петък, септември 25, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 45

НАШИТЕ СЕ МЯРКАХА ВЕДНЪЖ НА СЕДМИЦА. За първи път те пристигнаха в един съботен следобед и ме заразпитваха как се чувствам в клиниката. Казах им, че всичко е тръгнало добре и не бих се учудил да изляза оттук по-скоро, отколкото те си представят.
- Ти не бързай да излизаш, Никола – погледна ме бащата и натърти: – Стои тук една седмица и вече му се излиза, но не! Постой, няма закъде да бързаш, а и да искаш, няма кой да те пусне.
При последните думи той се ухили.
- Изпълнявай каквото там искат от теб и гледай да се оправяш. Не мисли за нищо друго. Това е най-важното сега, нали?
- Слушай баща си, вместо да примигваш. Той е прав. Напълно прав – рече майка.
Баща ми тръгна нанякъде и майка ми не се посвени да излее душата си пред мен.
– О-о-о-ох. Не знаеш какво ни причиняваш, Никола. Надявам се никога да не ти се налага да го изпиташ на гърба си. И защо? Малко ли обич сме ти давали. След няколко години щеше да завършиш университета. Да започнеш да градиш кариера. Всичко вървеше толкова добре, а сега? Не го ли виждаш баща ти, какъв е изнервен постоянно. Той само за тебе мисли, горкият, така да знаеш. Само за теб... По цели нощи не може да мигне, Никола. Върти се в леглото, а с него – и аз. И не можем да разберем как сме могли да не забележим по-рано. На глупаци ни направи ти. На глупаци!
- Стига – баща ми се завърна сред тази словесна атака така внезапно, както Гандалф Белия се завърнал с подкрепления в битката за Шлемово усое.–Понякога прекаляваш – обърна се той към майка ми, а после се обърна към мен. - Казаха ми, че си взимаш лекарствата и засега всичко е наред. Карай по този път и няма да съжаляваш, Никола! Аз и майка ти ти обещаваме!
Исках да научат колко ме беше страх, когато ме надрусаха с MST за пръв път. Как исках да избягам, как почти се тресях и чак когато осъзнах неизбежността, се успокоих. Как започвах да се пристрастявам към хапчетата, но предпочетох да замълча. Абдикирах за пореден път.
- Ще си пия лекарствата и ще бъда добро момче – изблеях малоумна реплика с елементи на самоирония, от която ми се додрайфа.
Превръщах се в царя на компромисите. Отстъпвах докрай. Усещах, че зад мен няма почва, и продължавах да отстъпвам.
- С майка ти трябва да тръгваме, на гости сме при едни приятели тази вечер, а и времето за посещения свършва. Ще минем да те видим в края на седмицата. Приемното време е през уикенда. Ще се обадим предварително да ти кажем кога точно ще дойдем. Нуждаеш ли се от нещо?
Цигареният въпрос дойде на дневен ред. Повдигнах го плахо. Нашите ненавиждаха тютюнопушенето, откакто бяха отказали цигарите преди години, но този път се огънаха. Майка ми изтича до най-близкия магазин и ме зарадва със стек Parliament. Щом се сбогувахме, излязох да дръпна един фас на балкона. Ако не друго, поне разполагах с цигари. 

Публикуване на коментар