малко щях да се гръмна." В същото време пък Динко да вземе да пребие за втори път някоя невинна душа, която най-сетне да не е бившо гадже или бежанец. И най-накрая да е на правилното място. Не по границата, а в пандиза. ❤️

Та предишната идея за статия за Дневник влиза в чекмеджето, Динко е неустоим. Аз съм дълбоко хетеро, но ми се иска да се оженя за него, за да мога да се разведа и да му взема джипа! Ей така, за да му е гадно, не че съм умрял за някакъв си там джип. Оня ден си купих "Приятел на Кафка" на Исак Башевис Сингер в невероятната поредица "Кратки разкази завинаги", която е дело на ИК Жанет 45 и на любимата ми преводаческа фурия Нева Мичева. Ако му взема джипа, обещавам да го разменя за пълната колекция на всичките книги от поредицата. С разликата в парите (някакви си там хиляди заспали) Manol Peykov ще може да натвори още чудеса и да ни кара да мечтаем да завземаме чрез кратки семейни отношения с идиоти нови джипове, за да ги разменяме за книги отново и отново, и отново.

Като споменах Жанет 45 няма как да скрия от вас новината, че най-сетне знам кога точно ще ми излезе сборника с разкази "Силата на думите". Ама ще ви кажа някой друг път, за да ви държа в напрежение. Ще го отпразнувам с домашна лимонада, така че ако утре имам махмурлук, да знаете, че е от предозиране с лимони.

Сега сядам да пиша най-сетне, защото рискувам съвестта съвсем да ме оглозга и следващия път като се видим да съм просто скелет.

Ох, само да направя едно добро дело и да се подпиша тук. Заслужава си.

https://www.peticiq.com/178856

Аре!

сряда, юли 12, 2017

Обява

Ще стрелям директно. Присвирило ми се е по-активно. Прави ми се авторски алтърнътив с български текстове. Готов съм да пиша текстове и музика. Искам група от двама човека. Имам нужда от женски вокал. Най-добре да е върл фен на The Kills. И ако може да обича или да е готова да се облича в черно и да има желание да си закупи някоя рокерия. Бонус ще е ако пие уиски и пуши като комин.

Ще трябва малко по малко да се действа. Аз имам лууп и джаджи и ще се опитам всичко да запълня. Бих припявал също. В идеалният вариант това ще е пееща барабанистка, за да са по-динамични барабаните, ако не ще луупвам. Или китара, за да джемим и така по-колективно да измисляме песни. Но проекта изисква електрическа китара, кубе, някой и друг ефект, който да не е distortion, а с по-меко звучене - overdrive, някакъв винтидж fuzz и там зависи от вкусовете.

Аз ще инвестирам пари в един octaver, за съжаление няма да имам пари първоначално за POG или готино Whammy, за да мога да правя едновременно бас и пищящи китарни сола ала Джак Уайт с две октави нагоре. Но веднага мога да си взема boss oc-3, който за симулация на бас с китара си цепи мрака.
И ако тръгне, постепенно и още някакви ефекти - разполагам с overdrive, супер много чудесии на лууп стейшъна (Rc505), BIG MUFF, който е супер, но мисля, че целта ще е леко по-лек и мек звук, а мъфа е много рязък.
Но съм склонен с времето да пробвам различни неща.

Разполагам и с един брой микрофон Shure 58 бета. Но ако трябва да се симулират барабани, той трябва да е при мен.
Може да ползваме и айпад с Garageamp за разни чудесии оттам. Примерно част от барабаните и от време на време някой орган или каквото там.
И саунд карта имам, както и Ableton на лаптопа, но там съм бос.

RaJa ElMad, естествено за теб се сетих първо, но знам, че си супер заета.

Mila Robert, обожавам те, ама ти си пишеш авторска музика и си страхотна актриса, която все по-често ще я искат по театри и сериали, де да знам дали и с това ти се занимава.

Iveta Dimitrova, за теб не знам дали пееш, иначе си се утепала за подобен проект. А и от кратката ми онлайн комуникация с теб подозирам, че с думата "утепала" вече те загубих.

Pictoria Vetrova, не знам защо и теб си те представям в нещо подобно, но пак - не знам дали пееш и какъв е тоя тука дето ми пише такива работи...
Някой нещо?

P.S. Ако има контакти със заведения, в които се свири на живо извън София е бонус.

Задължително условие е да е пич! Може и пичка.

Крайната цел е в някакъв момент да си имаме репертоар, да правим по някой и друг кавър. И да правим по 1-4 концерта месечно. Както си трябва.

вторник, юли 11, 2017

Статос 1

Абе това на нищо не прилича!

Значи от пет часа се каня да напиша една статия за Дневник. Междувременно чета, чатя си, пиша във фейсбук, чопля си в носа (естествено). Един пост пуснах на личния си профил в опит да събера материал за нова пиеса. И какво да правиш? Дай да си взема душ и после сядам.

Взимам душа, освежавам се в тая жега, сядам да пиша текста за Дневник и изпод ноктите ми като джин от вълшебна лампа започва да издимява едно стихотворение. Първо съвсем леко, после се издига. И ми вика: абе аз може да съм ти най-готиното любовно стихотворение, което си писал в последните месеци, балък смотан! Я ме пиши вместо да се занимаваш с глупости!

И сега статията си стои с едно заглавие и три линка, от които нали да взема някаква информация. Съвсем се сдуха милата, лежи си на екрана и всеки миг ще ревне, аз нали я гледам съсредоточено. Стихотворението набъбва, ама няма да е много дълго. А аз седя в потрес и се чудя защо винаги става така?

Човек тъкмо се вземе в ръце и тръгне да работи и някакви коварни стихотворения започват да изскачат от ъгъла и бой по кратуната, пръстите, бъбреците, сърцето. Счупят те целия и после седиш разкъртен все едно си бягал двайсет километра (а само до магазина като слезеш се задъхваш), или си правил четири часа секс на антидепресанти с мека пишка, без да успееш да свършиш.

А накрая лежиш, искаш да запалиш цигара, размазваш се. И после как да работи човек? Успокояваш се и си казваш, че вече е вечер и положението е маняна. Ами ако утре ме нападнат пак някакви стихотворения? Днес четири броя ме избомбиха бе, хора! Това не е хуманно.
И после защо поетите били бедни? Жертви сме! Това вдъхновение майката ни разгонва!

МЪЖЪТ


Мъжки
род,
единствено число,
пълен
член.

понеделник, юли 10, 2017

Белият шум каза,
с връзките е така,
в началото има среща,
при срещата всички са хора,
за съжаление в повечето
случаи после
мъжете започват
да се държат като мъже,
жените започват
да се държат като жени,
и гледай какво става.