вторник, септември 15, 2015

Въпрос на принципи


Беше от една много рядка порода жени. Умна, красива, с прекрасен характер и с огромни количества състрадателност. Грижеше се за другите, без никой да я кара. Отвътре й идваше. Имаше само две отрицателни черти, които я деляха от абсолютното съвършенство. Първо, не се беше научила да се грижи за себе си. И второ, държеше да е винаги права и в това отношение беше пълен инат.
            Именно тези две нейни черти я погубиха още на 22-годишна възраст. Тъкмо беше разцъфнала, от момиче беше станала жена и мъжете по тротоарите не спираха да я заглеждат, а тя си мислеше, че се е изцапала с нещо или че косата и е рошава и се притесняваше. Както се казва, животът й тъкмо беше започнал, когато се разболя тежко, защото наистина не се грижеше за себе си. В известна степен сама се погрижи да се разболее, благодарение на безотговорното отношение към своето тяло.
            Правиха й купища изследвания. Оперираха я. Изкара три месеца от живота си в болнична стая. Тъкмо тогава си втълпи, че ще умре. Мнозина младежи бяха влюбени в нея, но тя допускаше до себе си само един. Отношенията им бяха чисто приятелски, поне за момента. Това положение носеше горчиво съжаление на младежа, поне за момента.
- Съвсем скоро ще умра – казваше му тя, когато й идваше на свиждане и й носеше шоколад, банани и портокалов сок. – Чувствам как смъртта се приближава към мен. Не се страхувам от нея, няма за какво да се тревожиш. Изглежда така ми било писано. 
            Лекарите обаче твърдяха, че състоянието й се подобрява. Младежът също се опитваше да й обясни, че ще се излекува и че си внушава това за смъртта, а тя се запъваше от инат.
            Но след месец, месец и нещо я изписаха от болницата и я върнаха вкъщи. Тя нещо се потисна. В нея все още блещукаше една мъничка надежда за настъпващата смърт, която все повече и повече угасваше. Момичето наистина страдаше.
            - Моля те, ела, спешно е! – обади се един ден то на момчето.
            Момчето, иска ли питане, веднага довтаса. За малко щеше да припадне. От корема й стърчеше нож. Всичко беше оплискано в кръвта й. Преди да му се обади тя съвестно беше изчакала да й изтече завидно количество кръв. Когато той се хвърли да й помага, тя успя само да се надигне за един последен път и да каже:
            - Ей сега ще умра. Нали ти казах!
            След тези думи момичето падна мъртво в ръцете на момчето. Момчето се разплака шумно и горчива, а момичето изглеждаше някак щастливо в смъртта си. Да, тя наистина държеше да е винаги права и в това отношение беше пълен инат.
Публикуване на коментар